№ 818
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203769 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес:
гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 16, вх. 5, ет. 7, чрез представляващия – *, срещу Наказателно
постановление № */29.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 250,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща
представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Чолакова, която счита, че
нарушението е безспорно доказано, поради което и пледира за оставяне на жалбата без
уважение и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 9 гръб - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 28.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 04.08.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното.
Във връзка с извършване на проверка на дейността на „*” ЕООД с ЕИК: * св. Б.Г. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас изискал редица документи от търговеца. При
проверка на документите св. Г. констатирал, че „*” ЕООД с ЕИК: * е издало фактура с №
1
155/22.05.2020 г. с данъчна основа 1000,00 лева и дължим ДДС – 200,00 лева, но не я е
включило в дневника за продажбите за данъчен период м. май 2020 г. Установил, че
фактурата е била включена в следващия данъчен период.
На база горните факти св. Г. преценил, че „*” ЕООД с ЕИК: * е нарушило разпоредба
на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, поради което на 14.10.2020 г. съставил срещу него АУАН с №
F575391. АУАН бил предявен на пълномощник на 15.10.2020 г., който го подписал и
получил препис от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 250,00 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото
НП.
На първо място съдът споделя доводите на жалбоподателя за липса на посочена дата на
извършване на нарушението.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да
посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се
отразят в дневника за покупки посочените фактури. Вписано е, че фактурата следвало да се
отрази в дневника за продажбите за м. 05.2020 г., но това по мнение на състава не е
достатъчно ясно посочване на датата на извършване на нарушението. Датата е елемент от
обективната страна на нарушението и не следва същата да се извлича по тълкувателен път,
тъй като по този начин се ограничава правото на соченото за нарушител лице да разбере
фактическите рамки на обвинението.
Налице е и още едно нарушение.
Прието е, че неотразяването на фактурата в отчетните регистри за данъчен период
месец май 2020 г. представлява нарушение задължението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Така
извършеното деяние е подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 2 (без да се направи
задължителната привръзка с ал. 1 от ЗДДС), като според АНО, неотразяването на издадената
фактура в дневника за продажби за съответния данъчен период, води до определяне на
данъка в по-малък размер от дължимия, т.е. налице е второто предложение на чл. 182, ал. 1
от ЗДДС, но понеже фактурата е била включена в следващия данъчен период, то и
2
санкцията следва да е намален размер. Нарушението по този текст е резултатно и елемент от
неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. В конкретния
случай в АУАН и НП въобще не е посочено, че невключването на фактурата в съответния
дневник за продажбите е довело до определяне на данъка в по-малък размер – т.е. липсват
твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението, който признак да
е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира защитата си.
Следва да се отбележи, че невинаги неотразяването на данъчен документ в отчетните
регистри води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е
изискваният от чл. 182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат /напр. възможно е
резултатът за периода да е данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при
вземане предвид невключените в отчетните регистри фактури/.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените
аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */29.12.2020 г., издадено от директор на
Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от
Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС на „*”
ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 250,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3