№ 1502
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201096 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. К., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СО-Т-Д-21-04-203 от 15.07.2021 г., издадено от зам. кмет на
Столична община Д.Б., с което за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО), на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 300 лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и
се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателя. Сочи се и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган иска жалбата да бъде
оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението не било маловажно, а наложената глоба била
в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
1
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 25.04.2021 г. свидетелките Д.Г. и А.К. - инспектори в Столичен инспекторат,
извършили проверка на лица, извършващи търговска дейност на територията на парк
/АДРЕС/. На същата дата, около 16:30 часа жалбоподателят Д. Д. К. извършвал
търговия на открито на централната алея в парка, като предлагал за продан царевица,
чипс, минерална вода и други продукти от съоръжения за търговия на открито - 4 броя
метални колички, захранени с пропан-бутан. За осъществяване на търговската дейност
жалбоподателят заемал около 4 кв. м. от парковата алея. В изпълнение на служебните
си задължения свидетелките Г. и К. извършили проверка на жалбоподателя, който не
представил разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Средец“.
Проверяващите установили, че количките били собственост на юридическото лице
„А.“ ЕООД, ЕИК ******, а лицето Д. Д. К. бил служител в дружеството на длъжност
„продавач улична сергия“, която длъжност заемал от 19.04.2021 г. до 04.06.2021 г.
Въпреки това срещу Д. Д. К. бил съставен АУАН № 21-04-203 от 25.04.2021 г. за
извършено нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел очевидец на нарушението, след което бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем наказателно постановление № СО-Т-Д-21-04-203 от 15.07.2021 г., с което
за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева, на основание
чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелките Д.Г. и А.К.. Двете заедно са извършили процесната проверка, като
подробно разказват как заварили жалбоподателя К. да извършва търговия на открито
на централната алея в парка „**“, като предлагал за продан царевица, чипс, минерална
вода и други продукти от съоръжения за търговия на открито - 4 броя метални
колички, заемайки около 4 кв. м. от парковата алея. На мястото имало клиенти, които
си закупували хранителни продукти в присъствието на двете свидетелки. Била им
показана и касова бележка, която била издадена от името на юридическо лице, но
въпреки това актът бил съставен на продавача К.. Показанията на двете свидетелки са
последователни, логични, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът
2
ги кредитира напълно.
От представените по делото справки от НАП и съставения констативен протокол
става ясно, че количките с хранителните продукти са били стопанисвани от
юридическото лице „А.“ ЕООД, ЕИК ******, а лицето Д. Д. К. е бил служител в
дружеството на длъжност „продавач улична сергия“, която длъжност заемал от
19.04.2021 г. до 04.06.2021 г.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл.23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. В случая
неправилно е бил определен субектът на нарушението. Наказан е продавачът Д. Д. К.,
който обаче не е стопанисвал съоръженията – 4 броя колички, чрез които е била
извършвана търговията на открито и съответно осъществено нарушението. По делото
категорично се установява от приложените справки от НАП, че жалбоподателят Д. Д.
К. е бил служител в юридическото лице „А.“ ЕООД, ЕИК ****** на длъжност
„продавач улична сергия“, която длъжност заемал от 19.04.2021 г. до 04.06.2021 г.
Нарушението е било установено на 25.04.2021 г., тоест докато К. е бил в трудово
правоотношение с дружеството. Следователно търговската дейност е била извършвана
фактически от К., но той е действал от името и за сметка на работодателя си „А.“
ЕООД, ЕИК ******. Дори в самия констативен протокол, съставен от свидетелката
А.К., изрично е отбелязано, че обектът (сергията) е стопанисвана от „А.“ ЕООД, ЕИК
******, което се установявало и от представената им касова бележка. Предвид на това,
акт е следвало да бъде съставен именно срещу юридическото лице, а не на работника
К.. Няма как да се приеме, че винаги следва да се наказват физическите лица, който
фактически извършват търговията, тъй като съгласно чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, за
нарушения на разпоредбата на чл.23 на виновните лица се налага глоба, а на
едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до
2000 лева, тоест субект на нарушението може да бъде не само физическо, но и
юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би означавало никога да не бъде
ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като фактически винаги самата
продажба ще се осъществява от някое физическо лице, понеже юридическото лице е
неодушевено и то осъществява дейността си чрез физически лица. Физическите лица
следва да се наказват в случаите, когато извършват продажбата от свое име и за
собствена сметка, но след като К. е осъществявал търговията от името и за сметка на
3
работодателя си „А.“ ЕООД, то е трябвало да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице. При тези проверки
се изисква касов бон, именно за да се установи обстоятелството, кой стопанисва
подвижния търговски обект, като в случая такъв касов бон е бил изискан, а
свидетелките К. и Г. заявиха, че в него фигурирало юридическо лице, но въпреки това
и по непонятни за съда причини, актът е бил съставен на продавача К.. Явно така е
било най-лесно на проверяващите, за да може проверката да приключи със съставянето
на акта още на място, да не се налагат последващи действия и призоваване на
представител на юридическото лице за съставяне на АУАН, но макар така да е било
по-лесно за инспекторите, то стореното от тях не е било законосъобразно. Наказания се
налагат на лицата, за които се установи, че имат отношение към стопанисването
(собственици, наематели) или управлението на подвижния търговски обект, каквото
обстоятелство не се установява за наказаното лице Д.К.. Следователно съдът намира, че
в случая жалбоподателят неправилно е бил приет за лице отговорно за извършеното
нарушение и това е основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил в брой
на адвокат Т.Г. уговорената сума в договора за правна помощ в размер на 300 лева,
като това е станало при подписването на договора на 19.01.2022 г. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй
като първо няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, а освен това с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля
размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, което е 300 лева. Защитникът се е явил в откритото
съдебно заседание, а преди това е изготвил и въззивната жалба. Били са разпитани и
двама свидетели по делото. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна
помощ, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-Д-21-04-203 от 15.07.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община Д.Б., с което за нарушение на чл.23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО), на Д. Д. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, на основание
чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
община да заплати на Д. Д. К., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5