РЕШЕНИЕ №
гр. Г., 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВO, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Делчева, като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 154 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „В.Б.Д.“ ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров“, чрез синдика Б.Л.Б.,
срещу „Д.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г.,
извън града, площадка Брикел, с която е предявен иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 5566.62 лева, представляваща наемна цена за
предоставен под наем на ответника лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******
за периода от 01.01.2015 г. до 17.08.2019 г.
В
исковата молба, уточнена с молба от 18.05.2020 г., се твърди, че на 01.10.2012
г. между ищцовото дружество и ответника бил сключен договор за наем, по силата
на който ищецът като наемодател отдал под наем на ответника като наемател
моторно превозно средство „Тойота Авенсис“, рег. № ******. Твърди се, че
наемателят ползвал вещта, като дължал неплатената наемна цена за периода от
01.01.2015 г. до 17.08.2019 г. в размер на 5566.62 лева. Сочи се още, че с
писмо до „Д.Е.“ ЕООД, получено от ответното дружество на 06.02.2020 г., ищецът
отправил покана за плащане, но такова не последвало. Излага се, че дължимостта
на процесната сума била потвърдена от ответника с писмо за потвърждаване на
салда от 20.12.2019 г.
Иска се
постановяване на решение, с което „Д.Е.“ ЕООД, гр. Г., да бъде осъден да плати
на „В.Б.Д.“ ЕООД /н/, гр. Бобов дол, сумата от 5566.62 лева, както и законната
лихва от датата на завеждане на иска до датата на плащане. Претендират се и
направените в процеса разноски.
Исковата
молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Д.Е.“ ЕООД, който в
срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът
сочи като безспорно обстоятелството, че с договор от 01.10.2012 г. за наем на МПС,
„В.Б.Д.“ ЕООД в качеството му на наемодател предоставил на наемателя „Д.Е.“ ЕООД,
за временно възмездно ползване лек автомобил „Тойота Авенсис“, с peг. № ******. Оспорва начина на формиране на търсената
наемна цена по договора за наем и размера на претенцията за законна лихва за
забава. Счита, че молбата, макар и частично основателна, е нередовна поради
липса на изложение на конкретните обстоятелства, на които се основава исковата
претенция.
Отправил
е искане да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира направените съдебни
и деловодни разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията по процесния договор за наем съгласно чл. 112, б. „в” от ЗЗД. Сочи, че периодичните вземанията, като тези за наем, се
погасяват след изтичането на тригодишна давност, поради което и част от процесните
вземания били погасени, тъй като надхвърлили този период. Счита, че не са
дължими вземанията преди 13.03.2017 г., като датата е изчислена предвид §13 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Съдът намира,
че възражението за изтекла погасителна давност е несвоевременно направено
предвид разпоредбата на чл. 133 от ГПК. Не съществува спор в съдебната
практика, че срокът, в който ответникът може да подаде отговор на исковата
молба и да въведе възражения, включително възражението за изтекла погасителна
давност, е изрично определен в чл. 131 от ГПК и е едномесечен, считано от датата
на първото по ред редовно уведомяване на ответника, с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея и указания за задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаване на такъв, както и последиците при
неупражняването на права. Само ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства (чл. 133 от ГПК) или на нарушаване на съдопроизводствените
правила, страната може да го стори по-късно, включително и пред въззивна
инстанция (така Решение №236/20.01.2020 г. по гр. д. №4551/2015 г., IV ГО). Поради това и релевираното възражение не
следва да бъде обсъждано от съда.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
РС Г., Граждански
състав, е сезиран с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
5566.62 лева, представляваща наемна цена за предоставен под наем на ответника
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ****** в периода от 01.01.2015 г. до 17.08.2019
г.
С оглед
твърденията на страните съдът обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за наем за процесната вещ „Тойота Авенсис“,
с peг. № ******, че ищецът е предоставил ползването
на вещта, както и че ответникът е ползвал вещта през процесния период.
За
основателността на предявената искова претенция е необходимо да бъдат
установени по делото следните материално-правни предпоставки: 1) наличието на
валидно възникнали договорни правоотношения между страните за отдаване под наем
на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******; 2) фактическото предаване на
отдадения под наем автомобил от ищеца на ответника в състояние, съответно на
целите, за които същият се ползват; 3) периодът на ползването и размерът на
наемната цена за същия относно автомобила.
По
своята правна същност договорът за наем представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор. Предаването на вещта,
предмет на договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват във фактическия състав на договора, а представляват изпълнение на
породените от него задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да предаде на наемателя
вещта, предмет на наемния договор. Предвид възмездния характер на договора за
наем, пораждането на насрещното задължение на наемателя за заплащане на
наемната цена се обуславя не само от реалното предоставяне от наемодателя на
вещта за временно ползване, но и от настъпването на изискуемостта на вземането.
С оглед
обявените за безспорни обстоятелства и събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е изцяло основателен по
следните съображения:
След
съвкупна преценка на събраните доказателства се налага изводът, че по делото са
установени така изложените предпоставки, довели до възникване на задължение в
тежест на ответника да заплати претендираните от него наемни възнаграждения.
Безспорно е доказано наличието на валидно възникнали договорни правоотношения
между двете страни с предмет предоставянето за временно възмездно ползване на процесния
автомобил. Не се спори относно предаването на същия във фактическо държане на
ответника. Относно периода, за който ответникът дължи заплащане на уговорената
наемна цена, предвид несвоевременно направеното възражение за изтекла
погасителна давност и липсата на позоваване на особени непредвидени
обстоятелства, следва да се приеме, че същият е именно от 01.01.2015 г. до
17.08.2019 г.
Съгласно
постигнатите уговорки между страните, ответникът дължи заплащане на
възнаграждение в размер на договорената месечна наемна цена, като същата следва
да се заплаща в брой или по банков път в края на всяка календарна година (част II, чл. 5, ал. 2 и 3 от договора). Предвид това са
неоснователни доводите и възраженията на ответника относно начина на
изчисляване на размера на претенцията и формиране на наемната цена. Въз основа
на установеното по делото и видно от самите уговорки между страните, съдът
намира, че ответникът дължи заплащане на наемна цена за ползването на автомобила
за периода от 01.01.2015 г. до 17.08.2019 г., или общо за 55 месеца и 17 дни. При
месечна наема цена от 100 лева дължимата сума възлиза на 5566.62 лева. В този
размер е било потвърдено и задължението на ответника към ищеца, видно от
приетото по делото и неоспорено
потвърждение от 20.12.2019 г.
Предвид
извода за основателност на исковата претенция, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира
разноски, но такива реално не са сторени, поради което претенцията му е
неоснователна. На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с
чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за уважения
иск в размер на 222.66 лева.
По
изложените съображения, Районен съд Г., Граждански състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД, „Д.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Г., извън града, площадка Брикел, представлявано от управителя Диляна Авджиева,
ДА ЗАПЛАТИ на „В.Б.Д.“ ЕООД /н/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров“, сумата от 5566.62 лева (пет хиляди петстотин
шестдесет и шест лева, 62 стотинки), представляваща дължима за периода от 01.01.2015
г. до 17.08.2019 г. наемна цена за предоставен под наем лек автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.05.2020 г. – до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.Е.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., извън града, площадка
Брикел, представлявано от управителя Диляна Авджиева, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Г. държавна такса в размер на 222.66
лева (двеста двадесет и два лева, 66 стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: