№ 1849
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Д. Йорданова Гражданско дело №
20243110107626 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Н. К. срещу „Юробанк
България" АД искове както следва:
• на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ - за прогласяване за
нищожен на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-16654579 от 27.12.2018
г. сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България" / заемодател/, чийто правприемник е „Юробанк България" АД,
• евентуално на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/
за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-16654579
от 27.12.2018 г. сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България" / заемодател/, чийто правоприемник е „Юробанк България" АД
• евентуално на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 468,93 лева, представляваща неоснователно платена по нищожния Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARU-16654579 от 27.12.2018 г. сключен между Д. Н. К.
/заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" / заемодател/, чийто
правприемник е „Юробанк България" АД сума, представляваща сбор от следните пера,
както следва: договорна лихва в размер на 1 702,40 лева; застрахователна премия в размер
на 487,50 лева; - лихва за мораторно отлагане в размер на 137,58 лева; обезщетение за
предсрочно погасяване в размер на 37,45 лева; такса ангажимент в размер на 104 лева /
съобразно изменение на иска, допуснато в последното по делото о.с.з/.
В исковата молба се поддържа, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България" /праводател на ответника/ е сключен договор за паричен кредит на
27.12.2018г., с който е уговорена заемна сума от 5200 лв., като реално след удържане на 104-
такса ангажимент е получила 5096,00лв. Сочи, че трябвало да върне 9263,40 лв. на 60
мечени вноски, при ГПР-22.11% и ГЛП-19,17%, вкл. застрахователна премия от 1170,00лв.
През 2020 г. сключила споразумение за отсрочване на задължението, като общата му
стойност станала 9401,10 лв. на 15.02.2021 г. предсрочно погасила кредита като платила
3987,49 лв. по споразумение за предсрочно погасяване, както и вече била платила платила
15 вноски по 154,39лв.- общо 2315,85лв. и 8 вноски по 157,45лв. / определена със
1
споразумението за разсрочване/ или общо 1259,60лв. , т.е. общия размер наплащанията по
кредита от ищцата бил 7562,94лв.
Счита, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на ЗПК и конкретно
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК като е посочен само размер на ГПР без да са посочени условията за
прилагането му. Няма посочване какъв е общия размер на възнаградителната лихва и как се
съотнася към главницата. Намира за нарушен и чл.11, ал.1, т10 ЗПК, тъй като в договора не е
посочено какво точно се включва в посочения процент на ГПР 19,17% вкл. не е ясно дали се
вкл. таксата ангажимент и застрахователната премия. Счита, че в договора е посочен
процент на ГПР, който не е реално прилагания и което представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Нищожността на клаузата за
ГПР намира, че влече нищоцност на целия договор и следва да се приложи чл. 22 от ЗПК.
Допълва, че договорът е нищожен и тъй като противоречи на чл. 10, ал.1 ЗПК, като не
всички елементи- договора, ОУ към него, застрахователния сертификат и ОУ към него са с
шрифт не по-малък от 12. Не било спазено и изискването на земателя да се предостави
предварителна информация за договора чрез Стандартен европейски формуляр по чл.5, ал.1
вр. ал.1 ЗПК.
Посочва, че начина на формиране на лихвения процент бил неясен, което поставя
потребителя в неравноправно положение. Намира, че погасителния план не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК., като не е ясно всяка вноска какви компоненти
включва- колко главница, договорна лихва, такса ангажимент и застрахователна премия.
Счита, че клаузата за дължимост на таксата „ангажимент" противоречи на чл.10а, ал.4 и
чл.10а, ал.2 ЗПК. За същата и за застрховатлената премия намира, че са уговорени с
неравноправни клаузи.
По евентуалния иск за нищожност, поради противоречие с добрите нрави излага, че е
налице явна нееквивалентност между предоставена услуга и уговорената цена, тъй като
сумата която трябва да се върне- 9401,00 лв. е над 80% от получените 5096,00лв.
По осъдителния иск излага, че е платила 7562,94 лв. за цялостното погасяване на
дължа, която сума вкл. платени погасителни суми и платена сума за предсрочно погасяване.
При недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК счита, че се дължи да се
върне само чистата суми от 5096,00 лв., поради което има право да получи обратно
платените без основание 2466,94 лв.
Иска уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Излага, че на ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е посочено,
че уговорения лихвен процент е фиксиран. Намира, че посочването на ГПР като процент
отговаря на изискванията на закона и практиката на СЕС. Допълва, че кредитора е
предоставил пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР и е изпълнил
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което не е налице нелоялна търговска практика
или въвеждане на ищцата в заблуждение.
Намира за неоснователно твърдението, че е неясно вкл. ли са таксата ангажимент и
застрахователната премия в ГПР. Сочи, че таксата ангажимент е вкл. в ГПР по процесния
договор. Посочва, че тази такса цели покриване на административни разходи за
допълнителна услуга- поемане на ангажимент за фиксиране на лихвата, като
кредитопалучателя е предварително уведомен за таксата.
Посочва, че застраховката е доплънителна незадължителна услуга, от която
кредитополучателя е можел да се откаже без това да води до промени в параметрите на
кредита. Сключването на застраховката не е условие за сключване на договора за кредит.
Твърди, че договорът за кредит е съставен в писмена форма, по ясен и разбираем
начин, на шрифт Garamond, размер 12 като погасителния план е инкорпориран в него. За
застрахователния сертификат намира, че не част от договора за кредит и изискването за
големи на шрифта не се отнася за него.
Намира, че изискването за съдържание на погасителния план е спазено, при
съобразяване, че е уговорен фиксиран лихвен процент.
Изложени са доводи за съответствие на договора с принципа за добрите нрави.
По отношение на осъдителния иск се поддържа, че ищцата е дължала да върне
главница от 5200лв., които е получила.
2
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и от представения Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARU-16654579 от 27.12.2018 г. се установява, че между ищцата в качеството й на
кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ в качеството му
на кредитор е сключен договор за потребителски кредит в размер на 5200 лева, с брой
погасителни вноски – 60, всяка в размер на 154,39 лева и ГПР в размер на 22,11%, по който
договор на ищцата е преведена сума в размер на 5096,00 лева и при сключване на договора е
удържана сума за такса ангажимент в размер на 104 лева. Към договора е представен и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Не е спорно между страните и че ответното дружество „Юробанк България“ АД е
правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България.
Няма спор, че при сключване на процесния договор, между страните е сключен и
договор за застрахователно посредничество, според който, ищцата, като клиент, е възложила
на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България", в качеството му на
застрахователен посредник, да посредничи при сключването на застрахователен договор със
застрахователите: "Кардиф Животозастраховане, клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България". Съгласно този договор, клиентът упълномощава
застрахователния посредник да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен
договор със застрахователите, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента,
съгласно условията на договора за кредит. Клиентът декларира, че е кредитополучател по
договора за кредит и се интересува от покритие на рискове, свързани с възможно настъпване
на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здрав и заетост, в
резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния си доход,
които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно
погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на
предложения договор за застраховане. Представен е и Сертификат за застраховка "Защита на
плащанията по кредитни карти“ в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България".
Видно от Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по Договор за
потребителски кредит CARU-1665457, се установява, че на 04.05.2020 г. ищцата е заявила
отлагане на плащанията на 2 бр. вноски по процесния договор за кредит, поради обявената
пандемия от СЗО причинена от COVID 19. В тази връзка било сключено споразумение
между страните, подписано на 04.05.2020 г., с което заплащането на месечните погасителни
вноски с № 16 и 17 от процесния договор било отложено за срок от 2 месеца, като с оглед
отлагането, срокът на кредита е удължен и размерът на месечната погасителната вноска е
променен, съгласно посоченият в споразумението погасителен план. Съгласно т. 6 от
споразумението общата дължима сума по договора за кредит се променя от 9263,40 лв. на
9401,10 лв., като е посочено, че ГПР по договора за кредит остава непроменен.
По делото е допусната съдебно - счетоводна експертиза, с вещо лице Р. С., чието
заключение съдът кредитира като обективно, професионално изготвено и неоспорено от
страните. Установява се от заключението: по т. 1 - че общият размер на възнаградителната
лихва за целия срок на договора е 2893,40 лева, като след сключеното споразумение за
отсрочване на погасителни вноски от 04.05.2020г., размерът на възнаградителната лихва
остава същият; по т. 2 - че общата сума на извършените плащания е в размер на 7564,93
лева; по т. 3 – при първоначално подписания договор изчисления ГПР е бил в размер на
22.11%, а ако се прибави и размера на застрахователната премия би се променил на 30.41%,
като след споразумението за отсрочване ГПР е в размер на 22.11%, а при добавяне и на
застрахователната премия се променя на 29.47%, като е установено, че размерът на ГПР не
надхвърля петкратния размер на законната лихва; по т. 4 – таксата ангажимент е включена в
ГПР; по т. 5 – при изчисляване на ГПР не е включен разходът за застрахователна премия; по
т. 6 – заплатените суми от ищцата за застрахователна премия са превеждани на
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, клон България" и "Кардиф Общо
3
застраховане, клон България".
По делото е допусната и съдебно – техническа експертиза с вещо лице Л. С. Б.,
оспорена от ответника и допълнена в о.с.з. от 18.03.2025г., която съдът кредитира като
обективно изготвена. От изготвеното заключение се установява, че шрифта, с който е
написан договора е Garamond с размер 11.5
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, в условие на евентуалност
чл. 26, ал. 1, предл. 3, за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARU-16654579 от 27.12.2018 г.
Процесният договор за паричен кредит е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Представеният по делото договор за потребителски паричен
кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147 „б“ ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищеца е посочил, че намира за нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора
не е посочено какво точно се включва в посочения процент на ГПР 19,17% вкл. не е ясно
дали се вкл. таксата ангажимент и застрахователната премия.
Както се установи от заключението на ССчЕ, при сключването на договора е посочен
ГПР от 22.11%, а при включването на застрахователната премия в ГПР неговият размер би
бил 30,41% преди споразумението за отсрочване и 29,47% след споразумението за
отсрочване, което налага извод за некоректно изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като действителните разходи в тежест на кредитополучателя са значително по-
високи. Дори включването на премията в ГПР да не води до надвишаване на петкратния
размер на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът намира, че доколкото
коментираният разход за застрахователната премия не е отчетен при изчисляване на ГПР, то
е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочването
в договора единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира, и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде
предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът съответства на
неговите потребности и финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху
него, и да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита.
Следователно, макар и да не е задължително условие за сключване на договора и
отпускане на кредита, застрахователната премия представлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този пропуск, сам по
себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от
4
ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а оттук и че е налице нищожна кредитна сделка.
Дори да не бъде споделена тезата, че договорът е недействителен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, то крайните изводи на съда не биха били различни доколкото договорът се
явява недействителен и на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл. 10,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра
по един за всяка от страните. Както се установи от изготвената и приета по делото СТЕ
шрифта, с който е написан договора е Garamond с размер 11.5. Съдът дава вяра на така
изготвената експертиза, като съобразява че вещото лице е изследвало оригинала на
договора, представен по делото, в какъв смисъл са изявленията на експерта в о.с.з.. Вещото
лице е разяснило и метода на изследване, въз основа на до който е достигнало до изложения
извод.
В конкретния случай съдът не споделя възраженията на ответника, че по отношение
на сключената застраховка е налице императивна правна уредба касаеща формата на
действителност на застрахователни договори, сключени във връзка с договор за кредит,
както и че нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдържа изискване единствено за форма за
действителност на договорите за потребителски кредит и за техните допълнения и
изменения, но не следва да се прилага по отношение на общите условия, застрахователния
сертификат и общите условия към него. В договора е предвидено предоставяне на
потребителски кредит от една страна под формата на реално предоставяне на парична сума,
а от друга страна и под формата на финансиране на услуга – сключване на застраховка. В
този смисъл е т. 2 от Условията по договора, в която се посочва, че "размерът на кредита за
покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователя
посочен в застрахователния сертификат, а посочената сума в поле "Застрахователна премия"
се разделя на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой
погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
"Месечна погасителна вноска". При така постигнатите договорки, настоящият съдебен
състав намира, че заплащането на застрахователната премия е част от условията по договора
за кредит, поради което приложените Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита
на плащания по кредитни карти" съставляват елементи от договора за кредит доколкото
кредиторът отпуска в заем сумата необходима за внасяне на застрахователна премия. Ето
защо и по отношение на тях трябва да бъдат спазени посочените изисквания на чл. 10, ал. 1
ЗПК.
При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховка и
Общи условия по договора съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва да са
спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е
видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени
в различен по размер шрифт по-малък от шрифта по договора, за който вещото лице е
посочило че е 11,5, т.е. шрифта на договора за застраховка е по-дребен от законоустановения.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице
нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи на договора (така решение № 437/06.04.2023г. на ВОС по в.гр.д. 77/2023г.),
а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 на
сключения договор и общите условия към него, съгласно установеното в приложената по
делото СТЕ.
Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на процесния договор за
кредит за недействителен, като противоречащ на императивни правила разписани в ЗПК, се
явява основателен.
Ищцата е предявила в условие на евентуалност иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2468,93 лв. - представляваща
недължимо заплатена сума по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-16654579
от 27.12.2018 г., като нахвърляща дължимата за връщане отпусната сума от 5096,00 лв. до
5
пълния заплатен от ищеца размер от 7564,93 лв.
Като съобрази изготвената и приета по делото ССчЕ и по специално т. 2 от него,
общата сума на извършените плащания е в размер на 7564,93 лева, а чистата получена сума
по кредита е в размер на 5096,00 лева.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Предвид изложеното и доколкото съдът приема, че процесния договор
за кредит е недействителен, то кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата
получена в заем сума, респ. заплатените от ищеца суми на ответника следва да бъдат
отнесени за погасяване на задължението за главница, а останалите са недължимо заплатени,
като предявеният осъдителен иск се явява основателен за сумата в размер на 2468,93 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно представеният
списък за направени разноски от ищцовата страна, ответникът "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД"
АД дължи на ищеца разноски за: държавна такса в общ размер на 474,76 лева (376 лева по
установителния иск по чл. 26 ЗЗД, 50 лева по осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД, 48,76 лева
такса за увеличение на осъдителния иск), както и 200 лева за внесен депозит по назначената
ССчЕ, т.е. общо 674,76лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ.
Съдът счита че в случая наличието на основание за предоставяне на безплатна правна
помощ е налице. В чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв очертава изчерпателно предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а
именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв и в съответното производствто насрещната страна да е осъдена за
разноски.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че
то следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в каквато насока е тълкуването на
Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-
438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се
определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната
фактическа и правна сложност на делото. Съдът отчита, че изходът по осъдителния иск е
бил обусловен от този по установителния такъв. При такова съобразяване приема, че
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. В.***** и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“, № 260,
като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България", че Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARU-16654579 от 27.12.2018 г. сключен между
Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" / заемодател/,
чийто правприемник е „Юробанк България" АД, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“, № 260 да заплати на Д. Н.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. В.***** сумата в размер на 2 468,93 лева,
представляваща неоснователно платена по нищожния Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARU-16654579 от 27.12.2018 г. сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба
6
Пърсънъл Файненс С.А. клон България" / заемодател/, чийто правприемник е „Юробанк
България" АД сума, представляваща сбор от следните пера, както следва: договорна лихва в
размер на 1 702,40 лева; застрахователна премия в размер на 487,50 лева; - лихва за
мораторно отлагане в размер на 137,58 лева; обезщетение за предсрочно погасяване в
размер на 37,45 лева; такса ангажимент в размер на 104 лева, на основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“, № 260 да заплати на Д. Н.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. В.***** сумата в размер на, 674,76 лева (шестстотин
седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“, № 260 да заплати на адв.
Д. В. П., с личен № *******, с адрес гр. В.***** сумата в размер на 1200 лева (хиляда и
двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7