№ 4407
гр. Варна, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110110092 по описа за 2025 година
Предявен е от Н. К. А. срещу К. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл.
144 СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на
1000.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва
за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката.
В исковата си молба ищцата Н. К. А. излага, че ответникът е неин баща.
Излага, че е приета като студент редовна форма на обучение в Институт по транспорт
и телекомуникация в Рига, Латвия, като паралелно с това е записала и дистанционно
специалност „туризъм“ в Икономически университет – Варна. Сочи, че във връзка с
кандидатстването си е направила разходи за такса в размер на 200 лева, превод и
легализация на документи в размер на 380 лева, а така също и за курсове по английски език
на стойност 2500 лева. Поддържа, че по повод обучението си дължи годишна такса в размер
на 5000 лева, студентска застраховка на приблизителна стойност 50-60 лева, както и такса за
подаване на документи за пребиваване в размер на 500 лева. Наред с това сочи, че има
нужда от средства за пътуване до Рига, за преместване на багаж, за учебници, помагала и
пособия, техническо оборудване, облекло, средства за наем и комунални разходи. Извън тези
разходи поддържа, че ще са и нужни средства за курс по изучаване на латвийски език и
свързаните с това учебници, помагала и други.
Твърди, че възнамерява да продължи да поддържа състезателната си кариера по
плуване в местния отбор, като разходите за екипировка, такси, физическа и фитнес
подготовка възлизат в размер на около 600 лева месечно.
1
Сочи, че страда от хроничен цистит, което налага закупуване на медикаменти,
поддържащи терапии от мултивитамини, добавки, хормонални препарати и периодични
контролни изследвания.
Като всеки млад човек има нужда от средства за свободно време, културен отдих,
маникюр, козметик и фризьор.
Излагайки, че майка й не би могла да поеме изцяло издръжката й, още повече, че
същата полага грижи и за друго свое дете, сезира съда с искане за осъждане на ответника да
й заплаща месечна издръжка в посочения по-горе размер. Счита, че това не би съставлявало
пречка за него, тъй като същият реализира висок доход – над средната месечна заплата за
страната, получава доходи под формата на дарения от извършване на треби или служби,
собственик е на капитала на „Тера 8“ ЕООД, „Хейдей България“ЕООД, от което дружество
наскоро е прехвърлил дела си на настоящата си съпруга. Притежава къща с двор в с. Г.В. и
лек автомобил Дачия Сандеро.
Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. А. А., депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа становище, че решение за образование в чужбина, изискващо разходи,
твърди високи за повечето работещи в РБългария, би следвало да бъде осъзнато от един
пълнолетен човек, който да прецени своите и на родителите си възможности. Счита, че
потребностите от културен отдих, туризъм в България и чужбина, забавления и спорт,
следва да бъдат съобразени с доходите и приоритетите на съответното лице. Счита, че един
млад човек не следва да прекарва времето си в салони за красота, особено, когато се налага
родителите му да спестяват за неговото образование. Поддържа на следващо място, че
дъщеря му, подобно на други млади хора, би могла да се ангажира макар и епизодично и
сезонно с работа, която да й носи доходи, от които да се издържа сама.
Не оспорва, че работи като свещеник в православен храм, като поддържа, че с
доходите, които получава трудно успява да се грижи за семейството си – съпруга и 15-
годижно дете, и да плаща издръжка на дъщеря си Т. А.. Оспорва да получава доходи извън
горните. Сочи, че живее в жилище, собственост на съпругата му. Ангажимента му като
свещеник в гр. К. е наложило закупуването на място и поставяне на контейнерна къща за
временно ползване, които твърди, че са платени със спестявания на съпругата му и изтеглен
от него кредит. По отношение сочения автомобил в исковата молба твърди, че същият е
собственост на „Том Таргет“ ЕООД, управител на което е съпругата му. Последната е и
собственик на „Хайдей България“ ЕООД, което дружество не осъществява дейност от 2021г.
Не оспорва, че е собственик на „Тера 8“ ЕООД, но сочи, че дружеството не осъществява
дейност от 2016г.
Поддържайки, че ценностите, които изповядва не му позволяват да поиска
отхвърляне на иска изцяло, моли, след преценка на аргументите му и събраните
доказателства, съдът да постанови решение, с което определи минимална издръжка, платима
след представяне на удостоверение или уведомление от университета за всяка година
2
обучение в редовна форма.
С молба от 19.11.2025г. (л. 89), ответникът поддържа, че ищцата работи като модел и
участва в модни дефилета в чужбина, от която дейност получава доходи. В този смисъл
счита, че ищцата може да се издържа сама.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, в о.с.з. на 24.11.2025г. оспорва тези
твърдения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното на л. 11 от делото удостоверение за раждане се установява, че
родители на ищцата Н. К. А., родена на *****г., са Д.П.С. и К. А. А..
Представен по делото е договор за обучение № 92969-01/09.07.2025г. и сключен към
него анекс от 09.07.2025г., видно от които, че Н. А. е студент, редовна форма на обучение в
Институт по транспорт и телекомуникация, Латвия, специалност „Транспорт и логистика“, с
продължителност на обучението 4 години и годишна такса от 2 500 евро.
Видно от приложеното на л. 26 от делото копие на студентска карта, че ищцата е
студент в Икономическо университет – Варна, като заплатената семестриалната такса за 1-ви
курс възлиза в размер на 861 лева – разписка от 10.07.2025г. (л. 25).
Представени по делото са и направени от Д.П.С. разходи за превод и легализация на
свидетелство за съдимост в размер на 138.60 лева, договор за възлагане на заявка, свързана с
диплом за средно образование и фискален бон за заплатена сума от 100 лева, нотариална
такса от 10.80 лева.
Видно от представените медицински направления и амбулаторни листи от
01.08.2025г., че на ищцата при извършените й на посочената дата преглед е поставена
диагноза „интерстициален цистит (хроничен)“. Представен е и амбулаторен лист за преглед
от 18.11.2025г. с оплакване на множество гнойни пъпки по лицето и направенит в тази
връзка разходи за медикаменти в размер на 301.40 лева и 45.59 лева.
Представени са и приходни разходни ордери от 17.02.2025г., 14.04.2025г. и
28.04.2025г. ищцата е направила разход за курс за модели и фотомодели в общ размер на 790
лева.
От приложеното на л. 15 от делото удостоверение изх. № 192/25.07.2025г., че
полученият доход от Д.П.С. за периода м. 07.2004г. – м. 06.2025г. трудови възнаграждение и
обезщетение за временна неработоспособност възлиза в размер на 48 845.55 лева, или
средномесечно по 4070.46 лева. Видно от представената референция изх. № ИД-21711-
2025/29.07.2025г. от „Обединена Българска Банка“ АД (л. 16), че Д.П.С. обслужва ипотечен
кредит, като дължимата месечна вноска възлиза в размер на 632.54 лева, като наред с това
същата погасява и заем към ВСК на железничарите с месечна вноска от 280 лева (л. 17).
От представените удостоверения, издадени от Софийска Света митрополия се
установява, че полученият нетен доход, след приспадане на удръжки за данък и
3
осигурителни вноски, за погасяване на вноски по ползвани банкови кредити, за присъдени
суми за издръжка, за периода м. септември 2024г. – м. август 2025г., възлиза в размер на
17 577.78 лева.
Видно от приложеното на л. 60-70 от делото копие на договор за потребителски
кредит, че ответникът обслужва потребителски кредит, по който месечната вноска възлиза в
размер на 431.95 лева. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, считано от 21.02.2025г.
Представени от страна на ищцата е извлечение от търговски регистър по партида на
„Тера 8“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е ответникът К. А., който е бил
такъв до 11.09.2023г. и на „Хейдей България“ ЕООД, на която е продал своите дялове на Р.А.
А. (л. 29-31). Видно от приложеното на л. 49 от делото удостоверение последната е в
граждански брак с ответника от 2018г. По време на брака си същите са придобили правото
на собственост върху поземлен имот в с. Г.В. – нотариален акт № 184/2024г., контейнерна
конфигурация по чертеж – фактура № 9041/30.10.2024г.
От представеното удостоверение за раждане (л. 12) се установява, че Д.П.С. и К. А. А.
са родители и на детето Т. К. А., родена на ****г., като видно от приложеното на л. 7-10
решение № 4598/10.10.2014г., постановено по гр.д. № 8879/2014г., по описа на ВРС,
родителските права по отношение на момичето са предоставени на майката, като бащата К.
А. е осъден да заплаща 100 лева месечна издръжка. Видно от представеното удостоверение
за доход, че съпругата на ответника е едноличен собственик на капитала и на „Том Таргет“
ЕООД, като за периода м.09.2024г. – м.08.2025г. е получила доход във вид на дивиденти в
размер на 55 000 лева. Посоченото дружество е страна и по договор за финансов лизинг от
24.06.2022г. (л. 44-47) по повод лек автомобил „Дачия Логан“.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д.П.С. (майка на ищцата) и И.Т.Т.. И двамата свидетели излагат, че
понастоящем ищцата учи в Латвия, издръжката за което се обезпечава от свидетелката
Сотирова.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Горната фактическа установеност сочи, че ищцата учи редовно във висше учебно
заведение и не е навършила 25 години, респективно е активно материално правно
легитимирана да търси издръжка по реда на чл. 144 СК.
Първият спорен въпрос по делото е нуждае ли се ищцата от издръжка, с оглед
въведените от ответника твърдения дъщеря му да разполага с парични средства, получавани
от дейността й като модел и участие в модни дефилета в чужбина. Тези твърдения на
ответника не са подкрепени с каквито и да е доказателства, нито извод, че Н. А. реализира
доход като модел може да бъде направен от факта, че същата е посещавала курсове за това.
С оглед това и при липса на данни ищцата да разполага с имущество, от което да се издържа,
се налага извода, че Н. А. се нуждае от средства за обучение, в това число годишна такса,
учебни пособия, траспорт, храна, облекло, такива за посрещане на хронични заболявания и
4
други ежедневни разходи.
Следователно, следва да се прецени дали ответницата може да дава издръжка на
своето пълнолетно дете “без особени затруднения”, тъй като задължението на родителя да
дава издръжка не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие
деца. Законът не сочи примерно какво трябва да се разбира под това понятие, но практиката
е установила като такива затруднения наличието на ново семейство, намаление на доходите
и др. Ограничението е оправдано тъй като се касае за издръжка на пълнолетно дете, което по
начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. В контекста на горното, задължението
за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила и на горното
ограничително изискване.
От събраните по делото доказателства се установи, че реализираният от ответника за
периода м. 09.2024г. до м. 08.2025г. средномесечен брутен доход (след приспадане на
дължими осигуровки, за погасяване на вноски по ползвани банкови кредити, за присъдени
суми за издръжка, съобразно издаденото и коментирано по-горе удостоверение), за периода
м. септември 2024г. – м. август 2025г., възлиза в размер на 1464.81 лева. При така
установения доход, съдът намира, че за ответника не би представлявало затруднение да
осигурява издръжка на навършилото пълнолетие дете в размер на 300 лева, като отчита, че
задължението по чл. 144 СК тежи върху двамата родители. Именно издръжка в посочения
размер отговаря на събраните по делото доказателства и не би съставлявала затруднение за
ответника, предвид установения негов постоянен доход, който след приспадане на
определената издръжка ще е близък до потребителския общ разход на член от домакинство
за третото тримесечие на 2025г. – 1114.54 лева (https://www.nsi.bg/statistical-data/254/801).
Мотивиран от изложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 144
СК следва да бъде уважен, като в полза на ищцата се присъди месечна издръжка в размер на
300 лева, считано от 21.08.2025г. до настъпване на законно основание за нейното
прекратяване. Искът за разликата над 300 лева до претендираните 1000 лева следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение, които съразмерно на уважената
част от иска възлизат в размер на 150 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 432.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, от гр. ******** ДА ЗАПЛАЩА на Н. К. А.,
5
ЕГН **********, от гр. *****, месечна издръжка в размер на 300.00 лева (триста лева),
считано от 21.08.2025г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване, с падеж
десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава
за всяка закъсняла вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300.00 лева до
предявения размер от 1000.00 лева, на основание чл. 144 СК.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, от гр. ********, ДА ЗАПЛАЩА на Н. К. А.,
ЕГН **********, от гр. *****, сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляваща
направените разноски в производството пред Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, от гр. ********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 432.00 лева (четиристотин
тридесет и два лева), представляваща дължимата за производството държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
считано от 08.12.2025г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6