№ 220
Гр. Перник, 09.11.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 389 по описа за 2021 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона
за социалното подпомагане и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба с вх. №2783/ 20.08.2021 година,
подадена от А.Г.З., с ЕГН **********,***, ул. ****против Заповед №
ЗСП/Д-РК/3406 от 07.08.2021 година на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Перник за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво – в пари по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година, потвърдена с
Решение № 14-РД06-0022 от 16.08.2021 година на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ Перник. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон и моли съда да отмени
оспорената от нея заповед.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.10.2021
година, жалбоподателя А.Г.З., редовно призована се явява лично, като поддържа
жалбата си. Представя писмени бележки. Моли съда да отмени оспорения административен
акт.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.10.2021
година, ответникът по жалбата – директорът на ДСП Перник, редовно призован, не
се явява, и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх.
№3220/ 05.10.2021 година от юрисконсулт Е. Г., която заявява, че поради
служебна ангажираност не може да вземе участие в днешното съдебно заседание, но
не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че оспорва
така подадената жалба и няма да сочи други доказателства и доказателствени
искания и развива съображения по същество, като моли съда да потвърди
оспорената заповед.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга
неговите права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол. С
оглед на това оспорването е процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
Съдът, след като прецени законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбите на чл. 168, ал.
1, във връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно
и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се
отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото
състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната
заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и реда за
отпускане, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването
на социалните помощи се урежда с Правилника за прилагане на този закон, с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с Наредба на министъра
на труда и социалната политика. Въз основа на тази разпоредба е приета и
Наредба № РД – 07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на
целевите помощи за отопление, издадена от министъра на труда и социалната
политика /наричана за по – кратко Наредба/, в която са регламентирани условията
и реда за отпускане на целева помощ да отопление на лица и семейства за
съответния отоплителен сезон.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата се определят
условията, при които за лицата възниква право на целева помощ за отопление.
Основното изискване е за наличието на доходи в размер на диференциран минимален
доход в предходните 6 месеца. В чл. 2, ал. 5 от Наредбата е уреден подробно
реда за отопление на диференцирания доход за отопление, а той се определя като
за основа се използва базовият доход за отопление. Съгласно § 6 от ДР на
Наредбата „Базовият доход за отопление“ е разчетен показател, който служи да
определяне на диференцирания доход за отопление и е равен на двойният размер на
определения месечен гарантиран минимален доход. Месечният гарантиран минимален
доход, от своя страна се определя от Министерски съвет, като към днешна дата
той е в размер на 75 лева, съгласно Постановление № 305 от 19.12.2017 година за
определяне на месечния размер на гарантирания минимален доход в сила от
01.01.2018 година, което означава, че базовият доход за отопление е в размер на
150 лева. По – нататък, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5, за да се
определи размерът на диференцираният доход за отопление, следва да се вземе
предвид индивидуалния коефициент за всяко лице. Като в случая индивидуалния
коефициент е в размер на 1,85 от базовият доход за отопление, защото
жалбоподателя попада в групата на лица, на възраст над 75 години, което
означава, че умножено по базовия доход за отопление в размер на 150 лева
диференцирания минимален доход за отопление е в размер на 277,50 лева. В тази връзка,
твърденията на жалбоподателя, че базовият доход за отопление трябва да бъде
изчислен на база на коефициент за лице, навършило 80 – годишна възраст, живеещо
само са неоснователни, защото законодателят не е регламентирал такава група
лица. По тази причина коефициентът на жалбоподателя се определя, съобразно
изискванията на лице, което е навършило 75 годишна възраст и живее само, а именно
– 1,85.
Правилно в съответствие с доказателствата по делото е
определен средномесечният доход на жалбоподателя за предходните шест месеца
преди подаване на заявлението – декларация. Последното е подадено на 16.07.2021
година, поради което правилно е прието, предходните шест месеца обхващат
доходите, получени от лицето пред периода от месец януари до месец юни 2021 година,
включително. Като част от административната преписка е представена справка в
размер на получената от заявителката пенсия пред посочения период, който
възлиза общо на 1 800 лева ( като в този размер се включва само личната пенсия,
без размера на добавката определен като такъв в размер на 184,33 лева) или
средномесечният доход е в размер на 300 лева. Средномесечният доход на
жалбоподателя, формиран от пенсията правилно е бил намален с коефициент 1,384,
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата, тъй като пенсията и е
определена след 2008 година, поради което по смисъла на тези изисквания
средномесечният доход на жалбоподателя възлиза в размер на 295, 50 лева.
Въз основа на заявлението – декларация е изготвен социален доклад, като
социалният работник към ДСП Перник е констатирал, че лицето е на 80 години,
вдовица е и живее сама в наследствена къща. Има син и дъщеря, които са семейни
и живеят на други адреси. Лицето е с трайно увреждане със 72 % ТНР и получава
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 493,18 лева. Във връзка с
така посочената сума на пенсията, в доклада на социалния работник, жалбоподателя
прави възражения, като същата заявява, че не се е подписвала и, че не получава
пенсия в такъв размер. В случая това възражение е основателно, но то не променя
изхода на делото, тъй като в последствие при проверка на самия подлежащ на
обжалване административен акт се вижда, че правилно са изчислени както размера
на диференцирания минимален доход, така и размера на средномесечния доход на
лицето. Въз основа на този доклад, социалният работник е направил предложение
за отказ за отпускане на помощ за отопление.
Въз основа на така изготвения доклад от социалния
работник, директорът на ДСП Перник е издал Заповед № ЗСП/Д-РК/3406/07.08.2021 година,
с която е отказано отпускането на целена помощ за отопление на твърдо гориво.
Заповедта е обжалвана по административен ред като на
основание чл. 81, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от АПК жалбата е
отхвърлена и е потвърдена заповедта на директора на ДСП като законосъобразно са
изложени мотиви, че месечният доход на заявителя превишава диференцирания
минимален доход за отопление в размер на 277,50 лева.
Оспореният административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредбата за
отпускане на целева помощ за отопление.
Заповедта е мотивирана, като са посочени фактическите
и правни основания за отказа.
От приложената административна преписка и изложените в
заповедта мотиви е видно, че основанието за отказ е превишаването на месечните
доходи на лицето над диференцирания минимален доход за отопление. Това
обстоятелство безспорно се установи от данните, декларирани от жалбоподателя и
от представените от него писмени доказателства. Заповедта е издадена при
спазване на процесуалните правила, при наличие на материалноправните
предпоставки за това, мотивирана е и съответства на целта на закона.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира
жалбата против Заповед № ЗСП/Д-РК-РМ/3406 от 07.08.2021 година на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Перник за отказ за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво – в пари по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008
година, потвърдена с Решение № 14-РД06-0022 от 16.08.2021 година на директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Перник, като неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните не претендират разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.З., с ЕГН **********,*** против Заповед
№ ЗСП/Д-РК/3406 от 07.08.2021 година на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Перник за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво – в пари по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година, потвърдена с
Решение № 14-РД06-0022 от 16.08.2021 година на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ Перник, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 4,ал. 6, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
Съдия:/п/