Р Е Ш Е Н И Е
№ 1560 07.07.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1341 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.
чл.19,
ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗИНЗС, вр. чл.16е от ППЗИНЗС, вр. чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
и е образувано по повод исковата молба на Д.Д.Н.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 24.02.2017 г. – 24.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът
твърди, че в процесния период
е полагал труд като надзирател в
Затвора – гр. Бургас, първа категория, за която
длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора
гр. Бургас
режим на работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на
същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден. Твърди, че обичайно извън времето за дежурство той полага труд
допълнително минимум един час и петнадесет минути на смяна, който труд се извършва
със знанието и без противопоставянето на работодателя.
До
11.05.2019 г. това време от час и петнадесет
минути не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението
на ищеца, а след тази дата, когато е издадена заповед № Л-2271/2019 г. на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“,
впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено
това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното
време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от
него време извън дежурството за периода от 24.02.2017
г. до 24.02.2020 г. е в размер
на 200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който без да се оспорва твърдението
на ищеца, че в периода 24.02.2017 г – 24.02.2020 г. е държавен служител, като е
полагал труд, искът се оспорва като неоснователен на подробно изложени
аргументи. Твърди се, че няма изискване назначените в
наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време,
както и че времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от
работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Набляга се, че посочените са включени в т. нар. „отработено
време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява работно време и
не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Твърди
се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени
нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и
нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл.
187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.).
Претендира се за отхвърляне на иска.
В
проведеното на 29.06.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване от
200 лева на 2224,79 лева за положен труд извън времето за
дежурство от 318,50 часа. В същото съдебно заседание
процесуалните
представители
на ищеца поддържат така
изменения иск и молят съда да го уважи, като присъди на страната сторените от
нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалните
представители
на ответника оспорвт иска и молят съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че за процесния период
между тях е съществувало служебно правоотношение, като ищецът е изпълнявал
длъжността „***“ в *** – гр. Бургас.
Със Заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас за дежурните надзиратели е определен режим на работа при
24-часови, 12-часови и 8-часови смени, с начало на работния ден 08.00 часа и
край на работния ден 08.00 часа на следващия ден при 24-часови смени,
респективно от 08.00 часа до 20.00 часа за 12-часова дневна смяна и от 20.00
часа до 08.00 часа за 12-часова нощна смяна. При 8-часовите смени работното
време е организирано от 08.00 часа до 16.30 часа. С т. 9 на същата заповед е
определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място.
Със Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на
главния директор на ГДИН е наредено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори, затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста
Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г.
Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките на 30 минути, а за всички останали
арести и поправителни домове да бъде 15 минути, което време следва да се
включва към отработеното време на служителите. В мотивите на заповедта е
посочено, че същата се отнася за всички постове, подържани при 8, 12 и 24 часа
в териториалните служби на ГДИН.
Съгласно Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на
гл. директор на ГДИН, влязла в сила на 01.07.2019 г., е отменена заповедта от
13.05.2019 г. и е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да
е в рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития,
арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ №
42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките
до 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Според Заповед № 436/01.07.2019 г. на
началника на затвора Бургас е наредено времето, необходимо за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките до 30 минути, като за
работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30
минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода 24.02.2017 г. –
24.02.2020 г. за ищеца са отчетени 271 броя положени дежурства, от които:
24-часови дежурства – 100; 12-часови дежурства – 169 (62 дневни, 5 нощни и 2 в
болница); 8-часови дежурства – 2 броя. За периода 24.02.2017 г. – 30.06.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са включени суми за
дейности по приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност не е
заплащан, а
за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време съответно на 30
минути – за 24-часови и 12-часови дневни смени и 15 минути – за 12-часови нощни
смени и 8-часови смени. Установява се, че през месеците февруари и март 2017 г. и
през месец февруари 2020 г. ищецът не е давал дежурства, поради което и суми не
са му изплащани.
В заключението си вещото лице изчислява размера на нетното и увеличеното
трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното му трудово
възнаграждение и броя работни часове за съответния месец, както и размера на
допълнителното възнаграждение за полагане на труд при приемане и сдаване на
дежурство, използвайки продължителност на този труд от 1 час и 45 минути на дежурство, като
е приспаднало начисления и платен от ответника труд от по 30 минути (при 24-часови и 12-часови дежурства) и по 15
минути (при 8-часови дежурства) след 01.07.2019 г.
При така извършените изчисления,
вещото лице дава
заключение, че при положени от ищеца 271 дежурства през процесния период и
при условие, че дейностите по приемане/сдаване на дежурство продължават по 1
час и 45 минути на дежурство, на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение
в размер на 2 976,03 лева за 429,30 часа положен извънреден труд.
От показанията на свидетеля Атанас
Стоянов Субашев, надзирател в Затвора – гр. Бургас, се установява, че всички
видове дежурства започват в 08.00 часа сутринта. Времето от 07.45 часа до 08.00
часа е определено за инструктаж. Няма заповед или нормативен акт, който да
задължава надзирателите (каквито са свидетелят и ищецът) да идват на работа в
07.30 часа, нито да идват цивилни на работа – преценката е на всеки служител.
Преди инструктажа командирът проверява
всеки надзирател дали е в изряден вид, а последният се разписва в нарядна
ведомост. След края на инструктажа всеки надзирател поема своя пост. След края
на дежурството идва новият наряд, който приема поста, а старият наряд – сдава
(проверяват се лишените от свобода и решетките), след което те двамата се
разписват в книга. Окончателното задълженията на надзирателя приключват 45
минути след края на дежурството, след като главните надзирателите официално го
освободят. Различните постове по различно време сдават и приемат. След като се
сдаде поста, надзирателят влиза в стаята за отвод и съобщава какво се е случило
по време на наряда. Макар някой да сдава по-рано, не може да си тръгне по-рано,
а трябва да изчака отвода.
Тези, които дават 8-часови смени, в 17
часа приключват. Постът е едносменен и се поддържа в работно време, след което
никой не застъпва.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, на показанията на
свидетеля Субашев и на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.
16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д,
ал. 2 работното време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия
начин е предвидено да се изчислява работното време и в чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по силата на
препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според
разпоредбата на чл. 16е,
ал.1 от ППЗИНЗС отработеното време включва:
работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото
работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето
за хранене, фактически извършената работа по време на разположение (активен
период на разположение в поделението), времето за провеждане на професионално
обучение, времето на дежурство.
При 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа
отработено време по ал. 1 (чл.16е, ал.3), а при
24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено
време по ал. 1 (чл.16е, ал.4). Всяко отработено време, надвишаващо тези стойности,
следва да се заплаща като извънреден такъв – аргумент от чл.19 от ЗИНЗС, вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.
305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в
определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Според Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития започват
15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място, т.е.
ищецът е длъжен да е на работното си място 15 минути преди началния час на
дежурството му. Според свидетеля Субашев преди инструктажа командирът следва да провери дали
всеки надзирател е в изряден вид и дали е годен да изпълнява служебните си
задължения, а последният следва да се разпише в нарядна ведомост. От
показанията обаче не може да се изведе категоричен извод, че тази „проверка“,
респективно подписването в нарядна ведомост, се извършват извън предвидените 15
минути за инструктаж. Дори и това да е така, това време не се включва в
отработеното време по смисъла на чл.16е от ППЗИНЗС, защото през него ищецът
реално не полага труд, поради което не следва да се възмездява като извънреден
труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал.
6 този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на времето, което е необходимо за
извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са издадени приложените по делото Заповед
№ Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №
Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед № 436/01.07.2019 г. на
началника на затвора Бургас, като главният директор на ГДИН е определил считано
от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това време да е до 30 минути, а
със заповедта на началника на затвора за работещите в затвора са определени
следните времеви критерии: при 24-часови и 12-часови дневни смени - 30 минути,
а при 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
Установи се, че след края на 12-часово
и 24-часово дежурство ищецът остава още 45 минути до окончателното приключване
на задълженията, а осемчасовите смени следва да приключат в 16.30 часа, но
реално задълженията приключват в 17.00 часа. Това се случва със знанието и без
противопоставянето на работодателя. Нещо повече, извършването на дейности по приемане и сдаване на дежурството не се оспорва от ответника, а напротив
– издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
ответника по отношение на този факт, поради
което и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца
се дължи възнаграждение за
времето на инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, но такова не му е
заплащано.
Времето,
през което надзирателите не са на постова служба, но са на разположение и не
могат да напускат територията на поделението, представлява част от работното
време и следва да се квалифицира и отчита като такова, съответно при
превишаване на нормативно определената продължителност на работното време да се
отчита като извънреден труд по смисъла на закона. Дейностите по развод, предаване на
дежурството и
отвод са
абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде
сдадено, без те да бъдат извършени,
поради което са част от отработното време.
В
този смисъл реалната продължителност на полаганите от
ищеца дежурства е 8 часа и 45 минути при 8-часовите
дежурства, 13
часа при 12-часовите дежурства и 25
часа при 24-часовите дежурства от момента, в който той следва
да се яви на работа, до момента, в който е освободен и реално напуска работното място. След 01.07.2019 г. на ищеца е заплащано възнаграждение за
времето, което е определено със заповедта на началника на затвора за приемане и
сдаване на дежурство, т.е. по 30 минути за 24-часово и за 12-часово дневно
дежурство и по 15 минути за 12-часово нощно дежурство и за 8-часово дежурство, съдът
намира, че за периода 24.02.2017 г. – 30.06.2019 г. на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение за извънреден труд в размер на по 1 час за
положено 24-часово и 12-часово дежурство и в размер на 45 минути за 8-часово
дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. следва да му бъде
присъдено допълнително възнаграждение за още 30 минути извънреден труд за всяко
положено 24-часово
и 12-часово
дневно дежурство, 45 минути извънреден труд за всяко положено 12-часово нощно
дежурство и 30 минути извънреден труд за всяко положено 8-часово дежурство.
Следователно през периода 01.04.2017 г.
– 31.01.2020 г.
ищецът е положил общо 252 часа труд извън редовното му работно време, като през никое от тримесечията не е отработил допълнително
над 70 часа, поради което
и на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези
допълнителни часове труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден
труд, размерът на което следва да бъде изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК и според данните в Приложение № 1
към заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Общо дължимото и
неплатено възнаграждение за положените от ищеца 252 часа
извънреден труд през през периода 01.04.2017 г. – 31.01.2020 г. е в размер
на 1734,14 лева, до който искът е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, а в останалата му част до предявения
размер от 2 224,79 лева, до претендираните 318,50 часа, за периода 24.02.2017 г. – 31.03.2017 г. и за периода 01.02.2020 г. –
24.02.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не
следва да се постановява предварително изпълнение на решението, защото
ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е представляван от двама
адвокати, но е заплатил едно адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Вярно е, че като последица от влизане в
сила на Решение № 5419 от
8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, считано от 15.05.2020 г., разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уреждаща минималният размер на
адвокатското възнаграждение при защита по трудови дела (каквото е настоящото
производство), е изменена. Договорът за правна защита и съдействие обаче е
сключен на 06.03.2020 г., когато действаща е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от
цитираната наредба, която обвързва минималният размер на адвокатското
възнаграждение с материалния интерес по делото.
Спрямо
подзаконовия нормативен акт (какъвто
безспорно е цитираната наредба) законодателят е въвел
специална правна норма – чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно,
за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с
влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици – аргумент от Тълкувателно
решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Ето
защо до влизане в сила на Решение № 5419 от
8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в на 15.05.2020 г. действат старите редакции на наредбата
от 2017 г., които съдът следва да съобрази при произнасянето си на основание
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатено адвокатско възнаграждение,
защото те са действали към момента на възникване на правоотношението.
В
този смисъл, размерът на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерен и следва да бъде взет предвид при изчисляване на дължимите на
страната разноски. С оглед отхвърлената част от иска, ответникът дължи на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 350,76 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от иска
страната има право на такова възнаграждение в размер на 33,08 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 69,37
лева, представляваща държавна такса за уважения иск, и сумата от 200 лева
разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, да заплати на Д.Д.Н., ЕГН – **********,
сумата от 1734,14 лева (хиляда седемстотин
тридесет и четири лева и четиринадесет стотинки), представляваща
възнаграждение за 252 часа положен
от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода 01.04.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 24.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения до предявения размер от 2224,79 лева, над уважените 252 часа до претендираните 318,50 часа, за периода 24.02.2017 г. – 31.03.2017 г. и за периода 01.02.2020 г. –
24.02.2020 г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, да заплати на Д.Д.Н., ЕГН – **********,
сумата от 350,76 лева (триста и петдесет лева и седемдесет и шест стотинки), разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН – **********,
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, сумата
от 33,08 лева
(тридесет и три лева и осем стотинки), разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, да заплати по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 69,37 лева (шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща дължима държавна такса за уважения иск, както и сумата от 200
(двеста) лева, представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета
на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ