РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Монтана, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200002 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) .
С Наказателно постановление № 821/25.11.2024г. на Директор Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр.Б. е наложено на П. Т. И., с посочен адрес в гр.Б.,
област В., административно наказание - глоба в размер на 300 (триста) лева на
основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ (Закон за горите), за нарушение по чл.108,
ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр. с
чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Недоволен от наказателното постановление (НП) И. лично и чрез
пълномощник – адв.Н. К. от МАК, моли да бъде отменено. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган Директор
РДГ гр.Б., редовно призован, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.
Д. моли да се потвърди НП, с изричното уточнение, че не претиндира
юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки, подписани с КЕП,
подадени чрез ССЕВ, се излагат допълнителни доводи за потвърждаване на
НП (допусната е техническа грешка в края на писмените бележки чрез
посочване на НП и жалбоподател, не съответстващи на процесните НП и
жалбоподател), като чрез писмените бележки е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във
връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки
предвид данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
За периода от 25.09.2024г. до 25.10.2024г. на територията на РДГ гр.Б.,
СЗДП ТП ДГС – М., с.Д. Р., община М., област М., имот с идентификатор №
ХХХХХХХ, отдел 225, подотдел „т“ било установено нарушение отразено в
Констативен протокол Серия А00 № 149796/25.10.2024г. и Констативен
протокол Серия А00 № 149797/25.10.2024г., първият протокол в присъствието
на св.Б. И. С. – горски инспектор при РДГ – гр.Б. и св.Е. Н. Й. – горски
инспектор при РДГ – гр.Б., и вторият, освен посочените две лица и в
присъствието на жалбоподателя П. Т. И..
Въз основа на Констативен протокол Серия А00 № 149796/25.10.2024г. и
Констативен протокол Серия А00 № 149797/25.10.2024г., и позволително за
сеч № 0788896/22.09.2024г. и справка от база данни на ИАГ за периода
01.12.2023г. до 28.10.2024г. относно издадени на името на жалбоподателя
позволителни за сеч, била отправена препоръка да бъде съставен АУАН. На
25.10.2024г. св.Б. И. С. в присъствието на св.Е. Н. Й., и двамата присъствали
на същинската проверка, съставил АУАН Серия А00/2024г., бл. № 0112684, за
това, че П. Т. И. като лице упражняващо лесовъдска практика (Удостоверение
№ 11187 от 20.01.2015г. на ИАГ), на който е издадено позволително за сеч
(ПС) № 0788896 от 22.09.2024г. за имот с идентификатор № ХХХХХХХ,
отдел 225, подотдел „т“ в землището на с.Д. Р., община М., област М., не е
осъществил контрол по спазване изискванията на чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №
8/05.08.2011г. за сечите в горите, в следствие на което в имота са направени
пътища и просеки, които не са отразени в технологичния план, одобрен за
имота. Нарушението е извършено в периода от 25.09.2024г. до 25.10.2024г. на
територията на РДГ – Б., СЗДП ТП ДГС – М., с.Д. Р., община М., област М.,
имот с идентификатор № ХХХХХХХ, отдел 225, подотдел „т“ – нарушение по
чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите
вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Нарушението е открито от св.С. и св.Й., за което са съставени
Констативен протокол Серия А00 № 149796/25.10.2024г. и Констативен
протокол Серия А00 № 149797/25.10.2024г.
Жалбоподателят И. отказал да подпише предявения му АУАН, отказа
му бил удостоверен с подпис на св.Н. Д. Й., но не отказал и получил препис от
съставения АУАН. На базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Б.
оправомощен със Заповед № РД 49 – 171/23.05.2024г. на МЗХ намерил, че И. е
извършил административно нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 от
Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба
№ 8/05.08.2011г. за сечите в горите, като и издал обжалваното НП.
Съдът изиска писмена справка от РДГ – Б., съдържаща се в писмо изх.
№ РС – 821/2024г./17.01.2025г., ведно с приложение.
2
По делото са приложени и приети и НП № 820/25.11.2024г. на Директор
на РДГ гр.Б. и АУАН Серия А00/2024г./ бл. № 0112681/25.10.2024г., издадени
спрямо жалбоподателя П. Т. И. в качеството му на лице, упражняващо
лесовъдска практика (Удостоверение № 11187 от 20.01.2015г. на ИАГ), на
който е издадено позволително за сеч (ПС) № 0785744 от 28.08.2024г. за имот
с идентификатор № ХХХХХХХ, отдел 225, подотдел „е“ в землището на с.Д.
Р., община М., област М., за това, че не е осъществил контрол по спазване
изискванията на чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите,
в следствие на което в имота са направени пътища и просеки, които не са
отразени в технологичния план, одобрен за имота. Нарушението е извършено
в периода от 31.08.2024г. до 25.10.2024г. на територията на РДГ – Б., СЗДП ТП
ДГС – М., с.Д. Р., община М., област М., имот с идентификатор №
ХХХХХХХ, отдел 225, подотдел „е“ – нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с
чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр. с чл.47, ал.1, т.6 от
Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите. НП № 820/25.11.2024г. на
Директор – РДГ гр.Б., е предмет на обжалване по друго образувано АНД в
МРС.
В рамките на съдебното следствие св.Б. И. С. посочва, че просеките и
пътищата посочени в двете отделни НП-я и съставени 2 бр. АУАН ( процесния
и този послужил за издаване на НП № 820/25.11.2024г.), са едни и същи,
минават през територията на целия имот, който касае двете позволителни за
сеч. През целият имот минават два пътя и четири просеки, които касаят
територията на двете издадени позволителни за сеч.
Св.Г. П. В. познава П. от 3-4 години, запознали се от общи познати.
След това имал сечища и той му пускал билети, бил отговорник на
сечищата. Сечищата били в негови лични имоти в с.Д. Р. В. постоянно
живее в с.Д. Р. В края на лятото, началото на есента миналата година се
видял с П.. Тогава, за въпросния имот, някъде края на август, той му се
обадил, понеже бил с лекия си автомобил и поискал, ако Г. няма работа
да отиде с него, да го закара да види въпросния имот, да го обиколи, понеже
Г. има джип, който е по-висок и проходим. Като посетили имота с джипа,
имало един много голям широк път, който минава през самия имот. Този път
Г. го знае от 20 – 30 години. Минавал е оттам преди години, понеже е
ловец и гонач, има кучета. Във въпросния имот, когато го посетили с П.,
имало рязани дървета. Личало си, че е рязано в тази гора. След това, докато се
движили, П. си гледал неговите работи и си говорили с Г.. Той му обяснил, че
е извършвана сеч, не знае колко години преди въпросната, сега като втора
сеч се води нещо. Този път достигал до имота и преминавал през него.
Жалбоподателят П. Т. И. няма спомен чия собственост е въпросният
имот. Позволителното за сеч е издадено от инж. Б. А.. Той е лесовъд.
Той е маркирал вътре в имота дърветата, които трябва да се отсекат. П.
експедира, следи за нередности, дали са отрязани само маркирани
дървета и пуска превозни билети. П. твърди, че тези просеки и пътища са
съществували, не е допуснал той да се направят. Според него съществуват
3
горе долу от седем години. Той като отишъл, те били там края на август 2024г.
Имотът е разделен на две букви – „т“ и „е“, но става дума за един и
същ имот. Издадени са две позволителни за сеч , защото са две букви.
Буквите са две, защото така минава лесоустройствената карта.
Св.Б. И. С., посочва, че съставил два отделни акта за това, че
жалбоподателя е допуснал направянето на пътища и просеки, които не
са отразени в технологичния план и касаят имот с идентификатор
ХХХХХХХ, отдел 225, подотдел „е“ и подотдел „т“, като позволителните за
сеч са две. Актовете са разделени, защото касаят две отделни позволителни за
сеч, като с констатиране на самите нарушения са издали разпореждане да се
спре работата по сеч и извозване и транспорт на дървесина по всяко
едно позволително, като до заповед не се е стигнало, тъй като сечището било
освидетелствано преди издаването на такава. Действията по маркиране на
едно насаждение, докато се стигне до неговата експедиция, са отразени
в карнет-описа в технологичния план. В самото позволително е отразено,
че Б. Б. е маркирал дървесината. В позволителното за сеч е отразен
маркиращия лесовъд. Това не е жалбоподателя.
Като се има предвид гореизложеното, настоящият съд не споделя
наведените доводи в писмените бележки от процесуалния представител на
АНО – юрисконсулт М. Д., че не било нарушено правилото „ne bis in idem“.
Според този съд е нарушено това правило, защото макар и да се касае за две
отделни позволителни за сеч (чл.52, ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите
в горите е отм. с Решение № 6888 на ВАС на РБ - бр.50 от 2023г., в сила от
9.06.2023г.), става дума за един и същ имот и за едни и същи пътища и
просеки, които не са достатъчно индивидуализирани в АУАН и НП, не са
индивидуализирани и в НП № 820/25.11.2024г. и АУАН № Серия А00/2024г./
бл. № 0112681/25.10.2024г., предмет на обжалване по друго АНД в МРС.
Изрично св.Б. И. С., актосъставител и на двата АУАН, процесния и този по
другото дело в МРС, посочва, че просеките и пътищата посочени в двете
отделни НП-я и съставени 2 бр. АУАН (процесния и този послужил за
издаване на НП № 820/25.11.2024г.), са едни и същи, минават през
територията на целия имот с идентификатор № ХХХХХХХ, отдел 225, който
касае двете позволителни за сеч - подотдел „е“ и подотдел „т“. През целият
имот минават два пътя и четири просеки, които касаят територията на двете
издадени позволителни за сеч. Това, че пътищата са два броя и просеките са
четири броя се уточнява едва в рамките на съдебното производство, тези
важни индвидуализиращи обстоятелства на нарушението, посочено в АУАН и
НП, не са отразени, нито в АУАН, нито в НП, не са отразени и в НП №
820/25.11.2024г. на Директор на РДГ гр.Б. и АУАН Серия А00/2024г./ бл. №
0112681/25.10.2024г., предмет на обжалване по друго АНД в МРС.
При тази констатация, според настоящия съд е безпредметно да се
навеждат други доводи, имайки предвид относно тези наведени от адв.К. и
юрисконсулт Д., тъй като процесното НП следва да се отмени, поради
нарушение на принципа „ne bis in idem“. Следвало е, при доказано по
4
несъмнен начин нарушение (по процесното дело не е доказано по несъмнен
начин нарушението), да се състави един на брой АУАН и издаде 1 бр. НП, в
които да се посочат обстоятелствата на нарушението, така както изисква чл.42
и чл.57 от ЗАНН, независимо че става дума за две отделни позволителни за
сеч № 0788896 от 22.09.2024г. за имот с идентификатор № ХХХХХХХ, отдел
225, подотдел „т“ в землището на с.Д. Р., община М., област М. и № 0785744
от 28.08.2024г. за имот с идентификатор № ХХХХХХХ, отдел 225, подотдел
„е“ в землището на с.Д. Р., община М., област М.. Представеното от
юрисконсулт Д. Решение № 1714/03.10.2024г. по КАНД № 333/24г. по описа
на АС – В., касае идентичен казус, но не и установените по делото
обстоятелства, и най – вече нарушеното правило „ne bis in idem“. В процесния
случай, жалбоподателя не е маркирал дърветата в имота, само е експедирал
дървесината, която преди това е била маркирана от друго лице, при
твърдението, че пътищата са били съществували, в подкрепа на което се
представя копие на ПС № 0312763/15.07.2016г. Жалбоподателят И. не е
направил искане за промяна на утвърдения технологичен план за добив на
дървесина, защото според него не е била налице промяна, в т.ч. чрез
изграждане на пътища и просеки, които не са били отразени в технологичния
план, одобрен за имота.
Посоченото нарушение на процесуалния закон е довело до нарушение и
на материалния закон, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено.
При този изход на делото не са налице основания за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, макар и такива да беше заявено, че не се
претендират.
Не се присъждат такива и в полза на въззиваемата страна, като АНО, тъй
като се съобразява изхода на делото.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 821/25.11.2024г. на Директор
РДГ гр.Б., с което на П. Т. И., с посочен адрес в гр.Б., област В., е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева на
основание чл.257, ал.1, т.1 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.47, ал.1, т.6 вр. с
чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6