№ 19562
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110130259 по описа за 2025 година
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, подадена първоначално
в РС Пловдив, от Д. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: .., със съдебен адрес гр.
Пловдив, ., чрез адв. К., против „Кредит Тайм” ЕАД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. "първо" ЗЗД - за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 443,88 лева,
платена без правно основание на 05.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.02.2025 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2022 г. ищцата е заплатила
сумата от 443,88 лева в полза на ответното дружество. Поддържа се, че към
датата на извършване на плащанията тя нямала парични задължения към
ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената
сума. Изтъква се, че между страните не е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което да настъпи имущественото разместване.
Поради това плащанията били извършени без да има правно основание за тях.
С молба от 06.06.2025 г. ищецът е поискал СРС да повдигне препирня за
подсъдност с РС Пловдив, с оглед сходна практика на съдилищата. В тази
насока с разпореждане от 12.06.2025 г. съдът е оставил без движение исковата
молба за уточнение дали ищцата твърди да е подписвала договор за кредит с
ответното дружество и ако е подписвала същия да бъде индивидуализиран. В
отговор е постъпила молба от 25.06.2025 г., в която ищцата настоява, че към
датата на процесното плащане е нямала каквито и да било правоотношения с
ответника, като не може да индивидуализира договори за кредит с ответника
назад във времето, тъй като не ги пази. Твърди, че към дата на плащането
1
ищцата вече нямала задължения, но въпреки това ответното дружество
претендирало исковата сума без основание и затова ищцата я заплатила.
Оттук следва и правния й интерес от иска.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „Кредит
Тайм” ЕАД, като изрично се възразява срещу местната компетентност на
Пловдивски районен съд. Като компетентен се сочи Софийски районен съд с
оглед разпоредбите на чл. 105 от ГПК. Излагат се съображения, че след като
ищцата твърди, че процесното плащане не е осъществено във връзка с
възникнало между страните правоотношение, то не би могло да притежава и
качеството потребител. Предвид това ответникът поддържа, че за определяне
на подсъдността не е приложима специалната разпоредба на чл. 113 ГПК.
Ответното дружество по същество оспорва да е имало каквито и да било
договорни правоотношения с ищцата, както и да е получавало плащане на
исковата сума. Намира иска за напълно неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Видно от представеното по делото едно писмено доказателство от
страна на ищеца, а именно приходен касов ордер № 203818/05.04.2022 г.,
издаден от ответното дружество и подписан и от ищцата Д. Р., на същата дата
в гр. Пловдив ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 443.88 лв.,
представляваща вноска по договор за кредит № 90287.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
предаването, респ. получаването на процесните суми от ответника, който от
своя страна следва да установи наличието на валидно възникнало основание
за тяхното задържане.
На следващо място съдът намира, че недопустимостта на
неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и
принцип на гражданското право. Според Постановление на Пленума на ВС №
1 от 28.05.1979 г. "фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало
след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение." Неоснователното
обогатяване е извъндоговорен източник на задължения, които възникват по
силата на закона. Този вид правоотношения не почиват на основата на вината,
2
а имат обективно основание във всички законово уредени фактически състави.
Основанието се определя, като валидно възникнало правоотношение, от което
възникват права и задължения, основанието е юридически факт, който
поражда обогатяването на един субект и придобиването на блага, права или
погасяването на правни задължения.
На следващо място съдът намира, че ищецът, макар да установи
плащането на исковата сума на ответника, видно от платежния документ от
05.04.2022 г., плащането е извършено на правно основание, а именно договор
за кредит. В същото време съдът намира, че от значение е моментът на
получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е
липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във всички
случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на
определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване
унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС. В тази насока ищецът
не наведе никакви твърдения, както и не ангажира никакви доказателства, за
недействителността на сделката между страните, а именно нейната
нищожност или унищожаемост. Затова съдът намира, че искът се явява
напълно неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от
ГПК има ответникът, които обаче формулира единствено бланкетно искане в
отговора на исковата молба за присъждане на разноски, без да посочи какви са
тези разноски по вид, респ. впоследствие да представи и доказателства за
тяхното извършване. Ответното дружество не е представило и списък по реда
на чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: .., със съдебен
адрес гр. Пловдив, ., чрез адв. К., против „Кредит Тайм” ЕАД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ., за заплащане на
сума в размер на 443,88 лева, платена без правно основание на 05.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
17.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3