№ 40
гр. Севлиево, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20224230101333 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 5/07.01.2024 г., постановено по гр. д. №
1333/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е допуснато извършване на
съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с
идентификатор 65927.501.193 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.08.2022 г., с
адрес на поземления имот: гр. Севлиево, ул. „Бреза” № 11, с площ 397 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 193, при съседи: имоти с идентификатори:
65927.501.4089, 65927.501.191, 65927.501.190, 65927.501.3344 и
65927.501.189; заедно със сгради, които попадат върху имота, а именно:
жилищна сграда – еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1; постройка на
допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1; постройка на
допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор
65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1; при квоти, както
следва: за Н. М. А. 1/2 (една втора) идеална част от имота; и за Ю. М. Ю. 1/2
(една втора) идеална част от имота.
В преклузивните срокове, а именно - до края на първото съдебно
1
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на
процесните имоти, ответникът Ю. М. Ю. е формулирал възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК досежно допуснатия до делба недвижим
имот. Претенцията е приета с протоколно определение от 03.07.2024 г.,
постановено по делото.
Със същото протоколно определение са приети за разглеждане
претенциите на ответника Ю. М. Ю. срещу ищцата Н. М. А., както следва: за
заплащане на половината от сумата от 13 00 лева /в хода на устните
състезания се претендира половината от 11 130 лева/ – стойността на
подобренията, които ответникът бил извършил в процесния имот, вкл. разходи
за труд и материали труд, с правно основание на претенциите чл. 30, ал. 3 ЗС,
и за заплащане на половината от сумата от 3532,19 лева – или заплащане на
1766 лева, представляваща разходи по погребението на наследодателя, негови
задължение за данъци и такси и изпълнителни дела, с правно основание на
претенциите чл. 60, ал. 1 ЗН.
В с.з. процесуалният представител на ищцата не оспорва възлагателната
претенция, но оспорва направените претенции по сметки и претендира
разноски, а процесуалният представител на ответника поддържа направените
искания и изразява становище, че дължимите такси следва да се възложат
поравно на двете страни по делото.
Районен съд - Севлиево, след като обсъди доводите на страните и
съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена съдебна
експертиза, се установява, че допуснатият до делба недвижим имот,
представляващ поземлен имот, с идентификатор 65927.501.193 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. Севлиево,
ул. „Бреза” № 11, с площ 397 кв. м.; заедно със сгради, които попадат върху
имота, а именно: жилищна сграда – еднофамилна, представляваща сграда с
идентификатор 65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1;
постройка на допълващото застрояване, представляваща сграда с
идентификатор 65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1;
постройка на допълващото застрояване, представляваща сграда с
идентификатор 65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1, е
реално неподеляем, а пазарната му стойност е 65 212 лева.
По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза със задача да
установи стойността на направените подобрения. От заключението по същата
се установява, че направените строително-ремонтни дейности са в размер на
11 130 лева, като вещото лице изрично е посочило, че стойността на
процесния имот не се е увеличила с получената стойност на извършените
2
строително-ремонтни дейности.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като обосновани,
компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.
Същите не са оспорени и от страните в откритите съдебни заседания по
тяхното приемане.
По делото е разпитан свидетелят Мюслюм Ашимов Ашимов /братовчед
на страните/. От показанията на свидетеля се установява, че ищцата се
омъжила преди 30 години, а ответникът направил много подобрения докато
нея я нямало - подобрения на гаража, отгоре отлял бетон, сложил арматура,
подсилил основите на къщата, сменил дограмата в къщата, в която живее,
отлял бетон с плоча в къщата. Свидетелят сочи, че били направени много
подобрения за тези години – напр. парно на цялата къща, ответникът си взел
котле, прекарал тръби, смени цялата ел. инсталация на къщата, включително и
направил подобрения в стаята, в която живял баща му. Свидетелят сочи, че
всички тези подобрения били докато ищцата била в гр. Ловеч. Същият дава
показания, че разходите за погребението на наследодателя на страните били
поети от ответника. Свидетелят сочи, че част от направените подобрения били
направени докато бил жив наследодателя на страните, а част били направени
след смъртта му. Свидетелят твърди, че ищцата не е изпращала пари относно
извършените ремонтни дейности.
Съдът кредитира показанията на свидетелия при преценката им по реда
на чл. 172 от ГПК, в съвкупност с останалия доказателствен материал по
делото.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК приема следното от правна страна:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Относно възлагателната претенция на съделителя Ю. М. Ю.:
Възлагане на неподеляемо жилище законът допуска в два случая – в
хипотезите на чл. 349, ал. 1 от ГПК и чл. 349, ал. 2 от ГПК. В настоящия
случай ответникът Ю. М. Ю. е предявил искане в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК
за възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, според която
3
разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата
разпоредба приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) имотът да е жилище,
което да е неподеляемо; 2) съсобствеността върху него да е възникнала
единствено по силата на наследяване; 3) съделителят да няма друго жилище; и
4) съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството –
така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай няма спор, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от съделителите при
наследствено правоприемство, същият е жилище, което е неподеляемо, според
съществуващите технически правила и норми. От представената по делото
декларация от ответника Ю. М. Ю., се установява, че той не притежава друго
жилище, освен идеални части от процесния недвижим имот. По делото не е
спорно, а и се установява от събраните доказателства, че съделителят Ю. М.
Ю. е живял в процесния имот към момента на откриване на наследството.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
349, ал. 2 от ГПК и в дял на ответника Ю. М. Ю. следва да бъде поставен
процесният недвижим имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор
65927.501.193 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес
на поземления имот: гр. Севлиево, ул. „Бреза” № 11, с площ 397 кв. м.; заедно
със сгради, които попадат върху имота, а именно: жилищна сграда –
еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор 65927.501.193.1, със
застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1; постройка на допълващото
застрояване, представляваща сграда с идентификатор 65927.501.193.2, със
застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1; постройка на допълващото
застрояване, представляваща сграда с идентификатор 65927.501.193.3, със
застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1.
По претенциите по сметка на ответника Ю. М. Ю. срещу ищцата Н.
М. А.:
Съделителите са съсобственици в процесния имот при квоти по 1/2
идеална част за всеки от тях. Ответникът е предявил претенции по сметки във
връзка с извършените подобрения в имота, като е изложил видовете
строителни работи и стойността им. Следва да се отбележи, че ответникът
претендира, че е сторил разходи за извършване на подобрения, а не на
необходими разноски /които са запазили вещта от погиване или повреда или са
условие за нейното запазване или използване –т.е. такива, за които следва да е
налице обективна наложителност за извършването им/.
4
Съгласно Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на
ВС, т. 6, подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се
заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. В случая стойността на имота не се е увеличила в резултат на
извършените СМР – т.е. не са налице подобрения в имотите - съгласно
приетото по делото заключение, вещото лице изрично е посочило, че
стойността на процесния имот не се е увеличила с получената стойност на
извършените строително-ремонтни дейности.
Разпоредбите на Закона за собствеността относно заплащане на
стойността на подобрения в чужд имота почиват на правилата на
неоснователното обогатяване. Собственикът на имота дължи на подобрителя
/добросъвестен или недобросъвестен/ заплащане на направените подобрения,
тъй като се предполага, че се обогатява с тях, получавайки имота в различен
/подобрен/ вид. Ако не е налице основание за обогатяване на собственика, то
обезщетение не се дължи, независимо дали подобрителят е обеднял и без
оглед на това дали е добросъвестен или не /така Определение № 47 от
21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2010 г., II г. о., ГК/. Поради изложеното
съдът намира, че следва да отхвърли претенцията за заплащане от ищцата на
ответника на сумата от 5565 лева /половината от 11 130 лева/ – стойността на
подобренията, които ответникът бил извършил в процесния имот, вкл. разходи
за труд и материали труд.
Досежно предявената претенция за заплащане на половината от
сторените разходи от ответника Ю. М. Ю. във връзка с погребението на общия
наследодател на страните, както и заплащане на задължения на наследодателя,
съдът намира, че тази претенция на пръв поглед няма пряка връзка с
делбеното имущество, разглеждането й е допустимо по реда на чл. 346 ГПК,
във втората фаза на делбеното производство, тъй като сторените разходи са
предотврати евентуалното намаляване на процесното делбено имущество.
Съдът намира, че по делото бяха представени доказателства за разходи, в общ
размер на 3301,19 лева, сторени от ответника Ю. М. Ю.. С оглед изложеното
съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Ю. М. Ю.
припадащата й се част от направените от страна на ответника разходи за
погребение и за заплащане на задължения на общия на страните наследодател,
а именно – 1650,59 лева, в съответствие с направеното искане, като за
претендираната горница до 1766 лева, тази претенция, заявена по отношение
на ищцата Н. М. А., подлежи на отхвърляне.
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса
за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността, на
основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както следва: Н. М. А. – 1304,24 лева, Ю. М.
Ю. – 1304,24 лева.
Претенциите по сметки, предявени по реда на чл. 346 от ГПК имат
5
облигационен характер и представляват осъдителни искове, за предявяването
на които законът не изисква предварително заплащане на държавна такса, но
съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, таксата по отношение на тези искове
следва да се събере с произнасянето на съда по тези искове в края на втората
фаза на делбеното производство. В случай, че претенциите са частично
основателни и дължимата държавна такса се определя съобразно чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК вр. чл. 355 ГПК.
Предвид изложеното съделителката Н. М. А. следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса по претенциите по сметки, в размер на сумата от 66,02
лева или обща държавна такса по производството – 1370,26 лева, а
съделителят Ю. М. Ю. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
претенциите по сметки, в размер на сумата от 227,21 лева или обща държавна
такса по производството – 1531,45 лева.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 355 от ГПК, да
заплати на ищцата 10 лева – разноски за удостоверения и документи,
съобразно стойността на дяловете на съделителите. Разноските за адвокатско
възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ю. М. Ю., с ЕГН
********** и с адрес: гр. Севлиево, ул. „Бреза” № 11, следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор 65927.501.193 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. Севлиево,
ул. „Бреза” № 11, с площ 397 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 193, при съседи:
имоти с идентификатори: 65927.501.4089, 65927.501.191, 65927.501.190,
65927.501.3344 и 65927.501.189; заедно със сгради, които попадат върху
имота, а именно: жилищна сграда – еднофамилна, представляваща
сграда с идентификатор 65927.501.193.1, със застроена площ 76 кв.м., брой
етажи: 1; постройка на допълващото застрояване, представляваща сграда
с идентификатор 65927.501.193.2, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи:
1; постройка на допълващото застрояване, представляваща сграда с
идентификатор 65927.501.193.3, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1.
ОСЪЖДА Ю. М. Ю., с ЕГН **********, на основание чл. 349, ал. 5 от
ГПК, да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото
решение, за уравнение на дела на съделителя Н. М. А., с ЕГН ********** и
с адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост”, бл. 308, вх. „Б”, ет. 2, ап. 6, сумата от
6
32 606 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Н. М. А., с ЕГН **********, да заплати на Ю. М. Ю., с
ЕГН **********, сумата от 1650,59 лева, представляваща съответна на частта
й сума относно направените от страна на ответника разходи за погребение и за
заплащане на задължения на общия на страните наследодател, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ю. М. Ю., с ЕГН **********, до пълния
предявен размер от 1766 лева, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, предявена от Ю. М. Ю., с ЕГН
**********, срещу Н. М. А., с ЕГН **********, за заплащане на сумата от
5565 лева /половината от 11 130 лева/ – стойността на подобренията, които
ответникът бил извършил в процесния имот, вкл. разходи за труд и материали
труд, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. М. А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Севлиево, държавна такса, в общ размер на 1370,26 лева, от
които – 1304,24, представляващи държавна такса за производството съобразно
стойността на дела в съсобствеността и 66,02 лева – държавна такса съобразно
уважената част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Ю. М. Ю., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Севлиево, държавна такса, в общ размер на 1531,45 лева, от
които – 1304,24 лева, представляващи държавна такса за производството
съобразно стойността на дела в съсобствеността и 227,21 лева – държавна
такса съобразно отхвърлените части от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Ю. М. Ю., с ЕГН **********, да заплати на Н. М. А., с
ЕГН **********, на основание чл. 355 от ГПК, сумата от 10 лева – разноски
за удостоверения и документи, съобразно стойността на дяловете на
съделителите.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7