Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 24.09.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
пети август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
267 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДССТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от ГПК.
Ищцата З.А.М. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника М.М. сключили граждански брак на 17.09.2013 г. в гр. К., за
който бил съставен акт № ****/17.09.2013г. на община К.. Бракът бил втори и за
двамата. От брака си нямали родени деца.
Първоначално отношенията им като съпрузи
били нормални, но с годините на съвместен живот проличало пълно несъответствие
в характерите им. От повече от три години съпрузите били фактически разделени,
като ответникът напуснал семейното жилище и отишъл в друга държава, а и ищцата
живеела в чужбина. Постепенно охладнели един към друг до степен на пълно
отчуждение. Вследствие на всичко това бракът им бил дълбоко и непоправимо
разстроен - напълно изпразнен от съдържание. Семейното им жилище, етаж от къща
в село В.Л.било лична собственост на съпругата, като при раздялата си съпрузите
го напуснали, а впоследствие било продадено.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати гражданския брак между страните, сключен с акт за граждански брак № ****/17.09.2013
г., съставен в град К. като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината, както и да постанови ищцата да носи
предбрачното си фамилно име И..
Ответникът М.М., бащино име М., дата на
раждане *** г. с адрес К./СКТР, с ЕГН на Р.Т. **********с адрес за призоваване
с. В.Л., ул. ***в срока за отговор не взема становище по иска. По делото е
представено нотариално заверено пълномощно от властите в К., с което на ищцата
са делегирани права да го представлява пред българските съдилища във връзка с
развод и е изразено изричното му съгласие за развод.
След преценка на събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт № **** от 17.09.2013 г., съставен в град К.,
установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Не се
спори, че от брака си страните нямат родени деца.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 от СК съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от
съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че
съпрузите са разделени от около три години не се оспорват от ответника. За
доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушан свидетеля М.,
син на ищцата. Неговите показания установяват, че майка му живяла само няколко
месеца с ответника, първоначално в село В.Л., а впоследствие в град С.. След
това съпрузите се установили в К., но съжителството им не продължило дълго –
също няколко месеца и след това двамата се разделили. Понастоящем от дълго
време били разделени, не поддържали никакви отношения и нямало никаква
възможност бракът им да бъде заздравен. Майка му се излъгала в преценката си за
характера на ответника, който се оказал хазартен тип. Ответникът живеел с друга
жена, а майка му със своя приятел. Нямало никаква възможност отношенията им да
се възстановят.
При така установените факти, съдът намира,
че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от
съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да
изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството
на брака се установява от неоспорените показания на св. М., обсъдени по-горе.
Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна
нито за съпрузите, нито за обществото и
поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В
конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината,
ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО ползването на семейното жилище:
Претенция за ползване на семейното жилище
не е направена от ищцата и съдът не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО фамилното име:
След развода ответницата следва да носи предбрачната
си фамилия И., доколкото е направила претенция за възстановяване на предбрачното
си фамилно име.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка
член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При
образуване на производството ищцата е внесла такава в размер на 25.00 лева. Тъй
като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то
дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и
предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до
окончателно определената да се събере от ответника. Следва да се осъди ответника
да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по
допускане на развода.
Разноски между страните не се претендират,
не се дължат и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал.
1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между З.А.М. с ЕГН **********
*** против М.М., бащино име М., дата на раждане *** г. с адрес К./СКТР, с ЕГН
на Р.Т. **********с адрес за призоваване село В.Л., ул. ****, сключен с акт за
граждански брак № **** от 17.09.2013 г., съставен в град К., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака З.А.М.
да носи предбрачното си фамилно име И..
ОСЪЖДА М.М., бащино име М., дата на раждане
*** г. с адрес К./СКТР, с ЕГН на Р.Т. **********с адрес за призоваване село В.Л.,
ул. ****да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш