М О Т И В И
към присъда по НОХД №
1247 /2019 г. по описа на РС-Варна
3-ти наказателен състав.
От
Районна прокуратура-Варна по отношение на подсъдимия М.К. е повдигнато
обвинение, за това, че на 02.11.2010 г. в гр. Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ -лек автомобил "Додж
Калибър" с ДК № В 8752 РК, рама №1B3HBC8A98D633842, двигател №BYL0405192,
на стойност сумата от 32 480 лв. от владението на В.С.Б., собственост на ЕТ
„Лъки Геймс - 2 - А.Ж.“, представляван от А.И.Ж., която вещ владеел, като
обсебването е в големи размери - престъпление
по чл.206 ал.З пр.1 вр. чл.206 ал.1от НК.
Производството пред съда се разви по реда на чл.269 ал.3
т.3 и 4 б.“в“ от НПК, с оглед
извършеното от компетентия съд в Р.Румъния
– гр.Калъраш призоваване на подсъдимия, връчване на книжата на установения му
адрес, чрез пълнолетен член на
семейството му.
Съдът
прие за съвместно разглеждане в процеса граждански иск от ЕТ
„Лъки Геймс - 2 - А.Ж.“, с правоприемник „ЛЪКИ ТРАНС БГ“ ЕООД за обезщетяване на причинените от престъплението имуществените
вреди в размер на
32480 лева, ведно със
законната лихва от момента на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата. Търговецът бе конституиран в процеса като граждански
ищец.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението като излага доводи за неговата доказаност. Пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода към средния размер , изпълнението
на което да бъде ефективно. Пледира за уважаване на гражданския иск.
Повереникът на гражданския ищец, счита че искът му е
доказан и пледира за уважаването му.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, но се противопоставя на искането на прокурора за налагане на ефективно наказание. Счита, че са налице
предпоставки за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, а гражданският иск е основателен и следва да бъде уважен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
В началото на есента на 2010 г. подс. К.
заедно с неустановено лице на име В.Ф.( по данни, на подсъдимия) дошли в България. Те пристигнали в гр. Варна с такси
от гр. Кълараш и решили да наемат нов модел автомобил, за да пътуват до
гр.София. За това се обърнали към туроператорската фирма „Глобъл турс“, с
управител свид. С.С., чрез която други фирми рекламирали даването на коли под
наем. Идвайки в офиса на „Глобъл турс“ по този повод и след разговор със свид.
Алб. И., съдружник в това дружество, последната се свързала със свид. Ж.Х. -
управител на „Транс Полис" ЕООД, с адрес гр. Варна, ул. „Преспа"№11,
което се занимавало с отдаване на автомобили под наем. Тъй като свид. Х. не
разполагал със свободен автомобил, на 28.10.2010 г. се свързал със служител на ЕТ „Л.Г.Ж.", със собственик и управител А.Ж.,
за наемането на лек автомобил „Додж Калибър"
2,0 Л ЦРД, син на цвят с per. № В 8752 РК рама №1B3HBC8A98D633842. Същия ден автомобила бил докаран при
свид. Х. от свид. Р.З., упълномощен от Анг. Ж. да извършва подобен род сделки с
различни леки автомобили, като свид. З. знаел, че автомобила ще се преотдава.
След това същия ден свид. В.Б., служител
на „Транс Полис" ЕООД - закарал автомобила до офиса на „Глобъл Typс",
находящ се в гр. Варна на бул. „Княз Борис I" до пресечката с ул.
„Македония". Там сключил договор с подс. М.К. като срокът на наемане бил до 14:30 ч. на 30.10.2010 г.
Впоследствие след обаждане по телефона
от подсъдимия до свид. Б. договорът бил
продължен до 02.11.2010 г. , което било обичайна практика, ако наемателят на
автомобила не се намира в гр. Варна. След изтичане и на удължения срок до
02.11.2010 г., автомобилът не бил върнат от подс. К.. На телефонния номер,
който оставил за връзка, бил многократно търсен както от свид. В.Б., така и от
свид. З., но телефона бил изключен постоянно. По никакъв начин не могла да бъде
установена връзка с подс. К., който не върнал автомобила.
От заключението на оценителната експертиза
се установява, че стойността на инкриминираната вещ възлиза на 32 480 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена частично от приобщените по реда
на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК
обяснения на подс.К. и показанията на свид.Ж.Х., В.Б., С.С., и Алб. И. дадени
пред съда, тези на свид. Анг. Ж., Кр.Д.,
Ил.Б., Р.З. и Д.Д., приобщени мрез прочитане по реда на чл.281 ал.1 т.5 и ал.5 вр. ал.1 т.4 и 5 от НПК, заключението
на оценителната експертиза и другите
писмени материали по делото.
Съдът
възприе обясненията на подс К. като насочени към
изграждането на защитна теза, която е в противоречие с установеното от свид. С.С., Алб.И. и В.Б., че само подсъдимият е
извършил всички действия по наемане на процесния автомобил.
Свидетелските показания като цяло очертават безпротиворечиво фактологията изложена
по-горе в мотивите. Съдът не намери основание да подложи на съмнение тяхната достоверност. Взаимно допълващи се са
показанията на свид. С., И., и Б., с
тези на свид. Х., З. и Анг.Ж. относно
обстоятелствата, при които е станало възможно наемането на процесния автомобил
от подсъдимия, последвалото устно продължаване на срока за неамане и
окончателното едностранно преустановяване на контакта с тях от подс.К.. В показанията си свид. Ж. сочи, че
има информация, че автомобила е намерен
в Румъния, но не му е върнат.
Съдът кредитира изцяло заключението на оценителната
експертиза, като счете, че то е дадено компетентно и обективно. Вещото лице е
дало отговор на въпроса, който му е бил поставен съобразно специалните знания,
с които разполага. Що се отнася до писмените доказателства съдът ги възприе
като относими за установяване на собствеността на инкриминираната вещ.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14
от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете,
че обвинението срещу подсъдимия е доказано, тъй като той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие - подсъдимият К.
е имал регламентиран достъп до инкриминираната вещ
лек автомобил„Додж Калибър" 2,0 Л ЦРД с per. № В 8752 РК и рама
№1B3HBC8A98D633842, на основание писмен договор. Именно по силата на това
формално споразумение той е осъществявал фактическа власт над нея. При наемане
на вещта е имало уговорени срок и дължимо възнаграждение за ползването й, но
след изтичане и на продължения чрез устна уговорка срок, тя не е върната на
наемодателя, респ. на собственика й. Съгласно ТР №
1/30.10.1998г. по н.д. № 1/1998г. на ОСНК, обективният критерий за
квалифициране на обсебването като такова в големи размери е 70-кратния размер
на установената с ПМС № 326/30.12.2009г. МРЗ в страната. В случая, паричната
равностойност на предмета на престъплението, за което подсъдимия е предаден на
съд е в размер на 32480 лева, и надвишава сумата от 16 800 лева, представляваща
70-кратния размер на установената с цитираното по-горе ПМС МРЗ в
страната за месец 11. 2010 г. от 240 лева.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл -
подсъдимият е знаел, че вещта не е негова собственост, наел я е за
определен срок, а след това е прекратил едностранно всякаква комуникация с
лицето, от което физически я получил и впоследствие не върнал. Това обсебване е
извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, а информацията на свид.
Ж., че вещта е установена в Румъния е индиция, че подсъдимият е целял
настъпването на обществено опасните последици.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано към
инкриминираната дата физическо лице.
За да наложи наказание съгласно чл.54 от НК съдът
съобрази: обществената опасност на
деянието, която определя като висока, предвид обекта на престъпно посегателство
– чужда вещ на стойност, надвишаваща 70 кратния
размер на МРЗ за страната за инкриминирания период. От друга страна с оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия К. прецени, че обществената му опасност е сравнително
ниска. На следващо място съдът отчете и
факта, че предметът на престъпно
посегателство не е възстановен, т.е.
последиците от престъплението не
са ликвидирани.
С оглед на гореизложеното съдът наложи на подсъдимия М.К.
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
– и съобразно предвиденото в
санкционната част на нормата на чл.206 ал.3 от НК в минималния размер, предвиден в тази норма, а именно лишаване от свобода, за срок от три години. Тъй като така определеното наказание е до три години лишаване от свобода
и подсъдимия е с чисто съдебно минало съдът прецени, че са налице
предпоставките за прилагане на института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и го определи над
минималния размер, предвиден в този
текст,а именно четири години. Съдът счете , че с него ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието визирани в
чл.36 от НК, тъй като съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на
наказанието при неправомерно действие през периода на изпитателния срок,
обезпечава въздържането на подсъдимия и коригиране на ценностната му система.
Като призна подсъдимия К. за виновен съдът намери, че предявения срещу
него граждански иск за причинени в резултат на деянието имуществени вреди е
доказан по основание. Съдът съобрази размера на гр.иск с този на имуществените вреди установен със
заключението на оценителната експертиза и намери, че претендираното обезщетение
е доказано и по размер. За това съдът присъди на ЕТ
„Лъки Геймс - 2 - А.Ж.“, с правоприемник „ЛЪКИ ТРАНС БГ“ ЕООД сумата от 32 480 лева като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, в
резултат на престъплението по чл.206 ал.3вр.ал.1 от НК .
При този изход на делото – подсъдимият е признат за
виновен и съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните
и деловодните разноски в тежест на осъденото лице.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: