Определение по дело №692/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 765
Дата: 4 ноември 2019 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000692
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 765

 

гр. Варна, …04.11..2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

       

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 692/2019 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 643 б, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Морска градина Варна“ АД, чрез адв. Х* К*, срещу Определение № 3771 от 22.10.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1495/2016 г., с което е оставенo без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик по делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят сочи аргументи за наличие на незаконосъобразни действия на синдика /вкл. по повод на отчета по чл. 659, ал. 3 от ТЗ/, както и за такива на съда, свързани с липсата на освобождаване на синдика. Непроизнасянето по молба с вх. № 24579/15.08.2019 г. до стабилизиране на Определение № 3227 от 13.09.2019 г., намира за индиция за незачитане на интересите на молителя и за необосновано спиране на производството по делото. Посочва, че са налице нарушения на съдията-докладчик относно суброгирането на жалбоподателя в правата на НАП. Моли за отмяна на определение № 3771 от 22.10.2019 г. по т. д. № 1495/2016 г. описа на Варненския окръжен съд и да се приеме искането на жалбоподателя за отвод на съдията – докладчик по посоченото дело.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съдията-докладчик, разглеждал делото в първата инстанция е определен със системата за случайно разпределение на делата, видно от приложените протоколи за избор на докладчик.

Конкретно изнесените твърдения за пристрастност на съдията-докладчик са свързани с вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелността, отчета на синдика, забавянето по произнасянето по молба с вх. № 24579/15.08.2019 г. до стабилизиране на Определение № 3227 от 13.09.2019 г., както и за несвоевременното произнасяне по искането му по чл. 657 от ТЗ за освобождаване на синдика. Гореразглежданите действия са свързани с ръководенето на висящото производство по несъстоятелността на дружеството, като една част от същите вече са били релевирани от жалбоподателя в предходно депозираните молби за отвод на съдията-докладчик.

Председателят на Апелативен съд - Варна приема, че посочените в жалбата обстоятелства, независимо от тяхната презумптивна сериозност и значимост за разглежданото производство по несъстоятелност, не биха могли да се субсумират в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Съдът по несъстоятелността изпълнява правораздавателни и административно- охранителни функции в производството по несъстоятелност. Той е както инстанция по същество, така и осъществяващ действия на спорна или безспорна администрация. Всички негови действия, в това число и редица от визуализираните в настоящата жалба, биха били преценявани при разглеждане на производството по същество от въззивната инстанция. Председателят на Апелативен съд - Варна съобразява в тази връзка изключително стеснения кръг възможности за инстанционен контрол в тази фаза на производството, което от своя страна обаче безспорно прави функцията на съда по несъстоятелността по особен начин отговорна. Това е изцяло относимо при упражняване на законовите правомощия на съда по несъстоятелността в неговата административно – охранителна функция, която както е известно, е твърде широка по Търговския закон.

Предвид горното, посочените обстоятелства са извън приложното поле на чл. 643 б, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради което не са налице основания за отвод на съдията-докладчик.

Съобразно гореизложените изводи, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3771 от 22.10.2019 г., постановено по т. д. № 1496/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                Апелативен съдия :

                                                 /В. Аракелян/