№ 3936
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502502 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от „Фест Тийм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
гр.София, срещу определение № 265314/26.07.2021г. на ВРС по гр.д.№ 15436/2020г., с което
е частично уважена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в
частта за разноските на решение № 262199 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело
№15436/2020г. по описа на ВРС.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като
се твърди, че не следва да се присъждат отделни адв.възнаграждения по обективно
съединените искове, тъй като е извършвана обща защита от един проц.представител чрез
едни и същи проц.действия. Моли да бъде отменено постановеното определение и да се
отхвърли искането по чл.248 от ГПК.
В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност, сочи се,
че претендираното адв.възнаграждение е договорено за предявените обективно съединени
искове и е присъдено в минимален размер за исковото производство.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Предмет на производството е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 140 лева, представляваща
заплатена и подлежаща на връщане поради разваляне на договора цена на електронен билет
№ 00073622090010515 /FGA04Р5/, закупен на 12.03.2020г. посредством платформата
1
„eventim.bg”, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба –
30.11.2020г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.88, ал.1,
изр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 33.85 лв., представляваща разноски за разваляне на
договора между страните, от които 9.85 лева разноски за телепоща и 24 лева разноски за
връчване на покана чрез ЧСИ.
Подадената от ответника „Фест Тийм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
гр.София молба с правно основание за изменение на решение № 262199 от 07.07.2021г. в
частта за разноските е частично уважена с определение № 265314/26.07.2021г. на ВРС.
Съдът е приел, че са предявени два обективно съединени иска, по които се дължи отделно
адв. възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба №1/2004г.
Настоящият състав възприема съображенията на първоинстанционния съд за
наличие на два отделни иска, доколкото претенцията за присъждане на законна лихва не
съставлява самостоятелен иск, а разноските за телепоща и за връчване на покана чрез ЧСИ
представляват части от една и съща претенция. По всеки от обективно съединените искове,
които се характеризират с различен предмет и основание, се дължи отделно
възнаграждение, докато претенцията за присъждане на законната лихва от завеждане на
исковата молба не представлява самостоятелен иск и липсва основание за присъждането на
отделно възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В
случая, при наличието на два обективно съединени иска съгласно вече изложените
съображения, претендираното възнаграждение от 1000 лв. следва да се разпредели поравно -
по 500 лв. за всеки от тях, при липсата на обективирана уговорка за различно разпределение.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на предявените искове, както и
приключването на производството в едно съдебно заседание без участие на
проц.представители на страните, възражението за намаляване поради прекомерност се явява
основателно. Възнагражденията по двата иска следва да бъдат намалени до минималния
размер, предвиден в Наредба №1/2004г., а именно 300 лв.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265314/26.07.2021г. на ВРС по гр.д.
№ 15436/2020г., с което е частично уважена молба с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение и допълнение в частта за разноските на решение № 262199 от 07.07.2021г.,
постановено по гр.дело №15436/2020г. по описа на ВРС.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОe окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3