РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110200084 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на А. Т. А. против НП
№23-0003346/25.10.2024год. на Началника на Отдел АА гр.Варна към ИА
„Автомобилна администрация” с което на А. Т. А. е наложено
административно наказание: в пункт първи “ГЛОБА” в размер на 3000 лева,
на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДП и в пункт втори “ГЛОБА” в размер
на 3000 лева, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДП .
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган- На 16.09.2024г. в
гр. Варна ЮПЗ на автомобилен път подход за ПЧМВ около 200м. след входа
1
на пристанище "Одесос"управлява МПС марка . СКАНИЯ C500 път срег №
ВТ5322КХ кат. №3 с прикачено към него полуремарке марка ШВАРЦМЮЛЕР
К СЕРИЯ с рег. № BT3399EE от кат. 04, като извършва обществен превоз на
товари пшеница от пътен лист серия А № 0002162 .
При проверката е направено измерване с електронна мобилна везна
марка: DINI ARGEO, модел: WWS с индикаторен и плочи- ********** и №
********** с поставен стикер за годност 01104 валиден до 02.2025.
Водачът извършва обществен превоз на товари пшеница с влекач с две
оси и полуремарке с три оси с пневматично окачване разстоянието или
признато на него еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за
обществено ползване, като между осите на полуремаркето е над 1,3м, като
сбора на натоварването на трите оси е 31815кг. (1-ва ос- 10360, 7815kг. 2-ра ос
- 10705, 3-та ос - 10750) което надвишава допустимата норма от 24000кг.
определени от министъра на МРРБ с окачване 2. Водачът извършва обществен
превоз на товари пшеница с влекач с две оси и полуремарке с три оси с
пневматично натоварване или признато на него еквивалентно окачване за
движение по пътищата отворени за обществено ползване, с на втора единична
задвижваща момента на оспроверката на влекача нес 13005кг., представя
надвишаващо платена такса нормата от 11500кг.
Предвид извършеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН за
нарушения на чл. 139, ал.1 т.2 пр.3 от ЗдвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" от
Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и чл. 139, ал.1 т.2 пр.3 от ЗдвП във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 4, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г..
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят С А., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
2
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна съгласно
заповед на Министъра на транспорта и съобщенията.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на ОО”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. АУАН е издаден от компетентен орган. В тази връзка е и
представена длъжностна характеристика на актосъставителя. Предвид
гореизложеното съдът не приема възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от
компетентен орган съгласно правомощията му по ЗДП.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушенията по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 ЗДП и чл.7
ал.1 т.3 б.б и т.4 б.а от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание
чл.177 ал.3 т.1пр.3 от ЗДП е наложил наказания. От събраните в
административнонаказателното производство доказателства безспорно се
установява, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал
товарния автомобил, като е извършвал обществен превоз на товари.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "движещите се по
пътя ППС трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
3
участниците в движението". Максимално допустимите норми относно
размери, маса и натоварване на ос са регламентирани в Наредба №
11/03.07.2002 година на МРРБ. За движените на извънгабаритни и/или тежки
пъти превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" и т.4 б“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални
маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение №
2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от натоварванията на
ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието
между осите е над 1,3 m - 24 t; и единична ос – задвижваща на ППС при
условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t; Установеното при проверката, че
водачът извършва превоз с влекач с две оси и полуремарке с 3 оси с
пневматично окачване и разстояние между осите на полуремаркето е над 1.3
м., като сбора на натоварването на трите оси е 31815 кг. Което надвишава
допустимата норма от 24000кг определена от министър на МРРБ с 7815кг.,
което се явява именно нарушение на посочената по-горе норма, така както е
отразено в акта и НП е установено при извършената от контролните органи
проверка на 16.09.2024 г. на управляваното от жалбоподателя ППС. На същата
дата е било установено и второ нарушение -със същия автомобил и
полуремарке е извършено и друго нарушение –втора единична задвижваща ос
на влекача е натоварена с 13005 кг и надвишава нормата от 11500 кг.
определена от министъра на МРРБ, с 1505 кг.
При проверката е извършено и измерване с електронна везна марка „Dini
Argeo“ с поставен стикер на годност №01104, валиден до месец 02.2025 г. От
приложения по преписката бон безспорно се установява както датата и часа на
измерването, така и превозното средство, на което е извършено измерването.
В конкретния случай на жалбоподателя са наложени две
административни наказания " Глоба" в размер на 3000 лв., като състава на
съда намира, че при определянето му наказващият орган не е съобразил в
пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Въз основа на съвкупната
4
преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по -
конкретно липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, освен
незаплащане на таксата впоследствие от водача, а от друга – факта, че
вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни
последици се обосновава извод, различен от този, до който е достигнал
наказващия орган при индивидуализацията. Наред с това, нарушението на
водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни
такива, липсват и данни за имуществено състояние на жалбоподателя, поради
което съдът намира, че макар и изложеното да не е в никакъв случай
достатъчно да обоснове тезата за несъставомерност, респ. за липса или
незначителна на обществена опасност на деянието, а оттам и приложението на
чл. 28 ЗАНН, то индивидуализацията на наказанието следва да бъде
извършена при превес на смекчаващите обстоятелства. В съответствие с
материалния закон и процесуалните правила според състава на съда размера
на глобите следва да бъде определен към минимума предвиден в текста на чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – 500 лв., в какъвто смисъл е необходимо да бъде
изменен санкционния акт.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от липсата на
реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от
други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП.
Искания за разноски са направени от двете страни. Според съда с оглед
изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя и
въззиваемата страна направени пред настоящия съдебен състав по
съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник по настоящото
дело в размер на 1300 лева, съгласно наредбата за размера на адвокатските
5
възнаграждения. Тъй като и двете санкции наложени на жалбоподателя се
намаляват от 3000 лева на 500 лева следва и частично да се уважи искането на
разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника,
като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв.
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 1083 лева.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, но като съобрази, че по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е участвал процесуален представител на въззивника, но е
изпратил становище намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата
от 13,33 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №23-0003346/25.10.2024год. на Началника на ОО "АА"
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на А. Т. А. е
наложено административно наказание: в пункт първи “ГЛОБА” в размер на
3000 лева, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДП и в пункт втори “ГЛОБА”
в размер на 3000 лева, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДП, като
намалява размера на наложеното наказание в пункт първи „ГЛОБА” на 500
6
лева и размера на наложеното наказание в пункт втори „ГЛОБА” на 500 лева.
ОСЪЖДА А. Т. А. да заплати на РД“АА“ гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 13,33 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на ОО“АА“ гр.Варна да заплати на А. Т. А. сумата от 1083
лева, представляваща съдебни разноски, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7