Протокол по дело №12725/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17489
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20221110112725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 17489
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА

ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА Гражданско дело № 20221110112725 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
На именното повикване в 15:11 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ - М. Л. И. - редовно призован, явява се лично, представлява се
от адв. Т. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - С. О. - редовно призован, представлява се от юрк. З. с
пълномощно от днес.
ТРЕТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ – "Д." ЕООД - редовно призован,
представлява се от адв. Л. с пълномощно от днес.
ВЕЩО ЛИЦЕ – Р. - редовно уведомена, не се явява, поради
обстоятелството, че съдебния състав с оглед неизтеклия срок за отговор на
ТЛП, е уведомил същата за липсата от нужда да се явява в днешно съдебно
заседание.

АДВ. Л.: Не възразявам да се даде ход на делото въпреки, че срока за
отговора на ТЛП, не е изтекъл. Представям и моля да приемете становище по
исковата молба, като се отказваме от предимството на срока.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. З.: Да се даде ход на делото.

1
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Т.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекта за
доклад. Водя допуснатите ни свидетели.
ЮРК. З.: Поддържам отговора. Нямам нови доказателствени искания.
Не сочим нови доказателства. Нямам възражение да се изслушат свидетелите.
АДВ. Л.: Оспорвам исковата молба, подробни съображения за нейната
неоснователност съм изложил в становище, което съм представил в днешно
съдебно заседание. Нямам доказателствени искания.

На основание чл. 145 ал.3 от ГПК и във връзка с чл. 146 от ГПК СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към доклад на делото.
С оглед на обстоятелството, че с определението от 29.09.2022г., е
направен предварителен доклад по делото, който страните не оспорват и
нямат искания за допълването му, намира, че нов не следва да бъде правен, а
вече направеният следва да се счита за окончателен доклад по делото и
неразделна част от настоящия протокол.
ПРИЛАГА по делото становище по исковата молба на ТЛП, депозирано
днес, с което приема, че отговор от същото е подаден.

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на доведения от ищцовата
страна свидетел.
СНЕМА самоличността на свидетеля:
А. П. Н. – 69 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да говори истината.

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Пътувах в тролея № 2, някъде края на август
2
2019 г., след 15:00 ч., посока към ж.к. Х. Д.. Както пътувах по едно време М.
И. се качи с едно по-младо момче и седнаха до мен, най-отзад на последните
седалки. Не мога да кажа дали тролейбуса е от по-новите или от по-старите.
По едно време някъде към „М.“ и „О.“ в един момент пропадна самия тролей,
получи се рязък отскок, явно имаше голяма дупка, която сигурно е била 25-30
см, защото всички подскочихме и този господин М., той също се държеше,
обаче не можа да се задържи и падна долу на стъпалата. Удари се много
лошо, на даде вик на болка и не можа да се изправи. Шофьора, не можа да
реагира, защото той не е прав и не можа да го види. Младото момче стана да
му помогна, едвам, едвам се придвижи да слезе от тролея и после незнам
какво стана, аз продължих да пътувам. Предполагам, че се удари някъде
около кръста много лошо, той на даде вик на болка. Отзад е най- силен
отскока, аз самия отскочих и това младото момче до мен, където беше.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.: Аз се задържах за стъклото. Пред
господина нямаше стъкло, беше открито и заради това той падна, а аз не.
Младото момче и то се задържа, пред него също имаше стъкло. Аз седях в
ляво, до мен стоеше момчето и до него господин И.. Случката стана между М.
и О., като тролейбуса се движи по М. и завива по О.. Тези две улици се
намират в ж.к. Х. Д.. Младото момче помогна на М. И. да стане и едвам
предвижвайки се слезе с момчето от тролея. След това минах оттам и видях
дупката беше около метър и около 25-30 см дълбока.
НА ВЪПРОСИ НА ЮРК. З.: Аз седях в задната част на тролея от ляво
до предпазното стъкло, а г-дин И. от другата страна през едно място, по
средата беше младото момче. Пред г-дин И. нямаше предпазно стъкло. Често
пътувам с тролей № 2, не съм обърнал внимание тролея да минава през тази
дупка друг път. Аз живея в Х. Д.. Може други тролейбуси да са избягвали
дупката, затова да не ми е направило впечатление да са минавали през нея.
Двете улици са с по една лента в посока. Още тогава на място, младото момче
ми поиска телефона. Още преди да слязат, младото момче се беше
обезпокоило от травмата на г-дин М. И. и ми поиска телефона. Тролейбуса
спря след като стана инцидента на същтото място, за да може да слезе г-дин
И. и докато беше спрял автобуса, младото момче ми поиска телефон.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Незнам кой е сигнализирал на шофьора да
спре, разбрал е от някой от пътниците.
3
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Л.: Шофьора на тролейбуса не натисна
спирачки преди дупката, натисна ги след това, като разбра, че нещо се е
случило.
НА ВЪПРОСИ НА ЮРК. З.: След известно време се разбра, че нещо се
е случило, някой от пътниците е съобщил, приблизително около 10 метра
след препятствието. Предполагам тролейбуса спря близо до пазара. Между
дупката и пазара, но не толкова близо до пазара, но не много, може и да
бъркам, защото от тогава мина много време. Тролейбуса не е стигна до
спирката на пазара в ж.к. Х. Д.. Шофьора на тролейбуса реагира бързо.

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият се освободи от
залата.

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на доведения от ищцовата
страна свидетел.
СНЕМА самоличността на свидетеля:
Л. М.ов И. – 43 г., осъждан съм за телесна повреда, не съм осъждан за
лъжесвидетелстване. М. И. е мой баща. Желая да бъда свидетел. Не съм
служител на С. О. и нямам дела със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да говори истината.

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Да знам, защото бях заедно с него в тролея
по това време, случи се след обяд, пътувахме с тролей № 2 в посока към
магазин „П.“, имахме намерения да пазаруваме от магазина. Качихме се в
тролея на спирка на Софийския университет. Седнахме на най- задните три
седалки. Там имаше и още един човек, а именно предишния свидетел. Той
беше в най- вътрешната страна към вратата, след това бях аз и след това баща
ми. Пред мен и пред другия човек имаше преграда, а пред баща ми не. След
спирката на О., на тролея подскочи задницата, ние държахме с човека, но
баща ми падна от отскока, не успя да се задържи и падна пред седалките, има
нещо като стъпало и той падна на него. Той се удари, даже изрева от болка.
4
Удари се на седалищната част. След това слезе на следващата спирка, която е
М., където е пазара. Тролейбуса не е спирал между падането на баща ми и М..
Водача на тролейбуса не разбра за случилото се с баща ми. Преди да слезем,
баща ми поиска номера на предишния свидетел. Аз лично не съм видял,
поради какво препятствие на пътя подскочи тролея, вниманието ми беше
заето с това, да помогна на баща ми. Като слязохме, хванахме направо такси и
го закарах на адреса му където живее. Помогнах му да се качи, защото го
болеше и сам трудно се движеше. В началото той си мислеше, че е някакво
натъртване, но болката си продължаваше и трябваше да го убеждавам да
отиде на лекар. Отиде на лекар след няколко дни до Пирогов. През цялото
това време съм се грижел за него, защото на него му беше трудно за
ежедневните си неща, носил съм му храна. В Пирогов му направиха снимка и
установиха, че има счуване на опашната кост. Там му предписаха
обезболяващи. След това посещение, баща ми продължаваше да изпитва
болки в продължение на два месеца и повече. Приемаше и през цялото време
болкоуспокояващи. Беше му трудно да върши ежедневните му неща,
изпитваше дискомфорт. Баща ми принципно е деен човек. През тези два
месеца, докато го болеше не се е движел, вкъщи си седеше. Болката с времето
отшумя минаха над два месеца.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.: Баща ми не работеше точно тогава, но
мисля че му дадоха някакъв болничен. Тогава се преместих при него, останах
там докато вече се стабилизира и вече можеше и сам да се обслужва, иначе не
живея с него. Аз живея в ж.к. Х. Д., в този район, в който стана случката.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Редовно минавам през района и съм виждал,
че има дупки. Като минавах от там по някое време и ми направи впечатление,
че имаше една по-голяма дупка имаше и други. Много неравен беше там
терена, имаше доста дупки.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т. : Баща ми лично поиска телефона на другия
свидетел.
НА ВЪПРОСИ НА ЮРК. З.: Не си спомням, дали тролейбуса беше
спрял на светофара между ул. М. и ул. О. и не ми направи впечатление да
ускорява или да се движи по- бързо, съвсем нормално се движеше.
Произшествието се случи малко преди светофара, малко след като тръгна от
спирката на ул. О. и преди светофара на двете улици. Мисля, че беше така, но
5
след като отскочи тролейбуса, вниманието ми беше изцяло заето с баща ми и
не съм следял, дали е преди или след светофара, къде е било точното място.
На спирката на пазара в ж.к. Х. Д. тролейбуса престоя обичайното време,
шофьора си гледаше кога пътниците слизат и престоя толкова време, колкото
да могат да слязат пътниците. След като се случи инцидента и преди да
слезем, баща ми взе телефона на свидетеля. Разстоянията там не са чак
толкова големи и измина съвсем малко време от взимането на телефона и
спирането на спирката. Баща ми отиде в Пирогов по-малко от седмица след
произшествието. Не съм бил в кабинаета с него, той сам си влезе. Сподели
ми, че са му казали да не се натоварва, да си почива, да взима обезболяващи.
На кратки разстояния можеше да се движи сам, не е ползвал помощни
средства. При обичайната нужда за себе си понякога имаше нужда от чужда
помощ, това зависеше от това дали го боли. Болките бяха постоянни. Помагал
съм му до толкова, до колкото да го заведа до банята или до тоалетната и то
за всеки случай, за да е по сигурен. Друг не е полагал грижи за баща ми. През
целия период на възстановяване, аз живеех с него.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Л.: От инцидента до спирката отне около 5-6
минути, може и повече. Баща ми извика, но явно шофьора не е чул. Не сме се
връщали след инцидента, за да видим какво е било препятствието, веднага
вземхме такси с баща ми. Баща ми също не се е връщал. Те са големи улици,
но аз не съм шофьор и поради тази причина, не следя пътната обстановка и не
мога да кажа колко платна са. Пътувал съм и с тролей №2 и с тролей №4 по
същата улица. Не се е случвало отново да попада в дупка. Когато настъпи
инцидента аз не разбрах, защо тролейбуса е подскочил.

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият се освободи от
залата.
За продължаване на съдопроизводствените действия
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 05.12.2022 г. от 13:00 ч., за когато
страните уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице.
6

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:05 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7