Р Е Ш Е Н И Е
№ 260237 / 2.3.2021г.
гр. п., 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5181 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Л.Ц.С., с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 2163.48 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент 97, находящ се в гр. п., кв. ****, за периода от 29.03.2011 г. до
30.04.2013 г., 399.33 лева – обезщетение за забава за периода от 19.03.2011 г.
до 19.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане
на вземането – обективирани в изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издаден по
ч.гр.д. № 1775/2014 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. №
876/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на сумите по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът като собственик на процесния имот е имал качеството
потребител на топлинна енергия през процесния период т.е. между страните е била
налице облигационна връзка. Поради незаплатени от ищеца суми срещу него от
страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 1775/2014 г. по описа
на Пернишкия РС /заповедно производство/. Въз основа на последното е водено и
исково производство – гр.д. № 2998/2014 г. на ПРС, приключило с влязло в сила
на 24.10.2014 г. решение. Твърди се, че в тази връзка бил издаден изпълнителен
лист от 21.04.2015 г. за процесните суми.
На следващо
място се твърди, че по молба от 15.06.2015 г. от дружеството като взискател и
въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 876/2015 г.
по описа на ЧСИ С.Б., което към момента било висящо. Уточнява се, че по
изпълнителното дело са извършвани множество справки, но не са събрани никакви
суми от длъжника. Такива не били и внесени от последния направо на ответното
дружество до момента. Независимо от това дружеството продължавало да търси
заплащане на процесните суми.
Излагат се
подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след
датата на последното действие по изп.д. № 876/2015 г. на ЧСИ Бадев – 22.06.2015
г. /налагане на запор/ до датата на подаване на исковата молба /23.09.2020 г./
– е изминал период от повече от 5 години /изтекъл на 22.06.2020 г./, каквато
била приложимата в случая давност, предвид наличието и на исково
производство. В тази връзка се иска
предявеният иск да бъде уважен.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор.
В хода на
производството по делото е приложено изп.д. № 876/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..
В съдебно
заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 876/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 1489 от 19.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1775/2014 г. по описа на РС п..
Въз основа на посоченото заповедно производство е водено и исково такова, което
е приключило с Решение № 743/29.09.2014 г. по гр.д. № 2998/2014 г. по описа РС п..
Доколкото последното е влязло в сила, то съобразно него и заповедта за
изпълнение е издаден изпълнителен лист от 21.04.2015 г. за сумите, които са
предмет на настоящото производство.
Въз основа на
изпълнителния лист по молба на ответното дружество от 15.06.2015 г. е образувано
изпълнително дело при ЧСИ С.Б., като на последния е възложено да извърши
действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху
вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
876/2015 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до него е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от 22.06.2015 г., която е връчена на длъжника чрез лице от домашните
на 14.12.2015 г.
Установява се също, че на 22.06.2015 г. от ЧСИ е
наложен запор върху пенсията на длъжника. Няма данни по изпълнителното дело да
са постъпвали каквито и да било суми за погасяване на задължението. Такива
твърденията не се навеждат и от страните. Получен е отговор по запора, че
пенсията на длъжника е в размер под минималната работна заплата /т.е. под
секвестируемия минимум/.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от
ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 21.04.2015 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1775/2014 г. по описа на РС п. /въз основа на заповед №
1489 от 19.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1775/2014 г. ПРС и Решение № 743/29.09.2014
г. по гр.д. № 2998/2014 г. на ПРС/. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените
по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на
исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за
ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело,
докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков
ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче за вземанията, предмет на
производството, е било образувано и исково производство по чл. 415 от ГПК /въз
основа на заповедното такова след подадено възражение/. По тези съображения и
спрямо последните следва да се прилага общата петгодишната погасителна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за
установяването им. Същите изводи са относими и за претенциите за лихви, заявени
в настоящото производство.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист от 21.04.2015 г. по молба на ответното дружество на 15.06.2015 г. при ЧСИ
Бадев е образувано изп.д. № 876/2015 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 20.04.2015 г. /деня
преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в сила Решение №
743/29.09.2014 г. по гр.д. № 2998/2014 г. по описа РС п. и датата на образуване на изп.д. № 876/2015 г. – 15.06.2015 г. е
изминал период от едва няколко седмици.
По посоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника – от 22.06.2015 г. Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани, като както се отбеляза и
по-горе.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението,
като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно
по тези съображения съдът приема, че давността за процесните вземания е била
прекъсната отново на 15.06.2015 г. – с
образуването на изп.д. № 876/2015 г. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 15.06.2017
г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно
цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК/ изпълнителното производство се прекратява ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че
връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на съобщение до НАП и
Община п. съответно получаването на уведомление от агенцията и писмо от
общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 876/2015 г. е било
висящо в периода от 15.06.2015 г. до 15.06.2017 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В периода от 15.06.2015 г. до 25.06.2015 г. по аргумент
от цитираното постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е
текла давност /същата е била спряна/.
От 25.06.2015 г. поради отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
процесните вземания е започнала да тече нова давност. След тази дата до образуване
на настоящото дело на 23.09.2020 г. не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения,
доколкото от 25.06.2015 г. до 23.09.2020 г. са изтекли повече от пет години, то
исковете следва да се приемат за основателни.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 102.51 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и 500 лева – разноски за адвокатски хонорар. Посочените
разноски са действително извършени и с оглед изхода на делото следва да бъдат
присъдени на ищеца изцяло.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Л.Ц.С., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на „Топлофикация п.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. п., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ следните суми: 2163.48 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 97, находящ се в гр. п., кв.
****, за периода от 29.03.2011 г. до 30.04.2013 г., 399.33 лева – обезщетение за забава за периода от 19.03.2011 г. до
19.02.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането – обективирани в изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издаден по
ч.гр.д. № 1775/2014 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. №
876/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация п.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Л.Ц.С., с ЕГН: ********** сумата от общо 626.51 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.