РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Пловдив, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300501909 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А. Г. Х. с ЕГН **********,
подадена чрез назначения му от съда особен представител адв.В. И., против
решение № 2040/09.05.2024 г., постановено по гр.д. № 7387/2023 г. на Районен
съд - Пловдив, ІV бр. състав, с което е изменен размерът на определената с
решение № ІІІ-2596/13.07.2009 г., постановено по гр.д. № 3197/20208 г. на
Районен съд - София месечна издръжка, дължима от А. Г. Х. на
непълнолетното дете А. А. Х., чрез неговата майка В. Х. Н., като същата е
увеличена от 150 лв. на 500 лв. месечно, считано от 25.05.2023 г. до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния съд е
неправилно, като се поддържа, че по делото не са събрани данни дали
ответникът е в състояние да реализира месечен доход поне в размер на
средния за страната такъв и може ли да предоставя претендираната издръжка.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. В случай на евентуалност се иска от съда да бъде определен
минималният размер на издръжката съобразно разпоредбата на чл. 142 от СК.
Въззиваемият А. А. Х., действащ лично и със съгласието на майка си
В. Х. Н. е оспорил жалбата като неоснователна. Поддържа, че ответникът е
способен да получава доходи значително надвишаващи тези на неговата
1
майка, има добра имуществена обезпеченост, изразяваща се в притежаваните
от него недвижими имоти и моторни превозни средства, многократно пътува
извън страната и финансира собствени екскурзии и почивки на семейството
си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Установено е безспорно по делото, че ответникът е баща на детето А.
А. Х., както и че същият има задължения за издръжка към други две
непълнолетни деца. Относно тези обстоятелства между страните понастоящем
няма спор. Видно от представеното в първоинсатнционното производство
удостоверение за съпруг и родствени връзки, ответникът има още две
непълнолетни деца освен ищеца, които са родени през *** г. и през *** г.
Според действащата нормативна уредба, задължението за издържане
на ненавършило пълнолетие детето от родител е безусловно. Чл. 143 ал.2 СК
гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Според чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Чл. 142, ал.2 СК гласи, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
Установено е безспорно по делото, че майката на детето е с ***
заболяване, освидетелствана е от ТЕЛК с 95% инвалидност без потребност от
чужда помощ и близо 6 месеца през *** г. е била в болнични. Видно от
представеното удостоверение за доходи на майката, същата получава
средномесечно трудово възнаграждение размер на около 2600 - 2700 лв. не се
оспорва установеното от РС обстоятелство, че майката притежава недвижим
имот в гр. П. и едно МПС.
Видно от доказателствата по делото, до 07.12.2023 г. ответникът
е работил по трудово правоотношение при „БУЛМЕЙК“ ООД – гр.С., с код ***
по НКПД /Национална класификация на професиите и длъжностите/, като е
заемал длъжността „*** (***), ***“. През 2022 г. е работил при „СТЕМО“
ООД – Г., като е заемал длъжност код *** по НКПД – „***, ***: *** (***)“.
Облагаемият му месечен доход през периода м. 03.2022 г. – м. 02.2023 г. е бил
около 4 577 лв. Липсва спор пред настоящата инстанция относно
установеното от районния съд обстоятелство, че бащата притежава идеални
части от недвижими имоти в гр. *** и с. ***, притежава идеални части от два
недвижими имота в гр. ***, както и е собственик на три броя МПС-та. Същият
е в трудоспособна възраст, като няма данни да страда от заболявания, които да
ограничават неговата работоспособност, поради което съдът приема, че би
могъл да реализира трудов доход значително по-висок от средния за страната.
2
Понастоящем детето е ученик в ***клас в ЕГ „И. В.“ в гр. ***, видно от
издадената от посоченото учебно заведение служебна бележка. Предвид
възрастта на детето и необходимостта на същото да се осигуряват храна,
дрехи, учебни помагала, транспорт, да се покриват разходи за обучение и
спорт, както и като взе предвид, че минималният размер на издръжката за
исковия период е 233 лв., съдът приема за правилен и съответен на
възможностите му определения размер на дължимата се от бащата месечна
издръжка от 500 лв., с които тези разходи да се покриват.
Ето защо се приемат от съда, че решението на районния съд, с което
е приет за дължим размер на издръжката от 500 лв. месечно е правилно,
поради което решението, с което размерът на издръжката на ищеца е увеличен
от 150 лв. на 500 лв. месечно ще се потвърди.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2040/09.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 7387/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ІV бр. състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3