Решение по дело №4113/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1053
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20221100104113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100104113 по описа за 2022 година
Предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца Р. Г. Б. било образувано
изпълнително дело 134/2013 г. по описа на ЧСИ – У.Д.. Същото било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя
„ОББ“ АД по ч.гр.д. 1703/2011 г. по описа на СРС, 39 състав за сумата от
118 070, 36 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.01.2011 г., сумата от 3 999, 81 лв. – договорна лихва за периода
20.06.2010 г. – 13.01.2011 г., сумата от 25, 37 лв. - наказателна лихва за
периода 20.06.2010 г. – 13.01.2011 г. и сумите – 2 444, 91 лв. – ДТ и 2 005, 15
лв. – платено адвокатско възнаграждение. В исковата молба са изложени
твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, но
изпълнителното производство не било прекратено на основание чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК поради отказ на ЧСИ.
Предвид което е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че горните две суми са недължими като погасени по давност.
1
Претендират се разноски.
Ответникът “ОББ“ АД оспорва исковете в писмен отговор, в който са
наведени възражения относно основателността на заявените от ищците
претенции.
На основание чл. 218 от ГПК като трето лице помагач на страната е
конституирано трето лице помагач на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
оглед сключен в хода на съдебното производство договор за цесия с предмет
процесните вземания, който оспорва заявените искове.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. В. К..
Ответникът не е реализирал процесуално представителство в открито
съдебно заседание.
Встъпилото трето лице помагач на страната на ответника се
представлява от юрк. Огнянов.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от данните от приложеното изп. дело 134/2013 г., същото е
образувано при ЧСИ У.Д. на 21.01.2013 г. с оглед представен изпълнителен
лист, издаден на 21.01.2011 г. от СРС, 39 състав по ч.гр.д. 1703/2011 г.
От съдържанието на същия се установява, че на основание чл. 418 ал.2
от ГПК вр. с чл. 417 от ГПК длъжниците Р. Г. Б., С.А.М. и М.Т. Б.а са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ОББ“ АД сумата от 118 070, 36
лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2011
г., сумата от 3 999, 81 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2010 г. –
13.01.2011 г., сумата от 25, 37 лв. - наказателна лихва за периода 20.06.2010 г.
– 13.01.2011 г. и сумите – 2 444, 91 лв. – ДТ и 2 005, 15 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
На 23.01.2013 г. до длъжника – настоящ ищец е изпратена покана за
доброволно изпълнение връчена по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК – чрез залепено
уведомление на 01.03.2013 г. /стр.156 в изп. дело/.
На 09.03.2013 г. до настоящия ищец е изпратено съобщение за
конституиране на присъединен взискател – НАП за сума в размер на 17 395,
2
08 лв.
На 22.03.2013 г. до настоящия ищец е изпратена призовка за
принудително изпълнение за опис и оценка на магазинно помещение № 5,
находящо се в гр. София, „Търговски център Овча купел 2“, които ще се
извършат на 19.06.2013 г. Съобщението е връчено при условията на чл. 47
ал.1 от ГПК, чрез залепено на 23.05.2013 г. уведомление /стр. 201 в изп. дело/.
На 18.06.2013 г. до настоящия ищец е изпратено съобщение, ведно с
призовка за принудително изпълнение за опис и оценка на магазинно
помещение № 5, находящо се в гр. София, „Търговски център Овча купел 2“,
които ще се извършат на 05.07.2013 г. Съобщението е връчено при условията
на чл. 47 ал.1 от ГПК, чрез залепено на 19.06.2013 г. уведомление /стр. 214 в
изп. дело/.
По изпълнителното дело е изготвен протокол за опис на недвижим имот
от 05.07.2013 г. с предмет: магазинно помещение № 5, находящо се в гр.
София, „Търговски център Овча купел 2“.
На 26.06.2013 г. на настоящия ищец е изпратено съобщение за
присъединяване на взискател – „ОББ“ АД за вземане в размер на 224 938, 64
лв. – главница и втора главница от 28 075, 50 лв., ведно с лихви и разноски,
които са били предмет на изп. дело 962/2010 г. по описа на ЧСИ – Г.Д..
Съобщението до същия е връчено при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК чрез
уведомление, залепено на 22.07.2013 г.
На 26.07.2013 г. до настоящия ищец е изпратена призовка за
принудително изпълнение за опис и оценка на магазинно помещение № 5,
находящо се в гр. София, „Търговски център Овча купел 2“, които ще се
извършат на 30.08.2013 г. Съобщението е връчено при условията на чл. 47
ал.1 от ГПК, чрез залепено на 29.07.2013 г. уведомление /стр. 240 в изп. дело/.
По изпълнителното дело е изготвен протокол за опис на недвижим имот
от 30.08.2013 г. с предмет: магазинно помещение № 5, находящо се в гр.
София, „Търговски център Овча купел 2“, съгласно който същият е отложен
за 01.10.2013 г. с оглед неосигурен достъп до имота.
На 30.08.2013 г. до настоящия ищец е изпратена призовка за
принудително изпълнение за опис и оценка на магазинно помещение № 5,
находящо се в гр. София, „Търговски център Овча купел 2“, които ще се
3
извършат на 01.10.2013 г. Съобщението е връчено при условията на чл. 47
ал.1 от ГПК, чрез залепено на 02.09.2013 г. уведомление /стр. 240 в изп. дело/.
По изпълнителното дело е изготвен протокол за продължаване на опис
на недвижим имот от 30.08.2013 г., изготвен на 01.10.2013 г. с предмет:
магазинно помещение № 5, находящо се в гр. София, „Търговски център Овча
купел 2“, съгласно който за пазач на имота е назначен „Ариком +“ ЕООД /стр.
258 в изп. дело/.
На 28.11.2013 г. е изготвена експертна оценка за магазин № 5.
С протокол от 16.12.2013 г. ЧСИ е определил пазарна цена за имота в
размер на 13 250 лв. и е насрочил публична продан на същия за периода
27.12.2013 г. – 27.01.2014 г. при начална цена от 9 937, 50 лв.
Изготвени са обявление респ. акт за разгласяване на проданта. На
21.12.2013 г. е съставен протокол за разгласяване до СРС.
На 16.12.2013 г. до настоящия ищец е изпратено съобщение за
насрочената публична продан, съобщено по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК чрез
залепено уведомление на 21.12.2013 г.
Проданта е обявена за нестанала, поради липса на наддавателни
предложения.
С протокол от 09.04.2014 г. ЧСИ е насрочил нова публична продан на
същия за периода 16.05.2014 г. – 16.06.2014 г. при начална цена от 7 950 лв.
Изготвени са обявление респ. акт за разгласяване на проданта. На
12.05.2014 г. е съставен протокол за разгласяване до СРС респ. впоследствие
същата е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения.
На 16.06.2014 г. взискателят е поискал извършване на опис и оценка,
както и насрочване на публична продан на собствения за настоящия ищец
имот – ателие 3, находящ се в гр. София, ул. ****.
На 08.07.2014 г. взискателят, с нова молба, е сезирал ЧСИ с искане
„временно да не се възобновяват действията срещу Р. Б. и С.М. и да се
преустанови временно извършването на изпълнителни действия“.
На 16.06.2015 г. взискателят е сезирал ЧСИ с искане да се възобнови
производството срещу Р. Б. и да се определи ден и час за извършване на опис
и оценка на имота.
4
На 18.06.2015 г. до настоящия ищец е изпратено съобщение за опис и
оценка на имот – ателие 3, находящо се в гр. София, ул. **** на 04.08.2015 г.
По повод заявено искане от взискателя описа и оценката на имота са
пренасрочени за 08.09.2015 г.
С постановление за спиране от 19.11.2015 г. на ЧСИ е спряно
изпълнителното дело с оглед депозирана молба от взискателя от същата дата
в горния смисъл.
С молба от 30.05.2022 г. взискателят е поискал връщане на оригинала на
изпълнителния лист с оглед настъпилите предпоставки на чл. 433 ал.1 т. 8 от
ГПК.
С постановление от 30.05.2022 г. изпълнителното дело е прекратено, а с
постановление от 31.05.2022 г. е вдигната наложената възбрана върху имот –
магазинно помещение 5.
По делото е представена и молба за образуване на изпълнително дело,
депозирана на 01.06.2022 г. пред ЧСИ – М.Ц. като видно от съдържанието,
изпълнителното дело е образувано с оглед издадения на 21.01.2011 г.
изпълнителен лист от СРС, 39 състав по ч.гр.д. 1703/2011 г.
По делото като доказателства, представени от ответника, са приети
извлечения за размера на дълга по изпълнителния лист, съгласно което
извлечение актуалният дълг към 27.05.2022 г. възлиза на сумата от 73 675, 92
лв. – за главница респ. извлечения за помесечни плащания, извършени въз
основа на сключени споразумения от 25.03.2011 г., 04.03.2013 г. и от
18.11.2015 г., сключени между „ОББ“ АД и С.А.М..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същите е
приложима общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от
ЗЗД. С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
5
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява.
Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на
изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се
предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено, както в
Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС, така и в т.10 от
Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на
изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не
следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или
е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В
цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в
рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на
изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика.
Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на
ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че по изпълнително дело
134/2013 г. по описа на ЧСИ Димоларова са извършвани регулярни
изпълнителни действия като времевия промеждутък между всяко от тях е по-
малък от две години, считано до 09.04.2014 г., когато е предприето
последното валидно изпълнително действие – насрочена публична продан,
обявена впоследствие за нестанала.
Видно от данните по изпълнителното дело, същото е било спряно по
искане на взискателя на 19.11.2015 г. и впоследствие прекратено пак по
негово искане на 30.05.2022 г. Срокът за прекратяване на делото по перемция
не тече през времето, когато изпълнителното производство е спряно освен
при едно изключение - в случаите, когато производството по делото е спряно
по искане на взискателя. В тази хипотеза, същият не е в правна невъзможност
да поиска във всеки един момент предприемане на изпълнителни действия
като това предприемане зависи изцяло от неговата преценка и субективен
избор. В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че при спряно на
6
основание чл. 432 ал.1 т.2 от ГПК изпълнително производство срокът по чл.
433 ал.1 т.8 от ГПК не спира да тече доколкото обратното би обезсмислило
тази разпоредба респ. при липса на активност от страна на взискателя да
поиска възобновяване на спряното по негово искане изпълнително
производство в продължение на години / в настоящия случай почти 7 години/,
висящността на делото би следвало да продължи дори и при
незаинтересованост от негова страна. Не такава е волята на законодателя,
изразена в разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК да подлежат на
прекратяване изпълнителните производства при бездействие от страна на
взискателя.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че последното предприето валидно
изпълнително действие е инициирано на 09.04.2014 г., поради което
изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право на
09.04.2016 г.
Съгласно съдебната практика, установена с решение 31/09.09.2010 г. по
търг. дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие потвърдена и с ТР 2/2015
г. погасителната давност за установяване на недължимост на вземане на
взискателя започва да тече от последното валидно предприето от взискателя
изпълнително действие. По съображенията, изложени по-горе съдът приема,
че последното валидно действие е извършено на 09.04.2014 г., от която дата е
започнал да тече нов давностен срок. Съобразно съображенията, посочени по-
горе е релевантна общата петгодишна давност т.е. същата е изтекла с оглед
правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 09.04.2019 г.
Няма данни по делото в този срок да са били налице основания за спиране
респ. прекъсване на този давностен срок. Новото изпълнително производство
е образувано едва в хода на настоящото съдебно производство т.е. около 3
години след погасяването по давност на вземанията, основани на процесния
по делото изпълнителен лист.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника и третото лице
помагач на негова страна, че давностният срок бил прекъснат с оглед
сключени споразумения през 2011 г., 2013 г. и 2015 г. По тези споразумения
настоящият ищец не е страна, поради което същите по никакъв начин не се
отразяват в неговата правна сфера по арг. на чл. 21 ал.1 от ЗЗД.
7
Обстоятелството, че страна по тези споразумения е друг солидарен длъжник
респ. с тяхното сключване по отношение на сключилия ги е налице
прекъсване на давността отново не рефлектира върху правната сфера на
ищеца по арг. на чл. 125 от ЗЗД.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца се
следва адвокатско възнаграждение. Същото е уговорено при условията на чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА респ. искането е заявено в преклузивния спор. С оглед
цената на заявените искове, фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия респ. при съблюдаване размерите,
посочени в Наредба 1/2004 г. на минимални адвокатски възнаграждения
същото възлиза на 9 533, 82 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 4 883, 82 лв.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на Р. Г. Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. В. К. с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “О.Б.Б.“АД,ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „****, че Р. Г. Б. не дължи на “О.Б.Б.“АД
сумата от 118 070, 36 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.01.2011 г., сумата от 3 999, 81 лв. – договорна лихва за периода
20.06.2010 г. – 13.01.2011 г., сумата от 25, 37 лв. - наказателна лихва за
периода 20.06.2010 г. – 13.01.2011 г., предмет на изпълнителен лист
21.01.2011 г. по ч.гр.д. 1703/11 г. на СРС, 39 състав като погасени по давност.
ОСЪЖДА “О.Б.Б.“АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.
К. сумата от 9 533, 82 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “О.Б.Б.“АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
8
СГС сумата от 4 883, 82 лв. – държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9