Решение по адм. дело №146/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Образувано е по жалба, подадена от К. П. М.-Д., директор на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ гр. Габрово /ПТГ/, против решение № 122/21.03.2025 г. на трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по адм. преписка № 91/2024 г. по описа на КЗД, с което по отношение на жалбоподателката е установено, че е осъществила дискриминация спрямо инж. Д. Ц. Д. под формата на тормоз на работното място по признак „лично положение“, наложена й е глоба в размер 250 лв., както и принудителна административна мярка чрез дадено задължително предписание занапред да се въздържа от дискриминационни действия по признак „лично положение“.

Жалбоподателката, действаща чрез упълномощен адв. П., оспорва акта на КЗД като постановен при неправилна оценка на фактите и необоснованост на правните изводи за осъществено дискриминационно отношение. Сочи, че проявеното отношение спрямо инж. Д. не е резултат от неговото лично положение, а в резултат от обективно изпълнение на служебните й задължения, като директор, спрямо инж. Д., като подчинен зам. директор в ПТГ „Д-р Никола Василиади“. Моли съда за отмяна на акта на КЗД, с молба по делото претендира присъждане на разноските без да представя списък по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва бланкетно жалбата с кратко становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се представлява.

Заинтересованата страна – Д. Ц. Д., лично и представляван от упълномощен адв. Б. З., както и с отговор по жалбата от 11.11.2025 г. и в хода на делото по същество, поддържа оспорвания акт като правилен. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото без да представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира жалбата за допустима, като редовно подадена от надлежна страна срещу неблагоприятно за нея решение на КЗД, което подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната норма на чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр. Жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 14.04.2025 г. /л. 5 от делото/ – първи работен ден след връчване на съобщение за акта на 30.03.2025 г. по служебен адрес /на охраната/, а на 17.04.2025 г. на упълномощения адвокат /стр. 1414-1417 от преписката/, с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 АПК. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 АПК. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на делото по същество.

Административен съд Габрово, осми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С жалба на Д. Ц. Д., подадена по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДсикр. и регистрирана на 23.04.2024 г. в КЗД, която жалбата е допълнена на 23.05.2024 г., са направени множество оплаквания относно поведението на К. М., в качеството й на директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ гр. Габрово, спрямо Д. Д., в качеството му на заместник директор по учебната дейност (ЗДУД) в ПТГ.

С разпореждане № 265/30.05.2024 г. на председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка № 91/2024 г. /стр. 75-76 от преписката/ като с оглед изложените оплаквания за дискриминация, извършена под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак „лично положение“, преписката е разпределена за разглеждане на трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД. Определен е поименен състав на КЗД по реда на чл. 48 ЗЗДискр. като в хода на административното производство не е заменян член на състава.

По преписката е проведено проучване по реда на чл. 55-59 ЗЗДискр. като са разгледани становища от 04.07.2024 г. на ответната страна, допълнение на жалбата от 18.07.2024 г., становище от 19.07.2024 г. на ответната страна, допълнение на жалбата от 24.10.2024 г. Приобщени са представените от страните доказателства и изискана информация от РУО – Габрово.

След приключване на проучването по реда на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. е дадена възможност на страните да се запознаят със събраните по преписката материали с уведомления от 10.10.2024 г. /стр. 257, 259/.

По преписката е изготвен доклад-заключение по реда на чл. 60 ЗЗДискр. /стр. 246-255 от преп./, с който е предложено на председателя на КЗД да се насрочи открито заседание за разглеждане на преписка № 91/2024 г. с призоваване на страните, посочени в доклада, в съответствие с чл. 60 вр. чл. 61 ЗЗДискр. и чл. 26 и чл. 27 от Правилата за производството пред КЗД, страните да бъдат уведомени, че в първото заседание могат да заявят дали желаят да се помирят и в случай на помирение да представят писмено споразумение на основание чл. 62, ал. 1 ЗЗДискр., както и страните да бъдат уведомени за правото им най-късно до първото заседание да посочат доказателства, които желаят да бъдат събрани при разглеждането на преписката.

При разглеждането на преписката са проведени две открити заседания – на 21.11.2024 г. и 06.02.2025 г., като на заседанието на 21.11.2024 г. са събрани показанията на свидетелите С. Н., по искане и водена от инж. Д., и Р. Н. по искане и водена от К. М..

След преценка на събраните в хода на производството доказателства и на доводите на страните, трети специализиран състав на КЗД е постановил процесното решение № 122/21.03.2025 г. по преписка № 91/2024 г., с което е установено, че К. М., директор на ПТГ„Д-р Никола Василиади", е осъществила дискриминация, извършена под формата на тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., по признак „лично положение" по чл. 4. ал. 1 ЗЗДискр, по отношение на инж. Д. Д.; наложена е глоба в размер 250 лв. на основание чл. 47, т. 3 вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. на ответната страна К. М., директор на ПТГ ,Д-р Никола Василиади“, поради установена дискриминация извършена под формата на тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение" по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр; дадено е задължително предписание, на осн. чл. 47, т. 4 ЗЗДискр., на К. М., директор на ПТГ .Д-р Никола Василиади", занапред да се въздържа от действия, представляващи дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“.

За да постанови този си акт, КЗД приема по фактите за доказано, че К. М. като директор на ПТГ е имала „нежелано поведение … спрямо Д., чрез своите действия по уронване на престижа и доброто име на Д. пред целия им колектив, както и с постоянните искания за даване на писмени обяснения“ (абз. втори, цял, стр. 11 на акта).

Тези факти са приети за доказани въз основа на показанията на св. [населено място], „че директорът К. М. го е нарекла „страхливец“ пред училищния колектив, както и отношението й към него е било унизително и негативно в сравнение с другите зам.-директори, към които такова отношение не е било проявявано“, които показания не били оборени от показанията на св. Р. Н..

Сочи се също, че според показанията на св. [населено място], К. М. е „давала словесни нареждания… да не бъдат оставяни папки при Д., като вместо при него, следвало Н. да ги съхранява и да не стигат до него, като причината била, че „той много отдавна не можел да върши тази работа както трябва“. В допълнение Н. заяви, че в разговори с колеги е било коментирано, че Д. щял да бъде уволнен.“. Също според показанията на св. [населено място], „отношението (в см. на К. М.) към Д. е било различно от това към другите директори и с това се е целяло да се урони неговият престиж като заместник-директор и авторитетът му пред учителите“, както и че „особено когато са имали съвещания или педагогически съвети, в присъствието на цялата колегия се е демонстрирало „едно много негативно, много неглижирано отношение към него“ от директора К. М., пред целия колектив“.

Тези установявания и изводите по фактите са направени в контекста на посоченото в акта КЗД, че: „Жалбоподателя излага множество оплаквания за тормоз на работното място от страна на К. М. като работодател, докато бил на трудов договор. Д. посочва, че М. имала негативно отношение, което се изразявало в нападки пред колектива и закани, че щяла да го уволни. Периодично му отнемала достъпа платформите Школо и НЕИСПУО с промяна на профила му от зам. директор на учител, което затруднявало работата му, както и отправяла постоянни искания за даване на писмени обяснения в много кратки срокове, както и че в началото на всяка учебна година обявявала свободно работно място за ЗДУД, което счита, че било психологически натиск върху него.“.

От своя страна, тази позиция в оспорения акт е основана на подробен преразказ на съдържанието на жалбата на Д. и допълненията към нея, който изпълва съдържанието на акта от стр. 1 до стр. 4, при общ обем на акта по-малко от 12 стр. В обобщен вид КЗД приема, че Д. е отправил искане за административна защита против К. М. като директор на ПТГ, поради дискриминационни деяния, извършени „през последните над три години“ за следното: 1. проявява негативно отношение чрез множество изразени нападки пред колектива, внушаване на учителската колегия, че ще бъде уволнен, както и че не е необходимо да се изпълняват указанията му като заместник директор; 2. затрудняване изпълнението на служебните му задължения чрез провеждане на обсъждания (заседание на комисии) без негово участие, отнемане на достъп до електронни ресурси (платформи) и укриване на заповеди; 3. системни искания на писмени обяснения „в изключително кратки срокове за абсурдни неща“; 4. довеждане на „бияч“, който да го сплашва; 5. постоянно търсене на лице за „свободно работно място за ЗДУД“ без да има необходимост; 6. принудително „изпращане“ в платен отпуск през лятото на 2023 г. за 47 дни с цел да бъде отстранен от подготовката на предстоящата учебна година; 7. неспазване на правата му в проведено срещу него дисциплинарно производство, завършило с незаконосъобразно издадена заповед да налагане на дисциплинарно уволнение.

От правна страна, решението на КЗД е мотивирано с извод, че установеното „нежелано поведение“ е „явен акт на дискриминация по признак „лично положение“, под формата на „постоянен тормоз на работното място“ по см. на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 ДР и с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Относно личното положение на Д. е прието от една страна, че белегът на личността му, който го отличава от другите лица, които са в сходно на неговото положение, е „…предприетите от жалбоподателя действия, свързани със защита на неговите права…“ (абз. първи на стр. 10 на акта), а от друга – „предвид длъжността, която е изпълнявал“ като ЗДУД (абз. 2 на стр. 11 на акта).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Габрово, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК и за наличие на основанията за оспорване по чл. 146 АПК, формира следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт:

Решението е постановено от компетентен орган – трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, конституиран съгласно разпореждане на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне на същия състав в изпълнение на нормата на чл. 54 ЗЗДискр. Решението е издадено и при спазване на изискуемата по чл. 66 ЗЗДискр. форма и съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, подписан е, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, сред които и изисквания по чл. 59, ал. 2 АПК. При тези съображения, съдът приема решението за валиден административен акт спрямо основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

При проверка за спазването на производствените правила спрямо основанието по чл. 146, т. 3 АПК, съдът намира, че същите са съществено нарушени, поради липса на пълноценни мотиви както по отношение на правните, така и на фактическите основания на акта, които възпрепятстват съдебния контрол за приложението на материалния закон.

Принципите на истинност и служебно начало, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК, разглеждани спрямо реда по чл. 50 и сл. ЗЗДискр., предпоставят провеждане на всестранно проучване на поставения пред органа въпрос, за да се установи истината за фактите от значение за случая и така да се постигне законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството.

От съдържанието на акта на КЗД, съдът не може да определи по категоричен начин възприятието на органа досежно предмета на производството. Тава е така, тъй като КЗД от една страна приема и сочи, че е сезирана от Д. Д. за множество дискриминационни деяния, извършени „през последните над три години“, но в последствие без логични и мотивирани изводи или анализ КЗД разглежда и установява нарушение само за „действия по уронване на престижа и доброто име на Д. пред целия им колектив, както и с постоянните искания за даване на писмени обяснения“, без да разгледа и да се произнесе по останалите многобройни оплаквания.

От оспорения акт може да се предположи, че КЗД приема, че част от оплакванията са проява на обичаен, привичен конфликт, тъй като в акта отбелязва „…че не всеки конфликт при и по повод на трудовоправни отношения между страните, както и в отношенията между хората, може да се третира като проява на дискриминация под някоя от формите, посочени в закона“ (абз. последен на стр. 8). За този извод на КЗД, както и относно преобладаващата част от множеството оплаквания на Д., липсват фактически установявания в акта. В случая липсват установявания от страна на органа какво приема за конфликт и съответно не е ясно дали КЗД приема, че част от оплакванията са проява на един привичен, обичаен конфликт и въз основа на кои доказателства, възприети с акта за относими установени факти, прави това отбелязване в акта, поради което съдът намира последното за необосновано, като произволно и лишено от същинска правна стойност.

Като не е посочен ясен предмет и при наличие на формална диспозитивна част на оспорения акт, обективните и субективните граници на административния акт са неопределими спрямо въведените множество оплакване на Д. Д. към К. М.. От оспорения акт не може да бъде установено какво е прието от състава на КЗД и какви са позициите на КЗД относно твърденията на Д. Д. за множество изразени твърдения, а не само за обидата „страхливец“ пред колектива; за внушенията, че ще бъде уволнен; за неизпълняването на даваните от него указанията като ЗДУД; за провеждането на обсъждания без негово участие; за отнемането на достъп до електронни ресурси; за укриването на заповеди; за довеждането на „бияч“, който да го сплашва; за постоянното търсене на лице за „свободно работно място за ЗДУД“ без да има необходимост; за принудителното „изпращане“ в платен отпуск през 2023 г.; за неспазването на правата му в проведено дисциплинарно производство.

Наред с горното и доколкото в мотивите на административното решение едновременно се сочи, че „личното положение“ на Д. Д. е установено като признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. от една страна, защото е предприел действия, свързани със защита на негови права, които права впрочем не са посочени от КЗД, а от друга – защото изпълнявал длъжността ЗДУД в ПТГ, съдът намира, че е налице неотстраним порок при мотивирането на акта, възпрепятстващ съдебния контрол по същество. Това възпрепятстване е налице, тъй като мотивите на КЗД са логически противоречиви, а не допълващи се в разглежданата им част. Ако длъжността на ЗДУД в ПТГ е безспорна, то сочените действия на Д. Д. по защита на права, като потенциален белег на личното му положение, са без обяснима, респ. обяснена от КЗД, връзка с положението на Д. Д. „в последните повече от три години“ преди подаването на жалбата пред КЗД.

В продължение, следва да се посочи, че актът на КЗД е необоснован и немотивиран и спрямо установения тормоз чрез „постоянните искания за даване на писмени обяснения“. Това е така, тъй като нито се сочи колко, какви, кога и по какъв повод са тези искания за обяснения, нито е направен анализ как тези обяснения изпълват съдържанието на тормоз спрямо Д. Д..

Не на последно място, следва да се посочи, че в акта на КЗД липсва изследване, установяване и позиция по фактите относно целта за създаване или създадена конкретна среда по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., дори и спрямо установеното от КЗД, но без посочена впрочем дата за деяние на К. М., че го нарекла „страхливец“ в присъствие на техни колеги.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК обжалваното решение на КЗД следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – основание по чл. 146, т. 3 АПК, вкл. липса на дължими мотиви в пълен обем, ясни и безпротиворечиви съгл. чл. 59, ал. 1 АПК. Съдебна защита срещу този акт на КЗД е предприета само от жалбоподателката К. М., но не и от жалбоподателя пред КЗД Д. Д., поради което съдът не може да упражни правомощията си по чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като това може да доведе до утежняване на положението на К. М. като резултат от упражненото от нея право на достъп до съд.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде разгледано своевременно направеното искане на жалбоподателката за присъждане на съдебните разноски по делото. При справка по делото се установява, че съгл. пълномощно стр. 1377 от адм. преписка, ведно с Договор за правна помощ № 127/05.02.2025 г., договореното възнаграждение е pro bono, и при липса на представени други доказателства за разходи за адвокатско възнаграждение, както и списък по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Относно разходите за заплатената държавна такса, следва да се посочи, че същата е неоснователно платена по арг. от чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., породи което може да се търси нейното възстановяване от съда, по чиято сметка е внесена, но не и възмездяване от страна на ответника.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК, Административен съд Габрово, VIII състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 122/21.03.2025 г. на трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация по адм. пр. № 91/2024 г. по описа на КЗД.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис на решението да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.