Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на пети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
при участието на
секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД №
98 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.61, ал.15 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано
е въз основа на жалба от Г.В.Г. ***, депозирана посредством упълномощен
процесуален представител адв.М.Т.Х.от САК, против Предписание № 210307/619617
на директора на РЗИ – Варна, с което на основание чл.61, ал.6 от Закона за
здравето и Заповед № РД-01-105/16.02.2021г. на министъра на здравеопазването е
предписано поставянето му под карантина за срок от 10 дни с начална дата
07.03.2021г.
Жалбоподателят
твърди, че предписанието не му е връчено по реда на чл.61, ал.10 от ЗЗ, с което
е нарушено правото му на защита. В тази насока сочи, че му е предоставена
декларация за запознаване, която не съдържа пълния текст на предписанието,
както и че текстът на декларацията и подписът на съгласието с нея не са
обективирани на един и същи носител – хартиен или електронен. Като
самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта се изтъква и неговото
несъответствие с утвърдения образец от Министъра на здравеопазването със
Заповед №РД-01-610/22.10.2020г. (Приложение №5). Оспорващият сочи, че
предписанието няма изх.номер и дата, както и липсва подпис на лицето, издател
на акта. В жалбата се излагат и твърдения за липса на мотиви досежно
разпореденото предварително изпълнение на акта. По изложените съображения се
отправя искане за отмяна на обжалваното Предписание за поставяне под карантина
№ 210307/619617 на директора на РЗИ – Варна и присъждане на разноските по делото.
С депозирана по делото молба рег.№ ДА-01-1407/05.05.2021г. оспорващият заявява,
че поддържа жалбата и на основание изложените в нея мотиви и аргументи моли за
отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на разноски в размер на
310 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ог ГПК.
Ответната
страна – Директор на Регионална здравна инспекция – Варна, с придружителното
писмо, с което изпраща преписката в съда, изразява становище за неоснователност
на жалбата като сочи, че на 07.03.2021г. Г.В.Г. *** с полет от рискова зона –
Нидерландия, без да представи отрицателен резултат от проведено до 72 часа
преди влизането в страната изследване по метода на полимеразнаверижна реакция
за доказване на COVID-19, поради което и в изпълнение на разпоредбите на т.8 от
раздел I на Заповед № РД-01-105/16.02.2021г. на министъра на здравеопазването с
обжалваното предписание лицето е поставено под карантина за 10-дневен срок.
Релевира доводи за правилност и законосъобразност на атакувания акт, въз основа
на които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно
заседание директорът на РЗИ – Варна се представлява от юрисконсулт И.Н.Н.който
заявява, че оспорва жалбата и по аргументи, аналогични на изложените в
писменото становище, моли същата да бъде отхвърлена, а в полза на ответната
страна се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
С
Предписание № 210307/619617 на директора на РЗИ – Варна, на основание чл.61,
ал.6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-105/16.02.2021г. на министъра на
здравеопазването, на оспорващия е предписано поставяне под карантина за
10-дневен срок, считано от 07.03.2021г. Като фактическо основание за издаване
на акта се сочи, че лицето пристига от рискова зона - Нидерландия.
От
данните, изложени в жалбата, както в писменото становище на ответната страна,
се установява, че на 07.03.2021г. Г.В.Г. *** с полет от Нидерландия. При
извършена проверка от служители на РЗИ – Варна било констатирано, че лицето не
представя отрителен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната
изследване за доказване на COVID-19. С оглед на това контролните органи
предоставили електронно устройство – таблет, като указали на лицето, че следва
да удостовери с подписа си запознаването със съдържанието на предписание за
поставяне под карантина и декларация. Екземпляр от декларацията за запознаване
с предписание за поставяне под карантина е връчена срещу подпис на лицето,
видно от приложената към делото разписка за връчена декларация.
Впоследствие,
по молба на оспорващия, предписание № 210307/619617 е изпратено по електронна
поща на посочен от лицето e_mail.
Несъгласен
горепосоченото предписание, на 17.03.2021г. Г.В.Г. депозира настоящата жалба с
искане актът да бъде отменен като незаконосъобразен.
Изложената
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява от
представените и приети по делото писмени доказателства.
Въз
основа на така установените факти, съдът формира следните правни изводи:
Настоящото
производство е образувано по жалба, с която се оспорва Предписание за поставяне
под карантина № 210307/619617 на директора на РЗИ – Варна - индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.61,
ал.15 от ЗЗ. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на
акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Съдът приема,
че предписанието е съобщено на Г.В.Г. на 07.03.2021г., поради което жалбата,
подадена на 17.03.2021г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и
е процесуално допустима.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК проверката на законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността
на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на обжалвания
административен акт, като не се ограничава само с основанията, посочени от
оспорващия.
Преди
да пристъпи към преценка на законосъобразността на обжалвания акт съдът е
длъжен да изследва въпроса за компетентността на издалия го административен
орган и ако установи, че е засегната неговата компетентност, следва да прогласи
нищожност на предписанието.
Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗ на задължителна изолация подлежат лица, болни
от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър
респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19.
Според ал.2 на същата норма на задължителна карантина подлежат контактни лица
на лицата по ал.1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести
по ал.1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на
територията на страната от други държави. Задължителната карантина се извършва
с предписание на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него
длъжностно лице, а срокът ѝ се определя със заповед на министъра на
здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор в съответствие с
епидемичния риск от разпространение на заразната болест съгласно чл.61, ал.6 и
ал.7 от ЗЗ. Видно от нормата на чл.61, ал.6 от ЗЗ, компетентен да издаден
предписания от вида на процесното е директорът на съответното РЗИ или
упълномощено лице.
В
случая като издател на предписанието е посочен директорът на РЗИ – Варна, който
се явява компетентен орган съгласно посочените по-горе разпоредби.
Същевременно, видно от приложеното надлежно заверено копие от обжалваното
предписание, същото не съдържа подпис на издалото го лице. Полагането на подпис
свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е
потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Без завършителното действие
по подписването на акта, същият остава само проект, който не може да има
никаква правна сила. Ако подобен проект се връчи на адресата като административен
акт, то е очевидно, че административният орган третира този акт като
окончателен и го съобщава на лицето с цел да го приведе в действие като такъв,
в случая дори да го приведе в изпълнение предварително, каквато е
възпроизведената воля на законодателя в оспорваното предписание. От този момент
нататък незавършеният акт става нищожен такъв, тъй като страда от най-тежкия
процесуален порок във формата – липса на подпис на сочения като негов издател,
което не позволява проверка на автентичност, а от там и на персонална и
материална компетентност на издателя.
Според чл.59,
ал.2, т.8, предл.второ от АПК административните актове следва задължително да
съдържат подпис на своя издател, като задължителен реквизит, част от
задължителното съдържание и форма на акта. Спазването на изискуемата от закона
форма е елемент от законовия статут на административните актове. Липсата на
подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи
издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя
страна съставлява основание за прогласяване на нищожността на акта. Липсата на
този съществен реквизит води до липса на доказателства, че административният
акт е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална
компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт.
В
съответствие със задълженията си по чл.171, ал.4 от АПК, във връзка с чл.170,
ал.3 от АПК, съдът указа на страните за какви обстоятелства следва да сочат
доказателства, като с определение от 12.04.2021г. указа на административния
орган, че следва да представи по делото надлежно заверено копие от обжалваното
предписание, доколкото представеното с преписката такова не съдържа подпис на
неговия издател. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен процесуален
представител заявява, че представеното по делото заверено копие от акта е
идентично с оригинала. В писменото становище и пледоарията по съществото на
спора аргументира тезата за липса на порок във формата, тъй като предписанието
е издадено в електронна форма, по отношение на която не се изисква подпис на
издателя на акта. Съдът намира за неоснователна така лансираната теза. Действително съгласно т.19 от заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, предписанията, с които
се поставят под карантина лицата, влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповедта по чл.61, ал.2 и чл.63, ал.4 от ЗЗ, могат да се
издават в електронна форма при наличие на техническа възможност. Използваният
израз „електронна форма“ няма легална дефиниция в българското законодателство.
Това налага да бъде извършен анализ предвидените в закона форми на
административен акт. Формата е нормативно регламентирано изискване към външното
представяне на волеизявлението, съдържащо се в административния акт. Общо
правило е индивидуалните административни актове да се издават в писмена форма.
Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК отделя хипотезата „когато административният
акт се издава в писмена форма“ от останалите случаи, които са намерили регламентация
в ал.3 от същата норма и която сочи, че устни административни актове, както и
административни актове, изразени чрез действия, бездействия или знаци, се
издават само когато е предвидено в закон. Специалните закони могат да
предявяват допълнителни или различни изисквания към формата на административните
актове, които се издават въз основа на тях. Цитираната нормативна регламентация
налага извода, че ако в специален закон няма изрично изискване за форма или
изрично отказване от формата, индивидуалните административни актове по този
закон следва да спазват изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В случая
специалният Закон за здравето не въвежда изключения от общото правило за
писмена форма на индивидуалните административни актове по този закон, поради
което същата е задължителна, респективно предписанието следва да съдържа
задължителните реквизи по чл.59, ал.2 от АПК и в частност – подпис на издателя.
Изискването за писмена форма на предписанието се установява и от съдържащото се
в чл.61, ал.11 от ЗЗ указание досежно начина на получаване на акта, а именно
карантинираното лице може да получи предписанието лично след изтичането на
срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно
на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено от лицето
по ал. 1, 2 или 3 лице. Безспорно е, че само административен акт в писмена
форма може да бъде получен от лицето лично или чрез пълномощник.
Извод
за установеност на писмената форма на индивидуалните административни актове се
извежда и от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съдържащите се в ЗЕДЕУУ правила целят да
установят правното значение на електронния документ и електронния подпис, както
и условията, при които същите се приравняват на писмени такива. Според чл.3,
ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, легална дефиниция за какъвто е дадена в чл.3, ал.1 от с.з. Законът
придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ.
По делото не се установява, а и не се твърди че
обжалваното предписание е издадено като електронен документ, поради което не е
необходимо да се изследва наличието и изпълнението на визираните в ЗЕДЕУУ
предпоставки за валидност на електронното волеизявление. Такова изявление в
случая не е налице.
Предвид
разпоредбата на чл.170 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже,
че са спазени всички процедурни и материално правни изисквания при издаване на предписанието,
което той не стори в настоящето производство. В тази връзка и поради
гореизложените доводи и съображения, съдът приема, че оспореният акт е
постановен при съществено нарушаване на изискванията за форма, предвид липсата
на подпис на неговия издател, обосноваващо наличието на основания същият да
бъде прогласен за нищожен.
За
пълнота на изложението и предвид задължението на съда за пълна служебна
проверка на акта, следва да се посочи, че съдът не констатира останалите пороци,
претендирани от жалбоподателя за процесуална и материална незаконосъобразност.
В частност съдът намира, че в обжалвания акт са посочени фактическите
основания, мотивирали неговото издаване, като липсват съществени нарушения на
процедурата по издаване на акта и неговото съобщаване на адресата му.
Въпреки
това, поради констатирания съществен порок в съдържанието на предписанието,
изразяващ се в липсата на подпис на неговия издател, същото следва да бъде
прогласено за нищожно.
При
този изхода на делото основателно е искането на жалбоподателя за разноски,
поради което съдът му присъжда такива в размер на 310 лева, от които 10 лева
платена държавна такса за образуване на делото и 300 лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Предписание № 210307/619617 на директора на РЗИ – Варна, с
което на основание чл.61, ал.6 от Закона за здравето и Заповед №
РД-01-105/16.02.2021г. на министъра на здравеопазването е предписано на Г.В.Г.
поставянето му под карантина за срок от 10 дни с начална дата 07.03.2021г.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция
- Варна да заплати на Г.В.Г. с ЕГН ********** ***,
направените по
делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: