Р Е Ш Е
Н И Е
№ 108
гр. Несебър, 05.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание
на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря С.Б., като разгледа
гр. д. № 229 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът „П.” ООД иска да се признае за установено по отношение
на ответника „А.” ЕООД, че е собственик на следните недвижим имоти: 1. поземлен
имот с идентификатор № 61056.13.3, находящ се в с. Равда, община Несебър,
местност „....”, с площ по документи от 3503 кв. м. и по скица – 3191 кв. м., с
трайно предназначение на територията „Земеделска”, начин на трайно ползване
„Нива”, при съседи: ПИ № 61056.13.6, който имот представлява бивша НИВА,
съставляваща имот № 013003; 2. поземлен имот с идентификатор № 61056.13.6, находящ
се в с. Равда, община Несебър, местност „....”, с площ по документи от 10 866
кв. м. и по скица – 10 342 кв. м., с трайно предназначение на територията
„Земеделска”, начин на трайно ползване „Нива”, при съседи: ПИ № 61056.13.104,
ПИ № 61056.13.3, ПИ № 61056.13.105., ПИ № 61056.13.2, ПИ № 61056.13.5, ПИ №
61056.13.100, който имот представлява бивша нива, съставляваща имот № 013006.
Иска се ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имотите.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че дружеството е придобило
собствеността върху първия процесен имот по силата на покупко-продажба от
продавачите Г.П.Д. и ........................., а собствеността върху втория –
по силата на покупко-продажба от продавача ................. Сочи, че лицето
Березин се е самоназначило за управител на ищцовото дружество на 03.10.2013г.,
като с Решение № 337 от 11.11.2014г. по търг.д. № 21/2014г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас вписаното обстоятелство в търговския регистър за избор и
назначаване на нов управител в лицето на Березин, е прието за несъществуващо.
Излага, че Березин е действал неправомерно и е прехвърлил процесните имоти от
името на „П.” ООД на „........, за което били сключени 2 бр. нотариални актове
от 25.11.2013г. Навежда, че действията на Березин не са потвърждавани. Сочи, че
прехвърлянето на имотите е прието за нищожно с Решение № 197 от 18.12.2015г. по
гр.д. № 445/2015г. по описа на Районен съд гр. Несебър. Твърди, че „Б.” ЕООД
продало на ответника „А.” ЕООД имотите с нотариален акт от 06.12.2013г. Излага,
че ответното дружество осъществява владение върху имотите и е отдало същите под
аренда. С тези доводи моли исковата претенция да бъде уважена и спрямо
ответника да се признае за установено, че ищецът е собственик на описаните
имоти, като ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тях.
Претендира разноски.
Ответникът
„А.” ЕООД, чрез процесуалния си представител, заема становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че Решение № 197 от
18.12.2015г. по гр.д. № 445/2015г. по описа на Районен съд гр. Несебър не
обвързва ответното дружество, тъй като то не е било страна по него. Излага, че
заличаването на вписването в търговския регистър има действие занапред. Твърди,
че третите добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, дори ако е
вписано обстоятелство, което не съществува. В тази връзка акцентира, че „Б.”
ЕООД е било трето добросъвестно лице при сключване на сделката с .............,
тъй като същата е сключена преди постановяването на Решение
№ 337 от 11.11.2014г. по търг.д. № 21/2014г. по описа на Окръжен съд гр.
Бургас. Поради тази причина твърди, че и сделката, с която „Б.” ЕООД е
прехвърлило имотите на ответника „А.” ЕООД също е действителна. Акцентира върху
тълкувателната практика на ВКС, според която не е нищожна сделката, извършена
от управителя на търговското дружество, без да е взето решение на общото
събрание на съдружниците. С тези доводи отправя искане до съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Възразява срещу заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Третото лице помагач – „Б.” ЕООД, не заема становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
3, том VII, рег. № 5885, дело № 1137 от
14.08.2012г., съставен от нотариус Мария Бакърджиева (на л. 26 – л. 27 от
делото), „П.” ООД придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №
61056.13.3, находящ се в с.
Равда, община Несебър, местност „....”, с площ от 3503 кв. м., с трайно предназначение на територията „Земеделска”, начин на трайно
ползване „Нива”. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том I, рег. № 434, дело № 62 от
30.01.2012г., съставен от нотариус Мария Бакърджиева (на л. 28 – л. 29 от
делото) дружеството придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №
61056.13.6, находящ се в с.
Равда, община Несебър, местност „....”, с площ по документи
от 10 866 кв. м.
На 19.11.2013г. по партидата на „П.” ООД в търговския
регистър била вписана промяна – като управител на дружеството бил вписан ............
С влязло в сила Решение № 377/11.11.2014г., постановено по т. дело № 21/2014г.
по описа на Окръжен съд гр. Бургас, е прието за установено по отношение на „П.”
ООД, че вписаното в Търговския регистър по партидата на дружеството
обстоятелство за избор и назначаване на нов управител в лицето на ........... е
несъществуващо поради липсващо решение на орган на дружеството – общото
събрание. С решението е постановено заличаване на горното обстоятелство по
партидата на дружеството.
Междувременно с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 145, том XVII, рег. № 16658, дело № 3301 от 25.11.2013г., съставен от нотариус Стоян
Ангелов (на л. 8 – л. 10 от делото), подписан за продавач от ..........., в
качеството му на управител и представител на „П.” ООД, правото на собственост
върху поземлен имот
с идентификатор № 61056.13.6 било прехвърлено на „Б.” ЕООД. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 147, том XVII, рег. № 16661, дело № 3303 от 25.11.2013г., съставен от нотариус Стоян
Ангелов (на л. 11 – л. 13 от делото), подписан за продавач от ..........., в
качеството му на управител и представител на „П.” ООД, на „Б.” ЕООД било
прехвърлено и правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 61056.13.6. С влязло в сила Решение № 197 от 18.12.2015г., постановено по гр.д. №
445/2015г. по описа на Районен съд гр. Несебър, двата договора за
покупко-продажба, сключени между „П.” ООД и „Б.” ЕООД, обективирани в
посочените нотариални актове, били обявени за нищожни, поради сключването им
при липса на съгласие.
С нотариален кат за продажба на недвижими имоти № 82, том
XVIII, рег. № 17199, нот.
дело № 3436 от 2013г., съставен на 06.12.2013г. от нотариус Стоян Ангелов (на
л. 66 – л. 67 от делото), „Б.” ЕООД прехвърлило на ответника „А.” ЕООД правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 61056.13.3 и поземлен имот
с идентификатор № 61056.13.6. По делото не е спорно, че към настоящия момент „А.” ЕООД осъществява
владение върху посочените имоти, като този факт се установява и от представените
по делото копия от два договора за наем на земеделска земя (на л. 35 – л. 36 от
делото), с които поземлените имоти са отдадени под наем на „Аграр – 90” ЕООД.
За установява на релевантни за спора факти по делото е
разпитана ................. – съдружник в „П.” ООД, като от показанията й се
установява, че тя не познава лицето Березин и разбрала случайно, че е вписан
като управител на дружеството. Установява се, че съдружниците не са взели
решение за управител на дружеството да бъде избирано друго лице, различно от Г.Д..
От показанията на свидетелката става ясно, че дружеството не е взело решение да
се продават поземлени имоти в с. Равда, като такава продажба била установена
впоследствие от свидетелката след извършена справка.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, по които в доказателствена
тежест на ищеца е да установи,
че е собственик на имотите на
твърдените от него правни основания
– договори за покупко-продажба. Ищецът следва да докаже
твърденията си, че имотите са
прехвърлени от .............
на „Б.” ЕООД чрез нищожна сделка. Следва да докаже,
че имотите се владеят от
ответника.
По делото няма спор за факти. Спорът е правен
и се свежда до това коя от страните в процеса има надлежен титул за собственост
върху процесните имоти. Ищецът се легитимира като собственик на имотите по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3,
том VII, рег. № 5885, дело № 1137 от
14.08.2012г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том I, рег. № 434, дело № 62 от
30.01.2012г., съставен от нотариус Мария Бакърджиева, докато ответникът – по
силата на нотариален кат за продажба на недвижими имоти № 82, том XVIII, рег. № 17199, нот.
дело № 3436 от 2013г., съставен на 06.12.2013г. от нотариус Стоян Ангелов.
Съдът намира за принципно верни възраженията на
ответника, че силата на пресъдено нещо на Решение № 197 от 18.12.2015г.,
постановено по гр.д. № 445/2015г. по описа на Районен съд гр. Несебър, с което
сделките между „П.” ООД и „Б.” ЕООД са прогласени за нищожни, се простира само
между страните по делото. Въпреки това обаче не се споделят доводите на ищеца,
че в настоящото производство отново следва да бъде пререшаван въпросът за
валидността на посочените сделки. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ето защо
между „П.” ООД и „Б.” ЕООД със сила на пресъдено нещо е решено, че сключените
сделки за продажба на процесните два поземлени имота са нищожни. Този въпрос не
може да бъде пререшаван по никакъв начин, като съдът е обвързан от обективните
и субективни предели на силата на пресъдено нещо на това решение (арг. от чл. 297 ГПК и чл. 299 ГПК). Поради тази причина в настоящия процес не могат да се
обсъждат възраженията на ответника, че „Б.” ЕООД е било трето добросъвестно
лице (по смисъла на чл. 7 и чл. 10, ал. 1 от ЗТР) към момента на сключване на
процесните сделки.
Както вече се посочи с влязлото в сила на 18.12.2015г.
решение на РС гр. Несебър, постановено по гр.д. № 445/2015г. по описа на съда,
сделките, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
145, том XVII, рег. № 16658, дело № 3301 от 25.11.2013г.,
съставен от нотариус Стоян Ангелов и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 147, том XVII, рег. № 16661, дело № 3303 от 25.11.2013г., съставен от нотариус Стоян
Ангелов, са обявени за нищожни. Както се приема безпротиворечиво в правната
теория и съдебната практика при наличието на нищожност на дадена правна сделка
тя не може да породи правните си последици. Следователно сделките, обективирани
в посочените нотариални актове, не са породили правните си последици поради
своята нищожност. Правната последица на договора за покупко-продажба е
собствеността върху дадена вещ да премине от продавача в купувача. След като
договорите за покупко-продажба са обявени за нищожни с влязъл сила съдебен акт,
то настоящият съдебен състав приема, че правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №
61056.13.3, находящ се в с.
Равда, община Несебър и поземлен имот с идентификатор №
61056.13.6, находящ се в с.
Равда, община Несебър, не е преминало от „П.” ООД към „Б.”
ЕООД. Следователно към момента на сключване на договора за продажба между „Б.”
ЕООД и „А.” ЕООД (06.12.2013г.) продавачът не е бил собственик на посочените
поземлени имоти.
Настоящият съдебен състав счита, че нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права, тъй като никой не
може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от
колкото притежава. В такъв смисъл е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1889/2013 г., I г. о., ГК. Както
вече се посочи към 06.12.2013г. „Б.” ЕООД не е притежавало право на собственост
върху процесните имоти. Следователно с нотариален кат за
продажба на недвижими имоти № 82, том XVIII, рег. № 17199, нот. дело № 3436 от 2013г.,
съставен на 06.12.2013г. от нотариус Стоян Ангелов, не са създадени права в
полза на „А.” ЕООД. Със същия нотариален акт собствеността на имотите е
прехвърлена на ответното дружество, но от лице, което не е собственик на тези
имоти. Ето защо продавачът не е притежавал правата, които е прехвърлил. Поради
тази причина не е настъпил и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 82, том XVIII, рег. № 17199, нот.
дело № 3436 от 2013г.
От изложеното може да се направи краен извод, че в
настоящото производство ищецът се легитимира като собственик на процесните
имоти с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том VII, рег. № 5885, дело № 1137 от
14.08.2012г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том I, рег. № 434, дело № 62 от
30.01.2012г., съставен от нотариус Мария Бакърджиева, които доказват правото му
на собственост върху тях. Същевременно ответникът се легитимира като собственик
на имотите по силата на нотариален кат за продажба на недвижими имоти № 82, том
XVIII, рег. № 17199, нот.
дело № 3436 от 2013г., съставен на 06.12.2013г. от нотариус Стоян Ангелов,
който не е породил вещнопрехвърлителен ефект. Поради тази причина съдът приема
за доказано в настоящото производство, че ищецът е собственик на имотите.
Наред с това страните по делото не спорят, а и от
представените по делото 2 бр. договори за наем се установява, че имотите се
владеят от ответника. Налага се извод, че предявените искове по чл. 108 ЗС са
основателни, тъй като ищецът е собственик на процесните имоти, а същите се
владеят без правно основание от ответника.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят
претендираните от него разноски. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Видно
от договор за правна защита и съдействие (на л. 30 от делото) ищецът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията е в размер на 300 лв. В настоящото производство са предявени два иска с
правно основание чл. 108 ЗС, като заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с
интереса на тези искове и не надхвърля минималните възнаграждения за една
инстанция. Ето защо не съществува възможност заплатеното възнаграждение от 400
лв. да бъде намалено. На ищеца следва да се присъдят и разноски за заплатената
от него държавна такса в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.” ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление ***, „....................” №
39, ет. 1, офис 5А, че „П.” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, Е
СОБСТВЕНИК на основание покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор
№ 61056.13.3, находящ се
в с. Равда, община Несебър, местност „....”, с площ по документи
от 3503 кв. м. и по скица – 3191 кв. м., с трайно предназначение на територията „Земеделска”, начин на трайно
ползване „Нива”, при съседи: ПИ № 61056.13.104, ПИ № 61056.13.4, ПИ № 61056.13.2 и ПИ №
61056.13.6, който имот представлява бивша НИВА, съставляваща имот № 013003, и на поземлен имот с идентификатор № 61056.13.6, находящ се в с. Равда, община Несебър,
местност „....”, с площ по документи от
10 866 кв. м. и по скица – 10 341 кв. м., с трайно предназначение на територията „Земеделска”, начин на трайно
ползване „Нива”, при съседи: ПИ № 61056.13.104, ПИ
№ 61056.13.3, ПИ № 61056.13.105, ПИ № 61056.13.2, ПИ № 61056.13.5, ПИ №
61056.13.100, който имот представлява бивша нива, съставляваща имот № 013006.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС „А.” ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление ***, „....................” №
39, ет. 1, офис 5А, да предаде на „П.” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***,
владението върху поземлен имот с идентификатор № 61056.13.3, находящ се в с. Равда, община Несебър,
местност „....”, с площ по документи от
3503 кв. м. и по скица – 3191 кв. м., с трайно предназначение на територията „Земеделска”, начин на трайно ползване
„Нива”, при съседи: ПИ № 61056.13.104, ПИ №
61056.13.4, ПИ № 61056.13.2 и ПИ № 61056.13.6, който
имот представлява бивша НИВА, съставляваща имот № 013003, и на поземлен имот с идентификатор № 61056.13.6, находящ се в с. Равда, община Несебър,
местност „....”, с площ по документи от
10 866 кв. м. и по скица – 10 341 кв. м., с трайно предназначение на територията „Земеделска”, начин на трайно
ползване „Нива”, при съседи: ПИ № 61056.13.104, ПИ
№ 61056.13.3, ПИ № 61056.13.105., ПИ № 61056.13.2, ПИ № 61056.13.5, ПИ №
61056.13.100, който имот представлява бивша нива, съставляваща имот № 013006.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А.” ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление ***, „....................” №
39, ет. 1, офис 5А, да заплати на „П.” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 400
лв. – за платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. за платена държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач – „Б.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: