Р Е
Ш Е Н
И Е № 490
09.12.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Минка
Петкова
и в присъствието на
прокурора Нейка Тенева
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №643
по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.П.С. ***, чрез адв. Ст. П.,***,
като ищецът претендира сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди от заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №2421/2016 г. на Районен съд – Стара Загора.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски.
Ищацът твръди, че против него
било издадено наказателно постановление от Начални на Първо РУ на МВР при ОДМВР
Стара Загора, с което му била наложена санкция „глоба“ в размер на 400 лева,
които той обжалвал и по образуваното по повод на нея АНД № 2421/2016г. по описа
на РС било постановено решение, с което НП било отменено и решението било
влязло в законна сила. За защита на своите интереси ищецът упълномощил адвокат,
на който заплатил възнаграждение от 100 лева, които се явявали и вреда за него.
Ищецът, редовно призован за с.
з., не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа иска и претендира
разноски по това дело.
Ответникът – ОДМВР, гр. Стара
Загора, редовно призован, не изпраща представител. По делото депозира писмен отговор по исковата
молба, в която взема становище за неоснователност на исковата претенция. В заключение претендира
и прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат, както
и че липсвали данни за реалното заплащане на сумата от 100 лева. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита исковата молба за основателна и изцяло доказана, и следвало да се
уважи.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Против ищеца било издадено наказателно постановление /НП/ №1959а-1469 от
30.06.2016г. от Началник първо РУ Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, с което на
същия за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР и на осн. чл.257, ал.1 от с.з. била
наложена административна санкция „глоба“ в размер на 400.00 лв. НП било обжалвано пред РС Стара Загора, който
го потвърдил, където било образувано анд № 2421/2016г., по което с Решене №
1456/20.12.2016г. съдът постановил отмяна на постановлението. Решението на РС не било обжалвано пред Административен
съд Стара Загора и е влязло в сила към датата на подаване на исковата молба.
Видно от
доказателствата, съдържащи се в АНД №2424/2016 г. на Районен съд, гр. Стара Загора, л.7, Д. С. упълномощил
адв. С.П. *** да изготви жалба и осъществява от него име процесуално представителство
пред РС Стара Загора, като за това било договорено и заплатено в брой
възнаграждение за адвоката от 100 лева. По делото били проведени две открити с.
з., на които страната и нейният пълномощник присъствали /вж. протокола от с.з.
от 14.10. и от 11.11.2016г./. Съдебният акт на РС не бил обжалван и решението
влязло в сила на 19.01.2017г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:
Исковата молба в разглежданата част за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди от заплатеното възнаграждение за
един адвокат по представено пълномощно за правна защита и съдействие пред РС е процесуално допустима, защото
производството пред РС е приключено преди ЗИД
на ЗОДОВ
/обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 03.12.2019г./, с чийто § 9 от ПЗР в чл. 63 от ЗАНН се създават ал.3, 4 и 5, предвиждащи ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, към който момент на
приключване на въззивното производство /11.11.2016г./ такъв ред не е съществувал. Доколкото искът с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с предмет репариране
на сумата от 100 лева, заплатено
възнаграждение за един адвокат по анд № 2421/2016г. е иск за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и исканието за обезщетяване на направени разноски за един адвокат в производството по
обжалване на
това постановление,
подлежат на разглеждане по същия ред. Допустимостта на настоящото искане се
свежда до това, че към
момента на приключване на съдебното дирене пред РС Стара Загора не е имало предвиден друг правен способ за репариране на
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство по ЗАНН и по аналогия на противното от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ точно
по реда на чл.1, ал.1 от същия закон следва да се търси и възстановяване на въпросните вреди. Искът е допустим и с оглед разпоредбата на
чл.204, ал. 1 от АПК, според която за допустимостта е необходимо предхождаща
отмяна на административния акт по съответния ред, като се доказва тук, че НП е отменен със съдебен
акт, влязъл в законна сила. Допустимостта се следва и от това, че пасивната
легитимация на иска е правилно посочена.
Разгледана по същество процесната искова претенция, Съдът я намира за изцяло
основателна и доказана.
Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК /ред. на ДВ,
бр. 94/2019 г./, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага
установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във
фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно
дело №2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
см. на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че този акт се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкциониращата
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл влезлият в законна сила съдебен акт, с
който е постановена окончателно отмяната на наказателното постановление,
издадено от ОДМВР Стара Загора, следва да се приеме
като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган.
В случая от доказателствата по делото се установява
наличието на незаконосъобразен акт, който е отменен с влязло в законна сила решение на съд. По отношение доказването на елементите от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав,
от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че
безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
от която ищецът търпи имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с незаконосъобразната административна дейност. Влезлият в законна сила
съдебен акт, с който се постановява отмяната на
визираното НП, следва да се приема като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Вредите обаче
подлежат на пълно доказване и то от ищеца.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на
100.00 лева, като съставляващи заплатената от ищеца суми за правна защита и
съдействие и процесуално представителство по АНД №2421/2016 г. на Районен съд, гр. Стара Загора в полза на упълномощения адвокат, Съдът намира, че се установява от
данните по делото на въззивния съд реално заплащане на такава сума и
възраженията в тази насока на ответника по иска се явяват неоснователни. Приложено
е не оспорено писмено доказателство /договор от 16.08.2016г./, което
еднопосочно удостоверява размера на договореното и заплатено в брой
възнаграждение от 100 лева. Съдът намира, че изцяло неоснователни са
доводите на ответника, че не се доказвало реално заплащане на уговореното,
въпреки записа „в брой“ в представения договор за правна защита и съдействие.
Следва да се има в предвид, че съгласно т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на
ВКС, ГК и ТК - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а
ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Т.е. напълно и изцяло се доказва кумулативно
изискуемата се предпоставка – вреда, която е в
резултат на незаконосъобразна административна дейност, поради
което следва извода, че на на ищеца действително
са причинени твърдените имуществени вреди в претендирания размер от 100,00
лева и същите подлежат на обезвреда по този процесуален ред.
Относно другите възражения
на ответника по иска, следва да се посочи, че те се възприемат за изцяло неоснователни.
Законът
за адвокатурата не въвежда, като специално изискване договорът за правна защита
и съдействие да е изготвен върху бланка от кочан, утвърдена от съответната
адвокатска колегия, но в настоящият случай е налице именно представен договор
от кочан, който съдържа свой бланков номер и който служи за доказателство за
заплащането на посоченото в него сума, съгласно т.1 от цитираното ТР на ВКС.
По изложените съображения, Съдът
намира, че искът за обезвреда на
имуществени вреди в размер на 100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД №2421/2016 г. на Районен съд – Стара Загора е изцяло доказан и поради това основателен, и следва да се уважи в пълния претендиран размер. Ищецът
не претендира лихви.
С оглед този извод изцяло
основателна се явява претенцията на ищеца и за присъждане на разноските по това
дело, които се доказват до общия размер от 325 лв., 25 лв. заплатена ДТ и 300
лв. договорено възнаграждение за един адвокат. Възражението на ответника за
прекомерност на това възнаграждение не се споделя, доколкото същото е в
минимално предвидения такъв в чл.8, т.1 от Наредба №1/2004г., изменение
обнародвано в ДВ бр.68/2020г. Съгласно Закона за адвокатурата, труда на
адвоката е винаги възмезден. Макар настоящият спор да не се отличава с някаква
правна и фактическа сложност и от страна на адв. П. да няма положени значителни
процесуални усилия, то уговореното в негова полза възнаграждение в достатъчна степен се явява справедливо и
съотв. на труда му.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД НА МВР СТАРА ЗАГОРА
да заплати на Д.П.С. *** ЕГН **********, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за причинени
му имуществени
вреди от заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №2421/2016 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
ОСЪЖДА ОД НА МВР СТАРА ЗАГОРА да
заплати на Д.П.С. *** ЕГН **********
сумата от 325 /триста двадесет и
пет/ лева, деловодни разноски по това дело.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: