РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 15.04.2019 година

0

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1006 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2 вр. чл. 143 от СК

 

В РС – Червен бряг, чрез адв. Т. Т. от ПлАК е постъпила искова молба от М.В.Д., с ЕГН ******** ***, в качеството си на баща и законен представител на децата Е.М.В.с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН ********** срещу Р.А.А., с ЕГН ********** ***, с която твърди, че с ответницата са живели на семейни начала. Твърди, че с ответницата са разделени от три месеца, но истината е, че прекалено дълго време е търпял нейното неадекватно и безотговорно поведение спрямо него и децата, като от момента на раждането на трите деца и до днес същите живеят почти постоянно с него, като той се грижи за тях и ги осигурява финансово, като никаква помощ не е получавал от майката. Твърди, че с негова помощ и с помощта на родителите му се справя при отглеждане на децата. Твърди, че от момента на раздялата и до днес ответницата не се е грижила по никакъв начин за общите им деца. Твърди, че това не е първия случай когато тя без причина напускала семейното жилище в ***и отивала някъде, като той незнаел къде, като в името на децата я е приемал отново. Твърди, че според него между тях има сериозно неразбирателство и несходство в характерите, а като майка е тотално незаинтересована от него и най-вече от децата им. Счита, че запазването на сегашното положение не е в интерес най-вече на децата им. Твърди, че сам поемал издръжката, обучението и отглеждането на двете учащи деца, както и на малкия А., който ще тръгне тази година в първи клас. Твърди, че правното положение, в което е в момента, без изрично уточняване на въпроса за родителските права и дезинтересирането на майката  от задържанията ѝ на родител, би му създало и редица неудобства във връзка с учебните дела на трите им деца, записването на личен лекар и т.н. Твърди, че притежава необходимите условия за отглеждането ,възпитанието и  обучението на децата ,както и че притежава недвижим имот  по силата на нотариален акт от 2006 г., където ще отглежда децата. Моли съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху родените от съвместното им съжителство три деца, с всички произтичащи от това законни последици на него, определи режим на лични контакти на майката с децата и присъди издръжка. Моли съда да определи  месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от децата. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован се явява лично и с адв. Т.Т. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата – редовно призована не се явява лично. Представлява се от адвокат П.В.К. от ПлАК, вписан под № 3988 в Националния регистър за правна помощ, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК като процесуален представител на ответницата.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ Червен бряг – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните,  по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представеното Удостоверениете за раждания, издадено въз основа на акт за раждане ***г. на Община Червен бряг и  акт за раждане на Община Червен бряг страните по делото са родители на малолетните деца Е.М.В.с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН **********, които към настоящия момент са на около 14 години, 13 години и съответно 6 години.

По делото безспорно се установи, че родителите са живеели заедно до преди няколко месеца, когато ответницата напуснала семейното жилище, като непосредствено след раздялата децата останали да живеет при бащата. От този момент насам непосредствени грижи по тяхното отглеждане, възпитание и издръжка се поели само от бащата и неговите близки. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Червен бряг по местоживеене на децата, от който се установява, че са проведени разговори с бащата. Родителите не поддържат контакти. Бащата не знае къде е майката. Към момента за децата се полагат адекватни грижи, но в техен интерес е да поддържат връзка и с двамата родители. Установява се още, че между бащата и децата  има създадени отношения на доверие и привързаност и че същият е с добър родителски капацитет. Освен това децата са в такава възраст, че се нуждаят от постоянни грижи. Същият получава подкрепа от роднините си. М.В.Д. разполага с жилищно-битови условия и доходи гарантиране потребностите на децата и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. За майката не е извършено проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. Червен бряг. По данни на бащата същата се намира в Германия.

         При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата, и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице е спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.  Съгласно чл.127, ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и между тях не е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на децата  не живеят заедно, което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл.127, ал.1 от СК. Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.

Малолетните Е.М.В.М.М.В. и А.М.В., за определяне местожителството, на която съдът е сезиран, са на около 14, 13 и съответно 6 годишна възраст. Видно от представения социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – Червен бряг, е че бащата разполага с подходящи жилищно – битови условия и родителски капацитет, още повече, че в домакинството същия е подпомаган и от своята майка. Социалния доклад сочат, че бащата разполага със собствено жилище – къща, с по-добри битови условия и възможност за предоставяне на самостоятелна детска стая на децата. Ответницата е изоставила децата и не изразява становище. След  сравнителен анализ и преценка на  родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за  отглеждане и възпитание на малолетните деца, съдът счита, че в интерес на децата да  живеят при баща си М.В.Д., с ЕГН ******** ***, както и на бащата да се предостави упражняването на родителските права и задължения по следните съображения: Е.М.В.М.М.В. и А.М.В. са живели заедно с родителите си до фактическата раздяла на същите и оттогава и бащата и неговото семейство  полагат грижи за тях. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят децата е обстоятелството, че сегашното фактическо положение, продължило повече от половин година не се отразява неблагоприятно на децата и ти са обгрижвани правилно. Като се отчита и тяхната възраст, която е на около 14, 13 и съответно 6 годишна възраст, което предполага по специално отношение и грижи. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от  подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на децата  към  адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите им, за да израснат и живеят като пълноценни, самостоятелни и отговорни личност. Във възрастта, в която се намират Е.М.В.М.М.В. и А.М.В. е особено важно присъствието на двамата родители относно емоционалното и психично състояние на децата.

Предвид горепосочените обстоятелства и съществуващата несигурност и трайно уреждане на въпроса с местоживеенето на ответницата, съдът намира, че към настоящия момент местоживеенето на децата Е.М.В.М.М.В. и А.М.В. следва да се определи при бащата М.В.Д., с ЕГН ******** ***. Родителските права също следва да се упражняват от бащата, при който децата ще живеят.

Произнасяйки се по въпроса за местоживеенето на децата съдът следва да реши и произтичащите от това фактически последици свързани с родителските функции предоставени на единият родител, личните отношения на децата с другият родител и издръжката на децата дължима от него, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, а текущото упражняване на родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при когото живеят децата.

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА:

Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на децата си, за тяхното образование и за техните лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка. Претендира се месечна издръжка за бъдеще време до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване в размер на по 200 лв. за всяко едно от тях.

Видно от удостоверенията за раждане, приети като доказателство по делото е, че децата са малолетни и като такива се нуждаят от издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от Семейния кодекс – „Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”. Съгласно чл. 142, ал.1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление на Министерски съвет размерът на минималната месечна работна заплата за страната, действащ към момента е определен на 560.00 лв., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е 140.00. лв. Няма данни за тр. доходи на майката

Съобразявайки в съвкупност нуждите на децата, възможностите на родителите и нормативно установената граница на издръжката; съдът счита, че общият размер на издръжката за децата Е.М.В.М.М.В. и А.М.В., възлиза на  380.00 лв. за всяко от тях, от които майката следва да поеме по 200.00 лв., а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им остават в тежест на бащата. Ето защо съда счита, че този  иск освен по основание е доказан и по размер и ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата Е.М.В.М.М.В. и А.М.В. в размер на по 200.00 лв, считано от дата на завеждане на исковата молба 23.10.2018 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката, а именно в размер на 864.00 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС, както и направените от ищеца разноски по делото в размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лв., представляващи 300 лв. за назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК процесуален представител и 25 лв. държавна такса за образуване на делото.

По изложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата Е.М.В.с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН ********** да  живеят при баща си М.В.Д., с ЕГН ******** ***.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо децата Е.М.В.с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН ********** да се упражняват от бащата М.В.Д., с ЕГН ******** ***.

        ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на децата – Е.М.В.с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН ********** с майката Р.А.А., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя в месеца за времето от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя по местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Р.А.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на М.В.Д., с ЕГН ******** ***, като баща и законен представител на малолетните деца Е.М.В.с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 200.00 /двеста/ лв. за всяко едно от децата, считано от 23.10.2018 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Р.А.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Д., с ЕГН ******** *** направените от него разноски по делото в размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лв.

ОСЪЖДА Р.А.А., с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ЧРС върху уважения размер на издръжката размер на 864.00 лв., както и 300/триста/ лева за назначения процесуален представител.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: