Р Е Ш
Е Н И Е
№ 120
гр. Перник, 09.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.***, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при участието на съдебния секретар А. М.,
като разгледа административно дело № 573/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 –
чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на Е.П.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение № КПК –
14/22.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение – П.*** на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена Жалба вх. №
1012-13-37/22.07.2019 г. срещу Разпореждане № 131-00-1560-3/09.07.2019 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - П.***, с което на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично
обезщетение за безработица.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че потвърденото с него разпореждане е издадено
без да са налице предпоставките за спиране на административното производство по
чл.50г, ал.4 от КСО. Прави се искане към съда да отмени решението на директора
на ТД на НОИ – П.*** и разпореждането на ръководителя на осигуряването за
безработица.
В съдебното производство
жалбоподателката се представлява от адв. П. ***, който в съдебно заседание
поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения акт. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 400,00 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП
на НОИ – П.***, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Й. С.***,
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че оспореният акт е
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на
пълномощника на жалбоподателката.
Административен съд – П.***, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и приложените по делото доказателства, и след като провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от
оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу решение на директора на ТП на НОИ – П.***,
което подлежи на съдебен контрол. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията са следните:
Административното производство е започнало по Заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица вх. № 131-00-1560/26.10.2018 г. /л.28/,
подадено от жалбоподателката до директора на ТП на НОИ – П.***. Към него е
приложена Заповед № 8/26.09.2018 г. /л.29/ на управителя на „***“ ЕООД – с. К.***,
за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и
жалбоподателката Е.П.А., считано от 27.09.2018 г. Документите са приети от
експерт по осигуряването при ТП на НОИ – П.***, за което е съставена Справка за
приети, върнати и липсващи документи /л.27/. В хода на производството,
служители на ТП на НОИ – П.*** извършили проверки в регистъра на трудовите
договори и в персоналния регистър и установили, че Е.П.А. е била в трудово
правоотношение с „***“ ЕООД – с. К. за времето от 21.10.2016 г. до 27.09.2018
г., през който период са начислявани осигурителни вноски върху осигурителният й
доход /справки на л.30 и л. 31-33/.
С Разпореждане №
131-00-1560/31.10.2018 г. /л.25/ ръководителят на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – П.*** отпуснал на жалбоподателката парично обезщетение за
безработица в размер на 44,60 лв. дневно, считано от 27.09.2018 г. до
26.05.2019 г.
С Разпореждане №
131-00-1560-2/31.10.2018 г. /л.на ръководителя на осигуряването за безработица,
на основание чл.54г, ал.1 и ал.3 от КСО, считано от 27.09.2018 г. е спряно
изплащането на опуснатото с Разпореждане
№ 131-00-1560/31.10.2018 г. парично обезщетение за безработица, поради
получаване на обезщетение за оставане без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ за периода от 27.09.2018 г. до 26.10.2018 г. и е възобновено изплащането му
за периода от 27.10.2018 г. до 26.06.2019 г.
С Разпореждане №
131-00-1560-3/09.07.2019 г. /л.9/, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно
производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, считано от
01.06.2019 г., поради извършване на текущ контрол и събиране на допълнителни
доказателства за определяне правото и размера на обезщетението чрез извършване
на проверка от контролните органи. То е изпратено на А. и получено от нея на
15.07.2019 г. /известие за доставяне на л.18/. В законоустановения срок тя е
подала срещу него Жалба вх. № 1012-13-37/22.07.2019 г. /л.19/. Последната е
отхвърлена от директора на ТП на НОИ – П.*** с Решение № КПК – 14/22.08.2019 г.
/л.14 – 15/ - предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно
производство.
От материалите по делото е видно, че в
хода на административното производство е постъпило Писмо №
1052-40-17/21.03.2019 г. от дирекция ОКП. По повод на същото директорът на ТП
на НОИ - П.*** изпратил до директора на ТП на НОИ – Монтана Писмо изх. №
1030-13-472 от 08.07.2019 г. /л.23/ с искане да се извърши проверка на
осигурителя „***“ ЕООД – с. К.***, за
да се установи дали подадените данни в Регистъра на трудовите договори и
Регистъра на осигурените лица съответстват на данните в първичните документи
/трудови договори, разчетно-платежни ведомости и други счетоводни документи,
документи за отчитане на отработените дни и др./, а също и наличие или липса на
обекти и/или работни места, където е осъществявана дейността. Указал, при
необходимост, да се съберат сведения и обяснения от осигурените лица и
осигурителите за изясняване на факти и обстоятелства по реда на чл.44 – 46 от АПК. Отбелязал, че целта е да се установи дали за лицето е възникнало основание
за осигуряване – изпълнени ли са условията на чл.10, ал.1 и на §1 от ДР на КСО.
От ТД на НАП – М.*** бил изпратен
отговор – Писмо изх. № 1130-11-455#3/12.08.2019 г. /л.22/, че опитът на
контролните органи от поделението да извършат проверка на осигурителя „***“ ЕООД – с. К.*** и да осъществят контакт
с едноличния собственик на капитала му е останал безуспешен, тъй като на адреса на управление не е намерен офис на
дружеството, а по данни на лица, живеещи там, собственикът С.Н.Н. се намира в
гр. С.. Тези констатации са обективирани в съставеният Протокол от 07.08.2019
г. /л.51/. Това наложило, с Писмо изх. № 1030-13-472#2/13.08.2019 г.
/л.21/, да се потърси съдействие от ТП
на НОИ – София-град. В резултат на предприетите действия С.Н. била установена.
Тя се явила в сградата на ТП на НОИ – София-град и дала сведения, попълвайки
Декларация вх. № 1043-21-1015#3/10.09.2019 г. /л.41/, като посочила, че
не знае, че не й е известно, че е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД – с. К. и не разполага с документи
на дружеството. На същата дата бил съставен и Констативен протокол №
КВ-5-21-00647068 /л.40/.
В хода на съдебното производство са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Й. С., И. В. М. и С.Н.Н.,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и правдоподобни,
отнасящи се до факти, които са възприели лично и непосредствено.
Св. М. знае, че преди време
жалбоподателката е работела в гр. С., тъй като понякога пътувала с него. С.
също потвърждава този факт, както и че А. е работела във фирма /“ТОП …“/,
занимаваща се с продажба на горива, но не й е известно в какво са се изразявали
трудовите й задължения.
Св. С.Н. заявява, че е възможно да е
собственик на капитала на „***“ ЕООД,
тъй като преди време се запознала с човек, който й давал да подписва някакви
документи, но не знае какви.
Въз
основа на изискана информация от ТД на НАП – гр. В.***, офис М. относно „***“
ЕООД /л.76 и сл./ се установява, че Справките-декларации по ЗДДС на дружеството
за период от 09.04.2015 г. /дата на регистрация по ЗДДС/ до 31.10.2015 г. са
подавани по електронен път с КЕП на упълномощено лице С. И. И.; за периода от
01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. – от Р. К. Л. /собственик на дружеството/; от
01.12.2015 г. до 14.04.2016 г. – от С.Н.Н. /собственик/. Годишните данъчни
декларации по чл.92 от ЗКПО и месечните декларации образец 1 и образец 6 на
наетите по трудов договор лица са подавани по интернет с КЕП от С.Н.Н..
Видно
от Справка актуално състояние на всички трудови договори за Е.П.А. с ЕГН **********
/л.70/, за периода 21.10.2016 г. – 27.09.2018 г., тя е работела по трудово
правоотношение с „***“ ЕООД /код по КИД 2008: 4671 – отговарящ на „Търговия на едро с
твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти“; код по НКПД: 33433006 - „координатор“/.
При
така установеното,
настоящият състав на Административен съд - П.***, направи следните правни
изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
1012-13-37/22.07.2019 г., подадена на основание чл.117, ал.1 от КСО и в срока
за обжалване на Разпореждане № 131-00-1560-3/09.07.2019 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – П.*** по чл.117, ал.2 от КСО.
Същото е постановено в едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, въпреки
че същият е инструктивен и няма правопрекратяващ ефект по отношение правомощието
на органа да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, поради което
неспазването му не се отразява на законосъобразността му.
Решението е издадено от компетентен
орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО, а именно: от директорът на ТП – П.*** на НОИ.
Обективирано е в изискуемата се според същата разпоредба писмена форма и със
съдържанието, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са фактическите и правни изводи, направени от него при осъществената
контролна дейност. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.54г, ал.4 от КСО за спиране на
административното производство по изплащане на парично обезщетение за
безработица на жалбоподателката.
Настоящият състав намира, че така
направеният извод не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***, предмет на
съдебен контрол е издадено на основание чл.54г, ал.4 от КСО. Законовата норма
урежда правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, да спре производството по
отпускането или изплащането на обезщетението, когато има данни, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. В случая фактите, изложени като основание за издаване на
разпореждането, предмет на съдебен контрол не сочат за наличие на основание по
чл.54г, ал.4 от КСО за спиране на административното производство. Нормата е
приложима когато са налични данни за конкретни правно-релевантни факти, водещи
до съмнение относно наличието на право на обезщетение за безработица и/или
относно размера му. В настоящия случай административният орган е обосновал
волеизявлението си за спиране на производството с извършване на текущ контрол и
събиране на допълнителни доказателства за определяне правото и размера на
паричното обезщетение чрез извършване на проверка от контролните органи на НОИ.
От така обективираните мотиви не може да се направи извод за фактите, които са
дали основание на административния орган да приеме, че е налице основанието по
чл.54г, ал.4 от КСО. Не са посочени доказателствата, чието събиране се налага,
нито е индивидуализирана проверката, в хода на която ще бъде сторено това.
Липсва отразяване и на данните, които пораждат съмнение относно правото на
жалбоподателката да получи обезщетение за безработица и размера му. Отсъствието
на конкретизация води до обективна невъзможност за установяване на причините,
поради които органът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки
за издаване на административния акт и по съществото си представлява липса на
мотиви. Последното е основание за неговата незаконосъобразност съгласно чл.146,
т.2, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В случая те не могат да бъдат изведени
и от материалите по административната преписка, тъй като в нея не се съдържат
доказателства към момента на издаване на разпореждането, предмет на съдебен
контрол – 09.07.2019 г., административният орган – ръководителят по
осигуряването за безработица, да е разполагал с каквито и да било данни,
пораждащи съмнение в правото на жалбоподателката да получи обезщетение за
безработица, както и неяснота относно размера му. От извършените служебни
справки в регистъра на трудовите договори и в персоналния регистър на НОИ е
видно, че Е.П.А. отговаря на условията на чл.54а, ал.1 от КСО за начислени от
работодателя й „***“ ЕООД,
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ през последните 12 месеца. В тях се
съдържат и доказателства за осигурителния доход върху който са внасяни
осигуровки за нея през последните 24 месеца, което е от значение за определяне
размера на обезщетението. Писмото на директора на ТП на НОИ – П.*** с изх. №
1030-13-472/08.07.2019 г., с което се сочат данните, които следва да се
установят, както и целта на проверките не представлява основание за издаване на
оспореното разпореждане. Такова не представляват и другите писмени документи,
събрани по повод на тези проверки – писма и констативни протоколи, доколкото в
тях също не се съдържат доказателства, сочещи на извод, че по отношение на
жалбоподателката са налице основанията на чл.54г, ал.4 от КСО. В нито един от
приложените документи не се сочат факти, а още по-малко убедителни такива,
създаващи съмнение относно настъпването на правно-релевантните обстоятелства.
Събраните писмени и гласни доказателства, установяващи, че в хода на
започналата проверка от контролните органи на ТП на НОИ – П.***, представител
на осигурителя не е намерен на регистрирания му адрес са неотносими към правния
спор. Спорният факт е дали към момента на спиране на административното
производство по изплащане на обезщетение за безработица, административният орган е разполагал с данни,
водещи до съмнение, че през периода по чл.54а, ал.1 от КСО, респективно по
чл.54б, ал.1 от КСО, жалбоподателката фактически е полагала труд по трудово
правоотношение с „***“ ЕООД, във
връзка с което са внасяни осигурителни вноски във фонд „Безработица“. В
конкретния случай действията на контролните органи на ТП – П.*** на НОИ са
извършвани, както след относимите към правото на жалбоподателката периоди по
чл.54а, ал.1 от КСО и по чл.54б, ал.1 от КСО, така и след издаване на
разпореждането за спиране на административното производство. Затова изявленията
на св. С.Н.Н. /цитирани по-горе/ не сочат на извод за отсъствие на реална
дейност на осигурителя през по-ранни периоди. Напротив, от представената от ТД
на НАП – С., офис П.*** информация и писмени доказателства се установява, че
дружеството упражнява дейност – търговия на едро с твърди, течни и газообразни
горива и подобни продукти, регистрирано е по ЗДДС /на 09.04.2015 г./, подава
редовно справките-декларации по ЗДДС, годишните данъчни декларации по ЗКПО и
месечните декларации образец 1 и образец 6 на наетите по трудов договор лица,
вкл. и в периода 2016 – 2018 г. Представени са и документи, от които е видно,
че същото е имало трудово правоотношение с жалбоподателката А., която е
работела като координатор от 21.10.2016 г. до 27.09.2018 г., получавала е
трудово възнаграждение и доходи, формиращи осигурителен доход, върху който са
внасяни вноските за фондовете на държавното обществено осигуряване, в т.ч. фонд
„Безработица“. Посочените обстоятелства разколебават каквото й да е съмнение,
че през периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2018 г. осигурителят е осъществявал
дейност. Те са от значение за възникване правото на жалбоподателката да
получава обезщетение за безработица и влияят върху неговия размер.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че ръководителят на осигуряването за безработица
неправилно е приложил разпоредбата на чл.54г, ал.4 от КСО и е спрял
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, без да е
налице предвидената в нормата предпоставка. Като е потвърдил същото по реда на
административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО, директорът на ТП
на НОИ – П.*** е издал незаконосъобразен акт. Съобразно тези разсъждения и на
основание чл.172, ал.2 от АПК оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
Предвид изхода от
спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение № КПК –
14/22.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение – П.*** на
Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане №
131-00-1560-3/09.07.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - П.***, с което на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Е.П.А. с
ЕГН ********** и адрес: ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – П.*** да заплати на Е.П.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на
основание чл.119, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.Ж от КСО, е окончателно.
СЪДИЯ:/П/