№ 13097
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110118402 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “Топлофикация
София” ЕАД против С. А. Ц., ЕГН **********, в качеството й на наследник
на С. А. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: главница от
м.05.2022г. до м.11.2022 г. в размер на 425,16 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 31.03.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2023г. до 25.03.2025 г. в
размер на 119,20 лева, както и сума за дялово разпределение за периода
м.05.2022г. - м.11.2022г. в размер на 13.56 лв.- главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 4.54 лв. - мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до
25.03.2025г. Излага, че ответницата в качеството й на собственик на
процесния имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че битов клиент
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Счита, че ответницата е битов
клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката за посочения период.
Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
„Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от КЕВР.
1
Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, както и че имат
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответницата е
използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за абонатен
№ 173036 през процесния период, като не е погасила своите задължения.
Поддържа, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
дружеството „Далсия“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата - С.
А. Ц., в който заявява, че намира предявените искове за неоснователни и
недоказани по основание и размер. Посочва, че е направила отказ от
наследство, вписан по гр.д.№ 31107/25г. на 86 с-в, СРС. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР „Далсия“ ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
По делото е безспорно, а и от приетото по делото съдебно решение от
13.10.2022г., постановеното от СРС, по гр.д.№22880/2018г. и влязло в сила на
24.11.2022г., се установява, че в претендирания период, процесния недвижим
имот, представляващ ап.12, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл. ... ет.2 е
бил собственост на С. А. П..
От удостоверение за наследници с изх. № РЛН25-УГ51-5461 от
15.04.2022г.(л.62) се установява, че С. А. П. е починал на 27.06.2024 г., като
оставил за свой наследник по закон сестра си С. А. Ц. (ответник по делото).
От представеното по делото удостоверение е видно, че на 03.06.2025 г. С.
А. Ц. се е отказала от наследството, оставено от С. А. П., като отказът му е бил
2
вписан в специалната книга на съда под № 1262/03.06.2025 г.
Правната последица от вписания от С. А. Ц. отказ от наследството на С. А.
П. се изразява в отпадане качеството на С. А. Ц. на наследник. С вписване на
валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват
правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство.
С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл
разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на
ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на
починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва
това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и
задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и
Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК). Ето
защо предявените спрямо Олег Георгиев Айрянов искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното ответникът няма качеството потребител/клиент
на топлинна енергия и не е задължена страна по облигационното отношение.
Предявените искове са неоснователни поради извършен отказ от наследство
от ответника преди предявяването им и следва да бъдат отхвърлени, само на
това основание, без да се разглеждат останалите доводи наведени в ОИМ от
ответника С. А. Ц..
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Относно разноските:
Съдът достига до извод, че поради неоснователност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът дължи разноските
извършени от ответника в заповедното и исковото производство.
Ответницата е представлявана в настоящото производство, от адв.К. Б.,
която е осъществила безплатна правна помощ по делото. Последните
претендират възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същата
има право на възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Възнаграждението на адв.К. Б., определено по реда на Наредба №1/2004г.
/в редакцията към датата на сключване на представените по делото
договори за правна защита и съдействие /л.74/ е в размер на 400 лв., която
сума на основание чл.78, ал.3 и ал. 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА
следва да бъде присъдена на съответния адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу С. А. Ц., ЕГН ********** искове с правно
3
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: 425,16 лева главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до ап.12, находящ се в гр. София,
жк. „Люлин“, бл. ... ет.2, за периода от м.05.2022г. до м.11.2022 г., ведно със
законна лихва от 31.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.09.2023г. до 25.03.2025 г. в размер на 119,20 лева, както и сума за дялово
разпределение за периода м.05.2022г. - м.11.2022г. в размер на 13.56 лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
до окончателното изплащане на сумите и 4.54 лв. - мораторна лихва за
периода от 17.07.2022г. до 25.03.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал. 1,
т.1, т.2 ЗА, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат К. Б., с л.№**********, сумата от 400 лв. – полагащо се адвокатско
възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на ФДР „Далсия“ ООД, като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4