№ 372
гр. В., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200230 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. Т. Я., ЕГН: **********,
адрес : гр. В., ул. „Й.Б.“, № 68, против Наказателно постановление № 21-0953-
001794/10.02.2022г. на Началник Сектор към ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з., да се
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.11.2022г. в 17.40 ч. жалбоподателят Т. Т. Я., управлявал лек автомобил„БМВ
320д“ с рег.№ ВН4546ВТ, негова собственост, по бул. „Панония“, в посока магазин
„Кауфланд“ до механа „Мерак“, като при извършената проверка от контролен орган на
Сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР – В. – свидетеля Б. Б., се установило, че
автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 19.10.2021г. В НП е
посочено, че същото се издава на основание постановление за прекратяване на наказателно
1
производство с рег. № 02888/21.01.2022г. на РП- В..
Представена е и е приета справка рег.№ 953000-2835/14.04.2022г. на Сектор „Пътна
полиция“ – В. към ОД на МВР – В., от чието съдържание е видно, че е налице служебно
прекратяване на регистрацията на лек автомобил л.а. „БМВ 320д“ с рег.№ ВН4546ВТ,
собственост на Т. Т. Я., ЕГН: **********, извършена на 19.10.2021г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Собственикът не е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля Б. Е. Б. – актосъставител, приетото
писмено доказателство - справка рег.№ 953000-2835/14.04.2022г. на Сектор „Пътна
полиция“ – В. към ОД на МВР – В. и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без
табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква
нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със
съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или,
че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази
връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 0720.11.2021г. Т. Т. Я.,
ЕГН: ********** е управлявал лекия автомобил – негова собственост, описан в
констативния и санкционния акт, знаейки, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация. По делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на
лек автомобил на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел
нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС.
В разглеждания случай уведомяване на собственика на процесното МПС след
2
прекратяването на регистрацията на автомобила не е извършвано. При липсата на такова
надлежно уведомяване, както самия собственик, така и всяко лице, което управлява
автомобила няма как да узнаят, че регистрацията на МПС е прекратена. Неуведомяването за
прекратената регистрация, както и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила, в случая са попречили на Панайотова да осъзнае общественоопасния характер
на извършеното от него действие по управление на автомобил с прекратена регистрация и
да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните му последици.
Отсъствието на умисъл като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя е несъставомерно поради липса на субективният
елемент на визираното нарушение, тъй деецът не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от Т. Я. виновно. Наличието на
постановление на Районна прокуратура – В. за прекратяване на наказателно производство и
изпращането му на административнонаказващия орган не сочи на обратното. Това е така,
защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си убеждение по фактите,
съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се основава на констатациите,
съдържащи се в постановлението на прокурора. Последното, за разлика от определенията,
решенията и присъдата на съда, не се ползва със сила на присъденото нещо, още повече, че
в конкретното постановление е посочено, че преписката се изпраща за преценка за
реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на нарушителя.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва
да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ -
В..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0953-001794/10.02.2022г. на Началник Сектор
3
към ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя Т. Т. Я., ЕГН:
**********, адрес : гр. В., ул. „Й.Б.“, № 68, е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В. да заплати на Т. Т. Я., ЕГН:
**********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4