РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Стара Загора, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20245530100534 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 59 във вр. с чл. 128
КТ иск и по чл. 86 ЗЗД от М. М. Д. срещу ПГМТ „Н.Й.Вапцаров“.
Ищецът М. М. Д. твърди, че работи като учител в Професионална
гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“ гр. Стара Загора.
По силата на Допълнително споразумение към Трудов договор №
34/04.01.2021 г. работодателят е определил основно месечно възнаграждение в
размер на 1356.00 лв. Като част от трудовото възнаграждение й се полагали по
35 лв. за работа с ученици със специални образователни потребности, 35 лв. за
клас квалификация - IV та степен и 19 % върху основното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Трудовият договор е сключен на пълно работно време за 8 часа труд. От
началото на учебната 2021 - 2022 г., т.е. от началото на м. септември 2021 г.
работодателят по свое усмотрение и без за това да е сключено допълнително
споразумение е намалил основното трудово възнаграждение изплащано на
ищцата от 1356 лв. на 890 лв., с която ежемесечно я ощетявал с неизплатено
основно трудово възнаграждение в размер на 466.00 лв. и полагащите й се
върху тези средства % прослужено време в размер на 88.54 лв., както и
полагащите й се обезщетения за ползван през това време платен годишен
отпуск.
От 01.09.2021 г. фактически работодателят изплащал на ищцата само
частично дължимото й според сключения между тях трудов договор трудово
1
възнаграждение.
Към настоящия момент работодателят продължавал да не изплаща
разликата между заплатеното й реално трудово възнаграждение и дължимото
й по сключения между страните трудов договор, както и дължимото й
увеличение на трудовото възнаграждение, извършено в образователните
институции през 2023 г. с анекс към КТД, когато са вдигнати основните
трудови възнаграждения на преподавателския състав с 15 % считано от
01.01.2023г.
Минималната основна заплата за старши учителите и старши
възпитателите била 1763 лв., а също така от 01.01.2024 г. съгласно чл. 27 КТД
минималното възнаграждение на старши учител се вдигнало на 1911 лв.
Предвид неизпълнението на задълженията на работодателя за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение съгласно чл. 128, ал. 2 КТ до този
момент работодателят не бил изплатил на ищцата трудово възнаграждение в
размер на 12 месечни трудови възнаграждения разликата между 1763,00
според КТД основно месечно възнаграждение дължимо след 01.01.2023 г. и
реално изплащаното й трудово възнаграждение от 1040 лв. на месец, т.е. по
723 лв. на месец или общо 8676.00 лв. и дължимите върху тази сума
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на - 21 % на месец (151.83 лв.) общо за
дванадесет месеца в размер на - 1821,96 лв. т.е. общата разлика във
възнаграждението в размер на 10497,96 лв.
Освен тази сума се дължало и възнаграждение за м. януари 2024 г. в
размер на 1911 лв. според КТД, като разликата в основното месечно
възнаграждение ставала 871 лв., а с класа прослужено време - 182,91 лв. и
общата сума за целия период ставала 11551,87 лв.
Към този момент поради забавено изплащане на посочените суми,
работодателят й дължал и лихва за забава в размер на: 111,01 лв. за забавянето
за изплащане на разликата в заплатата за м. 01.2023 г., до завеждане на делото;
103,24 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м. 02.2023 г., до
датата на завеждане на делото; 94,63 забава за получаване на разликата в
заплатата за м. 03.2023г., до датата на завеждане на делото; 86,31 лв. забава за
получаване на разликата в заплатата за м. 04.2023 г., до датата на завеждане на
делото; 77,71 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м. 05.2023 г.,
до датата на завеждане на делото; 69,38 лв. забава за получаване на разликата
в заплатата за м. 06.2023 г., до датата на завеждане на делото; 59,50 лв. забава
за получаване на разликата в заплатата за м. 07.2023 г., до датата на завеждане
на делото; 49,62 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м.
08.2023 г., до датата на завеждане на делото; 40,05 лв. забава за получаване на
разликата в заплатата за м. 09.2023 г., до датата на завеждане на делото; 30,17
лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м. 10.2023 г., до датата на
завеждане на делото; 20,60 лв. забава за получаване на разликата в заплатата
за м. 11.2023 г., до датата на завеждане на делото; 10,72 лв. забава за
2
получаване на разликата в заплатата за м. 12.2023 г., до датата на завеждане на
делото. Или общо дължимата лихва за забава към момента на завеждане на
настоящата искова молба била в размер на 752,94 лв.
Искането е следното: Да се осъди Професионална гимназия по
механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Генерал Столетов" №
183, представлявано от Стоян Митев Колев да заплати на ищцата М. М. Д. с
ЕГН ********** сумата от 11 551,87 лв. главница, представляваща разлика
между реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от
януари 2023 г. до м. януари 2024 г. и реалното дължимо й се такова и 752,94
лв., лихва за забава на изплащане на претендираната неизплатена разлика
между реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от
януари 2023 г. до м. януари 2024 г. и реалното дължимо й се такова, към
момента на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава
от момента на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор.
Оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение на между ищцата и
училището на посочената длъжност в исковата молба и трудов договор ведно
с допълнителните споразумения.
Не оспорва обстоятелството, че с Допълнително споразумение
№34/04.01.2021г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение
било договорено в размер на 1356лв., а допълнителните трудови
възнаграждение били договорени в размерите, посочени в исковата молба.
Не оспорва твърдението на ищцата, че от началото на учебната
2021/2022г. двустранно договореното трудово възнаграждение по
допълнителното споразумение не се изплащало в пълен размер.
Не оспорва твърдението на ищцата, че на 10.08.2023г. бил подписан
Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022г., с който текстът на чл. 27
от КТД се изменял и се определяла нова минимална работна заплата за старши
учител в размер на 1763лв., считано от 01.01.2023г., а с КТД № Д01-
415/28.12.2023г., считано от 01.01.2024г., била договорена минимална работна
заплата за страши учител в размер на 1911лв.
Оспорва твърдението, че през процесния период от време на ищцата
било изплащано месечно трудово възнаграждение в размер на 1040лв.
Оспорва твърдението, че ежемесечно неизплатеното основно трудово
възнаграждение за периода 01.01-31.12.2023г. е по 723лв., за м.януари 2024г.-
871лв., а неизплатеното месечно допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за същия период от време е в
размер на 151.83лв., за м. януари 2024г.- 182.91лв.
3
Претендираната от ищцата сума като месечно трудово възнаграждение
през процесния период от време била недължима.
Оспорва претенцията на ищцата, че за процесния период от време
основното й месечно трудово възнаграждение трябвало да бъде в минималния
размер от 1763лв. съобразно Анекс №Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от
06.12.2022г., съответно в размер на 1911лв. за м.януари 2024г. съобразно КТД
№Д01- 415/28.12.2023г.
Оспорва претенцията на ищцата за м.01 2023г. в размер на 871лв., като
разлика между 1040лв. и минималната работна заплата от 1763лв., и предвид
изплатената й допълнителна сума съобразно Решение №621 от 06.07.2023г. на
Старозагорски районен съд по гр.д. № 817/2023г. по описа на съда.
Дължимото се трудово възнаграждение на ищцата за м. януари 2023г.
било предмет на производството по посоченото дело, като с решението на
съда по делото на ищцата било присъдено допълнително заплащане за
м.януари 2023г. в размер на 307лв. като дължима й се разлика между реално
изплатеното й трудово възнаграждение за този месец преди завеждане на гр.д.
№817/2023г. и дължимото й се такова съобразно договореното трудово
възнаграждение по Допълнително споразумение №34/04.01.2021г. към
трудовия договор.
С платежно нареждане от 01.03.2024г. на ищцата била преведена сумата
от 2606лв., присъдена й с Решение №621 за периода от м.06.2022г. до
м.01.2024г.вкл., ведно с присъдените й законни лихви, която сума включвала и
доплащането за м.януари 2023г. в размер на 307лв. главница.
Вярно било, че с Допълнително споразумение №34/04.01.2021г. към
трудовия договор, двустранно подписано от страните по правоотношението
било уговорено основното трудово възнаграждение на ищцата в размер на
1356лв. и допълнителни трудови възнаграждения, посочени по вид и размер в
допълнителното споразумение.
За учебната 2020/2021г., през която учебна година било подписано
Допълнително споразумение №34/04.01.2021г., в училището били записани за
обучение 181 броя ученици, въз основа на която численост ученици били
формирани 14 броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите
философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация, като
на ищцата били възложени часове и като класен ръководител на 12а клас. Въз
основа на броя на паралелките, в които ищцата преподава посочените учебни
предмети, са й разпределени 700 часа, като са й възложени и лекторски часове
- 57 часа, общо възложени преподавателски часове след редукция - 741
часа, при минимална задължителна норма преподавателска работа 684
часа съгласно Наредба №4 от 20.04.2017г.
За учебната 2021/2022г. в училището са записани за обучение 169 броя
ученици, въз основа на която численост на ученици са формирани 10 броя
4
паралелки, в които ищцата преподава предметите философия и гражданско
образование. Съобразно учебната програма за тези класове и паралелки по
преподаваните от ищцата предмети са формирани 425 часа преподавателска
работа за ищцата, при минимална индивидуална задължителна норма
преподавателска работа 684 часа. Т.е. разпределените на ищцата учебни
часове по преподавания от нея предмет за учебната 2021/2022г. са под
минималната индивидуална задължителна норма преподавателска работа
съгл. Приложение №1 към чл.4, ал.11 от Наредба №4 - недостиг до ЗНПР от
259 часа.
За учебната 2022/2023г. в училището били записани за обучение 161
броя ученици, въз основа на която численост на ученици били формирани 11
броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия и
гражданско образование. Съобразно учебната програма за тези класове и
паралелки, по преподаваните от ищцата предмети били формирани 447 часа
преподавателска работа за ищцата, при минимална индивидуална
задължителна норма преподавателска работа 684 часа. Т.е. разпределените на
ищцата учебни часове по преподаваните от нея предмети за учебната
2022/2023г. били под минималната индивидуална задължителна норма
преподавателска работа съгл. Приложение №1 към чл.4, ал.11 от Наредба
№4 - недостиг до ЗНПР от 237 часа.
За учебната 2023/2024г. в училището били записани за обучение 165
броя ученици, въз основа на която численост на ученици били формирани 10
броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия,
гражданско образование, история и цивилизации. Съобразно учебната
програма за тези класове и паралелки, по преподаваните от ищцата предмети
били формирани 490 часа преподавателска работа за ищцата, при минимална
индивидуална задължителна норма преподавателска работа 684 часа. Т.е.
разпределените на ищцата учебни часове по преподаваните от нея предмети за
учебната 2023/2024г. били под минималната индивидуална задължителна
норма преподавателска работа съгл. Приложение №1 към чл.4, ал.11 от
Наредба №4 - недостиг до ЗНПР от 194 часа.
Невъзможността на ищцата да бъдат разпределени преподавателски
часове съобразно минималната норма преподавателска работа се дължало на
обективни причини. За разлика от учебната 2020/2021, през следващите
учебни години - 2021/2022 и 2022/2023г., на ищцата не били възлагани часове
по история и цивилизации, тъй като броят учебни часове по тези предмети,
формиран на база намаления брой ученици и паралелки в училището, били
разпределени между зам.директора по УД Пенка Киндалова, изпълняваща
норма преподавателска работа по история и цивилизации, при спазване на
Приложение №1 към чл.4, ал.11 от Наредба №4, за 144 часа норматив и
преподавателя Светослав Георгиев Стайков, който заема длъжността „старши
учител по история и география", докато длъжността на ищцата била „старши
учител по философия, етика и право, психология и логика и история и
цивилизация", като преподавателят Стайков бил с по-висока - 11-ра
5
квалификационна степен, а ищцата била с по-ниска - IV-та квалификационна
степен.
За учебната 2023/2024 на ищцата били възложени всички часове по
предметите философия, етика и право, психология и логика във формираните
в училището паралелки, като й били възложени и часове по история и
цивилизации след попълване на нормативите на учителите Киндалова и
Стайков.
В училището не били налице свободни, неразпределени на други
учители часове или пък разпределени им над ЗНПР по предмети, за които
ищцата да притежава квалификация да преподава.
Съгласно чл.289 от Закон за предучилищното и училищното
образование държавните и общинските училища прилагали система на
делегиран бюджет, която давала право на директора на училището-
второстепенен разпоредител с бюджет, каквото било ответното училище, а
същевременно и задължавало директора да определя числеността на
персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност
и броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях, съобразно
утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите
нормативни актове, като осигурява изпълнението на учебния план.
В случая, при намалена норма преподавателска работа от началото на
учебната 2021/2022 година, както и за учебните 2022/2023 и 2023 и 2024
години, ищцата не можела да запази договореното трудово възнаграждение по
ДС №34/04.01.2021г. поради липса на бюджетни средства за заплащане, тъй
като съгл. чл.282 от Закона средствата по чл.280,ал.3,т.1 от същия закон - за
издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците от
държавния бюджет, се разпределяли между бюджетите на първостепенните
разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и
детски градини, въз основа на броя на децата и учениците и броя на групите и
паралелките в училището.
Конкретните правила - ред и начин за определяне на работните заплати
на персонала в държавните и общинските институции в системата на
предучилищното и училищното образование се определяли с НАРЕДБА №4
от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда - чл.2, ал.1,т.3 от
Наредбата. Съгласно чл.4, ал.11 от Наредба №4 при нормална
продължителност на работното време по смисъла на чл. 136 от Кодекса на
труда на педагогическите специалисти се възлагало изпълнението на не по-
малко от минималните норми преподавателска работа, определени в
Приложение №1 към наредбата. Съгласно чл.15 от Наредбата месечната
основна работна заплата на педагогическите специалисти било
възнаграждението за изпълнението на нормата преподавателска работа.
Съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата индивидуалните основни месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изизскванията за
заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се
6
договаряли в размери не по-ниски от определените в приложение №3, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба изключения от минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти се
допускали, когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето
била под минималната норма преподавателска работа, определена в
приложение №1 към чл.4, ал.11. Съгласно Приложение №1 към чл.4,ал.11 от
НАРЕДБА № 4 минималната норма преподавателска работа за 1/едно/
работно място на педагогически специалист по учебния предмет, преподаван
от ищцата, била 684 часа.
Намаляването на броя часове преподавателска работа на ищцата за
посочените учебни години бил резултат от намаляване броя на паралелките, в
които ищцата преподавала учебните предмети, в сравнение с учебната
2020/2021г., поради по-малкия брой ученици, записали се за обучение в
училището през учебните 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години.
Съгласно чл.16, ал.4 от Наредба №4, когато в началото на учебната
година на педагогически специалист се определяла по-ниска индивидуална
норма преподавателска работа от тази за предходната учебна година или
определената индивидуална норма преподавателска работа се намалявала в
някой от случаите по чл.11, основната му работна заплата се намалявала
пропорционално на намалението на нормата. В случая била налице и
хипотезата на посочената разпоредба за намаляване на основната заплата на
ищцата по ДС №34/04.01.2021г.
Именно в изпълнение на посочената разпоредба и предвид изменението
на минималните работни заплати в сферата на образованието по КТД на
ищцата били предложени за подпис допълнителни споразумения - №
08/15.09.2021г., №36/11.04.2022г., №09/15.09.2022г., №45/12.09.2023г. и
№64/15.09.2023г., с размер на ОМЗ, съобразен с изпълнявания от нея
норматив учебни часове, но последната отказа да ги подпише.
При тези обстоятелства последният размер на договорено основно
месечно трудово възнаграждение (ОМТВ) бил 1356лв. по двустранно
подписаното ДС №34/04.01.2021г. Действително в Допълнително
споразумение №34/04.01.2021г. към трудовия договор на ищцата основното й
месечно трудово възнаграждение било договорено в размер на 1356лв., но в
случая, при намалена норма преподавателска работа, считано от началото на
учебната 2021/2022 година до настоящата учебна 2023/2024г., ищцата не
можела да запази това трудово възнаграждение както предвид гореобсъдените
разпоредби на НАРЕДБА №4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на
труда, така и поради липса на бюджетни средства за заплащане предвид
разпоредбите на чл.282, чл.280,ал.3,т.1 и чл.289 от Закон за предучилищното и
училищното образование държавните и общинските училища, също обсъдени
по-горе.
Налице било основание за едностранно изменение на съдържанието
на трудовото правоотношение в частта му относно възнаграждението на
7
ищцата, допустимо от разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ, съгласно която
работодателят или работникът или служителят не могат да променят
едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и
по реда, установени в закона. Предвид горепосочените и обсъдени разпоредби
на НАРЕДБА №4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда и поради
разпределение на по-ниска индивидуална норма преподавателска работа на
ищцата от минимална норма преподавателска работа по Приложение №1 към
чл.4, ал.11 от Наредба №4 - 684 часа, трудовото й възнаграждение за учебните
2022/2023 и 2023/2024г. било намалено едностранно, пропорционално на
определената й норма на преподавателска работа.
Едностранното изменение на трудовото правоотношение в частта му
трудово възнаграждение било извършено в съответствие с предвиденото в
чл.118, ал.1 от КТ изключение от общата забрана за едностранна промяна на
трудовото правоотношение. В този смисъл било Решение №621 от 06.07.2023г.
на Старозагорски районен съд по гр.д. № 817/2023г. по описа на съда,
потвърдено с Решение №1 от 02.01.2024г. на Старозагорски окръжен съд по
в.гр.д. №674/2023г. по описа на съда.
Неоснователна била претенцията на ищцата, че за процесния период от
време основното й месечно трудово възнаграждение трябвало да бъде в
минималния размер от 1763лв. съобразно Анекс №Д01- 192/10.08.2023г. към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269
от 06.12.2022г., съответно в размер на 1911лв. за м.януари 2024г. съобразно
КТД № Д01- 415/28.12.2023г., тъй като съгл. чл.66, ал.1, т.1 от КТ основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер били елемент
от съдържанието на трудовия договор и се определяли по споразумение
между страните по договора, а последното основно и допълнително
възнаграждение било договорено в Допълнително споразумение
№34/04.01.2021г. към трудовия договор на ищцата в размер на 1356лв.
Предвид посочената разпоредба от КТ клаузите на КТД и предвидените
в тях права и задължения не намирали пряко, директно приложение в
индивидуалните правоотношения на работниците и служителите с
работодателя и не ставали автоматично част от правоотношението, съответно
правата по КТД не възниквали директно за работниците и служителите само
на основание сключения КТД, а следвало да се реализират по реда на чл.119 от
КТ чрез изменение с допълнително споразумение на елемента „трудово
възнаграждение".
Такъв извод следвало и от чл.18, ал.4 от Наредба №4/20.04.2017г.,
съгласно който конкретните размери на индивидуалните основни работни
заплати на персонала в институциите, които прилагали системата на
делегираните бюджети, се договаряли от директора съобразно КТД и/или
вътрешните правила за работната заплата въз основа на определените
годишни средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на
институцията и се определяли в индивидуалния трудов договор.
8
Алтернативно на гореизложеното становище, дори и да се приемело, че
договорените с Анекс №Д01-192/10.08.2023г. и КТД №Д01- 415/28.12.2023г.
минимални размери на основните заплати в системата на образованието били
пряко приложими за ищцата през процесния период от време, не било налице
основание за изплащане на пълния размер на минималната работна заплата
поради намалената норма на преподавателска работа на ищцата - размерът на
минималната работна заплата следвало да бъде намален пропорционално на
намалението на нормата часове.
Поради гореизложеното основателно и законосъобразно основното
трудово възнаграждение на ищцата за учебните 2022/2023 година и 2023/2024
години било намалено пропорционално на разпределените й преподавателски
часове, които били под задължителната норма преподавателска работа, а
предявените искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени като
такива, а на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Страните не спорят, че са в трудово правоотношение. Съгласно Трудов
договор № 755 от 14.09.2016г. ищцата е назначена за неопределен срок на 8
часов работен ден на длъжност „старши учител по философия, етика и право,
психология и логика“ код по НКПД 2330 5008 – „Старши учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“. С Допълнително
споразумение към трудов договор № 7 от 17.09.2018г. е назначена на
длъжност „старши учител по философия, етика и право, психология и логика
и история и цивилизация“. Всъщност този факт не се оспорва по делото, а
именно че длъжността на ищцата обхваща и преподаване по история и
цивилизация, който факт беше отделен като безспорен по делото с доклада.
Налице са и доказателства, че тя притежава квалификация да преподава по
тази дисциплина, а именно има диплома за завършено висше образование по
история.
Безспорно между страните е, че трудовото правоотношение между
страните е последно двустранно изменено с Допълнително споразумение №
34 от 04.01.2021г. (л. 103 от приложенията към делото), съгласно което
споразумение основното трудово възнаграждение на ищцата е 1356 лева.
По делото беше изискано цялото лично трудово досие на ищцата, от
което се установява следното:
Последното двустранно подписано Допълнително споразумение към
трудов договор № 34 е от 04.01.2021г. и в него е уговорено съобразно чл. 119
от КТ и Колективен трудов договор за системата на училищното и
предучилищното образование от 17.08.2020г. и Анекс към него от 07.12.2020г.,
че считано от 01.01.2021г. основната месечна заплата на ищцата ще е 1356
лева, допълнителни средства за работа с ученици със СОП ще е 30 лева, за
клас квалификация ще е 35 лева, а за придобит стаж и професионален опит ще
9
е 19 % върху основното възнаграждение или 257, 64 лева.
Следващото Допълнително споразумение е от 15.09.2021г. и в него е
записано, че на основание чл. 119 от Кодекса на труда и във връзка с
вътрешните правила за работната заплата, работодателят намалява основното
месечно трудово възнаграждение на 890 лева, считано от 15.09.2021г., като
останалите параметри се запазват, а именно за средства за работа с ученици
със СОП ще е 30 лева, за клас квалификация ще е 35 лева, а за придобит стаж
и професионален опит ще е 19 % върху основното възнаграждение. Това
допълнително споразумение не е подписано от ищцата.
Съгласно Допълнително споразумение № 36 от 11.04.2022г. на
основание чл. 119 от КТ, ПМС № 37 от 24.03.2022г., КТД от 17.08.2020г. и
Анекс от 04.04.2022г. работодателят е определил, считано от 01.04.2022г.
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 999 лева, за средства за
работа с ученици със СОП ще е 30 лева, за клас квалификация ще е 35 лева, а
за придобит стаж и професионален опит ще е 20 % върху основното
възнаграждение. Това допълнително споразумение не е подписано от ищцата.
Съгласно Допълнително споразумение № 69 от 01.09.2022г.
работодателят на основание чл. 119 от КТ и КТД от 17.08.2020г. и Анекс от
20.07.2022г. работодателят е определил, считано от 01.09.2022г. основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1049 лева, за средства за работа
с ученици със СОП ще е 30 лева, за клас квалификация ще е 35 лева, а за
придобит стаж и професионален опит ще е 20 % върху основното
възнаграждение. Това допълнително споразумение отново не е подписано от
ищцата.
Съгласно Допълнително споразумение № 09 от 15.09.2022г.
работодателят на основание чл. 119 от КТ, чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ и във връзка с
вътрешните правила за работната заплата работодателят е определил, считано
от 15.09.2022г. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1049
лева, за средства за работа с ученици със СОП ще е 30 лева, за клас
квалификация ще е 35 лева, а за придобит стаж и професионален опит ще е 20
% върху основното възнаграждение. Това допълнително споразумение отново
не е подписано от ищцата.
Съгласно Допълнително споразумение № 45 от 12.09.2023г.
работодателят на основание чл. 119 от КТ, КТД от 06.12.2022г. и Анекс от
10.08.2023г. и Анекс от 10.08.2023г. работодателят е определил, считано от
01.01.2023г. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1206 лева,
за средства за работа с ученици със СОП ще е 30 лева, за клас квалификация
ще е 35 лева, а за придобит стаж и професионален опит ще е 21 % върху
основното възнаграждение. Това допълнително споразумение отново не е
подписано от ищцата.
Съгласно Допълнително споразумение № 64 от 15.09.2023г.
работодателят на основание чл. 119 от КТ и вътрешните правила за работната
заплата е определил, считано от 15.09.2023г. основно месечно трудово
10
възнаграждение в размер на 1318 лева, за средства за работа с ученици със
СОП ще е 30 лева, за клас квалификация ще е 35 лева, а за придобит стаж и
професионален опит ще е 21 % върху основното възнаграждение. Това
допълнително споразумение отново не е подписано от ищцата.
Съгласно Допълнително споразумение № 84 от 23.01.2024г.
работодателят на основание чл. 119 от КТ и КТД от 28.12.2023г. работодателят
е определил, считано от 01.01.2024г. основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1318 лева, за средства за работа с ученици със
СОП ще е 33 лева, за клас квалификация ще е 38 лева, а за придобит стаж и
професионален опит ще е 21 % върху основното възнаграждение. Това
допълнително споразумение отново не е подписано от ищцата.
Процесният период, за който ищцата претендира първоначално сумата
от 11551,87 лева неизплатена главница по дължимо трудово възнаграждение
съгласно КТД и процент допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит, е от януари 2023г. до януари 2024г. Също така е
претендирана сумата от 752, 94 лева мораторни лихви върху главницата за
всеки месец за периода от януари 2023г. до януари 2024г. Посочените суми за
С Протоколно определение от 30.09.2024г. по искане на ищцата исковата
претенция за главница е намалена от 11 551, 87 лева на 7 687, 39 лева, а за
мораторна лихва от 752, 94 лева на 416, 24 лева и производството е
прекратено в тези части поради частичен отказ. Определението е влязло в сила
като необжалвано.
С Протоколно определение от 24.02.2025г. е прекратено производството
поради оттегляне на исковете за месец януари за сумата от 723 лева главница
за януари 2023г.; 111, 01 лева лихва за забава за януари 2023г. и 151, 83 лева
разликата в класа 21 % за месец януари 2023г.
Така процесният период в настоящото производство обхваща 11 месеца
– от февруари 2023г. до януари 2024г. и за следните суми: 6812, 56 лева
главница (включваща основното месечно трудово възнаграждение по КТД и
клас прослужено време) и 305, 23 лева лихва за забава.
През този период – от февруари 2023г. до декември 2023г. е действал
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. (л. 19 – 20 от делото), съгласно който
минималната основна работна заплата за старши учител, какъвто е ищцата, се
определя в размер на 1763 лева – чл. 27 ал. 1 т. 2 буква „б“.
За месец януари 2024г. според Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование № Д01-415 от 28.12.2923г.
основната минимална работна заплата за старши учител е 1911 лева – чл. 27
ал. 1 т. 2.4 (л. 6 – 18 от делото).
За процесния период ищцата е била член на Независимия учителски
синдикат, което е видно от представеното в последното по делото съдебно
заседание уверение на л. 178 от делото). Съгласно същото М. М. Д. е член на
НУС от назначаването си в училището и плаща редовно членския си внос.
11
Видно от приложимите за процесния период КТД и Анекс една от страните е и
Независимия учителски синдикат към КНСБ.
От представените данни за седмичната/годишната натовареност на
преподавателя М. М. Д., се установява, че за учебната 2020/2021г.
възложените й часове са 741часа по предмети – история и цивилизация,
философия, свят и личност, гражданско образование, час на класа,
безопасност на движението, което е с 57 часа над норматива.
За учебната 2021/2022г. М. Д. има определени 425 часа по предмети –
философия и гражданско образование т.е. с 259 часа под норматива т.е. под
минималната индивидуална задължителна норма преподавателска работа,
определена с нормативен акт от 684 часа за учебна година.
За учебната 2022/2023г. възложените й часове са 447 часа или с 237 под
норматива, а за учебната 2023/2024г. възложените часове са 490 или със 194
под норматива. Според представените към отговора на исковата молна
таблици за броя на учениците и паралелките в ПГМТ „Н.Й. Вапцаров“ гр.
Стара Загора за учебната 2020/2021г. има записани 181 ученика. За учебната
2021/2022г. са записани 169 ученика, за учебната 2022/2023г. са записани 161
ученика, а за учебната 2023/2024г. са записани 165 ученика. Видно от
таблиците няма разлики в броя на паралелките през годините.
В отговора на исковата молба се твърди, че за процесния период на
ищцата са били определени учебни часове под норматива по обективни
причини - намален брой ученици и учебни паралелки, което не се установява
от фактите по делото, доколкото макар и да е имало динамика през годините,
то тя е не е била драстична. През 2020/2021г., когато ищцата е получавала
пълното си възнаграждение, паралелките са били 10 броя, през 2021/2022г. пак
са 10 броя, през 2022/2023г. има нарастване на броя на паралелките на 11 броя,
а за учебната 2023/2024г. пак са 10 броя.
В отговора се акцентира, че недостигът на часовете е заради възложени
по – малко или никакви часове по история и цивилизация. Според ответника
след намаляване на броя на учениците и паралелките през 2022/2023г. не са й
били възлагани часове по история и цивилизация, като нормативът от учебни
часове по този предмет е бил разпределен между зам.директора Пенка
Киндалова и старши учителя Светослав Стайков. За учебната 2023/2024г. на
ищцата са разпределени всички часове по предметите, за които е
квалифицирана – философия, етика и право, психология и логика, като по
история и цивилизация са й възложени часове след попълване на нормативите
по този предмет на учителите Киндалова и Стайков.
По делото няма представени доказателства това определяне на по-малко
часове да е ставало със съгласие на ищцата. При приблизително едни и същи
паралелки и деца през годините се забелязва следната тенденция:
уч.2020/2021г. часовете са над норматива с 57; за уч.2021/2022г. изведнъж
часовете се намаляват с над 300 часа спрямо предходната учебна година.
Подобна драстична разлика има за уч.2022/2023г. с часове под норматив с 237,
12
а за уч. 2023/2024г. са с 194 часа под норматива.
Според отговора на исковата молба поради намаляване на броя на
паралелките и записаните ученици спрямо предходно години са намалени и
часовете преподавателска работа, което е обективно невярно и основанието за
намаляването на възнаграждението е чл. 16 ал. 4 от Наредба № 4 от
20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, като не се твърди това да е
станало със съгласието на ищцата, а се акцентира, че може да се направи
едностранно от работодателя поради обективни причини. Такива обективни
причини не да налице, доколкото при 12 броя по-малко ученици спрямо уч.
2020/2021г., когато ищцата е имала над норматива с 57 часа, на следващата
година е имала часове под норматива с 259 часа или при 12 деца по – малко
възложените й часове с около 40 % по-малко, което е явно несързамерно.
Няма данни М. Д. да се е съгласявала на такова намаляване на норматива й на
часове.
Видно от представените документи към личното трудово досие на
ищцата още през 2021г. тя е подала заявление – сигнал до началника на РУО
гр. Стара Загора с оплакване, че има недостиг на часове преподавателска
работа, като искането е да се направи проверка на какво законово основание и
как са разпределени часовете по предмета история и цивилизация между
ищцата, Пенка Кандилова и Светослав Стайков. В отговор на проверката РУО
Стара Загора констатира, че предвид броя на часовете в училището може да
бъде разкрито само едно щатно място за учител по история и цивилизация.
Установено е, че на това щатно място е назначен учителят Светослав Стайков,
на който за учебната 2021/2022г. са му били възложени общо 756 часа или с
около 72 часа над минималната задължителна норма преподавателска работа.
РУО Стара Загора заключава, че предвид обстоятелството, че ищцата е
специалист и по предмета история и цивилизация, то не е било пречка
директорът на ответното училище да възложи тези 72 часа, които учителят
Стойчев има в полза на ищцата, давайки й възможност да преподава по
история. Издадена е Заповед с предписания в тази насока.
На 05.01.2022г. ищцата отново е подала заявление до началника на РУО
Стара Загора с оплакване за разпределение на часовете за втория учебен срок
за 2021/2022г., като този път е настояла часовете й да бъдат концентрирани в
три учебни дни, за да може да работи и в друго училище. Подала е и сигнал до
Министерство на образованието и науката, в който се оплаква от
разпределението на часовете по история и цивилизация в училището, който е
препратен до регионалния инспекторат за извършване на проверка. От
изготвения доклад на РУО Стара Загора се установява, че директорът на
училището и ищцата имат изострени отношения, като по искане на самата
ищца по работни въпроси си комуникират само писмено.
През 2023г. ищцата отново е подала сигнал до РУО Стара Загора, касаещ
разпределението на часовете през 2021/2022г., за което от инспектората са я
уведомили, че е била извършена проверка и повторна такава няма да се
13
извършва. Установено е, че директорът е направил негативен коментар по
отношение на ищцата, поради което му е препоръчано да поддържа позитивен
организационен климат за сътрудничество.
По делото е изготвена първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
В първоначалната експертиза вещото лице е изчислило, че за периода от
януари 2023г. до януари 2024г. на ищцата според счетоводните записвания на
училището е било начислено общо брутно трудово възнаграждение в размер
на 22 286, 67 лева или без месец януари, в която част се прекрати
производството сумата е 20 685, 69 лева. В тази сума се включва освен
основното месечно трудово възнаграждение, както е било според
допълнителните споразумения, с които работодателят едностранно е намалил
заплатата и не са били подписани от ищцата, така и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ДВТСПО), платен
отпуск, други допълнителни трудови възнаграждения вкл. СБКО, болнични,
работа с ученици със СОП и др. За периода от януари 2023г. до януари 2024г.
на ищцата е изплатено нетно трудово възнаграждение в размер на 13 539, 35
лева или без месец януари 2023г. (942, 33 лева) е в размер на 12 597, 02 лева.
Това е реалната, чиста и крайна сума, която ищцата фактически е получила за
отработеното за процесния период от февруари 2023г. до януари 2024г.
На въпрос втори от първоначалното заключение какво трябва да бъде
основното и брутното трудово възнаграждение на ищцата след увеличенията
на трудовите възнаграждения в образователните институции при основна
заплата според КТД от 1763 лева за 2023г. и 1911 лева за 2024г. вещото лице е
изчислило, че брутното трудово възнаграждение за цялата 2023г. следва да е
2133, 23 лева, а за януари 2024г. 2331, 42 лева. В това брутно трудово
възнаграждение вещото лице е включило ОМВ по КТД и процент ДВТСПО
т.е. както са претендирани с исковата молба. На въпрос трети в
първоначалното заключение, гласящ да се изчисли разликата между
дължимото трудово възнаграждение на ищцата при прилагане на КТД и
реално заплатеното, вещото лице е установило, че разликата между реално
заплатеното и дължимото основно трудово възнаграждение в размер на 1763
лева за 2023г. и 1911 лева за 2024г. и ДВТСПО (както е претендирано по
искова молба) е 7687,39 лева, като в него се включва и месец януари 2023г. или
след изключване на сумата за месец януари 2023г. (посочена най-горе в
предпоследна колона на таблица на л. 114 от делото) според таблицата на
вещото лице ще е 7013, 42 т.е. повече отколкото е поискала ищцата след
направените частични откази.
По отношение на дължимата лихва вещото лице е изчислило по въпрос
четири, че тя е в размер на 416, 24 лева за периода вкл. и януари 2023г., като
след приспадане на сумата за месец януари в размер на 66, 79 лева се получава
сумата от 349, 45 лева или повече от претендираната мораторна лихва след
направените частични откази.
14
Съдът кредитира експертизата в тази част, която не е оспорена от
страните и освен това отговаря на обективната действителност и на
аргумента, изложен и развит по – долу, че КТД се прилага пряко и че в чл. 16
ал. 4 от Наредба № 4 от 20.04.2017г. няма регламентирано изключение за
едностранно намаляване на трудовото възнаграждение на ищцата.
Отговорите на въпроси пет и шест се отнасят до хипотезата, при която
съдът приема, че е налице правно основание работодателят да намалява
едностранно трудовото възнаграждение съобразно намаления брой часове,
който аргумент на ответника е несъстоятелен и неподкрепен от закона или
подзаконовите нормативни актове или от съдебната практика.
Вариантите на допълнителното заключение също установяват разлика
между определеното по КТД възнаграждение и по индивидуалните
допълнителни споразумения, неподписани от ищцата, като разликата следва
да се изплати от работодателя. Същото няма да бъде обсъдено подробно,
доколкото беше назначено с оглед даване възможност на съда при решаване на
делото да има повече изчисления и ако се приеме, че се прилага КТД пряко, но
може да се намалява едностранно от работодателя възнаграждението на
ищцата. Тъй като съдът не достигна до този правен извод, тези варианти и
особено третият не следва да се обсъждат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Предмет на делото са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава своите
искания, а именно валидно възникнало между страните трудово
правоотношение за исковия период, през който е полагал труд, че е член на
синдикална организация и процесните колективни трудови договори се
прилагат за нея пряко, както и размер и период на неизплатените трудови
възнаграждения, a по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - наличието на съответните
главни дългове в сочените размери и настъпването на забавата.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си
правопогасяващи и правонамаляващи възражения.
Производството не се разглежда по 52 от ГПК „Бързи производства“,
доколкото касае иск за изпълнение на колективен трудов договор и начина на
определяне на трудовото възнаграждение наред с иск за заплащане трудово
възнаграждение и освен това е кумулативно съединен с иск за мораторни
лихви върху неизплатения размер на трудовото възнаграждение.
Исковете по чл. 59 от КТ по своя характер са осъдителни. С
предявяването им ищецът иска работодателят да бъде осъден да изпълни
реално поети от последния КТД задължения. Неизпълнението може да се
отнася до конкретни и точно определени задължения на работодателя и може
да има различни форми включително неизплащане на определени
15
възнаграждения. С исковете по чл. 59 може да се иска реално изпълнение на
поетите от работодателя задължения по КТД, така и да се търси отговорност за
причинените от него вреди.
Съгласно чл. 57 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация -
страна по договора. От представеното в съдебно заседание уверение се
установява, че ищцата е член на следния синдикат – Независими учителски
синдикат, считано от 2016г. Видно от представения Колективен трудов
договор и Анекс към него този синдикат е страна в Колективния трудов
договор от 06.12.2022г. (изменен с Анекс от 10.08.2023г.) и от 28.12.2023г. т.е.
тя е страна по тях и същите се прилага за нея.
Съгласно чл. 27 ал. 2 от Колективния трудов договор за цялата система
на училищното и предучилищното образование от 28.12.2023г. се определят
минимални основни работни заплати, които се гарантират за педагогическите
специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на съответната
длъжност. По подобен начин са уредени и минималните работни заплати в
Колективния трудов договор от 06.12.2022г. и Анекса от 10.08.2023г. към него
т.е. те са гарантирани за всички педагогически специалисти, които отговарят
на изискванията за заемане на съответната длъжност. По делото няма спор, че
ищцата М. Д. отговаря на изискванията за заеманата длъжност на учител в
ответното дружество. Няма спор и че изпълнява възложените й трудови
задължения при 8 часов работен ден и пет дневна работна седмица.
След като процесния КТД от 28.12.2023г. и Анексът от 10.08.2023г. към
КТД от 06.12.2022г. се прилагат пряко, то на ищцата за процесния период е
следвало да й бъде определена като минимално основно трудово
възнаграждение в размерите, посочени в КТД от 28.12.2023г. и Анекс от
10.08.2023г. – 1763 лева за цялата 2023г. л. 19 от делото и 1911 лева за януари
2024г. л. 10 от делото.
Колективният трудов може да установява само по-благоприятни от
минималните норми, установени в закона. Те стават част от
индивидуалното трудово правоотношение между работодателя и
работниците и работниците и служителите, спрямо които КТД се
прилага. В този смисъл е законодателната уредба – чл. 57 ал. 1 от КТ и
тълкуването на съдебната практика.
В случая приложение намира общият правен принцип, че
договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили (чл. 20а,
ал. 1 ЗЗД). В съдебната практика няма никакво съмнение, че този
принцип е приложим и в колективното трудово договаряне (Решение №
237/9.07.2012 г. по гр. д. № 1460/2010 г. на ВКС, IV ГО, Определение №
362/1.04.2010 г. по гр. д. № 1698/2009 г. на ВКС, IV ГО и др.). Същото следва
ясно от правната уредба в Кодекса на труда (чл. 59 КТ) – в този смисъл
Определение № 3337 от 2.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1076/2023 г., III ГО.
В горецитираната съдебна практика е доразвит този основен принцип в
16
колективното договаряне, а именно прието е, че е несъмнено, че клаузите в
Колективния трудов договор, извън тези, които са по-неблагоприятни за
работниците от установените в закона или в колективен трудов договор, с
който работодателят е обвързан, са задължителни за страните по договора –
чл. 20а ЗЗД вр. с 50, ал.2 КТ. Колективният трудов договор има значението на
нормативно съглашение, регулиращо трудови отношения - така изрично
Решение № 305/23.12.2022 г. по в. гр. д. № 438/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Враца.
Тълкуването на процесните КТД и Анекс водят до еднозначния
извод, че посочените суми са определен задължителен минимален праг за
възнаграждение за всички педагогически специалисти, които отговарят
на законовите изисквания за заемане на длъжността, а не пожелание или
препоръка към работодателите. Нито от тълкуване на закона, нито от
съдебната практика може да произтече такъв извод. Такова заключение не
може да бъде и направено от тълкуване на конкретните КТД и Анекс.
Възможност работодателите да уговарят възнаграждение, по-ниско от
минимално определеното в съответно приложимия КТД не е уговорено като
клауза в колективните договори и не се извлича от закона. Вярно е, че съгласно
чл. 66 ал. 1 т. 7 от КТ индивидуалният трудов договор следва да се съдържа
основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер,
както и периодичността на тяхното изплащане, но тази разпоредба следва да
се тълкува в съответствие с чл. 57 ал. 1 от КТ, а не изолирано.
Професионална гимназия по механотехника и транспорт "Н. Й.
Вапцаров" гр. Стара Загора е държавно училище, част от системата на МОН
т.е. също е страна по процесните КТД и това не се оспорва по делото.
В Решение № 36 от 30.01.2025г. по в.гр.д. № 614/2024г. на ОС Стара
Загора по сходен казус с осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр.
чл. 128, т. 2 КТ ответникът (училище) е осъден да заплати на ищците суми,
представляващи дължимо и незаплатено увеличение на трудово
възнаграждение. В Решението е прието, че с осъдителния иск по чл. 59 КТ се
иска реално изпълнение на поетите от работодателя, но неизпълнени,
задължения по КТД /в този смисъл – решение № 779/22.05.2000 г. на ВКС, III
г.о./. Неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени
задължения на работодателя, като същото може да се изразява в
неизплащане на определени възнаграждения или обезщетения по
трудовото правоотношение, неосъществяването на определени мероприятия
по здравословните и безопасни условия на труда и др. Легитимирани да
предявят този иск са както синдикалната организация – страна по
договора, така и всеки работник или служител при работодателя, към
когото КТД се прилага.
В горецитираното решение на ОС Стара Загора е прието, че
действието на КТД означава, че неговите клаузи и предвидените с тях
права и задължения се прилагат в индивидуалните трудови
17
правоотношения на работниците и служителите с работодателя и стават
част от неговото съдържание. Същото се отнася и за всички последващи
изменения в КТД, извършени по чл. 56 КТ. Според чл. 54, ал. 1 КТ, КТД влиза
в сила от деня на сключването му, като принципно има действие занапред.
Направено е заключение, че съгласно чл. 66, ал. 2 КТ индивидуалният
трудов договор не може да съдържа по-неблагоприятни условия за съответния
работник или служител от тези, уговорени по КТД. В този случай приоритет
имат клаузите на КТД и същите следва да намерят приложение в отношенията
между страните по трудовото правоотношение, при наличие на останалите
предпоставки, които са били установени по въззивното дело. Ето защо според
въззивният състав ищците са разполагали с правото да получат предвиденото
с анекса увеличение на трудовите възнаграждения за престираната от тях
работна сила през процесния период. В този смисъл е и възприетото в
решение № 75/23.06.2022 г. по гр. д. № 6 2712/2021 г. на ВКС, III г.о., правно
становище, според което: „Договорната свобода /принцип на гражданското
право/, е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и
добрите нрави, а при трудовите правоотношения законът в чл. 66, ал. 2 КТ
допълнително поставя като забрана страните по трудов договор да уговарят
условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с повелителни разпоредби на закона или с колективен трудов
договор.“
В своя защита ответното училище заявява, че има обективни причини да
не изпълни КТД и Анексите към него, а именно намаляване на броя часове
норматив под минимума, като поддържа, че това може да стане едностранно
от работодателя и да доведе до едностранно изменение на работната заплата
на съответния учител, без съгласие на работника или служителя.
Тоест спорно в случая е между страните е дали основното минимално
трудово възнаграждение според КТД може да бъде намалявано от
работодателя едностранно.
Съгласно правилото на чл. 118 ал. 1 от КТ работодателят или работникът
и служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото
правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Съгласно
чл. 118 ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото
възнаграждение на работника или служителя per argumentum a contrario не
може да намалява едностранно възнаграждението на работника или
служителя. Работодателят по настоящото дело възразява обаче, че има такова
регламентирано право по изключение в подзаконов нормативен акт, тъй като е
определил едностранно по-малък брой часове от минималната
преподавателска норма и сочи в настоящото производство, че са налице
обективни причини за това – по – малък брой ученици за процесния период.
В Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (в
сила от 01.01.2017г.) е уреден държавният образователен стандарт за
нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на
18
предучилищното и училищното образование. Съгласно чл. 4 ал. 11 от
Наредбата № 4 при нормална продължителност на работното време по
смисъла на чл. 136 от Кодекса на труда на педагогическите специалисти се
възлага изпълнението на не по-малко от минималните норми преподавателска
работа, определени в Приложение № 1. По делото няма спор, че ищцата е
назначена на 8 - часов работен ден при петдневна работна седмица – това се
извлича и от трудовия договор на ищцата, който не е изменян по отношение
на тези параметри. Съгласно Приложение №1 минималната преподавателска
норма за учител в гимназиален етап по предметите, които преподава ищцата е
684 часа.
Съгласно чл. 15 от Наредба № 4 месечната основна работна заплата на
педагогическите специалисти е възнаграждение за изпълнението на нормата
преподавателска работа и на другите трудови задължения, присъщи за
длъжността, в съответствие с уговорената в индивидуалния трудов договор
продължителност на работното време. Намаляването на тази норма
преподавателска работа е регламентирано в чл. 16 от същата наредба, където е
описано, че това става в началото на всяка учебна година и на педагогически
специалист може да се определи по-ниска индивидуална норма
преподавателска работа от тази за предходната учебна година или
определената индивидуална норма преподавателска работа се намали в някой
от случаите по чл. 11, при което основната му работна заплата се намалява
пропорционално на намалението на нормата, но това става само и
единствено при спазване на условията и по реда на чл. 119 от Кодекса на
труда т.е. по взаимно съгласие, а не едностранно от страна на работодателя,
в какъвто смисъл са аргументите на ответника.
Съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с
писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.
При тълкуване на нормата на чл. 16 от Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда и чл. 119 от КТ не може да се стигне до
извода, че макар на работодателя да е дадено правото по изключение да
намалява едностранно преподавателската норма на ищцата, то съответно
може и да намалява едностранно възнаграждението й. Намаляването на
работната заплата в този случай става отново по взаимно съгласие, а не
едностранно и това е изрично записано за разлика от предходно действащите
Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за
определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета
(отм.), която е действала до 2017г. и Наредба № 1 от 04.01.2010г. а работните
заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.) И
двете Наредби са отменени и заменени с настоящата Наредба № 4 от 20 април
2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Във вече отменената Наредба № 1
от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на
народната просвета (отм.) е било уредено изключение от минималните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическия персонал,
което се е допускало, когато лицето не отговаря на изискванията за заемане на
19
длъжността или индивидуалната норма преподавателска работа на лицето е
под установената минимална норма задължителна преподавателска работа.
Тези норми не са действащи вече и не са били действащи към процесния
период. Няма съдебна практика, която да подкрепя подобно тълкуване на
разпоредбата на чл. 16 ал. 4 от Наредба № 4 в действащата й редакция към
процесния период и към настоящия момент.
Сочената от ответника съдебна практика на РС Стара Загора и ОС Стара
Загора в отговора на исковата молба е неотносима, тъй като видно от
решенията като краен резултат съдилищата не са се позовали на
допълнителните споразумения, с които нормата преподавателска работа е
намалена едностранно и съответно работната заплата също и които
допълнителни споразумения не са били подписани от ищцата. Тази практика е
неотносима към настоящия казус и доколкото с настоящите искове ищцата
иска да се изпълнят задълженията по относимите КТД, което е описала
изрично в настоящата искова молба за разлика от предходните. В сочените от
ответника две решения има позоваване на съдебна практика на районни
съдилища в страната, постановена при отменена и неотносима правна уредба
– позоваване на гореизброените вече отменени Наредби, заменени с
действащата към момента Наредба № 4. Няма друга относима съдебна
практика, която да дава подобно заключение по действащата към момента и за
процесния период уредба за заплащане на труда на педагогическите
специалисти. Дори в Решение № 50089 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3102/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов е прието, че чл.
16 от Наредба № 4 предвижда основните месечни заплати на педагогическите
специалисти, каквато е и заеманата от ищцата длъжност да не са по-ниски от
посочените в приложение № 3 към наредбата, при колективно или
индивидуално договаряне. След като е налице колективен трудов договор за
системата на училищното образование, то се прилага същият. Освен това за
процесния период в приложение № 3 минимални размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти са съответствали
изцяло на уговореното в колективните трудови договори. В самата Наредба е
уговорено изрично, че се прилага чл. 119 от КТ и че намаляването на заплатата
дори и при намалена норма може да стане едва след съгласие на съответния
педагогически специалист, каквото няма в случая.
При намаляване на обема на работа и намаляване на индивидуалната
норма преподавателска работа, каквото твърди да се случило работодателя,
той няма право да намалява едностранно работната заплата на работника или
служителя, като следва да уплътни работното й време, доколкото по делото не
се спори, че ищцата работи на 8 часов работен ден т.е. тя присъства в
училището, но няма разпределени часове. Съгласно чл. 127 ал. 1 т. 1 от КТ
работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални
условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се
е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на
трудовото правоотношение. В тази насока са били и указанията на РУО Стара
20
Загора при първата проверка по сигнал на ищцата. Съгласно чл. 120 от КТ
работодателят може при производствена необходимост, както и при престой,
едностранно да изменя трудовото правоотношение и да възлага на работника
или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в
същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за
срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой
- докато той продължава. Може, но отново по взаимно съгласие страните да
изменят работното време на 4 часа, така щото ищцата да започне работа и в
друго училище, каквото предложение тя е отправила до работодателя видно от
проверките, извършени от РУО Стара Загора.
По отношение на едностранното изменение на трудовото
правоотношение, то следва да се отбележи, че в националното ни трудово
право важи принципът за едностранна неизменност на съдържанието на
трудовото правоотношение – чл. 118 ал. 1 от КТ, като изключенията са
изчерпателно изброени в закона – чл. 120 – чл. 123а от КТ (вж. В. Мръчков
„Коментар на Кодекса на труда“ 10-то издание стр. 340). Сред тези
изключения не е правото на работодателя да намалява едностранно трудовото
възнаграждение, такова изключение няма и в цитираната вече Наредба № 4,
защото намаляването на минималната преподавателска норма дори и да се
извърши едностранно, то намаляването на трудовото възнаграждение е само
по взаимно съгласие, каквото ищцата не е давала по трудовото
правоотношение.
Последователната практика на ВКС постановява, че изменението на
трудовото правоотношение може да се извърши само при взаимно съгласие на
страните, изразено писмено – Решение № 765/11.01.2011 г. по гр. д. №
228/2010 г., ІІІ ГО; Решение № 376/26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/2010 г. на ІV
ГО; Решение № 344/29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. ІІІ ГО ; Решение №
95/18.04.2012 г. по гр. д. № 1604/2010 г., ІV ГО , всички тези решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 754 от 11.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1816/99 г.,
III г. о., докладчик съдията Надя Зяпкова принципът за едностранна
неизменяемост на трудовото правоотношение, установен императивно в
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, означава недопустимост едностранно да се
изменя уговореното между страните съдържание на трудовото
правоотношение по отношение на характера на работата, работното място,
срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение, както и други условия,
които страните могат да уговарят в трудовия договор.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна
промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от
страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира
стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните
при осъществяването на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на
страните при осъществяването на трудовите им права и задължения и
21
гарантира спазването на принципа за закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал.
3 КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото
правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя
уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по
отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия
договор, трудовото възнаграждение или други условия, които страните могат
да уговорят в трудовия договор.
Логическо продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е
разпоредбата на чл. 119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип
по позитивен начин - допустима е промяна в съдържанието на трудовото
правоотношение, но само по взаимно съгласие на страните по трудовия
договор, изразено в писмена форма.
Ето защо и разпоредбата на чл. 16 ал. 4 от Наредба № 4, на която
основава своето правонамаляващо възражение ответникът всъщност не
позволява на работодателя да намалява едностранно трудовото
възнаграждение на ищцата дори и при намалена норма преподавателска
работа. Тя само поставя предпоставките за това, но редът за намаляване на
заплатата е по чл. 119 от КТ т.е. по взаимно съгласие, което ищцата не е дала,
доколкото всички процесни допълнителни споразумения за намаляване на
заплатата не са подписани от нея. След като те не следва да се приложат и
нямат действие, а от друга страна пряко действие има съответения КТД и
Анекс, цитирани в исковата молба и приложими в отношенията между
страните, то следва да се даде на ищцата пълната искана сума, както е
уговорена в колективния трудов договор и измененията в него. Не е нужно да
се уговаря отново това, за което работодателят се е задължил по КТД, в
индивидуалния трудов договор, за да може да се претендира остатъка до
уговорените минимум на основно месечно трудово възнаграждение в
съответния КТД.
По отношение на иска по чл. 59 от КТ за незаплащане на трудово
възнаграждение или обезщетения по КТ в този смисъл е и съдебната практика
– Решение № 185 от 21.10.2020 г. по гр.д. № 4494/2019г. IV ГО на ВКС,
Решение № 82 от 11.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 931/2024 г.
Действието на КТД означава, че неговите клаузи и предвидените с тях
права и задължения се прилагат в индивидуалните трудови правоотношения
на работниците и служителите с работодателя и стават част от тяхното
съдържание. Правата възникват директно за работниците и служителите на
основание сключения КТД и същите имат право да поискат пряко изпълнение
на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие на КТД се
проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово
право.
Ето защо съдът следва да уважи исковете за разликата между реално
заплатеното и основното месечно трудово възнаграждение, както е уговорено
по КТД ведно с процент ДВТСПО върху него в пълния претендиран размер
22
(след частични откази). Налице е задължение на работодателя за това по КТД,
за което неизпълнение няма извинителна причина, още по-малко сочената за
обективно право на директора на училището едностранно да намалява
трудовото възнаграждение на учителя и от друга страна е налице изпълнение
на трудовите задължения на ищцата.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху незаплатените
трудови възнаграждения:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в пълния претендиран
размер от 6812, 56 лева. Липсата на плащане на дължимите месечни трудови
възнаграждения от страна на работодателя го поставя в забава, поради което и
исковете за обезщетение за забава се явяват основателни. Вещото лице е
изчислило размера на дължимото обезщетение като следва да се присъди сума
в общ размер 416, 24 лв., представляваща общ сбор на дължимо обезщетение
за забава върху сумите за трудово възнаграждение, от което следва да се
извади сумата за месец януари 2023г. в размер на 66, 79 лева ( за периода
31.01.2023г. до 02.02.2024г.), т.е. крайният общ размер е 349, 45 лева, от които
ще бъдат присъдени 305, 23 лева, колкото са претендирани след частични
откази.
По разноските.
Ищецът не е направил разноски по делото за държавната такса, тъй като
производството е трудово. Представени са доказателства за сторени разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1400 лева на л. 4 от делото.
Ответникът е сторил разноски в размер на 1500 лева за адвокат – л. 34-
36 от делото.
По отношение на вещото лице са сторени разноски в размер на общо 400
лева за първоначалната експертиза, от които 200 лева от бюджета на съда и
200 лева от ответника. За допълнителната експертиза са сторени разноски в
размер на 170 лева от бюджета на съда.
Ответникът следва да плати дължимата държавна такса в размер на 284,
72 лева по сметка на РС Стара Загора върху сумата на уважената част от
исковете, а за разноски за вещо лице в размер на 129, 72 лева от общо
платените от бюджета на съда 370 лева.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
809, 84 лева за платен адвокатски хонорар, като се взема предвид и
прекратената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 3 ответникът има право на разноски съразмерно
на отхвърлената/прекратената част от исковете. Това е така, тъй като ищецът –
работник с предявяване на неоснователен иск (или частично неоснователен),
който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в
23
заплатените от последния разноски по производството. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС – така Определение № 909/22.12.2014 г. по ч.гр.д.
№ 6162/2014 г. на III – то ГО; Определение № 713/03.10.2014 г. по ч.гр.д. №
3175/2014 г. на IV – то ГО; Определение № 247/29.042014 г. по ч.гр.д. №
1579/2014 г. на I – во ГО; Определение № 650/07.10.2013 г. по ч.гр.д. №
5576/2013 г. на IV –то ГО. Същите основания се прилагат и при прекратяване
на делото по чл. 78, ал. 4 от ГПК. Следователно на ответника на основание чл.
78 ал. 3 във вр. с ал. 4 от ГПК трябва да се присъдят 632, 30 лева разноски,
сторени за адвокат. По отношение на вещото лице общо са заплатени 570
лева, от които 370 лева от бюджета на съда и 200 лева от ответника. Ищцата не
дължи разноски за вещо лице на ответника, тъй като общият дял на ответника
е 329, 72 лева съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н.
Й. Вапцаров“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Стара Загора ул. „Генерал
Столетов“ №183, представлявана от директора Стоян Митев Колев, да
заплати на М. М. Д., ЕГН:**********, с адрес гр. *******, сумата в общ
размер на 6812, 56 лева - главница, представляваща разлика между реално
изплатените й трудови възнаграждения за периода от месец февруари 2023 г.
до м. януари 2024 г. (вкл.) и реалното дължимите й такива за същия период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2024г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в общ размер на 305,23 лева –
обезщетения за забава за периода от февруари 2023г. до януари 2024г. (вкл.)
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение в
частта относно присъдените суми за трудови възнаграждения, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н.
Й. Вапцаров“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Стара Загора ул. „Генерал
Столетов“ №183, представлявана от директора Стоян Митев Колев, да
заплати на М. М. Д., ЕГН:**********, с адрес гр. *******, сумата от 809,84
лева, представляваща направените от нея разноски за адвокат съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН:**********, с адрес гр. *******, да заплати
на Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Стара Загора ул. „Генерал Столетов“ №183,
представлявана от директора Стоян Митев Колев, сумата от 632, 30 лева,
24
представляваща направените разноски за процесуално представителство на
училището, съразмерно с отхвърлената част от исковете и за прекратената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н.
Й. Вапцаров“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Стара Загора ул. „Генерал
Столетов“ №183, представлявана от директора Стоян Митев Колев, да
заплати в полза на Държавата по сметка на РС – Стара Загора, сумата в
размер на 284, 72 лева, представляваща дължимите държавни такси и сумата
от 129, 72 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
25