Решение по адм. дело №1963/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Е. С. А., [ЕГН], [населено място], [община], обл.Варна, м-ст „***“ № ***против Заповед № 25-0433-000244/28.07.2025г. на Началник РУ 01 към ОДМВР – Варна, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, в качеството й на собственик на л.а. Рено Меган Сценик с рег.№ [рег. номер] – управляван на 26.07.2025г. от А. Х. А. след като е лишен от право на управление с влязло в сила НП № 25-0819-001348/10.04.2025г., за което му е съставен АУАН серия GА № 4325862/26.07.2025г. – й е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2025г. Отнети са: СРМПС № ***; 2 бр. рег. табели [рег. номер].

Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е единствен собственик на автомобила, не е знаела, че съпругът й е бил лишен от право на управление и не е допуснала съзнателно нарушение. Твърди, че ПАМ пряко засяга нейните права като добросъвестен собственик, без да е извършила нарушение, поради което е несъразмерна по смисъла на чл.6 АПК. В тази връзка сочи и че съпоставен с наложената на съпруга й глоба от 100,00лв., 6-месечният срок на ПАМ е прекомерно тежък и не съответства на целта на закона. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед.

Ответната страна – Началник на РУ 01 към ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез гл.юрк. Г., оспорва жалбата. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, както и че при издаването й административният орган е спазил процесуалните правила. В тази връзка се позовава на НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. и на справката „Картон на водача“ за лицето, управлявало МПС, и сочи, че е безспорно установено, че на лицето е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и че управлението на МПС е извършено в срока на това наказание. Намира за ирелевантно обстоятелството чия собственост е автомобила, тъй като разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП не изисква виновно поведение на лицето. Счита и че в съдебното производство е останало недоказано твърдението на жалбоподателката, че не е знаела, че съпругът й е бил лишен от правоуправление. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, на А. Х. А., в качеството му на водач на МПС – Рено Меган Сценик с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А., са наложени следните наказания: 1. за нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП – глоба, в размер на 200,00лв.; 2. за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба, в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец; 3. за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба, в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

НП е връчено на А. на 29.05.2025г. и е влязло в сила на 13.06.2025г.

Видно от Справка „Картон на водача“, след влизане в сила на НП, СУМПС на А. е иззето на 17.06.2025г.

На 26.07.2025г., около 12:01 часа, в гр.Варна на бул.***“ срещу № 142 от кръговото с бул.В. [община], в посока ул.П. Е., А. А. управлявал същия лек автомобил - Рено Меган Сценик с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А.. При извършена му проверка от полицейски органи на РУ 01 при ОД на МВР – Варна било прието, че на посочената дата А. управлява МПС след като е бил лишен от правоуправление с влязло в сила НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. – нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, за което му е съставен АУАН Серия GA № 4325862/26.07.2025г.

Във връзка с нарушението, установено с АУАН Серия GA № 4325862/26.07.2025г., на 28.07.2025г. началникът на РУ 01 към Група към ОД на МВР - Варна издал Заповед № 25-0433-000244, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, наложил на Е. С. А., в качеството й на собственик, принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС Рено Меган Сценик с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, без допуснати в производството особено съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелни основания за отмяна, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с преследваната от него цел.

Съображенията на настоящия състав са следните:

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, с която същият на основание чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, сред които и тези по т.1.6 – началниците на РУ при ОДМВР-Варна – за цялата територия обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Варна.

В обжалваната заповед са изложени обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК. В заповедта са изложени всички относими към субективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на А., в качеството й на собственик на ППС, управлявано от лице, което е лишено от право на управление с влязло в сила НП.

Обжалваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл.171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е и тази по т.2а, буква „а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от АУАН Серия GA № 4325862/26.07.2025г., на 26.07.2025г., около 12:01 часа, в гр.Варна на бул.****“ срещу № 142 от кръговото с бул.В. [община], в посока ул.П. Е., А. А. е управлявал лек автомобил - Рено Меган Сценик с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А., като към момента е бил лишен от право на управление с влязло в сила НП № 25-0819-001348/10.04.2025г., приведено в изпълнение на 17.06.2025г.

Съгласно чл.18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В случая с НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. – по пункт 2 и 3, на А. са наложени две наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от по 1 месец, поради което по правилото на чл.18 ЗАНН същите следва да се изтърпят поотделно – т.е. общо два месеца, които считано от 17.06.2025г. изтичат на 17.08.2025г., поради което правилно с АУАН Серия GA № 4325862/26.07.2025г. и процесната ЗППАМ е прието, че към 26.07.2025г. А. е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в сила наказателно постановление.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа при обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти - управление на МПС от лице, което е било лишено от право да управлява МПС с влязло в сила наказателно постановление, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на ППС.

Приложената спрямо жалбоподателката ПАМ, в качеството й на собственик на МПС, за което е установено управление от лице, което е било лишено от правото да управлява МПС с влязло в сила НП, е изрично предвидена в закона - чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.

В случая ЗДвП регламентира прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП при установено управление на ППС от лице, което е било лишено от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила НП. Само наличието на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ, като законът не свързва същата с неправомерно поведение и установяване на вина на собственика – че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил на лице, лишено от правоуправление, поради което без правно значение са обстоятелствата дали на собственика е било известно и кога му е станало известно това обстоятелство. Освен това, фактът, че автомобилът всъщност е управляват от съпруга на жалбоподателката, е достатъчен за разколебаване на защитната й теза – че не е знаела, че е бил лишен от правоуправление. Законът допуска засягане правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения – в този смисъл Решение на ВАС № 1235/30.01.2019г. по адм.д. № 10192/2018г.

Както бе посочено по-горе, при осъществяване на предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ, който в случая е определен в предвидения от закона минимален срок от 6 месеца, поради което неоснователно с жалбата се твърди, че е прекомерен.

За да бъде приложена процесната принудителна мярка, законът не възлага в тежест на административния орган установяване на обстоятелството, дали собственикът на автомобила е знаел, че го предоставя на лице, лишено от провоуправление, респ., че е разрешил автомобилът му да се ползва от такъв. Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните мерки и да не предоставя, респ. да не допуска, собственият му автомобил да бъде управляван от лице, което няма право на това. След като в случая собственикът на автомобила не е положил дължимата грижа следва да понесе и неблагоприятните последици, които законът свързва с такова поведение.

Нормата на чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е категорична, ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е било лишено от правоуправление по административен ред. ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а настоящият случай не е такъв.

По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. ДВ, бр.53/2025г. в сила от 01.10.2025г.), а именно в размер на 200,00лв. (двеста лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. С. А., [ЕГН], [населено място], [община], обл.Варна, м-ст „***“ № ***против Заповед № 25-0433-000244/28.07.2025г. на Началник РУ 01 към ОДМВР – Варна.

ОСЪЖДА Е. С. А., [ЕГН], [населено място], [община], обл.Варна, м-ст „***“ № ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200,00лв. (двеста лева).

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП!