№ 42
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200897 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на М. Т. Х., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 516 от 03.11.2021 г., издадено от Зам. кмета на Община
Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на Х. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
В депозираната жалба въззивникът оспорва визираната в НП фактическа обстановка.
Твърди, че неправилно е прието за „тротоар“ по смисъла на ЗДвП мястото, на което е бил
паркиран л. а. „Тойота", рег.№СВ 5472 НН. Претендира отмяна на издаденото НП и
присъждане на разноски в полза на адвокат, за безплатно оказана адвокатска помощ чрез
изготвяне на жалба срещу НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.09.2021 г. около 11.24 ч. свид. Д. Д. - служител при „Общинска полиция" към
ОД МВР Варна, установил паркиран л. а. „Тойота", рег. № СВ5472 НН, собственост на
въззивника М. Х., на ул. „Драгоман" до № 15 срещу р-т „Чучура", върху обособена до
пътното платно площ с положена настилка от бетонови решетъчни елементи, имаща
неправилна, приблизително трапецовидна форма със средна дължина 20 м и средна ширина
4.5 м, заключена между северния бордюр на улично платно, трафопост, имот №177 и
градинка откъм източната страна, при което съставил срещу въззивника глоба с фиш
1
№********** от 30.09.2021 г., в който отразил, че съответния автомобил е паркиран върху
тротоар на ул. „Драгоман" до № 15 срещу р-т „Чучура", с което е осъществено нарушение по
чл.94, ал.3 ЗДвП.
За съставения фиш свид. Д. поставил на уведомление на автомобила, с което
въззивникът се запознал и на 30.09.2021 г. чрез система за електронно връчване подал
възражение, в което изтъкнал, че съответното място е представлява паркинг и отправил
претенция за отмяна на издадения фиш за глоба.
С писмо въззивникът бил уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение
или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на
което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да
се яви за съставяне на акт.
На 22.10.2021 г., въз основа на издадения фиш от 30.09.2021 г., спрямо въззивника М.
Х. бил съставен АУАН №0005470 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 29.09.2021
г. около 15.15 ч. в гр. Варна, на ул. „Драгоман", срещу заведение „Чучура", е паркирал л. а.
„Тойота", рег.№ СВ5472 НН, върху тротоар без разрешение от собственика на пътя или
местната администрация, с което пречи за преминаване на пешеходците.
Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП № 516 от 03.11.2021 г.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Д. Д., така и от
приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка в това
число съдебно-техническа експертиза по анд № 896/2022г. на ВРС, данни и справка от
кадастъра, видно от които в КККР за гр. Варна от 2008 г. липсва отразяване, каква част от
имота, в който попада обследваната зона, е предвидена за улично платно и каква част
представлява тротоар. От представения снимков материал е видно, че според фактическото
положение на процесното място с положена върху него настилка от бетонови решетъчни
елементи, и изградена минирампа от уличното платно към разложената на по-високо ниво
площ с настилка от бетонови решетъчни елементи, изпълнена за улесняване влизането и
излизането на автомобили за същото място, обследваната зона е обособена по-скоро като
площ за паркиране на автомобили, а не като тротоар за пешеходци.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - зам. кмет на
Община Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед № 0506 от 07.02.2020 г.
Процесните АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН,
съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са били надлежно връчени.
Съдът констатира неясно и непълно описание на твърдяното нарушение и
2
обстоятелствата, при които същото е било извършено. В АУАН е посочено, че собственото
на въззивника превозно средство е паркирано на ул. „Драгоман" до № 15 срещу заведение
„Чучура" върху тротоар, без разрешение от собственика на пътя или местната
администрация, с което се пречи на преминаването на пешеходците, а в НП е описано на
съответното място същото превозно средство да е паркирано „върху тротоар, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците".
В така формулираното описание се съдържат данни за елементи от фактически
състави на две отделни нарушения, включени в хипотезата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Първото е
паркиране върху тротоар извън означените за това места от собственика на пътя или от
администрацията, а второто е паркиране върху тротоар на определено за това място, но по
начин, при който откъм страната на сградите не остава разстояние най-малко два метра за
преминаване на пешеходците.
Наред с това, в съответното описание липсва яснота за основното обстоятелство -
дали с АУАН и с НП се счита, че паркирането върху тротоар е осъществено на определено
за това място или е сторено извън означено за паркиране място.
Действително в описателната част на НП е посочено, че с установеното паркиране
„върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците" въззивникът
виновно е нарушил чл.93, ал.3 ЗДвП като в скоби е възпроизведена част от текста на
съответната норма, сочеща изискването за паркиране само на местата, определени от
собственика/администрацията на пътя.
Но, така възпроизведеното частично съдържание на посочената като нарушена норма
не представлява и не може да се възприеме като описание на нарушението, защото този
текст не представлява посочване на приети за установени поведение на въззивника и
фактическа обстановка при осъществяване на твърдяното нарушение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на
съставомерни факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се
защитава срещу непълно и неясно твърдените факти по нарушението. Поради това,
установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
При приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че приобщените
доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, процесното място да
представлява тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП.
Независимо от предвижданията в ЧИРП на Община Варна от 1997 г., трайно
изградената инфраструктура на съответния обект сочи предназначение за паркиране на
превозни средства, а не преминаване на пешеходци, каквато е основната обективна
характеристика на тротоарната площ. Още повече на гражданите не следва да се вменява
задължение при паркиране да правят справка в Кадастъра или Общината какъв в
действителност е статута на мястото върху което са решили да паркират, ако същото не
3
притежава обективни характеристики на тротоар или площ предназначена изначално за
придвижване на пешеходци.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна като
неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и
предвид представен договор за правна защита и съдействие, в полза на предоставилия
безплатна правна защита адвокат следва да се присъди възнаграждение за изготвяне на
жалба срещу НП в размер 150.00 лв. съгласно чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №516 от 03.11.2021 г., издадено от зам. кмет
на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на М. Т. Х., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба" в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2,
т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. И. Цв. - АК София, л. н.
**********, сумата 150.00 лв (сто и петдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за
възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4