Решение по адм. дело №636/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. От АПК във вр. с чл. 76, ал.5 от ЗЗО.

Образувано е по жалба на МЦ РЕХАХЕЛП П. Тръмбеш [улица] чрез .. В. К. [населено място], [улица], ет.1 ап. 3 против Заповед № РД-09-955/7.07.2025г. на Директор на РЗОК [населено място], с която:

1. Частично се прекратява сключения договор №2000982/24.10.2024г. по отношение на д-р Ю. С. на основание чл. 462,ал.1 предл 1 б“а“ от НРД 2023-2025 г. за медицинските дейности във вр. с чл. 59, ал.11 т.1 ,б“а“ и ал.12 от ЗЗО
2. Се налага санкция „Финансова неустойка“ в размер на 19 600 лева на основание чл. 455, ал.1 чл. 457, ал.1 от НРД 2023-2025г за медицинските дейност,във вр. с чл. 55, ал. 2 т.2 и т. 5 от ЗЗО.

В жалбата се прави оплакване, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушаване на административно-производствените правила, доколкото се използвани способи за събиране на доказателства, непредвидени в АПК, а именно чрез анкетиране. Освен това, неправомерно и незаконосъобразно са събирани данни от трети лица ЗОЛ чрез разпит в сградата на Районно управление „Полиция“ [населено място] в присъствието на дознател. Твърдяната от проверяващия екип липса на данни в амбулаторните листи на ЕГН на лицата и техните адреси не кореспондира на доказателствата по делото. Но дори да се приеме, че е налице такава, достатъчното съдействие от страна на полицейското управление би се изчерпала, при законосъобразно проведена процедура, от предоставяне на адресите на тези лица, без да е необходимо реалното довеждане на ЗОЛ в сградата на полицията и съответно съставяне на анкетни карти в присъствието на полицейски служители. Твърди се, че проверяващият екип не е извършил пълна, задълбочена и цялостна проверка на всички факти и обстоятелства по случая Конкретните възражения са следните: по т. 28, т. 52 и т. 79 от Заповедта, издадени са два амбулаторни листа, физио-процедурна карта, в която са описани извършени процедура, потвърждава се от ЗОЛ наличието на първичен консултативен, амбулаторен, вторичен заключителен преглед, констатирано е обективното състояние на проведеното лечение, Следователно отразеното в протокола за проверка, че посочените действия не са извършени се явява голословно твърдение. Следователно са налице всички законови предпоставки за законосъобразно изпълнена медицинска дейност Непостигането ан желания резултат от лечението не може да бъде приравнен на липса на такова.

Абсолютно незаконосъобразна е констатацията на проверяващия екип, че е допуснато нарушение на установения ред за работа с документацията и документо-оборота, тъй като в амбулаторните листи на определени ЗОЛ в част адрес е посочено само населеното място, без съответна улица. След като в амб. Листи са посочени ЕГН на ЗОЛ съгласно чл.11 от ЗГР това е достатъчно за индивидуализация на лицата поради което не може да се приеме, че непълнотата в адреса нарушава горните разпоредби досежно изготвяне на официални документи.

По т. 86, т. 273, т.279, т.383 и т. 395 от Заповедта, описваща нарушение на условията и реда за оказване на специализираната извънболнична медицинска помощ, изразяващо се в извършване на физиотерапевтични процедури в непълен обем не са събрани годни доказателства, които да го установяват. Жалбоподателят твърди, че на всичките посочени в Заповедта ЗОЛ са извършени общо 20 процедури, което съгласно действащия НРД 2023-2025г се заплащат на изпълнителите на извънболничната помощ. Допуснатите от страна на АО процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя се явяват самостоятелно основание за отмяна на оспорваната Заповед. На следващо място, жалбоподателят намира, че в процесния административен акт не са изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, а именно посочване на установените от органа факти, доказателствата, които ги обосновават, и формираните от органа правни изводи. Нарушението на изискването на форма също се явява самостоятелно основание за отмяна на порочния административен акт. Освен това, нарушен се явява и материалния закон, доколкото след като не са доказани твърдените от АО нарушения на НРД, то необосновано и незаконосъобразно на жалбоподателя са били наложени двете горепосочени санкции. От съда се иска да отмени оспорвания индивидуален административен акт, поради нарушение на разпоредбите на чл. 146 от АПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В о.з. се представлява от .. К., която поддържа жалбата с направените в нея оплаквания. В указания от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК депозира подробно писмено становище.

Ответникът по жалбата – директорът на РЗОК – [населено място] , чрез пълномощника си по делото юк Д., оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че процесният индивидуален административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност – издаден е от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материално-правните разпоредби. Представя подробно писмено становище. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредбата към Закона за правната помощ. .

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

М. Н. здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от директора на РЗОК – [населено място] и „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД е сключен Договор №200982/24.10.2024г. за оказване на специализирана извънболнична помощ от медицински център/диагностично-консултативен център. В чл. 1 са уговорени отделните елементи на специализираната извънболнична помощ, която дружеството следва да оказва на ЗОЛ. В чл. 2 е уговорено задължението на дружеството за извършване на пакет здравни дейности, които следва да се заплащат от НЗОК съобразно НРД за медицинските дейности за 2023 -2025г., сред които специализирани медицински дейности от пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ и високоспециализирани медицински дейности от пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина – 99.88 – Лазертерапия при ставни заболявания и трудно зарастващи рани. В разпоредбите на чл. 67 до чл. 69 от договора са описани и санкционните последици от неизпълнението му. Договорът е в сила от 24.10.2024г. съгласно §2 от ПЗР и е със срок на действието на НРД за медицинските дейности 2023 -2025г.

Със Заповед №РД-09-399/17.3.2025г. на Директор на РЗОК – Сливен с правно основание чл. 72, ал.2 от ЗЗО, чл. 97 и чл. 98 , ал.2 от НРД заМД 2023-2025г. и Инструкция № РД -16-46/3.7.2023г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2-8 от ЗЗО е разпоредено извършването на проверка на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД със срок на проверката от 17.03.2025г. до 30.05.2025г. Със същата са определени вида и обхвата на проверката:тематична, извършване на контрол по изпълнение на горепосочения договор за медицински дейности. С нея е определен и екипът, който следва да извърши проверката: Д. П. А. А. и З. К., контрольори в ДКИМДПА, без да е посочена в Заповедта тяхната професионална квалификация. В представения по настоящото дело препис от Заповедта липсва дата на връчването й и лицето, на което е връчена.

По делото няма спор, че проверката е приключила в указания в Заповедта срок, за което е съставен Констативен протокол с № РД – 13-02-116/19.5.2024г., при което е допусната явна фактическа грешка при изписване на годината на неговото съставяне- 2024, вместо 2025г. В същия е отразено, че за нуждите на проверката е предоставена от жалбоподателя цялата медицинска документация за извършената дейност от Ю. С., лекар- специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ за периода от м. ноември 2024г. до месец февруари 2025г.,включително, с вх. № 29-04-32/ 24.03.2025г. Освен това проверяващите са посочили, че на основание чл. 448, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г. с цел уточняване на обстоятелства и факти във връзка с дейността на ИМП са проведени анкети със 146 ЗЗОЛ в сградата на РУ“Полиция“ [населено място], като част от тях са осъществени с личен контакт, а други само по телефона.

Констатациите на проверяващите са подробно описани в съставения КП, но за по- систематично изложение на твърдените нарушения, настоящата инстанция намира, че същите са два вида:

1.Извършено нарушение на условията и реда за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, изразяващо се в извършване на терапевтични процедури в непълен обем от д-р Ю. С., лекар от състава на ЛЗ с УИН **********, специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ касателно следните ЗОЛ: Т. З. К., Ц. Т. Т., П. А. П., Б. Р. Б., К. В. К., В. В. Б.,Л. П. М., П. З. Ч., С. Г. Д., съответно точки от Заповедта: т.28, т. 52,т.79,т.86,т.197,т.273,т.279,т.351, т.383,т.394, т.395. Проверяващите се констатирали разлика между назначените с първоначалния преглед и проведени процедури, не са отразени промените на проведените процедури касаещи промяна на лечението при заключителния преглед. Контролните органи са посочили прецизно проведените два прегледа : първоначален и заключителен на тези ЗОЛ, съставените във връзка с горното амб. Листи, издадените физиопроцедурни карти, в която са надлежно отразени извършените по вид и обем процедури и съответния период. С оглед на което е намерено, че ИСИМП е извършил нарушение на чл. 55, ал. 2, т.2 и т. 3 от ЗЗО във вр. с чл. 160, ал.1 и чл. 207, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г.

2. Извършено нарушение на условията и реда за предоставяне на медицинска помощ, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена по отношение на следните ЗОЛ: Т. З. К. В. А. В. Р. И. В. – т. 28, т. 52, т. 79, което съставлява нарушение на чл. 59, ал.11, т. 1,б“а“ от ЗЗО и чл. 462, ал.1,т.“а“ от НРД за МД 2023-2025 и санкцията за това нарушение се явява прекратяване на договор частично по отношение на лекаря, който не е извършил отчетената медицинска дейност.

3.Извършено нарушение на установения ред за работа с документацията и документооборота, изразяващо се в непопълнени задължителни реквизити в издадени амбулаторни листи, направления и други документи, подробно описани в съставения КП, при което д-р Ю. С. не е попълнила задължителния реквизит адрес, съгласно Приложение № 2, към НРД за МД 2023г-2025г, като е посочила само населеното място, но не и точния адрес на ЗОЛ. По делото няма спор, че останалите реквизити вкл. Точните имена на ЗОЛ, техните ЕГН, както и населено място са надлежно попълнение. Касае се за 384 ЗОЛ, извън горепосочените по т. 1. С това е прието, че е извършено нарушение на чл. 55, ал.2, т. 5 от ЗЗО във вр. с чл. 245, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г.

Тъй като срещу КП е подадено възражение от страна на жалбоподателя със Заповед № РД -18-51/29.5.2025г. на основание чл. 20, ал.1,т.2, чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, чл. 466, ал. 4 от НРД за МД 2023-2025г. и Заповед № РД -18-3/10.1.2025г.от Директор на РЗОК е определен състав на Арбитражната комисия с председател Д- р Р. и членове:представители на РК на БЛС –д-р С. и д-р Б., две лица представители на РЗОК –н-к отдел ДКБМП К. и контрольор в същия отдел Д. и юрисконсулт на РЗОК Сливен – гл. юк. Д.. С нея е определена и датата на провеждане на заседанието 30.5.2025г. от 13:30 часа.

Арбитражната комисия е провела заседание на посочената дата и е взела Арбитражно решение № 25, в което е посочено, че и двете становища/възражения срещу КП и това допълнително, представено на АК са недопустими, като първото, като неподлежащо на разглеждане от АК, а второто поради липса на оспорване по същество. Изрично е посочено, че съгласно чл. 450, ал. 4 от НРД за МД 2023-2025г може да се подаде възражение само в случаите на чл. 76а от ЗЗО, когато ИМП е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършено нарушение на ЗЗО, какъвто не е процесния. Освен това са посочили, че оспореният в производството КП не носи белезите на индивидуален административен акт, а освен това не са изложени конкретни мотиви срещу установените в КП факти, поради което членовете не могат да вземат становище.

След постъпване на така посоченото Арбитражно решение е издадена процесната Заповед на Директор РЗОК [населено място], връчена на жалбоподателя с обратна разписка на 18.7.2025г., като жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена чрез РЗОК на 15.07.2025г.

В Заповед № РД-09-955/7.07.2025г. на Директор на РЗОК [населено място], са отразени горепосочените 395 констатации от КП, и правни изводи за нарушения на : 1. чл. 55, ал. 2, т.2 и т. 3 от ЗЗО във вр. с чл. 160, ал.1 и чл. 207, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г. 2. чл. 59, ал.11, т. 1,б“а“ от ЗЗО и чл. 462, ал.1,т.“а“ от НРД за МД 2023-2025 и 3. чл. 55, ал.2, т. 5 от ЗЗО във вр. с чл. 245, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г.

 

В Заповедта не са изложени мотиви различни от тези на контролиращите органи. С нея :

1.Частично се прекратява сключения договор №2000982/24.10.2024г. по отношение на д-р Ю. С. на основание чл. 462,ал.1 предл 1 б“а“ от НРД 2023-2025 г. за медицинските дейности във вр. с чл. 59, ал.11 т.1 ,б“а“ и ал.12 от ЗЗО по т.28, т. 52,т.79.

2. Се налага санкция „Финансова неустойка“ в общ размер на 19 600 лева на основание чл. 455, ал.1 чл. 457, ал.1 от НРД 2023-2025г за медицинските дейност за общо 395 нарушения по 50 лева, във вр. с чл. 55, ал. 2 т.2 и т. 5 от ЗЗО за останалите .

В преписката е приложен и Протокол за неоснователно получени суми от извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД -13-02-117/19.5.2025г. съставен на основание чл. 72, ал.2 и чл. 76б, ал.1 от ЗЗП, с който са определени сумите, подлежащи на възстановяване от страна на жалбоподателя в размер на 2288 лева, представляващи неизпълнени дейности по отношение на следните ЗОЛ: Т. К., В. В. Р. В., П. П., Б. Б., К. К., В. Б., Л. М., П. Ч., С. Д.- стр. 78-80 от делото.

Тази фактическа обстановка се подкрепя от представената по делото административна преписка.

В хода на съдебното дирене, същата е приета като доказателство, ведно с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.7.2025г. на СлРП по преписка вх. № 1905/2025г. В мотивите на същото се посочва, че са проведени от полицейските органи телефонни разговори – беседи с ЗОЛ, при което :

1. Една част са заявили, че са посещавали медицинския център , дали са описание на д- р С., която ги е прегледала и рехабилитирала, приложила им е съответното лечение за 7 дни. Тези пациенти са били с влошено здравословно състояние след претърпени операционни интервенции или със заболяване, изискващи прилагането на посочени в документацията процедури: За това е съставена Докладна записка, в която са посочени следните ЗОЛ: Ч. Б., Д. Т., К. Д., М. М., В. С., М. С. В. Р., Л. К., С. С., Н. Д., Г. В., Х. Д., С. С., Д. Д., Д. Р., Т. Ф. , В. Ф., Д. Д., Д. И., З. Г., Г. Г., И. С., П. С., Х. М., Л. М. , С. К., М. Б., Е. Ж., Я. Д., К. А., Ж. А., Б. Б., М. Д., А. П., Е. П.. За Б. Б. т. 273 от Заповедта и Л. М. т. 383 от Заповедта, е посочено, че не им е предоставен назначения брой процедури.

 

2. Друга част от ЗОЛ са заявили, че са посещавали медицинския център, но не са им правени процедури : К. К., Т. К., П. Т., М. Г., В. З., С. З., Д. Х., Р. В., В. В., Ц. Н. и В. Н.. За В. В. т. 52 от Заповедта и Р. В. т. 79 от Заповедта, е посочено, че не им е предоставен назначения брой процедури.

В горепосоченото Постановление изрично е посочено, че от всички така посочени ЗОЛ е взет сравнителен материал за изготвяне на графологична експертиза, която е установила, че подписите са автентично- Експертна справка № 290/5.6.2025г. по горепосочената пр. пр.

 

Съдът с оглед на така установената безспорна фактическа обстановка прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Жалбата като подадена от лице с правен интерес, за което е налице негативен ефект от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл. 149, ал.2 от АПК пред надлежния съд- този по седалището на търговеца се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество :

Съгласно разписаното в чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със Заповед на Управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори; Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със Заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Според ал. 3 на чл. 72 от ЗЗО служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на Управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице; служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по Заповед на нейния Директор. Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, а именно Инструкция № РД-16-46/3.07.2023г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от ЗЗО. Правомощията на контролните органи по чл. 72, ал. 2 са разписани в чл. 73 от ЗЗО, като контролната дейност се осъществява чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. Според чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО съставя и подписва протокол, в който описва установените факти; екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на Управителя на НЗОК, съответно на Директора на РЗОК и на съответната Районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред Директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола, съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, Управителят на НЗОК, съответно Директорът на РЗОК издава Заповед, с която налага санкция, съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Нормата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО посочва, че този индивидуален административен акт подлежи на съдебно обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Аналогични разпоредби съдържа и НРД за МД 2023-2025.

При така очертаната правна рамка, следва извода, че оспорваният административен акт е издаден от оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност, определена в чл. 76, ал.2 от ЗЗО и чл. 465, ал.2 от НРД за МД 2023-2025г. Съгласно така посочените разпоредби, в случай, че арбитражната комисия не вземе решение или потвърди констатациите в КП, Директорът на РЗОК може да издаде Заповед за налагане на санкции във вид на финансова неустойка за неизпълнение на сключения договор за МД. В конкретната хипотеза, Арбитражната комисия е приела, че възражението на жалбоподателя е недопустимо, което се приравнява на липсата на Решение, поради което за Директор на РЗОК възниква правото да издаде акт от вида на процесния в срок от един месец съгласно чл. 76, ал.2 от ЗЗО. Видно от представените в преписката писмени доказателства, че ответникът е уведомен за Решението на АК на 30.05.2025г, при което Заповедта е следвало да бъде издадена на 30.06.2025г. След като е издал същата на 7.07.2025г., което представлява съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на процесния акт.

Съдът споделя становището на жалбоподателя, че е налице съществено нарушение на изискването за форма, визирано в чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма, в същата са посочени направените от контролните органи при РЗОК, надлежно оправомощени със съответната Заповед на Директор РЗОК констатации, обективирани в съставения КП, описани са доказателства, въз основа на които са установени фактите, както и правните изводи на АО. Съответствието на фактическата обстановка на направените правни изводи касае материалната законосъобразност на акта, а не изискването за форма и ще бъдат обсъждани по- долу в настоящото решение. Съгласно Тълкувателно Решение № 16/31.3. 1975 г. мотивите на акта могат да се съдържат и извън него, в друг съпътстващ документ, какъвто може да бъде КП. Но в този случай АО следва да изложи допълнителни такива, с които обсъди направените от жалбоподателя възражения. В процесния случай в атакуваната Заповед като мотиви са възпроизведени дословно мотивите на КП, не са разгледани, обсъдени и оборени възраженията на лечебното заведение. Административният орган е пресъздал фактическите констатации на проверяващите от съставения констативния протокол и е посочил норми на ЗЗО и НРД за МД 2023-2025, които счита, че са нарушени, но не е изложил фактически основания оборващи възраженията на ЛЗ, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 35 от АПК. Административният орган е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства и по избраната от него правна квалификация на установените нарушения, като изложи ясни и конкретни мотиви в какво се изразяват нарушенията. В случая органът не е извършил собствена преценка и не е изложил свои и задълбочени мотиви за издаване на заповедта за налагане на санкции. С оглед правилото на чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да наложи предвидените санкции. В случая фактическите основания за издаване на Заповедта за налагане на санкции се основават изцяло и единствено на твърденията на пациентите по т. 3 от фактическата част на настоящото решение, изложени в попълнените от нея декларации и анкетен лист. Тези сведения са опровергани от приложените по делото медицински документи, които самият орган признава, че се истински, а от приложеното по делото Постановление на СлРП се установява, че всички медицински документи, вкл. На посочените ЗОЛ са подписани от тях. С оглед на така изложеното, поради необсъждането на съществените възражения на жалбоподателя против съставения КП, при условие, че няма Решение на АК по същество и органът е следвало да изложи собствени мотиви, то е налице нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, което се явява самостоятелно основане за отмяна на акта. В този смисъл е напр. Решение № 1062 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2024 Решение № 9819 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2025г.Решение № 2993 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2023 г.,

Или в обобщение оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, липса на мотиви, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. След като арбитражната комисия не се е произнесла по нарушенията за които е санкционирано лечебното заведение, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Това налага излагането на самостоятелни мотиви в заповедта. Директорът е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушение на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите в протокола, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Това задължение е закрепено нормативно в чл. 34, ал.3 и чл. 35 от АПК. Вместо това органът е приповторил констатациите от протоколa без да изложи конкретни съображения по направените възражения. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил свои, различни от КП и задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции. Допуснатото нарушение е съществено и e самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

Съдът намира, че при издаване на Заповедта са допуснати и други съществени процесуални нарушения, извън горепосочените, които се явяват самостоятелно основание за отмяна на цялата Заповед. На първо място в административната преписка не се съдържат данни за надлежно връчване на Заповедта, с която е определен вида и обхвата, срока на проверката, както и органите, които ще осъществяват контрола по изпълнението на сключения договор за МД с жалбоподателя. Нормата на чл. 16, ал.1 и ал.2 от горепосочената Инструкция изрично задължава контролиращите да връчат препис от Заповедта за започване на производството на проверяваното лице. След като липсват доказателства за връчването на тази Заповед, то е представлява нарушение на чл. 26 от АПК, който изрично визира задължението на органа да уведоми адресата на акта за започване на административното производство. Освен това в преписката не се съдържа и изискуемите по чл. 15 от И. Д. за конфликт на интереси от страна на проверяващите.

На следващо място, видно от Заповедта, с която е определен състава на контролните органи, нейни членове са само лица, които нямат медицинско образование, поради което същите не могат да извършват констатации досежно нарушения на условията и реда за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, изразяващо се в извършване на терапевтични процедури в непълен обем от д-р Ю. С., лекар от състава на ЛЗ с УИН **********, специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ или отчитане на процедури, които не са извършени, съгласно Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО. В този случай е следвало или в екипа да бъде определено лице с медицинско образование, от същата специалност, или да се потърси съдействието на БЛС, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 13, ал.2 от горепосочената Инструкция.

Доколкото с процесната Заповед се засягат съществено права на трети лица, а именно д-р Ю. С., то същата е следвало да бъде конституира като заинтересована страна съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. Неучастието на лице, спрямо което сключеният договор се явява прекратен, е съществено процесуално нарушение, което също води до отмяна на акта само на формално основание. Осъществяващият извънболничната помощ лекар, по никакъв друг начин не би могъл да защити правата си, освен чрез участие в административното производство, вкл. И в неговата съдебна фаза.

Фактическото основание за издаване на процесната Заповед са твърдените три групи нарушения, които според органа са доказани с помощта на анкетни карти- лично или по телефона със ЗОЛ, съставени в сградата на РУ“Полиция“ [населено място]. Настина нормата на чл. 4, ал.5 от горепосочената Инструкция позволява анкетен метод и интервю с пациенти като метод за събиране на първична информация при уточняване на обстоятелства и факти във връзка с дейността изпълнителя на извънболнична помощ и за други дейности, свързани с оценката на удовлетвореността на пациентите. Няма спор, че могат да бъдат провеждани анкети за установяване на статистически данни относно качеството на медицинското лечение, но този метод се явява незаконосъобразен за установяване на факти, касаещи проведеното лечение, които са обективирани с официални документи като напр. амбулаторни листи, издадените физиопроцедурни карти и други медицински документи. Доколкото се касае за производство по реда на АПК, но същото има и санкционен характер, доколкото с акта се установяват съответни нарушения на ЗЗО и НРД за МД за 2023-2025г. и се предвиждат предвидените в тези нормативни актове санкции. Няма спор, че не се касае за производство по ЗАНН, при което се осъществява административно- наказателната отговорност на нарушителя, а се касае за договорна отговорност, предвидена в сключения договор за МД и нормативните актове. Доколкото обаче правопораждащите факти са същите, които са необходими за възникване на административно- наказателната отговорност, а именно съответна нарушения на договорни задължения и приложимото законодателство, същите следва да бъдат установени само с изрично уредените в АПК способи за събиране на доказателства измежду които не се явява анкетен метод чрез интервю лично или по телефона. Както се посочи по- горе в настоящото Решение в хода на пр.пр. е изготвена експертна справка относно подписите върху амбулаторните листи, при което тяхната автентичност се явява безспорна. Следователно съдържанието на официален документ, какъвто се явява амбулаторния лист не може да бъде оспорван единствено чрез попълване на анкетни карти. Органът е следвало да събере лични обяснения на третите лица, същите да бъдат подписани от тях, да се назначи съответна експертиза която да установи въз основа на всички медицински документи дали е проведено съответното лечение. В тези санкционни производства е засилена защитата на страните, които трябва да имат гарантиран достъп до доказателствата и действията на наказващия орган с оглед осигуряване в пълен обем процесуалните гаранции за защита на правата и интересите им. Още повече, че съответните анкетни карти, които се явяват недопустими доказателства, които не могат да опровергаят съдържанието на официалните документи като ам. Листи и други, са били съставени в сградата на РУ“Полиция“. Разпоредбата на чл. 141 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г- за функциониране на единната система за гражданска регистрация на МРРБ сочи, че данните от регистрите се предоставят при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), на Закона за защита на личните данни и на други специални закони. С оглед на това самият проверяващ екип, респ. Директор на РЗОК Сливен са имали достъп до Националния електронен регистър „Население“ и сами са могли да направят справка при вярно посочени ЕГН, точния адрес на ЗОЛ. По този начин твърдението, че е било необходимо съдействието на полицията за установяване на адресите на ЗОЛ се явява без нормативна опора. Още повече, че според показанията на св. полицаите са осъществявали довеждането на лицата, при което паралелно са били разпитвани същите по посоченото ДП и са им били съставяни анкетни карти. Това смесване на производствата, които имат различен характер и цел се явява още едно обстоятелство, което доказва допускането на съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Това е така, и защото при събиране на доказателства, страната следва да бъде допуснато до участие, може да прави нови доказателствени искания. Събирането на недопустими и негодни доказателства, без участие на жалбоподателя осъществява състава на съществено процесуално нарушение.

Или в обобщение, настоящият състав счита, че са нарушени общите правила по АПК за провеждане на административното производство, визирани в нормите на чл. 34 от АПК и сл. Административният орган е следвало да осигури участието на страните в производството, да вземат становища по доказателствата, които се събират служебно от органа съгласно чл. 36 от АПК Законът задължава АО да изясни фактите и обстоятелствата от значение за конкретния казус, да се обсъдят обясненията и възраженията на страните, при което актът съгласно чл. 35 от АПК може да бъде издаден едва след като бъде изяснена фактическата обстановка, което в случая не е сторено. Събирането на доказателствата е уредено в чл. 46 от АПК, легалното определение за доказателства се съдържа в чл. 37 от АПК, видовете доказателствени средства са посочени в чл. 39 от АПК, като не се допускат доказателства, които не са събрани или изготвени по реда, предвиден в АПК, или по реда, предвиден в специални закони. В чл. 40- чл. 45 от АПК са изброени различните способи за събиране на доказателства, като е уточнено, че от неучастващи в производството лица могат да се изискват сведения за факти и обстоятелства, само когато те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да ги даде писмено, се призовава да ги даде устно пред органа, те се записват и подписват от лицето и органа. Административният орган в тези случаи предупреждава свидетелите за предвидената от закона наказателна отговорност, както и че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Съгласно чл. 44, ал. 5 от АПК, страните в производството имат право на достъп до дадените по реда ал. 2 и 3 сведения. Цитираната уредба не съдържа като способ събиране на данни и доказването на факти и обстоятелства от неучастващи в производството лица под формата на анкетна карта. Свободната интерпретация на въпросите в анкетната карта и отговорите, неангажирани по никакъв начин с провежданото административно производство, не могат да служат за установяване на фактите от фактическия състав на сочените в заповедта нарушения. Позоваването на анкетни карти в санкционното административно производство не може по никакъв начин да подкрепи изводите от фактическа и правна страна на органа по отношение на констатациите, има ли извършено нарушение, в какво се изразява и индивидуализация при налагане на санкция. Обвинението в извършване на нарушение следва да е фактически и юридически формулирано, което изискване в случая не е постигнато, тъй като не установява да е извършено такова с предвидените и допустими доказателствени средства и доказателства, съгласно уредбата в АПК. Това установяване не може да бъде извършено, респ. допълнено в съдебната фаза на административния процес. Равнопоставеността на страните следва да бъде гарантирана от началото на административното производство, при спазване на всички правила и принципи за провеждането му. Административният орган не е изяснил прецизно фактите и обстоятелствата във връзка с надлежно обективираните в съответните документи медицински дейности в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК.

Неизяснената в пълнота фактическа обстановка е довела до произнасяне в нарушение на материалноправните разпоредби.

Първата група нарушения са квалифицирани от АО като такива на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във вр. с чл. 245, ал.1 от НРД за МЗ 2023-2025г. за 384 случая, подробно описани в КП, където нарушението на правилата за съставяне на документи и документооборота касае непосочването в изброените съставяни от ЛЗ документи на настояща адрес на пациента. Общото правило за поведение е визирано в нормата на чл. 55, ал.2, т. 5 от ЗЗО, която изисква от съответните лечебни заведения да спазват изискванията за съставяне на документи и документооборота, предвидени в НРД. В посочената норма на чл. 245, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. е посочено, че съставяните документи следва да отговарят на изискванията, визирани в Приложение № 2 към НРД за МД 2023-2025г. В отделна точка на това Приложение, напр. за амбулаторен лист т.1.3 е посочено, че следва да се посочат трите имена, ЕГН и настоящ адрес на ЗЗО. По делото няма спор, че по всички описани в КП съставени от ЛЗ медицински документи, вярно са посочени трите имена на ЗЗО и тяхното ЕГН, както и населеното място, където същите са регистрирани. Именно в чл. 8 от Закон за гражданската регистрация - ЗГР е посочено, че за ФЛ основните данни за регистрите са: име, дата- ден, месец година и място на раждане, пол, гражданство и ЕГН, но не и настояща адрес. Или при систематично тълкуване на разпоредбите на Приложение № 2 към НРД и чл. 8 от ЗГР се установява, че ЛЗ е попълнило всички основни данни за ФЛ, които позволяват неговата индивидуализация. Няма спор по делото, а и е установено в хода на проведеното предварително производство от СлРП, че в документите, съставяни от д-р С. са посочени горните индивидуализиращи основни данни за ФЛ, както и че посочените ЕГН са верни, съставени съгласно чл. 11 от ЗГР. Доколкото в Приложението трите имена, ЕГН и настоящ адрес са в едно изискване, при което не се касае за пълно неизпълнение на задължението за попълване на реквизитите на официалните документи, а само за частично. Освен това, неизпълнението на посочен точен адрес не води до липса на възможност за идентификация на ЗОЛ, на което е оказана извънболнична помощ. Както правилно посочва в жалбата си ЛЗ, чрез регистъра „Население“ при вярно ЕГН може да бъде издирен настоящия адрес на ЗОЛ, като достъп до тази система има и самия АО. На следващо място, не е налице пълна правна квалификация на извършеното нарушение, доколкото е посочено общото правило по чл. 55, ал.2,т.5 от ЗЗО, изискващо от ЛЗ спазване на правилата за документооборота и съставяне на документите, и изискването на чл. 245, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г., документите да имат нормативно установеното съдържание съгласно Приложение № 2 към договора, но не е посочена конкретната разпоредба от последното. Или в обобщение макар формално да е налице нарушение за изискването за посочване на настоящ адрес, същото се явява несъществено, доколкото за ЗОЛ са посочени основните данни, посочени в чл. 8 от ЗГР, налице са данни за пълна индивидуализация на ЗОЛ, получили извънболнична помощ.

Втората група, касае осем нарушения на условията и реда за предоставяне на медицинска помощ, изразяващи се в провеждане на физиотерапевтичен курс на лечение, несъответстващ на назначения при първоначален преглед. Соченото от органа правно основание е нарушение на чл. 55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО във вр. с чл. 160, ал.1 и чл. 207, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. Нормата на чл. 55, ал.2,т.2 и т. 3 от ЗЗО , изрично посочва, че с НРД се определят отделните видове медицинска помощ по чл. 45; и условията и реда за оказване на помощта по т. 2; Видно от установените факти по делото, че тази обща норма за обема и съдържанието на НРД е неприложима към твърдяното от АО нарушение от ЛЗ. Съответно чл. 160, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. има следното съдържане:за физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, включващо първоначален преглед на лекаря – специалист по "Физикална и рехабилитационна медицина", с оценка на обективното състояние на пациента с назначени видове и общ брой процедури до 20 в курс от група 1 и/или 2, или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението, както и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и отразени вид и брой на проведените процедури. Съответно чл. 207, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. посочва, че специализираната медицинска помощ по чл. 198, ал.1, т. 7 от НРД се заплаща за реализиран физиотерапевтичен курс на лечение за определено заболяване, който включва комплексно лечение от първоначален преглед; С оглед на така изложеното по никакъв начин вмененото нарушение, изразяващо се в провеждане на физиотерапевтичен курс на лечение, несъответстващ на назначения при първоначален преглед не може да бъде субсумирано под горните разпоредби на ЗЗО и НРД. Освен това, самият орган сочи, че са извършени два прегледа за всяко едно от тези ЗОЛ и последващ, както и че е надлежно съставена съответната физиотерапевтична карта. Макар да не са изпълнени назначените с първоначалния преглед процедури, реално в съответствие с чл. 207, ал.1 от НРД са заплатени само тези, които реално са били проведени. С оглед на това настоящата инстанция намира, че е налице неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, лекарят е изпълнил задължението си за провеждане на първоначален и последващ преглед, издаване на съответната физиотерапевтична карта, в която надлежно са отразени проведените процедури. Освен това не може да бъде търсена отговорност от ЛЗ, когато извънболничната помощ не е оказана в пълен размер, поради липсата на активно поведение на пациента- неявяване на такава процедура. Както се изложи в настоящото решение по- горе, АО е допуснал съществени процесуални нарушения в тази част, доколкото не е изяснил фактите в пълнота- не е установи причината за по- малкия брой терапевтични процедури, като ги разграничи тези по вина на ЛЗ и тези, при които липсва такава. На следващо място, в тази си част Заповедта е незаконосъобразна, тъй като в проверяващия екип не е било определено медицинско лице, което да установява горното неизпълнение на задължението за предоставяне на извънболнична помощ в пълен обем.

Третата група, касаят три броя нарушения, изразяващи се в отчитане на дейност, която не е била предоставена на ЗОЛ: Т. К., В. В. и Р. В., за което е бил издаден Протокол за връщане на неоснователно получени суми. За тази група важат горните изводи за липса на изяснена фактическа обстановка и на медицинско лице в проверяващата комисия. Освен това АО не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че амбулаторните листи, удостоверяващи извършването на прегледи и съответната физиотерапевтична карта са подписани от същите ЗОЛ, като автентичността на подписите им е била установена в хода на развилото се наказателно производство чрез съответна графологична експертиза. Или АО не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал.1 от АПК да извърши пълно, пряко доказване на фактите, които установяват на основание за налагане на определен вид санкции.

Фактическото основание, посочено от АО за налагане на санкции е нарушение на условията и реда за предоставяне на медицинска помощ а правното такова чл. 59, ал.11, т. 1,б“а“ от ЗЗО и чл. 462,ал.1,т.“а“ от НРД за МД за 2023-2025г. Съгласно горния текст на ЗЗО: Директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случаи:1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2015 г., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал.2 от ЗЗО,а от НРД: Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал.2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност; Освен недоказано, нарушението е и неправилно квалифицирано. Точната правна норма е тази по чл. 59, ал.13 от ЗЗО във вр. с чл. 59, ал.11, т.1 б“а“ и чл. 462, ал.1, т. „а“ от НРД за МД 2023-2025г. Доколкото ЗЗО посочва, че вида на санкцията- прекратяване по отношение на лекар или налагане на неустойка е в оперативната самостоятелност на Директор на РЗОК, същият следва да изложи мотиви за съразмерност на наложената санкция, съгласно чл. 6 от АПК, което не е сторил в настоящия казус и това е допълнително основание за незаконосъобразност на Заповедта в тази част. Напр.Решение № 7828 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 263/2025 г., Решение № 4579 от 2.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 639/2025 г., VI

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че макар издадена от оправомощен орган, но при наличие на съществени процесуални нарушения вкл. И по изискването за форма, недоказаност на нарушенията и неправилна правна квалификация процесната Заповед се явява незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. При постановяване на настоящото Решение съдът се е съобразил с практиката на ВАС напр. Решение № 1027 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5410/2024 г., Решение № 2700 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2024г.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, представляващи заплатена д.т. в размер на 50 лева. Адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева не следва да се присъжда, тъй като макар в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че са платени по банкова с/ка в ТБ ЮРобанк, по делото не е приложено банково бордеро, доказващо плащането. По този въпрос е налице задължително за съдилищата произнасяне по т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012г., съгласно което в договора за правна помощ следва да бъде посочен начинът на плащане на възнаграждение и при уговорка, че плащането се извършва по банков път, следва страната задължително да е представила доказателства за това.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, осми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на МЦ РЕХАХЕЛП П. Тръмбеш [улица] чрез .. В. К. [населено място], [улица], ет.1 ап. 3, Заповед № РД-09-955/7.07.2025г. на Директор на РЗОК [населено място], с която:Частично се прекратява сключения договор №2000982/24.10.2024г. по отношение на д-р Ю. С. на основание чл. 462,ал.1 предл 1 б“а“ от НРД 2023-2025 г. за медицинските дейности във вр. с чл. 59, ал.11 т.1 ,б“а“ и ал.12 от ЗЗО и се налага санкция „Финансова неустойка“ в размер на 19 600 лева на основание чл. 455, ал.1 чл. 457, ал.1 от НРД 2023-2025г за медицинските дейност,във вр. с чл. 55, ал. 2 т.2 и т. 5 от ЗЗО.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса [населено място], [улица] да заплати на „Медицински център - Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД – [населено място] разноски по делото размер на 50- петдесет- лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: