Р Е
Ш Е Н
И Е №261194
гр. Пловдив, 14.04.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и
двадесет и първа
година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 19012 по описа на съда за
2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр.
чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от С. Н. чрез юрисконсулт Н. против А.М.А.
с ЕГН ********** с адрес ***, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 786,33 лв.-главница за периода 09.03.2016-06.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.07.2019 г. до окончателното
й погасяване, както и сумата от 93,20 лв. обезщетение за забава за периода от 31.05.2016-31.05.2019 г. Притендира
разноски.
В
исковата молба се твърди, че
ответника е потребител на доставяни от ищеца услуги за
имот в гр. ***********. Задължението е определено съобразно ОУ на ВиК, одобрени от КЕВР поради неизправно измервателно
устройство, за двама обитатели-по 10 куб. м. Издадени са фактури за периода.
Задължението не е платено поради, което е начислено обезщетение за забава.
Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д.
12437/2019 г. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е постъпил
такъв от ответника, чрез особения представител оспорва иска. Оспорва
притежанието на качеството потребител от ответинка. Твърди,
че заявения начин на определяне
на размера на вземането предполата
издаване на предписание за подмяна на
измервателното устройство, каквото не се
установява. Не е ясно как е определен
броя на обитателите
и дали някой живее там. Липсва
протокол за констатираните факти. Притендира погасяване по давност на
главницата и лихва.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи –справка за задължения, справка за
водомери, опис на фактури (лист 6-26 от делото), справка лист 97-98 от делото)
е видно, че задължението за главница за периода 09.03.2016-06.06.2019 г. е в
размер на 786,33 лв., за лихва за периода 31.05.2016-31.05.2019 г.-93,20 лв. Задължението за главница за периода
09.03.2016-05.07.2016 г. е 87,32 лв., а лихвата за забавеното му плащане за
периода 31.05.2016-31.05.2019 г. е 21,67 лв.
От представените карнети (лист 27-28 от делото) е
видно, начислените суми за периода са определени служебно по 10 куб. м.
месечно.
От постъпилото писмо от Община Пловдив от 04.11.2020 г. е видно, че
ответника притежава ½ ид. част от имота.
От показанията на свидетеля И.П. се установява, че в имота няма монтиран
водомер от 2010 г. През 2010 г. е дадено устно указания да се монтира такъв.
Писмено предписание не е връчвано. Броя на живущите е определен по данни на абоната.
От приложеното ч. гр. д. 12437/2019
г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал
заявление по чл. 410 от ГПК на 29.07.2019 г. На 30.07.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното
производство ч. гр. д. 12437/2019г.
на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване
на качеството на потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество
и стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът намира, че
на първо място следва да се установи налице ли е връзка между процесния имот и А. в заявения период, произтичаща от
притежание на пълни или ограничени вещни права върху него. Предвид постъпилото
писмо от Община Пловдив Д“МДТ“ с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998
г. съдът намира, че ответника притежава идеална част от процесния
имот, поради което се явява задължен и за стойността на потребените
в него услуги доставяни от ищеца.
Съобразно заявения от ищеца начин на определяне на потреблението-служебно
начисляване на количества вода и разпоредбата на чл. 25, ал. 5 и 12 от ОУ съдът намира за доказано
основанието за пораждане на задължението и неговия размер. За пълното следва да
се отбележи, че от показанията на свидетеля П. безспорно се установява, че в
имота няма монтирано измервателно средство от 2010 г. и към момента,у както и,
че по данни на обитателите му там живеят двама души. В тази връзка съдът намира
за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за наличие
на нарушение на процедурата по служебното определяне на количеството потребена вода, тъй като в одобрените ОУ не е предвидена
такава при липса на измервателно устройство.
С оглед отправеното възражение за погасяване на задължението поради изтекла
давност, съдът намира, че съобразно вида и характера на притендираните
вземания, момента на образуване на производството, погасени по давност се
явяват само вземанията за периода надхвърлящ три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно тези за главница възникнали в
09.03.2016-05.07.2016 г. - 87,32 лв., както и притендираната
за тях лихва от 21,67 лв. начислена за периода 31.05.2016-31.05.2019 г.
Съобразно с това иска се явява основателен и следва да се уважи за сумата от 699,01
лв. –главница за периода 02.08.2016-06.06.2019 г., и лихва от 71,53 лв. за
периода 31.12.2016-31.05.2019 г. като за разликата над тях да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски се дължат съразмерно на
уважената част от иска и представените доказателства за сторени такива или
сумата от 280,35 лв. за заплатена държавна такса, възнаграждение на особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и
представени доказателства за сторени такива.
Съобразно отправеното искане от особения представител на ответника за
завишение на възнаграждението му за осъществените действия по делото следва да
се има предвид, че такова е допустимо при условията на чл. 7, ал. 8 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения при наличие на
проведени по-голям брой открити заседания по делото. Доколкото първоначалното
възнаграждението е определено при действието на Наредбата в изменението и от
15.05.2020 г., при което е отменена ал. 8 на чл. 7 от същата завишението се
явява недопустимо поради липса на правно основание за това и отправеното в този
смисъл искане не следва да се уважава.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от С. Н. сумата от 699,01 лв. (шестстотин деветдесет
и девет лева и 01 ст.)–стойност на доставена питейна вода и отведена канална
такава за периода 02.08.2016-06.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.07.2019 г. до окончателното
й погасяване, като и
сумата от 71,53 лв.(седемдесет и един лева и 53 ст.) лихва за периода
31.12.2016-31.05.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. 12437/2019 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„6-ти Септември" № 250 , представлявано от С. Н., против
А.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 699,01
лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и 01 ст.)–до 786,33 лв.(седемстотин
осемдесет и шест лева и 33 ст.) стойност на доставена питейна вода и отведена
канална такава за периода 09.03.2016-05.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.07.2019 г. до окончателното
й погасяване, като и
сумата над 71,53 лв.(седемдесет и един лева и 53 ст.) до 93,20 лв. (деветдесет
и три лева и 20 ст.) лихва за периода 31.05.2016-31.05.2019 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 12437/2019 г. на ПРС
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С. Н. сумата от 280,35 лв.(двеста и
осемдесет лева и 35 ст.) за разноски за произдводството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
КГ