Р
Е Ш Е Н И Е
№ 785
гр.
Пловдив, 26.04.2023г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ХХХ
състав, в открито съдебно заседание на четвърти април
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Р. П.,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 444 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 118 от КСО.
Производството
е образувано по жалба на Р.М.С. ***, чрез адв. С.Н.
против Решение № 2153-15-41/31.01.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № Д-15-999-00-**********/11.01.23 на Ръководител по плащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив,
с което на основание чл. 40 ал. 4
т.1 от КСО е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20223424424.
Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания. В
съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. Н., който я
поддържа. Конкретни доводи развива в писмени бележки и претендира разноски.
Ответникът, чрез юрк. П. оспорва жалбата. Допълнителни
доводи релевира в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е от
надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, за който е налице
правен интерес от оспорването му и следва да се разгледа по същество.
По
основателността на жалбата:
След
преценка на събраните по делото доказателства и при извършване на съдебната
проверка по чл. 168, ал. 1
и ал. 2 от АПК,
на всички основания за законосъобразност на оспорения акт по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено от фактическа и правна страни следното:
На 05.01.23 г. с вх. № Р14-15-000-00-********** в ТП на
НОИ Пловдив, от осигурител „Брабион“ ООД било представено удостоверение-
приложение № 9 към чл. 8 ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение за неработоспособност за осигурено лице Р.М.С. ***. Удостоверението
касаело временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20223424424 за период от 28.12.2022 до 26.01.2023 г.
След извършена проверка, болничен лист № Е20223424424 бил обжалван от
органите на ТП на НОИ Пловдив с жалба изх. № 1029-15-585/09.01.2023 г. по реда
на чл. 112 ал.1 от ЗЗ. С оглед на което било издадено разпореждане №
Д-15-999-00-**********/11.01.23
на Ръководител по плащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, с което било спряно производството по
отпускането/ изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
до приключване на производството по обжалването на болничния лист.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "А" от КСО
и в предвидената от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма.
Разгледан
по същество, актът на Директора на ТП на НОИ – Пловдив се явява правилен и законосъобразен като
постановен при липса на предпоставки, обуславящи неговата отмяна. В хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да
послужат като самостоятелно основание за отмяна на процесния акт.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и се
позовават на правни норми, указващи правомощието да се постанови акт с такова
съдържание.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.
Отпускът поради временна неработоспособност се удостоверява с болничен лист,
който може да се обжалва от териториалните поделения на НОИ, както повелява чл. 112, ал. 2 от Закона за здравето.
В
процесния случай болничен лист № Е20223424424 е оспорен по съответния ред, като
от представените по делото данни не се
установи произнасяне на ТЕЛК със съответно ЕР към датата на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция. В
тази връзка следва да се отбележи, че компетентните органи по въпросите на
работоспособността са органите на медицинската експертиза, определени в НМЕ и
ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, с които се произнасят, представляват индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК
и са със задължителен характер за осигурителните органи при извършване на
преценка на правото на парично обезщетение по отпускането или изплащането на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. В
допълнение на изложеното, до изтичане срока за обжалването на актовете на
медицинската експертиза, те не се ползват със стабилитет и тъй като
производството по издаването им се явява преюдициално спрямо производството по
отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за
спирането му според чл. 40, ал. 4, т. 1
от КСО. Съгласно цитираната разпоредба,
длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО
издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането
на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато са обжалвани актове на органите по медицинската експертиза. Видно
от редакцията на чл. 40, ал. 3 КСО,
органът действа при условията на обвързана компетентност и не разполага с възможност
за преценка дали да издаде, или да не издаде разпореждане при наличие на
фактическия състав на нормата, поради което е длъжен да спре производството до
окончателното решаване на въпроса относно работоспособността от органите на
медицинската експертиза.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на
издаване на процесното разпореждане и потвърждаващото го решение е било налице
висящо производство по обжалване на болничния лист по реда на ЗЗ. Следователно,
съдът приема, че е налице основанието по чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО за спиране на производството по отпускане
или изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по представения болничен лист.
Обжалването на болничния лист внася неяснота досежно самото право на
парично обезщетение за временна неработоспособност и би обусловило издаването
на разпореждане за спиране на производството. Спорът за законосъобразността на
болничния лист се явява преюдициален по отношение на изплащането на
претендираното въз основа на същия лист парично обезщетение за временна
неработоспособност. Основанието за спирането на производството по изплащане на
паричното обезщетение – обжалване на акта на медицинската експертиза –
имплицира и срока на спиране, а именно до приключване на производството по
обжалване. Целта е да се предотврати неоснователно изплащане на парично
обезщетение и ощетяване на фондовете на ДОО.
С
оглед гореизложеното, настоящата инстанция прави извод за законосъобразност на
оспореното Решение № 2153-15-41/31.01.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № Д-15-999-00-**********/11.01.23 на Ръководител по плащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив,
поради което жалбата срещу него се преценява като неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на ответника, на същия се дължат разноски, които
се констатират в размер на 100/сто/лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и по изложените съображения,
Административен съд – Пловдив:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.М.С. ***, чрез адв. С.Н. против
Решение № 2153-15-41/31.01.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № Д-15-999-00-**********/11.01.23 на Ръководител по плащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив,
с което на основание чл. 40 ал. 4
т.1 от КСО е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20223424424.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на
ТП на НОИ Пловдив сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно на основание чл. 119 от КСО
във връзка с чл. 117, ал. 1, т.
2б"ж" от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: