№ 142
гр. гр.Н., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150101280
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.иК.” ЕАД срещу О.П. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 60,91 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 18,11 лв. – лихва върху главницата за периода 26.10.2018г. –
03.10.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 23.08.2017г. – 13.09.2018г. до имот, находящ се в к. к. „С.б.“,
комплекс „А.“ ет.*, ап. **, с идентификатор *****, аб. № 977293. Изложено е, че ищецът и
ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за
цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от
КЕВР, възлизат на 60,91 лв., като за тази сума от ищеца е издадена фактура № ***** от ****г. за
сумата от 111,18 лв. (за плащане 60,91 лв.). Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са
заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че не е доказано
надлежно отчитане на фактурираните количества вода. Обръща се внимание, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по Наредба № 4 и Общите условия. Оспорва се твърдението, че става
въпрос за сезонна сграда. Сочи се, че издаването на фактури не създава задължение за ответника.
Оспорват се представени по делото фактури като издадени в нарушение на ЗДДС. Акцентира се
върху нарушение на чл. 31 от Общите условия. Развиват се съображения за погасяване по давност
на сумите за периода 23.08.2017г. – 13.09.2018г. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От справка чрез отдалечен достъп (на л. 9 от делото) се установява, че ответникът
придобил на 07.06.2011г. собствеността върху имот, находящ се в к. к. „С.б.“, комплекс „А.“ ет.*,
ап. **, с идентификатор *****.
Видно от фактура № ***** от ****г. (на л. 16 от делото) за посочения апартамент била
открита обща партида с аб. № 977293 към „В.иК.” ЕАД. От справка извлечение от електронния
карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в обекта водомер
(1572/178) е правено отчитанe на 13.09.2018г. (при предходно такова на 23.08.2017г.), като по
данни на клиента показанията на водомера били от 280 куб. м. (при 244 от предходно отчитане).
От разпределение (справка на централния водомер на л. 7 от делото) били начислени още 6,78 куб.
м. От фактурата се установява, че посочените количества били остойностени за три различни
периода – 23.08.2017г. – 30.11.2017г., 01.12.2017г. – 31.12.2017г. и 01.01.2018г. – 13.09.2018г.
С решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР били определени цени, считано от 01.06.2016г.,
както следва: за доставяне вода на потребителите - 1,14 лв., 0,21 лв. – за отвеждане и 0,54 лв. за
пречистване. Според Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. от 01.12.2017г. тези цени били, както
следва: 1,287 лв., 0,286 лв. и 0,557 лв. Видно от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР цената за
услугата доставяне вода на потребителите към 2018г. била в размер на 1,335 лв., 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване. В цитираната фактура, касаеща периодите 2017г. и 2018г.
били начислени суми според посочените цени.
Налага се извод, че до самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Н., с аб. № 977293, за процесния период (23.08.2017г. –
13.09.2018г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между
страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита
партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това
общите условия на оператора не са оспорени, поради което съдът приема, че същите са обвързали
(по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.
В случая действително отчитането на процесния водомер е станало на 13.09.2018г. (при
предходен отчет 23.08.2017г.). Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от приложените по делото
Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти
годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитане, извършено в период от около една
година. Следва да се обърне внимание обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия
дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса
на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от
чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Видно от протокол от 30.04.2018г. (на л. 53 от делото) липса на достъп за повече
2
от 7 месеца е констатирана от водния оператор. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителя, тъй като след като показанията на водомера са подадени на отчетника от клиента (т.е.
от ответника), на практика са отчетени действително потребните количества вода – и то по
твърдения на ответника. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни
отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ),
като е отчетено действително потребеното количество вода. Следователно сочените от особения
представител на ответника отклонения от правилата в общите условия по никакъв начин не са
довели до нарушаване правата на ответника и не разколебават изводите за реално потребено от
него количество вода, съобразно представителните по делото справки. Непосредствено след
извършване на отчета е издадена и съответната фактура – на ****г. (в рамките на до един месец от
отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите са станали изискуеми на
25.10.2018г. Не се сподлят доводите на особения представител на ответника, че сумите следвало да
се начислят в по-кратки срокове. С оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е
изискуемо вземане за количество потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая
правата на ответника са защитени, тъй като са отчетени реално потребени от количества вода (по
негови данни), а не прогнози такива по чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесния
апартаменти е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се
полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справките и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който е получил данни
лично от собственика. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Възраженията, свързани с приложението на ЗДДС, не следва да се коментират, тъй като нямат
отношение към потребеното количество вода.
С оглед констатираното, че сумите са станали изискуеми на 25.10.2018г., то и възражението
за погасяване на претенцията по давност е неоснователно, тъй като исковата молба е подадена на
01.10.2021г. (преди изтичане на тригодишния давностен срок).
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично инспектор (който е отразил в карнета, че данните са
от клиента), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на задълженията
възлиза общо на 60,91 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С оглед
изложеното може да се направи извод, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
3
забава за посочения период – 26.10.2018г. – 03.10.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 25.10.2018г., поради което ответникът действително е
изпаднал в забава още към 26.10.2018г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 18,11 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от действалия
за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.П., роден на **********г., гражданин на У., с постоянен адрес в гр.Н., к.к.
С.б.з. к-с А., бл.*, ет.*,ап.**, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.иК.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет.*,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 60,91 лв., представляваща незаплатена стойност по фактура № ***** от ****г., за доставена,
отведена и пречистена вода до до имот, находящ се в к. к. „С.б.“, комплекс „А.“ ет.*, ап. **, с
идентификатор *****, аб. № 977293, с отчетен период 23.08.2017г. – 13.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18,11 лв. –
лихва върху главницата за периода 26.10.2018г. – 03.10.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева
държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
4
ЦКБ – клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5