№ 118
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора и Е. В. П.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 10 от 05.06.2024 г. на Окръжен съд-Кюстендил по НОХД № 216/23 год.,подс.А.
Д. М. е признат за невиновен в това,че на 17.06.2019 год. в гр.Кочериново,обл.Кюстендил,в
Общинска служба по земеделие-гр.Кочериново към Областна дирекция по земеделие-
Кюстендил,като лице,което управлява и представлява юридическото лице „А. 2020“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Дупница,ул.“Трети гвардейски полк“
№91,представил пред С. В. М.-началник на Общинска служба по земеделие-Кочериново
неверни сведения в нарушение на задължение да предостави такива в Заявление за
подпомагане 2019 год.,форма за юридическото лице,регистрирано в Интегрирана система за
администриране и контрол с УИН 1028051969380 и УРН 716059,както и в приложена към
него Таблица на използваните парцели 2019 год.,неразделна част от заявлението,като
заявил,че ползвал по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/,по Схема за
преразпределително плащане /СПП/,по Схема за плащане на селскостопански
практики,които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания
/ЗДП/,Компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/,Компенсаторни
плащания за други райони,засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка
13.2/НР2/ 21 броя парцели,находящи се в землището на
с.Дяково,с.Кременик,с.Мламолово,с.Падала,гр.Рила и Рилски Манастир /
индивидуализирани с номер и площ в присъдата/,заявени като „поС.но затревени
1
площи,поддържани в съС.ие годно за паша или косене /поС.ни пасища/,като в
действителност парцелите са неподдържани,непочистени,обрасли с храстовидна
растителност,за да получи средства в размер на сумата от 222 869.98 лв. от
фондове,принадлежащи на ЕС-Европейски фонд за гарантиране земеделието и
такива,предоставени на българската държава от Европейския съюз-Европейски земеделски
фонд за развитие на селските райони,поради което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1
от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивeн протест и допълнителни
съображения към него с доводи,че за да постанови своя съдебен акт съдът е приел,че
подс.М. отдавна кандидатствал за финансово подпомагане от държавата по
проекти,финансирани със средства от фондове,принадлежащи на ЕС или предоставени от
него на българската държава,но безкритично е застъпил становището си,че не познавал
нормативната уредба по този въпрос,тъй като било много сложно за него.
Прокурорът счита,че не следва да се пренебрегва факта,че той не е имал правно основание
да ползва очертаните от него имоти освен за три парцела по силата на договор за наем с
Рилската света обител с площ от 29.26 ха,които за въпросната стопанска година са признати
от ДФЗ и му е била платена сумата в размер на 3439.36 лв..
Твърди,че по делото е установено,че голямата част от заявените имоти представляват
държавна или общинска собственост,за които подс.М. не е представил никакви
доказателства за ползването им,т.е.правни основания за това,в който смисъл е заключението
на съдебната финансово-икономическа експертиза.
Сочи още,че представените от подсъдимия неверни сведения касаят конкретни факти и
обстоятелства,които са свързани с кандидатстването и правото им на ползване и не може да
се приеме,че ползването на заявените парцели е било реално от негова страна,тъй като не
може да се ползва имот,за който не притежаваш никакви юридически правомощия –договор
за наем,аренда или нотариален акт.
Намира,че в противоречие с установените факти съдът е приел,че деянието,извършено от М.
е несъставомерно по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК и го е оправдал.
Прави искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова,с която
подсъдимият бъде признат за виновен и му се наложи справедливо наказание.
В съдебно заседание представителят на САП не поддържа протеста.В становището си по
същество излага,че ако се приеме,че обвинението е за представяне на неверни сведения за
това,че се ползват едни имоти,пък те реално не се ползват,то присъдата би трябвало да е
правилна.Ако обаче се приеме,че неверните сведения се изразяват в това,че не е налице
правно основание за ползването им,а с декларация е заявено обратното,то съдът не е
изяснил това и е налице сериозно процесуално нарушение,тъй като се касае за неизяснени
обстоятелства и това е основание за връщане на делото за ново разглеждане.С оглед на това
счита,че протеста е неоснователен,ако се приеме,че обвинението е за заявяване на неверни
2
обстоятелства,но ако се приеме,че липсва правно основание за ползването им,то този въпрос
е останал неизяснен и предоставя на въззивния съд да прецени дали делото да се върне за
ново разглеждане за изясняване на тези обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия застъпва становището,че деянието е несъставомерно,тъй като
обвинението е за това,че подсъдимият е заявил неверни данни,че е ползвал посочените в
обвинителния акт земеделски парцели,но такава декларация в заявлението за подпомагане
не се съдържа и респ. подсъдимият не е подписвал,а тя не е изискуема нито по Наредба
№5/2009 год.,част от която е формата на заявлението за подпомагане,нито в относимия
Регламент 1307/2003 год. на ЕП,нито в Закона за подпомагане на земеделските
производители.
На следващо място изтъква,че е безспорно установено по делото,че тези имоти са ползвани
реално от подсъдимия,затова е извършена проверка на място,видно от показанията на
св.П.,който е дал и свой доклад.Поддържа,че тези имоти са били поддържани в добро съС.ие
и са били допустими за подпомагане според показанията на този свидетел и установеното от
експертизата.По отношение на твърденията на прокурора,че не може да има реално
ползване без правно основание,намира,че българското право познава института на
придобивната давност,която позволява трето лице да завладее чужд имот,да го ползва
определен период и да стане негов собственик,вкл. и върху общински имоти.Пледира за
потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитникът му,а в последната си дума иска да бъде
оневинен.
Съдът, като взе предвид доводите в протеста и допълнителните съображения към него, както
и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда приема следното:
Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е
приел за установена фактическа обстановка ,която се споделя от настоящия съдебен състав
и тя е следната:
Подс.М. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с
ал.2,пр.1 от НК за това,че като управител и представляващ „А. 2020“ЕООД е представил
пред началникът на Общинска служба по земеделие-Кочериново неверни сведения в
нарушение на задължение да предостави такива в Заявление за подпомагане 2019 год.,както
и в приложена към него Таблица за използваните парцели 2019 год.,като заявил, че ползвал
по СЕПП,СПП,ЗДП,Подмярка 13.1/НР1/ и Подмярка 13.2 /НР2/ редица парцели в
землищата на с.Дяково,общ.Дупница,с.Кременик,общ.Дупница,с.Мламолово,общ.Бобов
дол,с.Падала,общ.Рила,с.Пастра,общ.Рила,с.Пиперево,общ.Дупница,гр.Рила и в землището
на Рилския манастир,заявени като поС.но затревени площи,поддържани в съС.ие,годно за
паша или косене,като в действителност парцелите са неподдържани и непочистени,обрасли
с храстовидна растителност,за да получи средства от фондове,принадлежащи на ЕС и
такива,предоставени на българската държава.
3
Установено е по делото,че подс.М. има регистрирани две търговски дружества-ЕООД“А.
2019“ и ЕООД“А. 2020“.
Същият отглеждал коне и към 2019 год.имал около 800 бр.,които пускал на паша по
собствени и наети чужди пасища,обособени като две обширни пасища-едното в гората
,наричано лятно и другото в полето,наричано зимно.През пролетта и лятото изкарвал конете
на лятното пасище,собственост на Рилската света обител,простиращо се в землището на
Рилския манастир,на гр.Рила,с.Пастра и с.Падала,а есента и зимата ги превеждал в зимното
пасище,находящо се в землището на общ.Дупница-в гр.Дупница, с.Дяково и
с.Кременик,както и в съседното с.Мламолово в общ.Бобов дол.Знаел местонахождението на
пасищата си като обща площ и граница на всяко от двете,както и приблизителната граница
на имотите му в различните населени места в землището на общ.Дупница.
Тези две пасища подс.М. ползвал от дълги години и периодично сключвал договори за наем
със собствениците им,като имал и собствени земеделски земи с площ от 19 999 кв.м. в
с.Пиперево и от 13 999 кв.м.,за които притежавал нотариални актове.
На 25.04.2019 год. М. в качеството си управител на ЕООД“А. 2020“ сключил договор за наем
на недвижим имот с Рилската света обител,с които последната му предоставила под наем
два имота-№7001 в землището на Рилския манастир с площ от 5 457.784 дка и № 556002 в
землището на гр.Дупница с площ от 28 501 дка.
На 29.05.2019 год. сключил и договор за наем за 5 години с Община-Дупница на земеделски
земи-10 бр. общински поземлени имоти в землището на с.Дяково с площ от 110 666 кв.м.,45
947 кв.м.,9 553 кв.м.,24 988 кв.м.,8 781 кв.м.,22 511 кв.м.,7 198 кв.м.,61 976 кв.м.,12 138 кв.м.
и 428 231 кв.м.
М. разбирал от коневъдство и познавал отлично планинските райони,умело се придвижвал
по тях,знаел местонахождението на пасищата си и местностите,в които се намират,както и
горските пътища. Същият отдавна кандидатствал за финансово подпомагане от държавата
по проекти,финансирани със средства от фондове,принадлежащи на ЕС или предоставени от
него на България,но за подаване на заявленията ползвал помощта на служителите от
общинските служби по земеделие,тъй като това било сложно за него и те му казвали какви
документи да подава и кога,попълвали всички документи,а той само се подписвал,без да ги
чете.
За да участва във финансовото подпомагане за 2019 год. подс.М. се регистрирал като
земеделски производител и представил в ОбС“Земеделие“-гр.Дупница и ОбС“Земеделие“-
гр.Кочериново посочените по-горе документи.
Договорите му били изпратени от съответните общински служби „Земеделие“ в
Министерство на земеделието и храните,за да бъдат включени имотите,описани в тях,в
Системата за идентификация на земеделските парцели по чл.33,ал.1 от ЗПЗП и в цифровата
ортофотокарта.
На 09.05.2019 год. подс.М. отишъл в Общинска служба „Земеделие“ в Кочериново,за да
подаде Заявление за входяща регистрация 2019 за „А. 2020“ЕООД,където го обслужил св.С.
4
М.,който въвел в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ необходимите
данни за заявителя ,а системата генерирала уникален регистрационен номер /УРН/ 716059 и
вх. № 19057598 на общо заявление за подпомагане на кандидата.
На 16.05.2019 год. подсъдимият отново посетил ОбС“Земеделие“-Кочериново,за да подаде
следващото Заявление за подпомагане 2019,което се състояло от 9 страници,включващо
набор от различни документи-заявление за подпомагане 2019,общи документи за
ЕТ/ЮЛ,таблица на използваните парцели,таблица на заявените площи по схеми и мерки
2019,декларация за запознаване с определенията за нередовност,декларация за запознаване с
информация по чл.19 и чл.20 от Закона за защита на личните данни и информация по чл.19 и
чл.20 от този закон.
Всички документи били попълнени от св.С. М.,като в тях било отразено,че дружеството на
подсъдимия кандидатства по Схема за единно плащане на площ,Схема за
преразпределително плащане,Схема за плащане на селскостопански практики,които са
благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания,както и по Подмярка
13.1 /НР1/ -компенсаторни плащания в планински райони.
Подсъдимият положил подпис и печат на всички 9 страници,като на 2-ра и 3-та от тях били
изброени в 15 точки декларации за различни обстоятелства,сред които декларация,че всички
представени документи са достоверни,декларация,че заявителят ползва на правно основание
площите, които заявява,декларация,че те отговарят на условията за допустимост по смисъла
на Наредба №2/26.03.2018 год. за критерии за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ и че е запознат със задължението да ги поддържа в такова съС.ие съгласно
изискванията,заложени в националното и европейско законодателство и декларация,че в
заявлението са описани всички земеделски площи,които ползва и за които има правно
основание през текущата стопанска година.
След изготвяне на Заявлението св.М. пристъпил към попълване на Таблицата на
използваните парцели с данни за идентификация на парцелите и посочване на схемите
/мерките за подпомагане,за които кандидатствал подсъдимият.За целта,на монитора на
компютъра си М. показвал на М. съответната част от ортофотокартата,на която следвало да
са видими заявените и ползвани от него имоти,описани в регистрираните договори в
ОбС“Земеделие“.Картата представлявала сателитна снимка на земни площи,без изписване
на землища,местности,парцели или някаква информация относно имотите,изобразени на нея
и поради това на подсъдимия му било трудно да се ориентира,но показвал местата,на които,
според него,пасат конете му.Св.М. очертавал показаните му от подсъдимия места,като
създавал т.нар.блокове на земеделски стопанства /БЗС/,в които в някои случаи образувал
парцели.Така обособил 3 БЗС от ИСАК,които вписал в Таблица на използваните парцели
2019:
-първият в землището на с.Пиперево с № 56 349-70-3 и № 56 349-70-3-1 с площ от 1.26 ха,
-вторият в землището на Рилския манастир с № 62685-268-1,№ 62685-268-1-1 с площ от 4.15
ха и
5
-третият също в землището на Рилския манастир с № 2685-269-1` и № 62685-269-1-1 с площ
от 1.44 ха.
Св.М. стартирал и съответните автоматични проверки на въведените данни,вкл. и тези по
ЗДП,в Заявление за подпомагане на директни плащания и на въведените данни по ЗДП за
кампания 2019.Несъответствия не били открити според резултатите от проверката и не били
генерирани предупреждения за грешка поради липса на правно основание.
Подсъдимият подписал и поставил печат на фирмата си на всички документи от
заявлението,без да ги чете,поради обема и липсата на познания относно процедурата и
дългото им изготвяне от страна на служителя.
На 04.06.2019 год. подс.М. посетил ОбС“Земеделие“ в с.Струмяни,за да направи корекция в
подаденото си на 16.05.2019 год. заявление чрез посочване на допълнителни площи.Там бил
приет от св.С.,който очертал още 19 БЗС-та от посочените му от подсъдимия площи и
оставил заявлението на етап „недовършена редакция“,позволяващ и последващи редакции
по искане на заявителя относно вече очертани площи или изчертаване на нови
обстоятелства.
На 17.06.2019 год. подс.М. отново посетил ОбС“Земеделие“ в Кочериново за приключване
на редакцията на вече редактираното заявление.Отново бил приет и обслужен от св.М.,който
изпълнил същият пакет от документи като тези на 16.05.2019 год.
Заявлението от 17.06.2019 год. се различавало от първото по отбелязването,че представлява
редакция на това от 16.05.2019 год. по броя на мерките за подпомагане и по броя на
парцелите от ИСАК.Св.М., по указание на подсъдимия,отново отбелязал,че дружеството на
подсъдимия кандидатства по посочените по-горе мерки,като добавил и Подмярка 13.2
/НР2/-компенсаторни плащания за други райони,засегнати от значителни природни
ограничения.
В таблицата от 17.06.2019 год. на използваните парцели 2019 год. М. описал в 22 пункта /от
които 3 по първото заявление,описани в п.13,19 и 20/ номерата на парцелите от
ИСАК,землището,в което се намират и площта им.В останалата му част заявлението от
17.06.2019 год. не се различавало от това от 16.05.2019 год.,вкл. и относно
декларациите,които подсъдимият отново подписал.
Същият подписал и поставил печат на дружеството си „А. 2020“ЕООД на всяка страница
,както и всяка от 22 бр.карти на блокове на земеделско стопанство.Картите били съставени
след въвеждане от св.М. в съответната система по предвидения за това ред на необходимите
данни,след като преди това показвал на подсъдимия ползваните от него имоти на монитора
на цветната ортофотокарта,на която последният ги очертавал.Същият ги показвал според
възможностите си за ориентация,тъй като на снимката на земни площи нямало
наименования на землища или други наименования на имотите.
Преди да приключи заявлението,св.М. отново стартирал и необходимите проверки на
въведените данни .Системата генерирала формулярите за резултатите от тези проверки,които
св.М. материализирал на хартиен носител.Грешките не били съществени и не се отнасяли
6
към грешките,показващи заявени имоти без правно основание или надвишаващи правното
основание за ползване на заявените имоти за подпомагане.
След това заявените за подпомагане земеделски парцели били отразени в Таблица за
използвани парцели през 2019 год. и проверени на място от св.Г. П.,като с помощта на GPS
устройство и с фотоапарат с GPS данни намирал точното място на имотите,измервал площта
им и определял действителното им съС.ие.Установил,че заявените площи се ползват на
място както са заявени.Не открил несъответствия със заявените и ползвани от подсъдимия
площи по различните схеми и мерки.Направил и снимков материал.Всички документи
представил за контролна проверка на главния експерт и началник на отдела „РТИ“-
Благоевград.
Финансово-икономическата експертиза е установила,че размерът на исканата сума за
кандидатстването по различните схеми и мерки възлиза общо на 222 869.98 лв.Същата освен
това е установила,че подс.М. има правно основание за ползване само на общо 29.26
ха,намиращи се в землището на Рилския манастир,докато за останалите не е имал
представени договори.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия,показанията на св.М.,С.,Г. П.,Е.,А. и Д.,писмените доказателства по делото и
частично заключението на финансово-икономическата експертиза.
Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия,тъй като същите са получили подкрепа в
показанията на св.Г. П.,А. и Д. и тези на св.М.,според които той е ползвал заявените имоти,в
която насока съдът е взел предвид и договора за наем с Рилската света обител,договор за
наем за другото негово дружество „А. 2019“ЕООД и нотариалните актове.
Първостепенният съд е кредитирал само частично заключението на експерта,като е приел,че
същото в частта,че подс.М. няма правно основание за ползване на заявените имоти,с изкл.
на посочените 29.26 ха,е необосновано,тъй като вещото лице е приело безкритично данните
от писмо-справка от МЗ с данни,установени от софтуерна програма,без да е ясен механизмът
на получаване на данните,степента на тяхната точност и причината за резултата.
Въззивният съд счита доказателствените изводи на Окръжен съд-Кюстендил за
правилни и обосновани,тъй като са в резултат на правдив анализ на всички доказателствени
източници,поради което и изцяло ги споделя.
Свидетелските показания са интерпретирани правдиво от съда и в резултат на съчетан
анализ с писмените доказателствени източници съдът е достигнал до напълно обосновани
изводи за фактите по делото.
Правилно съдът е възприел с доверие обясненията на подсъдимия,тъй като същите са в
синхрон с показанията на посочените по-горе свидетели,от които св.М. изчерпателно е
изяснил в хода на съдебното следствие процедурата по подаване на заявленията за
подпомагане,в детайли е посочил действията и тяхната последователност,необходими за
приемане на заявлението и до приключване на цялата процедура.Така същият е
категоричен,че подсъдимият е имал правно основание за ползване на заявените имоти по
7
силата на договор с Рилския манастир за около 8000 дка и лични такива в с.Пиперево и като
оператор в системата ИСАК ги е очертал,като не е установил несъответствия между
посочените от него и действително ползваните.
От съществено значение са и показанията на св.Г. П.,който към инкриминирания период е
бил експерт в областна дирекция на техническия инспекторат към ДФ“Земеделие“-
Благоевград и на място е проверил заявените от подсъдимия пасища,като е установил,че те
са годни за подпомагане.
Данни в тази насока се съдържат и в показанията на св.Д.,който знае,че подсъдимият
отглежда коне,като ползва високопланинските пасища през лятото и респ. през зимата
тези,находящи се в землището на Дупница и с.Мламолово.
Самият подсъдим е дал обяснения,че отглежда около 800 коня и е подал всички
документи,необходими за подпомагане,като за документацията е бил подпомогнат от
съответните служители. Заявил е също така,че си знае пасищата и имотите,които ползва за
паша на конете,като част от тях са летни,а други зимни и може да назове местностите,в
които се намират,но на карта не може да ги покаже,тъй като не се ориентира.
Анализът на показанията на свидетелите в съвкупност с обясненията на подсъдимия,дава
основание на САС да сподели напълно направените от първия съд изводи за фактите,тъй
като между тези доказателствени източници,които са и в основата на приетото от първия
съд, не се наблюдават различия относно съществените обстоятелства за очертания от
прокуратурата предмет на доказване.
С оглед на горното правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел,че подс.А.
М. ,в качеството си на управляващ и представляващ ЕООД“А. 2020“ не е осъществил
състава на престъплението по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК и на основание
чл.304 от НПК го е оправдал.
Според разпоредбата на чл.248а от НК,който, за да получи кредит, представи неверни
сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди
лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи
сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства
от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на
българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се
съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове.
Ал.3 гласи: Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява или
представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец, наказанието е
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
По силата на ал.2,пр.1 от НК обективната страна на престъплението съдържа две
форми на изпълнителното деяния:представяне на неверни сведения или затаяване на
сведения в нарушение на задължение да предостави такива.
8
Подс.М. е предаден на съд за това,че като управител и представляващ „А. 2020“ЕООД
е представил пред началникът на Общинска служба по земеделие-Кочериново неверни
сведения в нарушение на задължение да предостави такива в Заявление за подпомагане 2019
год.,както и в приложена към него Таблица за използваните парцели 2019 год.,като заявил,
че ползвал по СЕПП,СПП,ЗДП,Подмярка 13.1/НР1/ и Подмярка 13.2 /НР2/ редица парцели в
землищата на с.Дяково,общ.Дупница,с.Кременик,общ.Дупница,с.Мламолово,общ.Бобов
дол,с.Падала,общ.Рила,с.Пастра,общ.Рила,с.Пиперево,общ.Дупница, гр.Рила и в землището
на Рилския манастир,заявени като поС.но затревени площи,поддържани в съС.ие,годно за
паша или косене,като в действителност парцелите са неподдържани и непочистени,обрасли
с храстовидна растителност,за да получи средства от фондове,принадлежащи на ЕС и
такива,предоставени на българската държава.
Както правилно е приел първоинстанционния съд,така очертаното обвинение
представлява недопустима компилация на двете форми на изпълнителното деяние,като
първото се осъществява чрез действие,а второто чрез бездействие.
Прочитът на обвинителния акт обаче дава възможност да се приеме,че очевидно
държавното обвинение е инкриминирало действията на подсъдимия,изразяващи се в
представяне на неверни сведения в заявлението за подпомагане и таблицата към него,че
ползва посочените парцели,заявени като поС.но затревени площи,поддържани в
съС.ие,годно за паша или косене /поС.ни пасища/,като в действителност парцелите са
неподдържани и непочистени,обрасли с храстовидна растителност,т.е. предметът на
доказване е очертан до степен,че подсъдимият и защитникът му да се защитават адекватно
по обвинението.
В тази връзка правилно е становището на първоинстационният съд,че ползването на
парцелите от страна на подсъдимия е установено по еднопосочен начин от показанията на
св.Г. П.,който в качеството си на експерт ги е обходил и заснел и тези на св.Д.,че
подсъдимия се занимава с отглеждане на коне и е ползвал тези парцели като летни и зимни
пасища.В тази насока всъщност е и твърдението и в обвинителния акт,в който на л.5,гърба е
посочено,че „От извършената проверка е установено,че М. от заявените площи на терена
ползва толкова,колкото е заявил……като не са открити несъответствия със заявените и
ползваните от М. площи по различните схеми и мерки,т.е. не са били налице недопустими
площи“.
Последното от своя страна предпоставя и извода,че не е налице невярно деклариране,тъй
като парцелите са ползвани и поддържани в съС.ие,годно за паша или косене.
От друга страна в обстоятелствената част на обвинителния акт и във въззивния протест
тезата на държавното обвинение е фокусирана върху това,че подс.М. не е имал правно
основание да ползва тези имоти.
В тази връзка САС изтъква,че такъв предмет на обвинението не е очертан с диспозитива на
обвинителния акт,т.е. подс.М. не е предаден на съд за това да е представил неверни
сведения-декларирал,че ги ползва на правно основание,поради което и недоволството на
9
прокурора от оправдателната присъда се явява неоснователно.
Предметът на това престъпление са сведенията,които следва да бъдат предоставени от
лицето,кандидатстващо за финансиране със средства от фондовете на Европейския съюз.
Изискването за наличие на правно основание за ползване на заявените за подпомагане
площи,е въведено в чл.41,ал.3 от ЗПЗП,в който е посочено,че земеделските земи,включени в
заявлението за подпомагане,трябва към 31.05. на съответната календарна година да са на
разположение на земеделските стопани съгласно чл.4,параграф 4 от Регламент /ЕС/
2021/2115,което се удостоверява с правно основание за ползване,регистрирано по реда на
ЗСПЗЗ.В ал.4 от ЗПЗП е посочено,че правното основание за ползването се регистрира в
общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите,в специализиран
софтуерен продукт,поддържан от Министерство на земеделието и храните,както и че
регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за
подпомагане и извършване на промени в него,определени в наредбата по чл.32,ал.5 от с.з.
Горното би било предмет на обсъждане и изясняване на относимите обстоятелства обаче
само при наличие на годно обвинение в тази насока,каквото в конкретния обвинителен акт
няма,поради което и становището на прокурора по същество пред въззивния съд,че е
останал неизяснен въпроса относно правното основание за ползване на заявените имоти и
липса на обосновка в мотивите на първия съд в тази връзка,не може да бъде споделено.
САС счита,че в случая не се касае за неяснота и противоречие на обвинителната теза,което
да налага повторно разглеждане на делото от първата инстанция ,при това още от
разпоредителното заседание,защото от диспозитива на обвинителния акт става ясно кое е
изпълнителното деяние на престъплението по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК-
деклариране на неверни сведения,изразяващи се в подаване на декларация,че ползва
процесните парцели като поС.но затревени площи,поддържани в съС.ие,годно за паша или
косене,като в действителност парцелите са неподдържани и непочистени,обрасли с
храстовидна растителност.
При това положение е безпредметно обсъждането на обективните и субективни признаци на
престъплението за липса на правно основание за ползването на имотите,като само за
пълнота на изложението САС отбелязва,че споделя съображенията на първия съд,че
обвинителната теза не е доказана от обективна страна,а от друга страна деянието е
несъставомерно поради липсата на субективните му признаци.Подс.М. е имал субективната
увереност,че ползва декларираните парцели правомерно с оглед договора за наем с Рилската
света обител,нотариалните актове,по силата на които е придобил правото на собственост
върху част от тях, договори за наем за 5 години с Община-Дупница на земеделски земи-10
бр. общински поземлени имоти в землището на с.Дяково,както и безпрепятственото
ползване на всички декларирани парцели през един дълъг период от време като пасища за
конете си.Тук не е без значение и обстоятелството,че при финализиране на заявлението за
подпомагане системата на ДФ“Земеделие“ не е генерирала предупреждение за грешка,че
има парцели,които са заявени без правно основание.
10
Според действащата към инкриминирания момент редакция на чл.41,ал.6 от ЗПЗП, при
подаване на заявление за подпомагане чрез ИСАК разплащателната агенция извършва
проверка на данните от заявлението,които се съпоставят с данните по ал.5 и когато
земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи в размер,надвишаващ
регистрираното правно основание за ползване,системата генерира предупреждение за
грешка,което се представя за подпис,каквото предупреждение в този случай не е
регистрирано.
С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,постановена без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон,следва да бъде потвърдена.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10,постановена на 05.06.2024 год. от Окръжен съд-Кюстендил
по НОХД № 216/23 год.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11