Протокол по дело №2550/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2187
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20213100502550
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2187
гр. Варна, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502550 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:34 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се от юрисконсулт
Г. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемите страни М. Д. Ш. и СТ. Г. Ш., редовно призовани, не се явяват.
Представлява се от адв. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена
от Община Варна, чрез процесуален представител юриск. Г. П., въззивна жалба срещу
Решение № 262467/13.03.08.2021 г., постановено по гр.д. № 14308 по описа на ВРС за
2020г., с което по предявения от М. Д. Ш., ЕГН **********, и СТ. Г. Ш., ЕГН **********, и
двамата с адрес в ******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
1
от ГПК е прието за установено че Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот,
находящ се в ******, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5405.618 по КККР,
одобрени със заповед номер РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
с номер КД – 14 – 03 – 967/12.04.2012г., с площ от 997 кв.м., при съседи: ПИ с номера
************, ******27, ******.3025, ******.65, ******, както и ответникът е осъден на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сторените съдебно-деловодни разноски
в производството в размер на 1439,91 лева. Въззивникът излага становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, по съображения,
че процесният имот попада в територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е в обхвата на
Решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна, с което е бил одобрен
околовръстен полигон на м-т „Прибой" и територията е включена в строителни граници на
гр. Варна, като в заключението на вещото лице липсвала подобна констатация. Оспорва
извода на първоинстанционния съд, че по отношение на процесния имот има неприключило
реституционно производство, тъй като административната процедура била приключила с
влязъл в сила акт - Решение № 510/27.05.1998г. на Поземлена комисия – Варна, поради
което счита, че процесния имот не е възстановен на основанията изложени в атакувания
съдебен акт и са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по
силата на който процесният имот е преминал в собственост на Община Варна. В условията
на евентуалност сочи, че дори и да се приеме, че той попада в обхвата на околовръстен
полигон, от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства и от
заключението на СТЕ се установявало, че до постановяване на решението от Общински
съвет - Варна за създаване на селищно образувание, земята е имала земеделски характер по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. След влизане в сила на същата го е загубила и е
станала урбанизирана, но за нея бил приет ПНИ, който представлявал план за територия по
параграф 4 - особен вид кадастрален план. Позовавайки се на аргумент от разпоредбата на
чл. 28 б, ал. 10 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят твърди, че за Община Варна правото на
собственост е възникнало по силата на закона - преди одобряване на ПНИ. Твърди, че
първоинстанционния съд е игнорирал факта, че в таблицата за изчисляване на дължимото
обезщетение, която е част от заключението на СТЕ е записан „неидентифициран
собственик", поради което счита, че е приложен неправилно материалният закон, определящ
кои категории лица се нанасят в ПНИ. В обобщение сочи, че процесният имот е подлежал
на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ, а с оглед липсата на доказателства по
делото имота да е придобит по реда и при условията на параграф 4а и следв. от ПЗР на
ЗСПЗЗ следвало да се приеме, че по отношение на него е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ. Оспорва извода на съда, че ищците са установили наличието на предпоставките
на придобивната давност по чл. 79 от ЗС и кредитираните писмени и гласни доказателства,
ангажирани за установяване на твърденията за осъществено давностно владение. По
изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. Д. Ш. и СТ. Г. Ш., представлявани от адв. М.В., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
2
Въззиваемите твърдят, че с Решение № 322- 4/30.05.2000г. на ОБС – Варна
местността, в която се намира процесният имот е придобила статут на селищно образувание
и по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ представлява урбанизирана територия. Поддържат
становището, че по отношение на имота е налице неприключило реституционно
производство, доколкото по него нямало постановено позитивно реституционно решение,
поради което счита, че не са налице условията на чл. 25, ал. 1 от ЗСППЗ за да се приеме, че
общината е станала негов собственик. Въззиваемите твърдят, че от събраните по делото
доказателства, както и от приетата от съда СТЕ се установява, че той никога не е бил
отчуждаван и винаги е бил собственост на физически лица, поради което не е налице пречка
за придобиването му, въз основа на изтекла придобивна давност, чийто фактически състав
считат за установен. По изложените съображения молят за потвърждаване на съдебното
решение с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. В.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да постановите решение, по силата на което да отмените
обжалваното първоинстанционно решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и ни присъдите разноски, съобразно списъка.
3
АДВ. В.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба
като необоснована. Моля да потвърдите първоинстанционното решение, което е
законосъобразно и правилно и непротиворечащо на закона. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4