№ 3763
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110160802 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д ООД /в ликвидация/ с ЕИК:
****** и адрес: ********** дължи на ищеца КСХ ЕАД с ЕИК: ****** и адрес: с. П, тел:
**********, **********, И З № 15, общ. Б, обл. Б сумата 4163,18 лева (четири хиляди сто
шестдесет и три лева и 18 стотинки), представляваща дължима стойност на услуги по
управление и поддръжка на недвижими имот с идентификатор ******.1.1, находящ се в
община Р, гр. Р, п.к. 2760, местност Б, представляващ самостоятелен обект в сграда - етаж от
еднофамилна вилна сграда, предоставени в периода от 01.01.2018 г. до 05.07.2019 г. по
договор за управление и поддръжка, за които са издадени фактура № **********/12.01.2018
г. и фактура № **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва от 23.05.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28072/2023 г.
С исковата молба ищецът поддържа, че по силата на устен договор за управление и
поддръжка с ответника извършил услуги по управление и поддръжка на недвижими имот с
идентификатор ******.1.1, находящ се в община Р, гр. Р, п.к. 2760, местност Б,
представляващ самостоятелен обект в сграда - етаж от еднофамилна вилна сграда, в периода
от 01.01.2018 г. до 05.07.2019 г. Поддържа, че ответникът му дължи възнаграждение за
извършени услуги по управление и поддръжка на недвижим имот с идентификатор
******.1.1, изразяващи се в почистване на имота; почистване с вода на улици и паркинги
1
през летен период (1-ви април до 30-ти ноември) пред имота; ежедневна подмяна на
електрически крушки за улично и фасадно осветление пред имота; денонощна портиерска
служба на главен портал и контрол на достъпа на трети лица до имота; денонощна жива
охрана; денонощно видеонаблюдение; напояване и поддържане на зелените площи на имота;
допълнително озеленяване и подобряване на озеленяването на имота; ежеседмично
сметоизвозване; ремонт и подменяне на контейнери за отпадъци и кошове за отпадъци;
снегопочистване и почистване на лед на вътрешен път, собственост на КСХ ЕАД до имота;
използване на паркинг на комплекс СХК и ежемесечна услуга дезинфекция, дезинсекция и
дератизация на имота, съответно от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година, за които услуги
е издадена фактура N° ********** от 12.01.2018г. на стойност 2506.59 лв. с ДДС и от
01.01.2019 година до 05.07.2019 година, за които е издадена Фактура N° ********** от
05.01.2019г., по която се претендира сумата в размер на 1656.59 лева с ДДС, поради
частично ползване на предоставените услуги за период от 01.01.2019 година до 05.07.2019
година.
Ответникът оспорва да е изявявал желание и съгласие за ползване на посочените от
ищеца услуги, респ. оспорва да е сключвал договор с ищеца. Поддържа, че услугите не са
били и предоставяни, като достъп на имота не е даван. Оспорва и да е приемал твърдените
услуги, като твърди, че фактурите не са осчетоводени от него. Навежда възражение за
погасяване по давност на вземанията с изтичане на тригодишен давностен срок предвид
периодичния им характер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е необходимо
установяване кумулативното реализиране на следните обстоятелства: наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за управление и поддръжка, по
силата на който ищецът се е задължил и е предоставил на ответника описаните в исковата
молба услуги, а ответникът се задължил за същите да заплати конкретно възнаграждение в
размер на претендираните с исковата молба суми, респ. настъпване падежа на това
задължение.
В случая от събраните доказателства не се установява първата предпоставка от
изискуемия правопораждащ фактически състав на вземането, а именно – облигационна
връзка между страните, възникнала от валидно сключен между страните договор, какъвто е
наведен като основание за съществуване на вземанията.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том I,
рег. № 1802, дело 118/2019 г. от 27.03.2019 г. видно, че ответното дружество на 27.03.2019 г. е
прехвърлило на трето лице – ИГИ собствеността върху поземлен имот с идентификатор
****** с площ 254 кв. м., намиращ се в землището на гр. Р, местност Б ведно със
самостоятелен обект с идентификатор ******.1.1, представляващ Апартамент № 541,
находящ се на ет. 1 в сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
******.1.
2
От показанията на св. П К. З е видно, че същият работи от 2017 г. като управител на
КСХ от 2017 г., представляващ комплекс с площ от 25 дка със сграда на хотел, ресторанти,
СПА-център, басейни, къщи и вили на различни собственици със самостоятелни УПИ, като
ответникът е собственик на една от къщите. Посочва, че комплексът е ограден със собствена
ограда, има жива охрана, контролно пропускателен пункт и вътрешни пътища, които се
почистват и измиват през лятото, снегопочистват и опесъчават през зимата. Сочи, че се
извършва видеонаблюдение, поддържа се пожаро-известителна уредба, прави се
дезинсекция, дератизация , поддържат се зелените площ, поливна система и осветление на
площите извън оградите на парцелите към отделните къщи. Твърди, че е бил изпратен
договор за поддръжка и управление до ответника с покана за сключване и плащане на такса,
но не бил получен отговор или плащане.
От показанията на Свидетеля ИЧП е видно, че в периода от 2018 г. до продажбата на
къщата в комплекс К през 2019 г. се е грижел за двора й – ангажирал лице, което да коси
тревата, плащал сметките за ток и вода.
Не се спори, че ищцовото дружество е издало фактура N° ********** от 12.01.2018г.
на стойност 2506,59 лв. с ДДС и Фактура N° ********** от 05.01.2019г., за 2506,59 лева за
периода от 01.01.2019 година до 05.07.2019 година, от която се претендира сумата 1656,59
лева с ДДС за период от 01.01.2019 година до 05.07.2019 година. Като получател на
фактурите е посочено ответното дружество, но същите не се твърди и не са установява да са
подписани от представител на ответника, нито да са осчетоводени от него.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обуславя извод, че не се доказва
възникване на договорна връзка между страните. Претедираният договор за извършване на
услуги, според очертаното от ищеца съдържание, е вид договор за изработка, поради което
за същия приложение биха намирали разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД. Същият е
неформален, двустранен, консенсуален и възмезден, поради което за сключването му е
необходимо да бъде установено валидно изразена воля и от двете страни да се обвържат и да
поемат задължения за конкретни по обем насрещни престации. В случая не са налице
доказателства, от които да се доказва подобно волеизявление от представител на ответното
дружество. Напротив видно от доведения от ищеца свидетел – П З на предложението за
сключване на договор не е отговорено и договор не е сключен. Обстоятелството, че до
27.03.2019 г. ответникът е бил собственик на конкретен самостоятелен поземлен имот не
води до възникване на договорна връзка с ищеца. Такава не възниква и с факта на
реализиране на конкретни услуги, каквито реално по делото дори не се установява да са
извършени от ищеца в процесния период именно за имота на ответника и да са приети без
забележки от последния.
Предвид недоказване възникването и съществуването на твърдяната договорна връзка,
възникването и съществуването на твърдяното от ищеца вземане не е установено и
предявеният иск следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът дължи на ответника на основание чл. 78 ГПК
3
сторените разноски в размер на 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Д ООД /в ликвидация/ с ЕИК: ****** и адрес:
********** дължи на ищеца КСХ ЕАД с ЕИК: ****** и адрес: с. П, тел: **********,
**********, И З № 15, общ. Б, обл. Б сумата 4163,18 лева (четири хиляди сто шестдесет и
три лева и 18 стотинки), представляваща дължима стойност на услуги по управление и
поддръжка на недвижими имот с идентификатор ******.1.1, находящ се в община Р, гр. Р,
п.к. 2760, местност Б, представляващ самостоятелен обект в сграда - етаж от еднофамилна
вилна сграда, предоставени в периода от 01.01.2018 г. до 05.07.2019 г. по договор за
управление и поддръжка, за които са издадени фактура № **********/12.01.2018 г. и
фактура № **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва от 23.05.2023 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28072/2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК КСХ ЕАД с ЕИК: ****** и адрес: с. П, тел:
**********, **********, И З № 15, общ. Б, обл. Б да заплати на Д ООД /в ликвидация/ с
ЕИК: ****** и адрес: ********** сумата 1200 лв – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4