№ 15403
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110165805 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „.......“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията
на разделна отговорност против Р. Д. П., Е. В. П., Л. Е. П. и А. Е. П. за установяване, че
ответниците дължат на ищеца следните суми – 577,88 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 73,49 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2021 г., сумата от 30,72 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 6,12 лв. за
периода от 01.07.2018 г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 36817/2021г. на СРС, 71 състав, като сумите се претендират при
следните квоти Р. Д. П. – 1/20, Е. В. П. – 1/20, Л. Е. П. -10/20 и А. Е. П.- 8/20.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с отвтениците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в
интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет
страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
1
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение между страните, както и доставянето на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Твърдят, че в имота няма отоплителни тела. Поддържат, че не е
налице договор сключен при ОУ, че са налице неравноправни клаузи в ОУ, както и че няма
валиден договор на ЕС с дружеството, извършващо дяловото разпределение. Изтъкват
противоречие със ЗЗП. Молят съда да отхвърли иска.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „-.....“ ООД счита предявените искове за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Предвид възраженията на ответниците в тежест на ищеца е да докаже и годността на
измервателните уреди и че клаузите на ОУ отговарят на изискванията за добросъвестност и
не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и
търговеца. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
е са погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот №116, том LLXXXVIII, дело 27977/93 г. от 03.11.1993 г. на к б,
Първи нотариус при Софийската нотариална служба към СРС се установява, че ответниците
Е. В П. и Р. Д. П са придобили правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент №90, находящ се в гр. ......... Видно от приобщения нотариален
акт за учредяване право на ползване и дарения на недвижим имот №54, том II, рег. №15537,
2
дело 436/2012 г. от 19.06.2012 г. Е. В П. и Р. Д. П са учредили право на ползване върху
1/2иделана част от собствения им недвижим имот , придобит по време на брака им и
представляващ СИО, а именно апартамент №90, находящ се в гр. ........ в полза на дъщеря си
Л. Е. П.. Със същия нотариален акт Е. В П. и Р. Д. П са дарили процесния апартамент №90
на сина си А. Е. П. като са си запазили безвъзмездно и доживотно право на ползване, заедно
и поотделно върху 1/10 идеална част от имота. По делото не са представени доказателства за
наличие на прехвърляне на собствеността на притежавания от А. Е. П. недвижим имот
преди депозиране на исковата молба в съда, поради което може да се направи извод, че
ответникът А. Е. П. в качеството си на собственик на имота е потребител на топлинна
енергия в процесния имот. Правото му на собственост обаче е ограничено от учреденото в
полза на Л. Е. П. право на ползване върху 1/2 идеална част от имота, както от запазеното
пожизнено право на ползване в полза на Е. В П. и Р. Д. П. върху 1/10 идеална част от имота.
Не са ангажирани доказателства, че за процесния период м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. правото
на ползване, учредено върху процесния недвижим имот е погасено. При тези доказателства
и при съобразяване дадените в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения за
това кой е потребител на топлинна енергия, съдът счита, че се налага извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което за ищеца „.......” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, доколкото се установява, че
ответниците Е. В П., Р. Д. П и Л. Е. П. са носители на правото на ползване върху 1/10
идеална част и съответно 1/2 идеална част, а ответникът А. Е. П. като собственик на имота
следва да отговаря за частта, която не е ограничена от вещно право на ползване на
останалите, противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна
обвързаност. Като неоснователни следва да се определят възраженията на ответниците, че не
следва да отговарят, тъй като нямат сключен договор с ищцовото дружество, тъй като те са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, с които по силата на закона възниква
облигационното отношение с ищцовото дружество имащо за предмет продажбата на
енергия.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите. Клаузите на действащите през
процесния период общи условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите, каквито твърдения са наведени от ответниците. Съдът намира, че
те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не
могат да се квалифицират като неравноправни. Общите условия обвързват ответниците дори
и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото
не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за сградна инсталация. В жилището е разположена 1 бр. щранг - лира, без уред за
дялово разпределение, като отдадената от нея топлинна енергия се определя по
изчислителен път. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на
3
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 577,85 лева.
Според заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза след
направен оглед на място е констатирано, че топлоснабдяването на блока, в който се намира
процесният апартамент е двузоново и се осъществява от две абонатни станции по проект за
всяка от зоните. Посочено е, че апартамент №90 се намира на третия етаж и е в долния кръг
на отоплителната инсталация. На всяка абонатна станция е монтиран топломер, който
измерва доставената от съответното съоръжение топлинна енергия. Общите топломери са
преминавали периодични проверки през 2 години с изключение на топломер №4012429,
монтиран, за да измерва топлинната енергия за горния кръг, който не е бил проверен в
периода 13.09.2017 г- 04.02.2022 г. при огледа вещото лице е установило, че в ап. №90 няма
щранг – лира, която е по проект и която е демонтирана. Според заключението начислената
топлинна енергия за сградна инсталация на абнатен № 329721 е за пълния отопляем обем на
имота 235 куб.м. и е в размер на 557,56 лева. Разпитано по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото
лице М. посочва, че не може да отдели топлинната енергия , отчетена от топломера от
долния кръг от тази, отчетена от топломера на горния кръг, тъй като съгласно действащата
Наредба за топлоснабдяването когато вътрешно отоплителната инсталация е изпълнена от
два кръга се сумират отчетите на двата топломера, които се намират в двете абонатни
станции. Вещото лице сочи, че топломерът, от горния кръг който не е преминал проверка
между 2017 г. и 2022 г. е съответствал на одобрения тип, респ. не е бил негодно
измервателно средство, и поради това не е свален през 2022 г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че щом през процесния период единият
от топломерите не е преминавал периодичната проверка, то не може да се установи
консумираното количеството топлинна енергия, тъй като вещото лице М. разясни, че
независимо от по- късното преминаване на сочения топломер на метрологична проверка той
пак е отговарял на одобрения тип. Вещото лице заяви, че няма данни за подмяна, както и че
при проверката през 2022 г. се е установило, че измерва правилно, което еднозначно сочи, че
не са установени отклонения при измерване количеството доставена топлинна енергия.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК когато искът е установен
по своето основание, както е в случая съдът определя размера по своя преценка или взема
заключение на вещото лице, но не отхвърля предявения иск, каквото е искането на ответната
страна.
От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е
издал общо 41 фактури и са издадени кредитни известия към тях на основание изготвените
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице
констатирало, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г. е в размер на 577,88 лева, както и такса дялово разпределение
30,72 лева, за които няма данни да за били заплатени. Изчислено е, че обезщетението за
забава върху тези суми възлиза на 73,49 лева за периода 15.09.2019 г. до 14.06.2021 г. и
съответно 6,12 лева за периода 01.07.2018 г. до 14.06.2021 г.
Ответниците също не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това
исковете за сумите, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020 г. от всеки от ответниците се явяват основателни и следва да бъдат
уважени до размера установен от заключението на допълнителната съдебно – техническата
експертиза, а именно сумата 557,56 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за
сградна инсталация, заплащането на която е задължение на етажните собственици в
съответната сграда, в която не е преустановено топлоподаването. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ
сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща част от етажната
собственост. Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на
вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То следва от
4
факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г,
възлизащи на 30,72 лева. Няма спор между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е
сключила договор с ФДР за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово
разпределение. Към сключения договор между „-.....“ ООД и етажната собственост е
представен протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици.
Съдът намира, че договорът с топлинния счетоводител е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия
обвързва етажните собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„.......“ ЕАД като възложител и „-.....“ ООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен
между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното
дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно –
техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
задължението за топлинна енергия се дължи в по – малък от претендирания размер, то
обезщетението за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
главницата следва да се изчисли върху него като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 71,47 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 73,49 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 6,12 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
5
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 503,35 лева - за платена държавна такса, депозити за вещи
лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 71,90 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответниците претендират присъждане на разноски само за настоящото производство в
общ размер 560,37 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции
следва да им се присъди сумата 23,10 лева.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Д. П. ЕГН **********, Е. В. П. ЕГН
**********, Л. Е. П. ЕГН ********** и А. Е. П. ЕГН ********** всички с адрес: гр. ........,
ап. 90 дължат на „.......“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .... на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 557,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., в имот, находящ се в гр. ........, ап. 90 с
абонатен № 329721 ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 74,47 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2021 г., сумата от
30,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 36817/2021г. на СРС, 71 състав като сумите се претендират при следните квоти от
Р. Д. П. – 1/20, Е. В. П. – 1/20, Л. Е. П. ЕГН – 10/20 и А. Е. П. – 8/20 като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 557,56 лв. до пълния
предявен размер 577,88 лв.; както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху сумата за топлинна енергия за разликата над 71,47 лв. до
пълния предявен размер 73,49 лв. и за обезщетение за забава върху сумата за дялово
разпределение в размер на 6,12 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 14.06.2021 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 36817/2021г. на СРС, 71
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. П. ЕГН **********, Е. В. П. ЕГН **********, Л. Е. П. ЕГН
********** и А. Е. П. ЕГН ********** всички с адрес: гр. ........, ап. 90 да заплатят на
„.......“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 503,35 лв. – разноски в настоящото производство и сумата 71,90 лв. - разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „.......“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .... да
заплати на Р. Д. П. ЕГН **********, Е. В. П. ЕГН **********, Л. Е. П. ЕГН ********** и
А. Е. П. ЕГН ********** всички с адрес: гр. ........, ап. 90 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 23,10 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.......” ЕАД – „-.....“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6