Решение по дело №47/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 31
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20223500500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Търговище, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500047 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника СТ. Т. ХР. от гр.Търговище,
действащ чрез особения си процесуален представител адв.СТ. В. Й. от АК-
Търговище против решение №578/13.12.2021г., постановено по гр.д.
№243/2021г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е
установено съществуването при условията на солидарност на задълженията
на ответника спрямо ищеца „Райфайзенбанк-България“ЕАД-гр.София, ЕИК
......... в общ размер на 15 392.08лв., от които непогасена главница в размер на
14 401.62 лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г., договорна лихва в
размер на 434.40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение
за забава в размер на 114.97лв. за периода от 10.12. 2019г. до 10.07.2020г.
върху падежиралите главници и в размер на 441.08лв. за периода от
21.07.2020г. до 19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница по договор
за потребителски кредит №........./24.07.2018г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24. 11.2020г. по ч.гр.д.№
1487/2020г. по описа на РС Търговище, като на ищеца са присъдени
направените в заповедното производство разноски в размер на 407.84 лв. и
направените в исковото производство разноски в размер на 1 068.22 лв.С
1
доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за
отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването при условията на солидарност на задълженията на ответника
спрямо ищеца „Райфайзенбанк-България“ЕАД-гр.София, ЕИК ......... в общ
размер на 15 392.08лв., от които непогасена главница в размер на 14 401.62
лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г., договорна лихва в размер на
434.40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в
размер на 114.97лв. за периода от 10.12. 2019г. до 10.07.2020г. върху
падежиралите главници и в размер на 441.08лв. за периода от 21.07.2020г. до
19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница по договор за
потребителски кредит №18072323 88015440/24.07.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24. 11.2020г. по
ч.гр.д.№ 1487/2020г. по описа на РС Търговище, са обосновани с
неиздължаване на посочените суми от ответника, възразил по реда на чл.414
от ГПК срещу заповедта.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК назначеният
особен представител на ответника оспорва основателността на предявените
искове с възражения за липса на предсрочна изискуемост, непредоставяне на
срок за изпълнение и недействителност на договорните клаузи за
възнаградителна лихва, неустойка и такси по кредита, поради противоречието
им с добрите нрави и закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Между ищеца “Райфайзенбанк-България“ ЕАД-гр.София и
кредитополучателя СТ. Т. ХР. от гр.Търговище е сключен договор за
потребителски кредит № ........./24.07.2018г.за сумата 17 122.90лв., с краен
срок за погасяване на 84 месечни вноски до 10.08.2025г., с фиксиран лихвен
2
процент от 4,9% за първата година и за останалия срок –променлив лихвен
процент с 5,20% надбавка, при определен ГПР 6,05%-чл. 4.4.1, като при
забава в плащането на дължимите суми, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
пункта годишно-в размер на 14,90%. Поради неизпълнение над 31 дни и
последно плащане от 15.07.2020г.-чл.8.1 и на осн.чл.9.2 от договора, целият
остатък от дълга е обявен за предсрочно изискуем на 21.07.2020г., за което
кредитополучателят и съдлъжникът Лидия Иванова Х.а са писмено
уведомени, като по реда на чл.417 от ГПК банката се е снабдила със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист спрямо същите за сума в общ размер на
15 392.08лв., от които непогасена главница в размер на 14 401.62 лв. за
периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г., договорна лихва в размер на
434.40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в
размер на 114.97лв. за периода от 10.12. 2019г. до 10.07.2020г. върху
падежиралите главници и в размер на 441.08лв. за периода от 21.07.2020г. до
19.11.2020г., чието съществуване към момента на подаване на заявлението по
чл.417, т.2 от ГПК в посочените размери е потвърдено от заключенията на
назначената в исковото производство съдебно-счетоводна експертиза. При
така установените обстоятелства, налице е посоченото неизпълнение,
обуславящо ангажиране на съответната солидарна отговорност на ответника-
кредитополучател, поради което предявените спрямо същия искове по чл.422,
ал.1 от ГПК са доказани по основание.
Действително, съобщението за предрочна изискуемост не е получено
лично от ответника, но връчването е по реда, уговорен от страните-чл.11, т.8
от договора-по пощата с обратна разписка на посочения от заемателя
адрес.Още повече-това е неговият постоянен и настоящ адрес, който не е
променян и на който съобщението е получено лично от другия съдлъжник
Лидия Х.а.Посочените обстоятелства обуславят извод за добросъвестност от
страна на банката при уведомяването, поради което е налице настъпила
предсрочна изискуемост на дълга.Липсата на срок за изпълнение не игнорира
отговорността на длъжника, а и определеният ден за изпълнение на
падежиралите месечни вноски сам кани последния, исковата молба също е
покана за изпълнение, но такова не е последвало.Уговорките относно
възнаградителната лихва-фиксиран 4.9 % за първата година и променлив, но
независещ от банката компонент +5.2 % постоянен компонент (при падаща
3
лихва от 69.92 лв. при първата вноска до 1.05 лв. при последната вноска),
както и неустойката за забава-14.9 % годишно са в рамките на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД, не надхвърлят 30% и не е възможно да се приеме,
че са в противоречие със добрите нрави.Не е нарушен и максималният ГПР-
6.05 %. Месечната такса от 4.95 лв. е по пакет „Комфорт“, т.е. не за
обслужване на кредита, а за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1
от ЗПК.При тези обстоятелства и доводи, липсва основание да се приеме, че
договорът или отделни негови клаузи са недействителни, поради което е
налице валидно задължаване на ответника и предявените установителни
искове по чл.422 от ГПК следва да бъдат уважени.В тази насока
първоинстанционния съд е изложил обстойни мотиви, позовавайки се на
трайна съдебна практика, които се споделят от настоящия състав на
въззивната инстания и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към тях.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото
разноски в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв., а по сметка на Окръжен съд-държавна такса по обжалването в размер
на 307.84 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №578/13.12.2021г., постановено по гр.д.
№243/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Т. ХР. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на
“Райфайзенбанк-България“ЕАД-гр.София, ЕИК......... направените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., а по сметка на Окръжен съд-държавна
такса по обжалването в размер на 307.84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5