Р Е Ш Е Н И Е № 400
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 09.11.2022
г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря Полина
Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов
гр. дело № 2033 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, във
връзка с чл. 510 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД от Т.Н.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 16, против Л.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди
се от ищеца, че на 22.02.2013г. между М.А.С., ЕГН **********, като арендодател от една страна, и Л.Л.Д.,
ЕГН **********, като арендатор, от друга страна, е сключен Договор за аренда на
земеделски земи за срок от 5 години по отношение на недвижим имот ПИ № 025054,
14.210 дка, находящ се в с. Връв, обл. Видин, м. „Валя дънка",
придобит в режим на СИО от М.А.С., ЕГН ********** и Б.П.С., **********.
Договореното арендно възнаграждение за всяка от 5-те стопански години от 2012-
2013г. до 2016-2017г., за които е сключен договорът, е в размер на 25.00 лв/дка, или общо за целия период на ползване на имота до
прекратяването му на 24.08.2018г. – 2131.50 лева.
Ищецът Т.Н.В. посочва в исковата молба, че е взискател по
изп. д. № 82/2019г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, per. № 724, район на действие - ОС - Видин, с длъжник Б.П.С.. Поддържа, че в
хода на изпълнителното производство било установено, че длъжникът Б.П.С.,
заедно със съпругата си М.А.С., притежават в режим на СИО недвижим имот ПИ №
025054, 14.210 дка. находящ се в с. Връв, обл. Видин, м. „Валя дънка“ и отдаден под аренда с гореописания Договор за
аренда, сключен между М.А.С. и Л.Л.Д..
Излага се, че със запорно
съобщение с изх. № 041421/06.08.2015г. по изп. д.
2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов. per. № 844, връчено на 13.08.2015г. по
постоянен адрес на ответницата Л.Л.Д. и на основание
чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК е наложен запор върху вземанията на Б.П.С.
от Л.Л.Д., в качеството й на трето задължено лице,
произтичащи от Договора за аренда, сключен между Л.Л.Д.
и М.А.С. единствено за недвижими имот, предмет на договора, придобит в режим на
СИО и съсобствен между М.А.С. и длъжника Б.П.С., а именно:
ПИ № 025054, площ 14.210 дка в с. Връв, обл. Видин. м. „Валя дънка".
Твърди се, че в установения по чл. 508 от ГПК срок няма
постъпил отговор от третото задължено лице Л.Л.Д. във
връзка с наложения запор и не е извършено плащане. Поради тази причина, по
молба на ищеца и по силата на Постановление за възлагане за събиране от
взискател по чл. 510 от ГПК от 08.09.2015г. по изп.
д. № 2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, вземанията на Б.П.С. от Л.Л.Д., а именно 1/2 от дължимите за стопанските 2012-2013 г.,
2013-2014 г. и 2014-2015 г. арендни плащания са възложени на ищеца Т.Н.В.
вместо плащане.
Посочва се, че отново по молба на ищеца Т.В. по изп. д. № 82/2019г. по описа на ЧСИ Виолета Томова и на
основание наложения и гореописан запор по изп. д. №
2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов е издадено Постановление за възлагане
за събиране на вземане от взискател по чл. 510 от ГПК по изп.
д. № 82/2019г. от дата 05.08.2019г., с което дължимите от ответницата Л.Л.Д. арендни плащания към Б.П.С.
за стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г. са възложени вместо плащане на ищеца Т.В.
в качеството му на взискател по изп. д. № 82/2019г.
Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба
плащане от страна на ответницата Л.Л.Д., в качеството
й на трето задължено лице, не е извършено. Поради забавеното плащане и на
основание чл. 86 от ЗЗД за периода 01.01.2014г. до
12.03.2020г., ищецът претендира от ответника заплащане на законна лихва за
забава в размер на 399.79 лева изчислена
върху дължимата сума от 1065.75 лева
за периода от 01.01.2014г. до 12.03.2020г.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК и в реализираното заповедно производство по
ч.гр.д. № 674/2020 г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение,
както и че ответницата е възразила срещу вземането.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което
приеме за установено, че ответницата Л.Л.Д. с ЕГН ********** дължи на ищеца
Т.Н.В. с ЕГН **********: сумата
в размер на 1065.75 лева, представляваща незаплатени арендни
плащания по Договор за аренда на земеделски земи от 22.02.2013 г., сключен
между М.А.С., като арендодател, и Л.Л.Д., като арендатор, за стопански години от 2012-2013 г.
до 2017-2018 г., възложени на Т.Н.В. с Постановление за възлагане за събиране
от взискател по чл. 510 от ГПК от 08.09.2015г. по изп.
д. № 2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов и с Постановление за възлагане за
събиране от взискател по чл. 510 от ГПК от 05.08.2019г. по изп.
д. № 82/2019г. по описа на ЧСИ Виолета Томова; сумата в размер на 399.79
лева, представляваща законна лихва за забава на осн.
чл. 86 от ЗЗД. изчислена върху процесното вземане за периода от 01.01.2014г. до 12.03.2020 г. върху сумата от 1065,75 лева.
Ответницата
е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска, твърди, че не дължи плащане на претендираната сума и сочи, че е изплатила същата на арендодателя М.А.С.. Признава, че действително е арендатор
по описания в исковата молба Договор за аренда с арендодател
М.А.С.. Излага, че редовно е плащала дължимото арендно
плащане на М.А.С. за всяка стопанска година, като е плащала на същата на ръка и
твърди, че е изплащала цялата сума за имота без значение, че имотът е в режим
на СИО. Поддържа, че е арендатор и на други имоти, които са собственост на
повече от едно лице и практиката е да се заплаща цялата сума на един от тях,
освен ако изрично не е поискано да се заплаща поотделно. Излага, че е получила
Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д № 674/2020г. на PC - Видин, по която Заповед подала в законния срок
Възражение и приложила издадената й от арендодателката
М.А.С. Разписка за изцяло изплатени арендни плащания. Поддържа, че въпреки, че
Разписката е издадена през 2020 г., това не означава, че тогава е изплатила
цялата сума. Относно посочените в исковата молба Постановления за възлагане за
събиране от взискател по чл. 510 от ГПК, от ЧСИ Стоян Якимов по ИД № 2549/2015г.
и от ЧСИ Виолета Томова по ИД № 82/2019г. твърди, че препис от първото не бил
приложен към исковата молба, а второто Постановление на ЧСИ Виолета Томова сочи,
че не й е връчвано никога. Излага, че към исковата молба е приложен препис от
Покана за плащане от юрк. Енчо Генов, като пълномощник
на ищеца, която Покана е изпратена чрез ТП „Български пощи“ на 30.04.2020г.,
т.е същата е изпратена след като тя била изплатила дължимите плащания на
арендодателя. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
По
делото са ангажирани писмени доказателства и съдебно – графологична
експертиза.
Съдът,
като разгледа предявения иск, отговора по него и като взе предвид в съвкупност
и по отделно представените по делото писмени доказателства, изготвената съдебно-графологична експертиза приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, като е довнесъл дължимата се държавна такса, поради което
предявеният с молбата иск е допустим.
Видно от представените по делото писмени доказателства е
че между М.А.С., като арендодател, от една страна и ответницата Л.Л.Д., като арендатор, от друга страна, е сключен Договор за
аренда на земеделски земи от 22.02.2013 г. Срокът на договора е 5 години.
Същият е сключен по отношение на недвижим имот ПИ № 025054, 14.210 дка, находящсе в с. Връв, обл. Видин, м. „Валя дънка", придобит в режим на СИО от М.А.С. и Б.П.С.. В
отговора на исковата молба ответницата не оспорва обстоятелството, че
действително е арендатор по горецитирания договор. Договореното арендно
възнаграждение за всяка от 5-те стопански години от 2012-2013г. до 2016-2017г.,
за които е сключен договора, е в размер на 25.00 лв/дка,
или общо за целия период на ползване на имота до прекратяването му на
24.08.2018г. – 2131.50 лева.
От представената по делото справка от НБД Население е
видно, че Б.П.С. е съпруг на М.А.С..
От представеното по делото копие на Постановление за
възлагане за събиране от взискател по чл. 510 от ГПК по изп.
д. № 82/2019 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724, район на действие –
ОС – Видин се установява, че ищецът Т.Н.В. е взискател
по горецитираното изпълнително дело, а длъжник по делото е съпругът на М.А.С. -
Б.П.С.. В хода на изпълнителното
производство е установено, че длъжникът Б.П.С., заедно със съпругата си М.А.С.
притежават в режим на СИО недвижим имот ПИ № 025054,14.210 дка, находящ се в с.
Връв, обл. Видин, м. „Валя дънка" и отдаден под аренда с
гореописания Договор за аренда, сключен между М.А.С. и Л.Л.Д..
Видно от представеното по делото запорно
съобщение с изх. № 041421/06.08.2015г. по изп. д.
2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, per. № 844 е че същото е връчено на
13.08.2015 г. по постоянен адрес на ответницата Л.Л.Д..
В подкрепа на горното по делото са представени доказателства и на основание чл.
450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК, е наложен запор върху вземанията на Б.П.С.
от Л.Л.Д., в качеството й на трето задължено лице,
произтичащи от Договора за аренда, сключен между Л.Л.Д.
и М.А.С. единствено за недвижими имот, предмет на договора, придобит в режим на
СИО и съсобствен между М.А.С. и длъжника Б.П.С., а
именно: ПИ № 025054, площ 14.210 дка в с. Връв, обл. Видин, м. „Валя дънка". От третото задължено лице Л.Л.Д. в установения по чл. 508 от ГПК срок не постъпил
отговор във връзка с наложения запор и не е извършено плащане. По силата на
Постановление за възлагане за събиране от взискател по чл. 510 от ГПК от 08.09.2015г.
по изп. д. № 2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян
Якимов, представено като доказателство по делото и по молба на ищеца Т.Н.В.,
вземанията на Б.П.С. от ответницата Л.Л.Д., а именно ½
от дължимите за стопанските 2012-2013г.,
2013-2014г. и 2014-2015г. арендни плащания са възложени на ищеца Т.Н.В. вместо
плащане.
На основание гореописания наложен запор по изп. д. № 2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов е
издадено и по молба на ищеца Т.В. по изп. д. №
82/2019г. по описа на ЧСИ Виолета Томова е издадено Постановление за възлагане
за събиране на вземане от взискател по чл. 510 от ГПК по изп.
д. № 82/2019г. от дата 05.08.2019г., с което дължимите от ответницата Л.Л.Д. арендни плащания към Б.П.С.
за стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г. са възложени на ищеца Т.В. вместо
плащане в качеството му на взискател по изп. д. №
82/2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-графологична експертиза се доказа по безспорен
начин, че постановлението за възлагане е връчено на ответницата на 24.08.2015 г.
Ответницата не доказа в настоящия процес плащане от нейна
страна, в качеството й на трето задължено лице. По делото не бяха представени
доказателства и ответницата не успя да докаже, че е платила на М.С. преди
получаване на запорното съобщение. Съдът е допуснал
до разпит на ответника един свидетел, а именно арендодателката
М.С., с чийто разпит ответникът следваше да докаже плащанията за съответните
стопански години, а именно кога М.С. е получила плащанията и по какъв начин са
извършени те. Ответницата не успя да осигури явяването на допусната свидетелка,
поради което същата беше заличена и ответницата не успя да докаже
обстоятелствата относно датата на получаване на плащанията по договора за
аренда. Представената по делото от ответницата разписка е представена след
датата на налагане на запора, поради което не може да се противопостави на
кредитора. Съдът намира, че твърдението на ответницата, че арендното
възнаграждение за целия имот е изплатено на М.С. на ръка не е подкрепено с
никакви доказателства. Не съществува законова презумпция, по силата на която да
се приеме, че единият съсобственик е оправомощен да
получава плащане от името на другия. Ответницата Л.Л.Д.
не успя да докаже твърдението си, че М.С. е имала това право. В тази връзка
ответницата е ангажирала по делото единствено разписка, датирана от 09.07.2020
г., която съдът счита, че е създадена за целите на процеса. Дори да се приеме,
че същата удостоверява действително извършени плащания, то същите на основание
чл. 452, ал. 1 от ГПК са непротивопоставими на
кредитора Т.В., тъй като от разписката
не се установява кога са извършени плащанията и дали не са извършени след
налагането на запора на 13.08.2015 г. върху ½ от вземането по договора
за аренда, дължимо на Борис Симеонов. Дори ответницата да е заплатила
цялата рента на Мариета Симеонова, то тя продължава да дължи другата половина
от арендата към съпруга й Борис Симеонов, респективно дължима към ищеца Т.В..
Предвид
изложеното, исковете за установяване дължимостта на сумата в размер на 1065.75 лева, представляваща
незаплатени арендни плащания по Договор за аренда на земеделски земи от
22.02.2013 г., сключен между М.А.С., като арендодател,
и Л.Л.Д., като арендатор, за стопански години от
2012-2013 г. до 2017-2018 г., възложени на Т.Н.В. с Постановление за възлагане
за събиране от взискател по чл. 510 от ГПК от 08.09.2015г. по изп. д. № 2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов и с
Постановление за възлагане за събиране от взискател по чл. 510 от ГПК от
05.08.2019г. по изп. д. № 82/2019г. по описа на ЧСИ
Виолета Томова и за сумата в размер на 399.79 лева, представляваща
законна лихва за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД.
изчислена върху процесното вземане за периода от 01.01.2014г.
до 12.03.2020 г. върху сумата от 1065.75 лева следва да бъдат уважени в пълен
размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски в настоящото производство съразмерно уважената
част от иска за платена държавна такса в размер на 70.69 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева.
На
ищеца следва да се пресъдят и разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от иска, с която е признато съществуване
на вземането. Ищецът претендира разноски по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 674/2020 г. по описа на ВРС за платена държавна такса в размер на 70.69 лева
и за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева. Съдът констатира от
приложеното ч.гр.д. № 674/2020 г., че ищецът е направил разноски по същото за
платена държавна такса в размер на 29.31 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00 лева, поради което искането за присъждане на разноски за
държавна такса за горницата над 29.31 лева до пълния претендиран размер от
70.69 лева се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, а искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи в пълния
претендиран размер от 200.00 лева.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на ищеца Т.Н.В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 16, изпълнение на парично задължение на следните суми, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 674/2020 г. по
описа на ВРС, а именно: сумата в размер на 1065.75
лева, представляваща незаплатени арендни
плащания по Договор за аренда на земеделски земи от 22.02.2013 г., сключен
между М.А.С., като арендодател, и Л.Л.Д., като арендатор, за стопански години от 2012-2013 г.
до 2017-2018 г., възложени на Т.Н.В. с Постановление за възлагане за събиране
от взискател по чл. 510 от ГПК от 08.09.2015г. по изп.
д. № 2549/2015г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов и с Постановление за възлагане за
събиране от взискател по чл. 510 от ГПК от 05.08.2019г. по изп.
д. № 82/2019г. по описа на ЧСИ Виолета Томова; сумата в размер на 399.79
лева, представляваща законна
лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД. изчислена върху процесното вземане
за периода от 01.01.2014г. до 12.03.2020 г. върху
сумата от 1065.75 лева.
ОСЪЖДА Л.Л.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Т.Н.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 16, направените от ищеца разноски
по настоящото производство в общ размер на 470.69
лева /70.69 лева за платена държавна такса и 400.00 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Л.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Т.Н.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 16, направените от ищеца разноски по
ч.гр.д. № 674/2020 г. по описа на ВРС в размер на 200.00 лева за адвокатско възнаграждение и 29.31 лева за платена държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ искането до
пълния претендиран размер от 70.69 лева като неоснователно.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: