Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 766 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от В.Д.П. и Я.С.П. субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника Й.А.Н., че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с ид.10135.5505.271 по
Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Аспарухово, с площ на реалната част от 1930
кв.м., при граници: имоти с ид.10135.5505.28; 10135.5505.272,
10135.5505.270; 10135.5505.269; 10135.5505.267; 10135.5505.266, 10135.5505.265,
10135.5505.248 и останалата част от имот с ид. 10135.5505.271, очертана в
червен цвят на скицата на
л.32 от папката на ВРС.
В исковата молба ищците излагат, че са
собственици на процесния имот – реална част от ПИ с ид.10135.5505.271 по
Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Аспарухово, с площ на реалната част от 1930
кв.м. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в следствие на
осъществявана трайно явно и необезпокоявано фактическа власт с намерение за
своене в период от 09.08.1999г. до датата на предявяване на иска, към което
присъединяват владението на праводателката си Й.Н. в периода от 1988г. до
09.08.1999г., както и владението на нейните праводатели от преди 1988г.
Началото на владението си свързват със сключения с ответницата предварителен
договор за покупко-продажба на имота от 09.08.1999г., по силата на който са и
заплатили договорената продажна цена от 3500 долара. Твърдят, че от момента на
предаване на владението на 09.08.1999г. не са го прекъсвали и са го упражнявали
трайно, явно и необезпокоявано с намерение за своене. Твърдят, че имотът не е
бил внясян в ТКЗС, не е бил земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и не е подлежал на
реституция. Посочват, че ответницата им оспорва собствеността с факта, че счита
себе си за собственик на процесния имот. Молят съда да уважи предявения иск,
като приеме за установено по отношение на ответницата, че именно ищците са
собственици на имота.
В предоставения срок за отговор по
чл.131 от ГПК ответникът – Й.Н. е
депозирала писмен отговор, в който заявява че действително на 09.08.1999г. се е
разпоредила с имота чрез сключването на предварителен договор в полза на В.Д.П.,
който и заплатил уговорената продажна цена. Не оспорва, че на тази дата му е
предала владението на имота, както и че след това не е посещавала имота и не е
предявявала претенции за собствеността му. Счита, че след като не е прехвърлила
имота по нотариален ред същият е все още нейна собственост. Не оспорва, че
процесната реална част, която от 1999г. се владее от ищците преди това е била
владяна от нея – от 1988г., а преди това и от нейните родители. Предоставя на
съда да прецени кой е собственик на процесния имот.
В съдебно заседание ищците – В. и Я. П., чрез
процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат
уважени. Считат, че са налице елементите от фактическия състав на придобивната
давност, поради което молят за зачитане на ефекта й по отношение на ответницата.
Молят за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Й.А.Н. – редовно уведомена
за съдебното заседание не се явява лично и не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото
предварителен договор от 09.08.1999г. Й.А.Н. е поела задължението да продаде на
В.Д.П. собствения си недвижим имот
находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово, а именно реална част от имот №
1975 в кв.102 по плана на кв.Аспарухово с площ от 1900 кв.м., при граници:
имоти с № 1857, 1856, 1854, 1853 и останалата част от имот № 1795 за сумата от
3500 долара. В договора е посочено, че владението върху имота е предадено от
продавача на купувача на 09.08.1999г. пред свидетел – Н.Д.С..
Видно от представено удостоверение
издадено от Община Варна, район Аспарухово, ПИ с пл.№ 1795 не попада в
картатата на възстановената собственост, няма данни за постъпили реституционни
претенции, както и за това дали същият представлвява имот по чл.19 от ЗУТ. Посочено е, че ПИ с
ид.10135.5505.271 представлява част от ПИ с пл.№ 1795 включен в парцел V, в кв.102 по ПР от 1978г. и същият
попада в урбанизирана територия.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.Д.С. и Т.Д.К.. И двамата
свидетели посочват, че В. и Я. П. имат имот в кв.Аспарухово, на ул.“Кирил и Методий“,
срещу гробищния парк, с площ от около 2 дка. Имотът закупили от Й., която го
имала от своите родители. Свидетелят Н.С.посочва, че е присъствал при сключване
на договора за продажба и плащането на цената, както и на предаване на
владението на имота от Н. на П.. Имотът на В. и Я. бил ограден и те се грижели
за него през годините, като го почиствали от трева. Посочват, че през годините
след 2000г. до настоящия момент П. не били изоставяли имота, нито пък са чували
други лица да са го заемали, нито да са оспорвали собствеността им, в това число
и продавачата им.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявени при условията на кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника,
че ищците В. и Я. П. са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с ид.10135.5505.271
по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Аспарухово, с площ на реалната част от
1930 кв.м., при граници: имоти с ид.10135.5505.28; 10135.5505.272,
10135.5505.270; 10135.5505.269; 10135.5505.267; 10135.5505.266, 10135.5505.265,
10135.5505.248 и останалата част от имот с ид. 10135.5505.271.
Правният интерес за
ищците произтича от твърденията им за принадлежност на собствеността по
отношение на имота в техния патримониум придобита на оригинерно основание, а именно въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в следствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано
фактическа власт в периода от 09.08.1999г. до настоящия момент с намерение за
своене,
което се оспорва от ответницата Й.А., считаща себе си за собственик на имота.
Спецификата на предявените установителни искове
обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В тежест на
ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване твърденията си
за принадлежност на собствеността, а в тежест на ответника - да установяи правоизключващите
си възражения, ако е въвел такива.
В настоящия случай ищците П. се позовават на собственост придобита в
следствие на давностно владение в периода от 1999г. до настоящия момент. Давността
като оригинерен способ за придобиване на права не предполага изследване дали
същите са принадлежали на друго лице, а единствено дали упражняваната от
позоваващият се фактическа власт е била с намерение за своене на вещта и е
продължила изискуемият от закона период от време – 10 години, съгласно чл.79 от
ЗС, както и били ли са налице законови пречки за придобиване на собствеността
съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се установява,
че процесният имот представлява реална част от урегулиран имот, попадащ в
урбанизираната територия на кв.Аспарухово в гр.Варна. Няма данни същият да е
бил актуван като общинска или държавна собственост, нито да е бил обобществен и
реституиран. Същият, според неоспорените твърдения на ищците, е принадлежал на
ответницата Й.Н. към 1999г., когато владението му им е предадено във връзка със
сключен предварителен договор. Ответницата не оспорва също, че считано от
1999г. до настоящия момент единствено ищците ползват имота като свой, а тя
самата не го е посещавала и не е искала да излязат от него. В този смисъл са и
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Стоянов и
Костов. Същите имат преки впечатления от страните по спора и процесния имот и
като произходящи от безпристрастни свидетели съдът кредитира показанията им и
ги поставя в основата на правните си изводи. Налице е следователно продължило
повече от 10 години владение на имота с намерение за своене от ищците. Срещу тях,
в периода на твърдяното давностно владение, не са били водени искове за
собственост по отношение на процесния имот, което да е довело до прекъсване и
или спиране на давността. Въз основа на изложеното съдът намира, че въведеният
придобивен способ – придобиване по давност на процесния имот при упражнявана
трайно, явно и необезпокоявано на фактическа власт по отношение на имота в
период от повече от 10 години считано от 09.08.1999г. до датата на предявяване
на иска /28.01.2019г./, а и след това до настоящия момент, доколкото давността
не се прекъсва при предявяване на иск от ищеца, който се позовава на нея / в
този смисъл Решение № 57/27.06.2018г. по гр.д.№ 591/2017г. по описа на ВКС, II
г.о./ е породил права в патримониума на ищците. Не се установи понастоящем
ответницата Й.Н. да притежава противопоставимо право на собственост на това на
ищците по отношение на процесния имот, което обуславя извод за основателност на
предявените от тях положителни установителни искове за собствеността му.
Страните не са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В.Д.П., ЕГН ********** и Я.С.П.,
ЕГН ********** *** против Й.А.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** субективно кумулативно съединени искове, че ищците В.Д.П., ЕГН ********** и Я.С.П., ЕГН ********** са собственици на реална част от ПИ с ид.10135.5505.271 по
Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Аспарухово, с площ на реалната част от 1930
кв.м., при граници: имоти с ид.10135.5505.28; 10135.5505.272,
10135.5505.270; 10135.5505.269; 10135.5505.267; 10135.5505.266, 10135.5505.265,
10135.5505.248 и останалата част от имот с ид. 10135.5505.271, очертана в
червен цвят на скицата на л.32 от папката на ВРС, която преподписана от съда
представлява неразделна част от решението, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в следствие на
осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт с намерение за
своене в периода от 09.08.1999г. до датата на предявяване на иска /28.01.2019г./, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: