Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 230/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 4913/12.02.2020 г. от „ТРАНСМЕТАЛ - ИНВЕСТМАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“, № 9 за осъждане на „РАДОСТ МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Топола“, № 13, ап. 1, да върне сумата сумата
75000.00 лв., част от общо дължимата сума 741000.00 лв., представляваща общ
размер на получено на отпаднало основание, авансово плащане по Договор за
услуга от 09.08.2018 г., ведно със законна лихва считано от предявяване на иска
до изплащането, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че притежава разрешение за
дейности с отпадъци, съобразно разпоредбите на ЗУО и в качеството на такъв е
сключил с ответника процесния договор, по силата на който ответникът поел
задължение в границите на едногодишния срок на договора, да извършва сортиране
и разсортиране на метални отпадъци, съхраняващи се на специализирани площадки,
стопанисвани от ищеца, срещу уговорено възнаграждение в размер на 88.01 лв., на
тон. Предвидено било и допълнително месечно възнаграждение при достигане на
определен обем обработени отпадъци, а именно при достигане на над 500 т., на
месец – по 8.80 лв. за всеки тон. Излага, че съобразно предвиденото в чл. 2.2
от Договора, заплащането на възнаграждението било по банков път, на авансови
вноски като за всяка авансова вноска, ответникът издавал фактура. Така за
периода 10.08.2018 г. – 27.11.2018 г., извършил 17 авансови плащания в полза на
ответника на обща стойност 750000.00 лв., за които ответникът макар и да издал
фактури, не изпълнил задължението си по договора да сортира/разсортира метални
отпадъци. Вместо изпълнение на задълженията си по договора ответникът
единствено предприел връщане на част от полученото по договора, а именно сумата
9000.00 лв., на 15.01.2019 г. Ищецът излага още, че до изтичане на срока на
договора – 09.08.2019 г. от страна на ответника е налице пълно неизпълнение на
поетите задължения. Счита, че изтичането на срока на договора и неизпълнението
на задълженията по него от ответника е довело и до отпадане на основанието за
авансово получаване на възнаграждение, поради което и последното подлежи на
връщане. С изложените обстоятелства обосновава интересът си от предявяване на
частичния иск. Претендира присъждане на законна лихва, считано от предявяване
на иска и разноските по делото.
В срока
по чл. 367 ГПК, ответникът
„Радост Метал“ ЕООД не депозира писмен отговор. В с.з., не изпраща представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените доказателства, че на 09.08.2018 г. е сключен
Договор за услуга, по силата на който ответното дружество е поело
задължение да разсортира и сортира метални отпадъци, находящи се на
площадката на ищеца, при поето задължение от страна на последния да заплаща
възнаграждение в размер на 88.01 лв., за всеки обработен тон, без ДДС (чл. 1.1 и 2.1 от Договора). Уговорено е плащането на цената да се извършва в срок
до 15 дни след издаване на фактура, авансово в брой или по банков път. (чл. 2.2). Страните уговорили срок на
договора една година, считано от датата на подписването му 09.08.2018 г.
От представените доказателства
се установява още и, че от страна на ищеца са извършени авансови плащания през
периода 10.08.2018 г. – 27.11.2018 г., общо в размер на 750000.00 лв., за които
от страна на ответника са издадени фактури №№ 3-25.
От представения
приходен касов ордер, без номер, от дата 15.01.2019 г. се установява още, че
ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 9000.00 лв., с посочено
основание „съгл. Договор и авансово преведени суми“.
След извършена
служебна справка в Публичния регистър на Търговците и Брокерите на отпадъци,
воден при Изпълнителна агенция по околна среда се установява, че ищеца е вписан
в Регистъра под № 44/15.10.2012 г. и към момента на справката е със статут на
действащ търговец и брокер.
По отношение на
ответника се установява, че същият е вписан в Регистъра под № 931/28.05.2018 г.,
и към момента е със статут на действащ търговец.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
За основателността на кондикционния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно
и пълно доказване, да установи съществуването
на валидно облигационно правоотношение по процесния договор, че е изправна
страна по него, неизпълнение на задълженията на ответника по него, отпадане на
основанието, размер на заплатените по договора суми.
В тежест на ответника по делото е да докаже, че е изправна страна по договора.
Валидността на
облигационната връзка между страните по процесния предварителния договор за
продажба, не е оспорена. Липсва спор и относно изправността на ищеца, досежно
плащането на сумите по договора, а и това се установява от представените по
делото доказателства за извършени авансови плащания по договора, удостоверени
от издадените от ответника фактури.
От събраните в хода
на производството доказателства се установява, че ответникът е неизправна
страна по договора. За да направи този извод, съдът съобрази, че от страна на
ответника, в чиято тежест е, не са наведени твърдения и не са представени
кореспондиращите им доказателства, същият да е изпълнявал задълженията си по
договора, съответно на уговореното в него, което би му дало основание да
задържи изцяло или частично заплатените авансово суми. Нещо повече, установява
се, че още преди изтичането на срока на сключения договор, ответникът е
предприел връщане на част от получените авансово суми. При липсата на
доказателства в границите на срока на договора ответникът да е престирал работа
в обем съответен на авансово заплатените от ищеца суми и при липса на твърдения
след изтичането на срока, облигационната обвързаност на страните да е била
продължена дори и с конклудентни действия, следва да се приеме, че е отпаднало
основанието за заплащане на сумите.
С оглед отпадане на облигационната връзка
между страните и с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, на ищеца се следва
сумата, която е дал по договора – 741000.00 лв., с оглед извършеното частично
връщане на сумата от 9000.00 лв. Ответникът не е предприел оспорване, че сумите,
за които са представени доказателства са получени от него именно на основание
разваления договор.
Поради изложеното и предвид
предявяването на иска като частичен до размер на сумата 75000.00 лв., той
следва да бъде уважен изцяло.
Основателно се явява искането за присъждане на законната лихва върху подлежащата на връщане главница, считано от предявяване на иска – 12.02.2020 г.
до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора на ищеца се следват направените в
хода на производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с
направеното искане, представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, а
именно сумата от 3000.00 лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „РАДОСТ
МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Топола“, № 13, ап. 1 ДА ВЪРНЕ на „ТРАНСМЕТАЛ
- ИНВЕСТМАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Георги Бенев“, № 9, сумата 75000.00 лв. (седемдесет и пет хиляди лева), част от общо дължимата сума 741000.00
лв., представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане по Договор
за услуга от 09.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 12.02.2020 г. до изплащането, както и
да заплати сумата 3000.00 лв. (три хиляди лева), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му пред
ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: