РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Варна, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110102550 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „***" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. *** , ет. *** срещу Ю. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № ***обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ***
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***
съществуват вземания срещу Ю. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул.
„***“ № *** за следните суми , за които е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ВРС, а именно:
сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № *** от 08.01.2020 г., сумата от 76,81
лв. (седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 08.01.2020 г. до
08.07.2020 г., сумата от 150,36 лв. (сто и петдесет лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща законна лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода от 08.09.2020 г. до 01.01.2022 г., ведно със
1
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че ответницата е отправила искане за
сключване на договор за заем между него и „***" ООД, ЕИК ***. Искането е
попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на Заемодателя-
*** Договорът за заем се сключва съобразно законовите разпоредби на
Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за
кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, актуална
електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на
главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил
желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин
Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен
заем със „***" ООД.
„***" ООД изпраща на посочената от Заемателя електронна поща
Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем,
съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от
Заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати" съгласно Общите
условия Заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с
договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на
предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл. 10 от
Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги
ЗЕДЕУУ , и то при условията при които последните са му предоставени.
Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.
Заемодателят потвърждава сключването на договора за заем като
изпраща на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем
№ ***, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно
Общите условия, приети от Заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила
от датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя (08-01-2020г.) и
става задължителен и за двете страни.
Между страните е сключен валиден договор, съгласно който
заемодателят - „***" ООД е изплатил на заемателя - Ю. К. П., сумата от 650
2
лв., а от своя страна длъжникът се е задължил да върне заемната сума
разсрочено на 6 месечни вноски.
Сумата е получена от клиента на каса на *** срещу предоставена от
него лична карта на 08.01.2020г.
Дължимата сума по кредита е в размер на 748,50 лева - главница и
възнаградителна лихва, ГЛП е фиксиран в размер на 40,05 %, ГПР е 48,4%
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и
не е заплатил дължимите суми. Ответницата е заплатила само 21.69 лева
възнаградителна лихва, оставащата възнаградителна лихва е 76,81 лева.
На ответницата е начислена лихва за забава от 08.09.2020г. до
01.01.2022г., като такава не е начислявана съгласно чл.6 от ЗМДВИП.
Дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и
е образувано ч.гр.д. № ***г. PC *** е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя
е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за
описаните по-горе суми.
Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми:
-главница: 650 лв. - дължима и неплатена по договор за паричен заем
№ *** / ***г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изпълнение на задължението;
- възнаградителна лихва: 76.81 лв. - дължимата и неплатена за периода
08-01-2020 г. до 08-07-2020 г.
- законна лихва за забава: 150.36 лв. - дължимата и неплатена за
периода от 08-09-2020 г. до 01-01-2022 г.
Иска се присъждането на сторените в производствата (заповедно и
исково) разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
3
В него твърди, че предявени иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва иска. От исковата молба не ставало ясно, че страните били в
договорни отношения.
Моли да се отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищецът не се явява и не изразява становище.
Представител на ответника се явява като моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗА.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: договор за паричен заем
кредирект № *** сключен на 08.01.2020 г. индивидуални условия на договора,
лог файл по договор за паричен заем № *** искане за сключване на договор
за кредит от 08.01.2020 г. от Ю.П., стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, ОУ, приложени по
ч.гр.д.***г. на ВРС се установява, че ответницата на 08.01.2020г. е
отправила искане за сключване на договор за заем между нея и „***" ООД,
ЕИК *** Искането е отправено чрез попълване на бланка на сайта на
Заемодателя. В бланката ответницата е попълнила своите лични данни,
актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем -
размер на главница – 650 лева и период на погасяване – 6 вноски, едно лице за
контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата
заемна сума. Ответницата се е съгласила с ОУ видно от лог файла по
договора.
На ответницата е предоставен стандартен европейки формуляр с
условията по кредита – главница – 650 лева, лихва 98,50 лева, фиксиран ГЛП
– 40.05 %, ГПР – 48.4%, размера на неустойката при непредставяне на
обезпечение – 439,50 лева.
Заявката за кредит, отправена от ответницата до ищцовото дружество е
одобрена, поради което на ответницата е изпратен договор за паричен заем №
*** и ОУ на посочения от нея имейл. С това действие съгласно чл.18, ал.1 и
4
ал.2 от ОУ договорът се смята за сключен между страните.
По силата на договора заемодателя представя в заем на заемателя сума
в размер на 650 лева, който следва да се погаси на 6 месечни погасителни
вноски, падежът на последната вноска е на 08.07.2020г. В договора е
обективиран погасителен план, в който е посочен падежа на всяка една от
вноските и размерът й с посочени са главница, лихва, и евентуално
неустойка. Падежът на последната вноска е на 08.07.2020г. Договорната
лихва е в размер на 98,50 лева, фиксиран ГЛП – 40.05 %, ГПР – 48.4%,
размера на неустойката при непредставяне на обезпечение съобразно чл.6.2.
от договора – 439,50 лева.
Видно от представения лог файл по кредита на 08.01.2020г. ищцовото
дружество е наредило по проценсия кредит на ответницата да се изплатят 650
лева чрез *** на същия ден – 08.01.2020г. ответницата е изтеглила чрез ***
заемната сума от 650 лева.
От ЧГД № *** г. по описа на РС-***, *** състав се установява, че на
28.01.2022г. заявителят ищец е подал заявление по чл.410 ГПК срещу
ответницата, по което е издадена заповед по чл.410 ГПК, с която Ю. П. е
задължена да заплати на кредитора ищец сумата от 650 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № *** от 08.01.2020 г.,
сумата от 76,81 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 08.01.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 150,36 лв.,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху просрочената
главница за периода от 08.09.2020 г. до 01.01.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50,29 лв. за
сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от заявлението,
от които 17,55 лв. за държавна такса и 32,74 лв. за юрисконсултско
възнаграждение дължими на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП.
Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми по договор за
паричен заем № *** от 08.01.2020 г., а именно: сумата от 263,19 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл. 6.2 от договора за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 99 лв.,
5
представляваща еднократно начислена неустойка за забава в размер на 10%
от остатъка на дължимата сума по договора, сумата от 100 лв.,
представляваща разходи за събиране на вземането, както и в частта за
разноските, за разликата над присъденото юрисконсултско възнаграждение в
размер на 32,74 лв. до поисканото такова в размер на 260 лв.Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което предвид дадените
му указания в законоустановения срок заявителят предявява настоящия иск.
Срещу издадената заповед е подадено възражение в законоустановения
срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че в полза на „***" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. ***, ет. ***съществуват вземания срещу Ю. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *** ж.к. *** ул. „***“ № ***за следните суми ,
за които е издадена Заповед № ***г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет
лева), представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № **
от *** г., сумата от 76,81 лв. (седемдесет и шест лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 08.01.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 150,36 лв. (сто и петдесет
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава,
начислена върху просрочената главница за периода от 08.09.2020 г. до
01.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В тежест на ищеца е да докаже, че между ищеца и ответника е сключен
процесния договор за кредит, с посочените в исковата молба условия, че
ищеца е изправна страна по него, изискуемостта на процесния вземания.
В тежест на ответника е да установи твърдените обстоятелства, на
които основава релевираните правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вкл. изтичането на законоустановения давностен срок, приложим
6
за процесното вземане.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че
страните са сключили процесния договор за заем под формата на електронен
документ съобразно чл.2 и чл.3 от ЗЕДЕУУ на 08.01.2020г. съобразно чл.10
от ЗЕДЕУУ и ОУ по договора.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора като на 08.01.2020г. е
превел чрез *** на ответницата сумата по заема в размер на 650 лева, която
ответницата е изтеглила още същия ден.
Ответницата не доказа да е заплащала суми по договора претендирани
от ищеца.
Процесният договор е за потребителски кредит и ответницата има
качеството на потребител съобразно разпоредбата на § 13,т. 1 ДР на ЗЗП.
Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно
съобразно чл.7, ал.3 от ГПК.
По процесният договор е уговорен ГПР в размер на 48.4%, като не е
посочен начина на формиране на този ГПР. Посочен е лихвен процент - 40,05
% и неустойка в размер на 439,50 лева, която явно не е включена в ГПР, което
е в нарушение на чл.11, т.10 от ЗПК.
Нарушена е разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, с която е определен
лимит на размера на ГПР - пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на
Република България. Съгласно чл.1 на ПМС №426/18.12.2014 г. годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя от
размера на основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно
от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от
годишния размер. За периода на действие на договора е валиден основен
лихвен процент /проста годишна лихва/ в размер на 0.00 на сто, определен на
осн. чл.35 ЗБНБ - видно от публикации в сайта на БНБ - *** Поради това ГПР
не следва да надвишава 50 %, а в случая той е 48,4% с невключена неустойка
в размер на 439,50 лева и е явно, че надвишава 50 %.
Горепосочените доводи на съда обосновават нищожността на
7
процесния договор за кредит поради противоречие със закона – чл.22 вр. с
чл.10, ал.1. т.10 ЗПК.
На основание чл.23 от ЗПК при нищожност на договор за кредит се
дължи връщане само на чистата стойност по кредита. В случая чистата
стойност по кредита е в размер на 650 лева, която ответницата следва да
върне на ищеца.
На ищеца следва да се присъди лихва за забава върху просрочената
главница за посочения от него период 08.09.2020г. – 01.01.2022г. на
основание чл.33 ЗПК. Използвайки електронен лихвен калкулатор на ***
съдът изчисли, че законната лихва за забава върху главницата от 650 лева за
периода 08.09.2020г. – 01.01.2022г. е в размер на 86.84 лева, който следва да
се присъди на ищеца.
С оглед на горното предявения установителен иск по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК следва да бъде уважен за сума в размер на 650 лева –
главница по договора за кредит, сумата от 86.84 лв., представляваща законна
лихва за забава върху просрочената главница от 650 лева, за периода от
08.09.2020 г. до 01.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане
на задължението и отхвърлен за разликата от претендирания размер от 150,36
лв. - законна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за
периода от 08.09.2020 г. до 01.01.2022 г. до уважения размер от 86.84 лв. за
същия период и за сумата от 76,81 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 08.01.2020 г. до 08.07.2020 г.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, които му се дължат
съразмерно с уважената част от исковете. Сторените разноски от ищецът са
следните: 17,55 лева – държавна такса в заповедното производство, 32,74 лева
– юрисконсултко възнаграждение, 132,45 лева – държавна такса в исковото
производство. Претендира се юрисконсултко възнаграждение в исковото
производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП, определя на 100 лева предвид липсата на правна сложност по делото и
неучастието на юрисконсулта в проведеното по делото открито съдебно
заседание. От тези разноски съразмерно с уважените искове на ищеца следва
да се присъдят 42,24 лева по заповедното производство и 195,27 лева в
исковото производство.
8
Процесуалния представител на ответницата адв.Д. е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА и
такова му се дължи съразмерно отхвърлената част от предявените искове. На
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за указаната
правна помощ е в размер на 400 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове на адв.Д. от ВАК следва да се присъди възнаграждение в
размер на 64 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИАЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК в отношенията между „***" ООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, ет. *** и Ю. К.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ж.к. ***, ул. „***“ № *** че в полза на
„***" ООД, ЕИК *** съществуват вземания срещу Ю. К. П., ЕГН **********,
ПО ОТНОШЕНИЕ на следните суми, за които е издадена Заповед № ***г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, а именно:
сумата от 650 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен
заем № *** от 08.01.2020 г., сумата от 86.84 лв., представляваща законна
лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода от
08.09.2020 г. до 01.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане
на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове по отношение на
законната лихва за забава за разликата от предявения размер от 150,36 лв. -
законна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода
от 08.09.2020 г. до 01.01.2022 г. до уважения размер от 86.84 лв. за същия
период и за сумата от 76,81 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 08.01.2020 г. до 08.07.2020 г.
ОСЪЖДА Ю. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на „***" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. ***, ет. *** сумата в размер на 42,24 лева, разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.***г. на ВРС и в размер на 195,27
лева, разноски в исковото производство съразмерно уважената част от
9
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. ***ет. *** да заплати на адвокат адв.М. К. Д. от АК ***, със
служебен адрес гр.*** ул.“***“ № ***, личен № **** сума в размер на 64
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10