№ 1142
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501527 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 1573/17.03.2025 г., по гр.д.№ 7436/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша №2, да плати на Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. ***, кв. ***, бл. ***, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2021 г. до
окончателното плащане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за извършване на престъпление
по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за извършването на което е признат за невиновен с
влязла в сила на 05.06.2021 г. присъда по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав, като е
отхвърлил иска за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.
Срещу това решение, в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, която моли въззивния съд да го отмени като изцяло
отхвърли иска или в случай, че го намери основателен – да намали размера му. Поддържа, че
решението в неговата осъдителна част, е неправилно и необосновано като не били налице
законовите основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.З от
ЗОДОВ. Спрямо ищеца Б. В. Т. било повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление "Измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай",
по състава на чл.211 пр.1, вр.чл.209 ал.1 от НК, като въпросното деяние е наказуемо с
"Лишаване от свобода" за срок от 3 до 10 години. Въпреки тежестта на повдигнатото
обвинение, спрямо ищеца не била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение
"Задържане под стража", а значително по-леката "Парична гаранция". Не били наложени
1
каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда и на обвиняемия не
били създадени сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот.
Въззивникът счита недоказана исковата претенция на Б. В. Т. като липсвали ясни,
недвусмислени и категорични доказателства за заявения сериозен обем неимуществени
вреди, изразяващи се във влошаване на психическото и емоционално състояние; изпитване
на силен стрес и страх от осъждане; възникване на сериозни здравословни проблеми;
смущения в съня и затруднени комуникации с близки и роднини - все по причина и
вследствие на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Не била
доказана и причинно- следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото спрямо
ищеца обвинение по процесното наказателно преследване. Недоказани били вредите от
прекомерна продължителност на наказателната репресия спрямо ищеца. Общата
продължителност на наказателното преследване, включващо досъдебна и съдебна фази на
процеса, била около 4 години, което представлявало кретък и разумен срок в приемливите
времеви рамки за провеждане на досъдебно и съдебно наказателно производство. По делото
не били представени каквито и да било доказателства ответникът със своето процесуално
поведение да е станал причина за неоправдано отлагане или забавяне както на разследването
на досъдебна фаза, така и на разглеждането на делото пред съда. Оправдателната присъда не
била протестирана. Размерът на обезщетението от 20 000 лева за неимуществени вреди бил
необосновано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост, установен в
чл.52 от ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната
съдебна практика по аналогични казуси. Както бе посочено по-горе, считаме за
неоснователни и недоказани пред първостепенния съд твърденията в исковата молба за
съществено влошаване на качеството на живот на ищеца Т. вследствие на воденото срещу
него наказателно производство и повдигнатите обвинения.
Въззиваемият Б. В. Т. оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд да
потвърди обжалваното решение. Поддържа, че съдът се е произнесъл в съответствие със
събраните по делото доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Б. В. Т.
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за заплащане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60
000 лева /при допуснато увеличение в размера на иска по реда на чл.214 ГПК с протоколно
определение от 27.10.2022 г./, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно
производство по НОХД № 4846/19 г. на СРС, 135-ти състав, по което е постановена
оправдателна присъда. Б. В. Т. твърди, че в резултат от воденото срещу него наказателно
производство претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба.
Поддържа, че това се отразило изключително тежко върху него – станал затворен и изпитвал
постоянен страх, че може да бъде осъден и дълго време да лежи в затвора. В началото на
воденото срещу него наказателно производство бил здрав 56 годишен мъж, баскетболист и
спортист. Вследствие преживения стрес се превърнал в старец – побелял, опадала му косата,
развил периодонтит и пародонтоза, загубил почти всичките си зъби. Имал нужда от лекар
психиатър като в периода 29.06.2021 г. – 06.08.2021 г. бил лекуван в ЦПЗ София с диагноза
смесено тревожно-депресивно разстройство. Страдал и от заболяване на ануса и ректума.
Счита, че вредите, които е понесъл се дължат на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по
основание и размер, като излага съображения, които са идентични на изложените във
въззивната жалба.
2
По делото е приложеното НОХД № 4846/19 г. на СРС, 135-ти състав, от което
се установява, че на Б. В. Т. на 28.02.2017 г. е предявено обвинение по пр.пр. № 34241/2012 г.
по описа на СРП, ДП № 5509/2012 за извършване на престъпление с по чл.211, пр.1, вр.
чл.209, ал.1 НК, като с деянието били причинени вреди в особено големи размери – 4
627 595.82 лева и престъплението представлявало особено тежък случай. За престъплението
по повдигнатото обвинение се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до
10 г., като съдът може да постанови и конфискация на ½ от имуществото на виновния.
В хода на наказателното производство на Б. В. Т. е наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. Т. е обжалвал наложената мярка
и съдът намалил размера на 1000 лева.
С влязла в сила на 05.06.2021г. присъда по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти
състав, признал подсъдимият Б. В. Т. за невиновен. Оправдателната присъда не била
протестирана.
Наказателното производство срещу Б. В. Т. по продължило 4 г., 3 м. и 7 дни.
По делото е разпитана като свидетел Д. М., която живее с ищеца на семейни
начала, от чиито показания се установява, че го познава от 25 години. Преди започването на
наказателното производство той бил спокоен, уравновесен и неконфликтен човек, а след
това станал избухлив и се дразнел от всичко. Това водело до тежи скандали между двамата,
поради което се разделили за около една година. След като възобновили отношенията си,
ищецът започнал да посещава психолог, който не му помогнал, след това – психиатър, а по-
късно влязъл в болница, като и към момента продължавал да пие лекарства. Вследствие на
наказателното производство Б. Т. се сринал, трудно му било да взима самостоятелни
решения, бизнесът му пропаднал и сега работел като общ работник във фирма за ВиК
услуги. От стрес му опадали зъбите, имал две операции заради анална фистула, което
наложило 6 месеца да е в болнични.
По делото е разпитан като свидетел Б. Т., семеен приятел на ищеца, от чиито
показания се установява, че Б. му споделил, че има проблеми с правосъдието и го грозят 10 г.
затвор, а също и сериозна имуществена санкция, поради което бил много притеснен. По-
късно ищецът започнал работа при свидетеля и работел добре. Свидетелят трябвало да се
грижи за жена си, която била болна от рак, и разговарял с ищеца да станат съдружници и да
поеме по-голяма част от работата. След като започнали да го призовават по наказателното
дело, Б. станал неадекватен, много притеснен, започнал много често да боледува и не бил на
себе си. От лъчезарен, весел и работещ човек станал мрачен, невзрачен и много притеснен.
Опадали му зъбите, имал операция на ануса, разделил се с жена си. Свидетелят сочи, че тъй
като често викали ищеца от полицията и прокуратурата, започнал да си мисли, че може и да
е виновен и се отказал от съдружието. След приключване на делото ищецът се променил
много, забравял какво е правил, не можело да се говори с него, казвал, че се заключва вкъщи
и не излиза със седмици и че не може да спи.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-
стоматолог, от чието заключение се установява, че Б. Т. има хроничен грануломатозен
периодонтит на първи долен зъб в дясно /зъб 41/ и на първи долен зъб в ляво /зъб 31/, което
довело до хирургично изваждане на зъбите. Имало рентгенови данни за изразена резорбция
на челюстната кост около зъбните корени на рентгенографираните зъби на долна и горна
челюст в резултат на хронично заболяване на зъбозадържащия апарат – пародонт –
пародонтоза в напреднала форма – генерализиран пародонтит. Пародонтозата била
хронично генерализирано заболяване с голяма давност, което обхващало всички зъби на
горна и долна челюст, като отделни групи, предимно предните, се засягали в различна
степен, което водело и до резорбция на челюстната кост около зъбните корени, придружено
с патологична подвижност на зъбите и силно намалена функционална дъвкателна
3
способност. Причините за заболяването са многофакторни – лоша зъбна хигиена, водеща до
образуване на зъбна плака и зъбен камък, тютюнопушене, дихателни и сърдечно-съдови
болести, артрит, остеопороза, диабет, медикаменти /лекарства за сърце, антидепресанти,
стероиди/. Хроничните периодонтити се развивали продължително време и обикновено
били безсимптомни. Генерализираната пародонтоза и хроничните грануломатозни
периодонтити били хронични инфекциозни заболявания, които могат да се обострят при
намаляване защитните сили на организма при грип, простуда и травми. Задължително
водели до загуба на зъби. Стресът би могъл да бъде ко-фактор за обостряне на съществуващо
заболяване. Възстановяването ставало с изграждане на мостови структури, каквито били
изградени при ищеца. Ищецът бил лекуван в периода 29.06.2021 г. - 06.08.2021 г. в ЦПЗ
София ЕООД с диагноза Смесено-тревожно депресивно разстройство, с хоспитализация.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-
психиатър, от чието заключение се установява, че при хоспитализацията на Б. Т. ищеца е
поставена диагноза смесено-депресивно разстройство, но в анамнезата са описани предимно
обсесивно-компулсивни прояви. Не се води на диспансерен учет. След оправдателната
присъда са се засилили неврастеноподобните симптоми, вместо очакваното им отзвучаване.
Такива оплаквания имал ищецът и към момента. Имал леки когнитивни нарушения –
хипопросексия, затруднена репродукция, които не могат да се обяснят с психотравмено
въздействие на воденото наказателно производство. Трудно било да се даде еднозначен
отговор дали разстройството на здравето е в пряка-причинно следствена връзка с воденото
наказателно производство, тъй като не се касаело за разстройство в адаптацията, а при
тревожно-депресивното разстройство не винаги се установява непосредствена причина. Не
може да се изключи обаче етиологичното значение на протрахирана психотравмена
ситуация, за каквато имало данни в конкретния случай. По анамнестични данни, нейното
начало и началото на психичните проблеми на ищеца са около 2007 г., поради което не
можело да се приеме пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение, доколкото началото на процесния период било към 2017 г. В момента при ищеца
не се установявало тревожно-депресивно разстройство с клинично изразена тежест. През
периода 28.03.2017 г.-05.02.2021 г. ищецът страдал от заболяване на ануса и ректума.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице лекар специалист по вътрешни болести и онкология, от заключението на която се
установява, че ищецът не страда от онкологично заболяване, заболяването му е хронично
/хроничен парапроктит с фистула/ и нямало никаква причинноследствена връзка с
наказателното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Отговорността на държавата е обективна и се реализира чрез заплащане на
4
обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение е в тежест на ищеца, като искът за обезщетение, съгласно чл.7 от ЗОДОВ, се
предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
По делото е установено, че ищецът е привлечен като уличено лице за
извършено престъпление на 28.02.2017 г., като наказателното производството срещу него
продължило до влизането в сила на 05.06.2021 г. на оправдателната присъда по НОХД №
4846/19 г. на СРС, 135 състав.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за което ищецът е оправдан, съставлява основание за носене
на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.
2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото
такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение,
поради което предявеният иск е доказан по основание.
Доказването на вредите и причинната връзка с незаконния акт като елементи
от фактическия състав на отговорността на държавата чрез нейните органи следва да се
извърши при условията на пълно доказване от ищеца, особено що се касае до вреди извън
обичайните и присъщи като резултат от едно несправедлИ. обвинение. Въззивният съд
намира за установено, че в резултат на незаконното обвинение за престъплението, за което
производството е било прекратено поради това, че извършеното не е престъпление, на което
е основан искът, емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, изхождайки от
принципното положение, че всеки човек, подложен на наказателна репресия, е притеснен, че
ще бъде несправедлИ. осъден. Ищецът е изпитвал присъщите на човек с повдигнато
обвинение безпокойство и страх, че ще бъде осъден. Съдът отчита и, че при незаконно
повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на
вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек, - които са пряка и
непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко
свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/.
В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Установено е, че Софийска районна прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по обвинение за престъпление по
чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, като с деянието са причинени вреди в особено големи
размери – 4 627 595.82 лева и за престъпление, представляващо особено тежък случай. За
престъплението по повдигнатото обвинение се предвижда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 до 10 г., като съдът може да постанови и конфискация на ½ от имуществото на
виновния. С оглед на това престъплението, за което е било повдигнато обвинение на ищеца
е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съгласно последователната и непротИ.речива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
5
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. /решение № 298/04.07.2011 г. по гр.
д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др./.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от
23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в
исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
От значение в случая за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е обстоятелството, че спрямо ищеца е била приложена сравнително
лека мярка за неотклонение „Парична гаранция“ като размерът, определен от прокуратурата
от 10 000 лева е бил намален от съда на 1000 лева.
Част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни. Същите
са свързани с преживения стрес от повдигането на обвинение и воденото спрямо него
наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е извършил.
Съдът отчита тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение, продължителността на
наказателното производство, възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението
– 56 години, в която възраст човек се предполага, че цели достигнането на добър социален и
професионален статус. При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът
е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Следва да се съобрази
общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката
между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът
преживял тежко воденото срещу него наказателно производство като това променило
характера му и довело до промени в личния му и професионалния му живот. Воденото
наказателно производство и притесненията на ищеца, свързани с това са повлияли
негативно върху здравословното състояние като са задълбочили наличните у ищеца
хронични заболявания пародонтоза и пародонтит и това е довело до загуба на зъби
/свидетелските показания на св.Т. и заключението на съдебно-медицинската експертиза на
лекаря стоматолог/.
Независимо, че наказателното производство срещу него е приключило в един
сравнително разумен срок, обстоятелството че същият е призоваван от органите на
прокуратурата и съда довело до понижаване на доверието в него и загубата на работа.
Напрежението от повдигнатото и поддържано обвинение причинило разстройство в
отношенията му с жената, с която живеел на съпружески начала и временната им раздяла.
Съдът отчита обстоятелството, че вследствие повдигнатото незаконосъобразно обвинение,
6
ищецът е страдал от безсъние, станал неспокоен, нестабилен, започнал да бъде по-избухлив
като свидетелите установяват отражението на незаконно повдигнатото обвинение в личната
му емоционална сфера. Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза не
може да се изключи , че психическото напрежение е един от факторите, довели до тревожно-
депресивно разстройство при ищеца.От представената медицинска документация се
установява, че през годините, в които наказателното производство е било висящо,
здравословното състояние на ищеца се е влошавало. Не се установява пряка-причинно
следствена връзка между воденото наказателно производство, причиненият от това стрес и
претърпените от ищеца операции на ануса и ректума. Относно престоят му в болница във
връзка с психиатричните му оплаквания съдебно-психологическата експертиза не е
категорична, но съдът въз основа и на свидетелските показания приема, че съществуващите
към началото на наказателното производство симптоми са се обострили вследствие
напрежението, като същото важи и за стоматологичните проблеми на ищеца, за които
вещото лице сочи, че стресът може да е ко-фактор.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. Към 05.06.2021 г.
минималната работна заплата в страна е била 650 лв. като обезщетението следва да отговаря
на жизнения стандарт в страната.
Наличието на ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди над обичайните, във връзка с особеностите на личния му живот и
професионалната му ангажираност и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 15 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални и житейски неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за
психичното и физическото състояние на ищеца.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша № 2, да плати на Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. ***, кв. ***, бл. ***, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2021 г. до
окончателното плащане като искът за тази сума бъде отхвърлен.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, в случая това – това е датата 05.06.2021 г. , от който момент
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това и с оглед
направеното искане за присъждане на лихва от ищеца, ответникът дължи такава върху
определеното допълнително обезщетение за неимуществени вреди считано от 05.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
По делото страните не са заявили искания за присъждане на разноски.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 1573/17.03.2025 г., по гр.д.№ 7436/2023 г., на Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. Витоша № 2, да плати на Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. ***, кв.
***, бл. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лева, ведно със законната
лихва от 05.06.2021 г. до окончателното плащане, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно
обвинение за извършване на престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за
извършването на което е признат за невиновен с влязла в сила на 05.06.2021 г. присъда по
НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав над дължимата сума на обезщетението в размер
10 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. ***, кв. ***, бл. ***
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2021 г. до окончателното
плащане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
повдигане и поддържане на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.211,
пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за извършването на което е признат за невиновен с влязла в сила на
05.06.2021 г. присъда по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав над присъдените с
решение № 1573/17.03.2025 г., по гр.д.№ 7436/2023 г., на Софийски градски съд, ГО, I-7
състав 15 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1573/17.03.2025 г., по гр.д.№ 7436/2023 г., на
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, да плати на Б. В. Т. с ЕГН **********, гр.
***, кв. ***, бл. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 15 000 лева, ведно със
законната лихва от 05.06.2021 г. до окончателното плащане
Решение № 1573/17.03.2025 г., по гр.д.№ 7436/2023 г., на Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8