Решение по дело №762/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1134
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20214110100762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. Велико Търново, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100762 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответника
неформален договор за търговска продажба, по силата на който му е доставил млечни
изделия –кашкавал /2096, 09кг./ и сирене /11 100 кг./, които подробно са описани по
вид и количество в издадените от него фактура № 6620/06.03.2018г. на стойност 18730,
22 лв. с ДДС, фактура № 6624/08.03.2018г. на стойност 56250 лв. с ДДС и фактура №
6639/04.04.2018г. на стойност 36874, 76 лв. с ДДС. Ищецът сочи, че за предаването на
стоката са оформяни складови разписки и че същата е приета от купувача без
възражения. Изтъква, че последният не е изпълнил на падежа задължението си да плати
цената на доставената му стока, която е в общ размер на 111 855, 08 лв., въпреки
отправените до него покани. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 11 185, 50 лв., представляваща частичен иск
от цялата дължима доставна цена в общ размер на 111 855, 08 лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на така подадената
искова молба .
1
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК, чрез
служител съгласен да получи съобщението. В указания му едномесечен срок
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не изпраща
представител и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което е
надлежно призован отново по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК, нито е поискал делото да се
разглежда в негово отсъствие.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца е отправил искане за произнасяне
с неприсъствено решение по делото, което съдът е намерил за основателно и с
протоколно определение от 13.09.2021г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск
позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства. Представените от ищеца документи установяват количеството на
продадените и доставени стоки, предмет на продажбеното правоотношение, както и
тяхната стойност. При липсата на твърдения, а и на доказателства, че ответникът е
изпълнил претендираната от него част от задължението си за плащане на цената им,
същият следва да бъде осъден да заплати процесната сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в настоящото производство
разноски за платена държавна такса в размер на 447, 42 лв. и за платен адвокатски
хонорар в размер на 1300 лв. или общо в размер на 1747, 42 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛФА КОМПАНИ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 125 ет. 5
ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМИЛК ПРОТЕИН“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Васил Левски" № 27 „В“, ет. 3, на
2
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ, СУМАТА от 11 185, 50 лв. /единадесет
хиляди сто осемдесет и пет лева и 50 стотинки/, предявена като частичен иск от пълния
размер на претенцията от 111 855 лв., представляваща продажна цена на доставени по
стоки по фактура № 6620/06.03.2018г. на стойност 18730, 22 лв. с ДДС, от която
частично се претендират 1873, 02 лв., по фактура № 6624/08.03.2018г. на стойност
56250 лв. с ДДС, от която частично се претендират 5625 лв. и по фактура №
6639/04.04.2018г. на стойност 36874, 76 лв. с ДДС, от която частично се претендират
3687, 48 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
05.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АЛФА КОМПАНИ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 125 ет. 5
ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМИЛК ПРОТЕИН“ ООД, с ЕИК104039076, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Васил Левски" № 27 „В“, ет. 3, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 1747, 42 лв. /хиляда седемстотин
четиридесет и седем лева и 42 стотинки/, представляваща общ размер на направените в
исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3