№ 1888
гр. София , 12.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110136172 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 17656/23.06.2021 г. на ЗД „ Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, с която е предявен иск с правно основание чл.500 КЗ против ЕМ. Г. Д.,ЕГН :
********** ,с постоянен и настоящ адрес в гр.Септември,съгласно справка в НБДН .
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на
чл.113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение №
408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието "потребител" следва
да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК
е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по
Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни
услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. В този смисъл са и определение №
179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 3768/ 30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти
състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10
състав по ч.гр.д. № 5884/2017 г., определение№ 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по
ч. гр. д. № 2927/2017 г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч.
гр. дело № 5682/2018 г. и др. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на
ВКС, т.6, ( макар касаеща прекия иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)), е изяснено, че придаване
на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид услуга означава, че за
него съществува възможност да упражни правото на избор на местна подсъдност.
Върховната съдебна инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията
"потребител на застрахователна услуга" в КЗ ; и понятието "потребител" според §13, т.1 от
ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече приложимостта на
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете дефиниции не са предмет
на регламентация в ГПК. Следва да се отбележи, че легалното определение на понятието
1
"потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
закона действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл. 2, ал. 2
от Кодекса за застраховането, в редакцията, обн. ДВ, бр. 205/2015 г. е дефинирано
понятието "ползвател на застрахователни услуги". Това може да бъде застраховащият,
застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице,
което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от
застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е
потребител по смисъла на ЗЗП. В настоящия случай от твърденията в исковата молба и
представените по делото доказателства се установява, че между страните в производството е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица. Като
страна или трето ползващо се лице по този договор ответникът притежава качеството
"потребител на услуга" по смисъла на § 13, т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП. Претенцията на
ищеца е основана на изплатено обезщетение във връзка именно с този застрахователен
договор, от който извежда субективно претендираните си съдебни права.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора
пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която съдът
следи служебно, доколкото съгласно чл.119, ал.3 ГПК (Нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на
чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа
делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от
страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва
да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ответника, а именно Районен съд – Пазарджик.
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК, Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 36172/2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65
състав.
Изпраща делото на Районен съд – Пазарджик по компетентност.
2
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3