Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 27 от 07.01.2013 година по гр.д. № 2105/2012 година Районен съд - гр.В. Т. е осъдил " С.- 02",Е. - гр.П. да заплати на Е. Ц. И. сумата 1652,98 лева, представляваща обезщетение за стопанската 2009/2010 година за ползването от дружеството без основание на собствените й подробно описаните в решението недвижими имоти / три ниви/ , находящи се в землището на с. М., община П., заедно със законната лихва,върху главницата, считано от датата на исковата молба - 10.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 794,50 лева направени разноски по делото, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата до 1797,07 лева. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е ответникът " С. - 02",Е. - гр.П., който го обжалва в тази му част чрез своя процесуален представител адв.С.Я. в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.В жалбата си адв.С. Я. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в атакуваната от нея част. Твърди и развива съображения, че „ " С. - 02”, Е. не ползва процесните три ниви, обезщетение за ползването на които претендира Е. Ц. И., при което събраните по делото доказателства не установяват твърденията на Е. И. в тази насока. Освен това, твърди адв. Стела Янкова, съдът неправилно е приел, че в случая единствения път за защита на Е. Ц. И. е предявеният от нея по делото иск по чл. 59 ЗЗД, при което тя би могла да реализира претенция за наем или рента против лицето, респективно - против организацията, която обработва нейните земи, което обстоятелство би могло да се установи в Общинска служба "З." – гр. П.. Развива съображения, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице и е приел среден пазарен наем за процесните ниви в размер на 25 лева на декар. Моли решението, като порочно в обжалваната от нея част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Е. Ц. И. против „ С. - 02”, Е. – гр. П. иск да бъде отхвърлен и в уважената му част. Претендира разноски. Въззиваемата Е. Ц. И. заема становище, че въззивната жалба на " С. - 02",Е. - гр.П. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Моли да й бъдат присъдени направените от нея по делото разноски за въззивната инстанция според представения договор за правна защита в размер на 200 лева. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на " С. - 02",Е. - гр.П. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Е. Ц. И. против " С. - 02",Е. - гр.П. иск на основание чл.59 ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата 1797,07 лева, представляваща обезщетение за ползването от дружеството без основание през стопанската 2009/2010 година на собствените й ниви, подробно описани в исковата молба, находящи се в землището на с.М. За да уважи така предявения от Е. Ц. иск за сумата 1652,98 лева, Районен съд - гр.В. Т. е приел, че по делото е установено, че за процесната стопанска година "С. - 02",Е. е ползвало без основание подробно описаните в решението ниви на Е. Ц. И.; не й е заплатило обезщетение за това, поради което й дължи такова, определено при 25 лева пазарен наем за декар. Тези изводи на Районния съд са правилни, законосъобразни и обосновани. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Във връзка с твърденията на адв.С. Я., в качеството й на пълномощник на " С. - 02",Е., че съдът неправилно е основал решението си само на заключението на назначеното по делото вещо лице, следва да се има предвид следното: Не само заключението на вещото лице е, че " С. - 02",Е. е обработвало през стопанската 2009/2010 година описаните в обжалваното решение ниви на Е. И.. В този смисъл са и показанията на разпитаните пред първата инстанция в съдебно заседание на 22.10.2012 година като свидетели В.В. и Л.. И., при което последната е категорична в показанията си, че за същата година тя е имала договор с ответното дружество, сега въззивник, при което наемът за тази година е бил 25 лева за декар. Ето защо първоинстанционният съд , след като е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, правилно е приел, че през стопанската 2009/2010 година " С. - 02", Е. е обработвало описаните в решението ниви на Е. И., поради което й дължи съответното обезщетение, правилно определено от съда при годишен наем в размер на 25 лева за декар. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В. Т. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "С. - 02",Е. по делото е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната му от дружеството част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК , " С. - 02",Е. следва да бъде осъдено да заплати на Е. Ц. И. направените от нея разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 07.01.2013 година на Районен съд - гр. В.Т. по гр.д. № 2105/2012 година в обжалваната му част. ОСЪЖДА " С. - 02",Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П., пл."С." ...., да заплати на Е. Ц. И., с ЕГН *, от гр. П. Т., ул."О." ..., сумата 200/ двеста/ лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |