№ 13
гр. Разград, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Търговско дело №
20223300900003 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.365 и сл. във вр. с чл. 238 и чл.239 ГПК.
Делото е образувано по иск, предявен на осн.чл.124 ГПК във вр. с чл.67 ЗС от Община Разград срещу
„ПОМИЙТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК204078123 за установяване факта на погасило се по давност право на
строеж, договорно учредено в полза на ответното дружество за изграждане на сграда с производствено-складово
предназначение до два етажа и разгъната застроена площ до 2 000кв.м. върху имот със статут на частна
общинска собственост, индивидуализиран като УПИ с идентификатор 61710.505.7207 по вл. в сила КККП на гр.
Разград , целият с площ от 3 150 кв.м.
В предоставените му за това срокове, ответното дружество не се е възползвало от правото си на отговори и
не е заявило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в
съдебно заседание Същият не е ангажирал становище по допустимост, респ. снователност на иска, както и по
депозираните в приложение на същия писмени доказателства.
Заявеното в обстоятелствена част и петитум на исковата молба се поддържа от процесуалния пълномощник
на ищеца и в съдебно заседание. С оглед неподаване на писмен отговор и неявяването на ответника, респ. на
негов представител в с.з , ищецът сезира съда с искане за постановяване на неприсъствено решение, което бе
прието като съответно на предвидените в чл.239 ГПК предпоставки.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, относимо на волеизявеното в петитум,
сочат предпоставките на установителния иск по чл.124 ГПК във вр. с чл.67 ЗС. Цената на иска и установената
правосубектност на страните, по правилото на чл. 365, ал.1, т.1 и сл. ГПК сочат спора като търговски и родово
подсъден на сезирания съд .
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.
124 ГПК във вр. с чл.67 ЗС , ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му:Договор №17/23.I.2017 за учредяване право на строеж в ПИ-частна общинска собственост; АЧОбС
№881/17.I.2011г; Скица ПИ №15-53374/20.I.2017; Справка изх. №11-03-6/25. I.2022; У-ние за данъчна оценка;
фирмено досие; Заповед №82//25. I.2022 и Констативен протокол от 26.I.2022. Представените с исковата молба
писмени доказателства са в заверен препис, относими към предмета на спора и приети от съда при липса на
въведено в срока на чл. 194 и сп. ГПК оспорване. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
1
извода за вероятна основателност на претенциите.
Между страните е сключен възмезден договор за учредено в полза на ответника право на строеж върху
собствен на ищеца УПИ.
В изпълнение на учреденото му с договора право на строеж и за нуждите на регистрираната от него
търговска дейност, ответното дружество се е задължило да изгради в притежаваното от ищеца УПИ сграда с
производствено/складово предназначение, при зададените в този договор параметри и в законово предвидените за
това срокове. Въвеждането на обекта в експлоатация е договорено в срок до 36 месеца( три години) , считано от
дата на подписване на договора -23.I.2017 . Този срок се явява изтекъл на 23.I.2020Г.
Относимо към дата на предявяване на иска-3.II.2022г., от доказателствата се следва за установено, че
ответното дружество не е предприело действия по релизиране на учреденото му право на строеж.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. Срокът по чл. 67 от ЗС е
давностен и започва да тече от фактическата възможност за реализирането му. Явно, че такава възможност е била
предоставена на ответника, но сградата не само не е построена, но не е и започнато строителство. При изрично
позоваване на ищеца на този, давностен по см. на ТР № / 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК срок,
съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с изтичането му на 23.I.2022т.
учреденото в полза на ответното дружество право на строеж се е погасило. Поради което се
Обобщавайки изложеното, съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Налице е обективирано от страна на ответника бездействие по
отношение на процесуално дължимото се от него поведение, а предявеният срещу него иск , съответно на
посочените в исковата молба обстоятелства, е доказан по основание от събраните по делото доказателства.
На осн. чл.7 ГПК, при изрично направено в този смисъл искане, в полза на ищеца се следва присъждане
на доказано сторени в производството разноски в общ размер на 829,21лв. и юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по правилото на чл.38 ЗПП във вр. с чл.25 НПП в размер на 510,00лв.
Воден от горното и в условията на чл. 238 и 239, ал. 1, т. т. 1 и 2 и ал. 2 ГПК , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, ЧЕ ПРАВОТО НА СТРОЕЖ учредено с Договор
№17/23.I.2017 от Община Разград в полза на „ПОМИЙТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК204078123 за построяване на
сграда върху имот - частна общинска собственост, актуван с АЧОбС №881/17.I.2011г и представляващ УПИ с
идентификатор 61710.505.7207 по вл. в сила КККП на гр. Разград , целият с площ от 3 150 кв.м. на осн.чл.67 ЗС Е
ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА „ПОМИЙТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК204078123 ДА ЗАПЛАТИ НА Община
Разград доказано сторени разноски в размер на 829,21лв. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено по
правилото на чл.38 ЗПП във вр. с чл.25 НПП в размер на 510,00лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5 ГПК.
Следва връчване на препис от решението на ответната страна при изрично разясняване на предоставените
ѝ по чл.240 ГПК процесуални средства за защита:
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание
поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
2
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да
предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди
своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото
обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една
година от погасяване на вземането.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3