Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено
на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 19063
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.И.С. ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адрес:*** Чрез адвокат **** от ВАК, срещу З. "Л.И." АД със седалище и
адрес на управление ***30788, представлявано от ****, ****Д. и ****, с правно
основание чл. 386, ал.1 КЗ за осъждане З. "Л.И." АД със седалище и
адрес на управление ***30788, представлявано от ****, ****Д. и **** да заплати
на ищцата сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в
увреждане на: броня предна, капак преден, калник преден десен, врата предна
дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня задна, врата предна лява,
калник преден ляв, огледало ляво /кутия/, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 93001610091901 от 11.11.2016г.,
за „Каско", Клауза - 1 всички рискове на лек
автомобил марка ****., както и законната лихва от датата на Исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 11.11.2016г. сключил застраховка „Каско" на МПС, Клауза - 1 всички рискове с ответника З.
„Л.И." АД, на личният си лек автомобил марка ****. Застраховката била със
срок на действие от 12.11.2016г. до 11.11.2017г.
Твърди, че автомобила бил оценен на 14 000 лева, като застрахователната премия,
която трябваше да заплати съгласно застрахователната полица № 93001610091901 от
11.11.2016г. възлизала на 906.07 лева. Твърди, че
застрахователната премия била разсрочена на четири вноски, като първата вноска
в размер на 226.75 лева заплатил на 11.11.2016г. при
сключване на застраховката, като към момента на депозиране на ИМ всички вноски
са заплатени.
Твърди, че на
05.08.2017г. паркирал автомобила пред дома си на ул.Трепетлика 3 и заминал за
чужбина и след като се прибрах в страната на 12.09.2017г. установил, че
автомобила е получил множество увреждания. Твърди, че за процесиите злоумишлени
действия уведомил Трето РУ на МВР, за което му беше издадено Удостоверение №
439000-19262. Твърди, че на 13.09.2017г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис-заключение. Твърди, че в описа, като увредени
детайли били описани: броня предна, капак преден, калник преден десен, врата
предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня задна, врата предна
лява, калник преден ляв, огледало ляво /кутия/, като всички увредени детайли се
нуждаели от боядисване, но застрахователя посочил, че калник преден ляв може да
се възстанови чрез пастиране. Твърди, че до момента
не е получил необходимото застрахователно обезщетение, поради което извършил
проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила, като от така
направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 2 000 лв., както и че калник преден ляв неможе да се
възстанови чрез пастиране и следва да се боядиса.
Твърди, че
необходимите средства, необходими за ремонт са както следва:
- броня предна -
монтаж/демонтаж, разоборудване и боядисване - 111.28
лв.
- капак преден -
монтаж/демонтаж и боядисване - 105.52 лв.
- калник преден
десен - разоборудване и боядисване - 93.42 лв.
- врата предна
дясна - разоборудване и боядисване - 102.06 лв.
- врата задна
дясна - разоборудване и боядисване - 102.06 лв.
- калник заден
десен - разоборудване и боядисване - 93.42 лв.
- броня задна -
монтаж/демонтаж, разоборудване и боядисване - 111.28
лв.
- врата предна
лява - разоборудване и боядисване - 102.06 лв.
- калник преден
ляв - разоборудване и боядисване - 93.42 лв.
- огледало
ляво/кутия - монтаж/демонтаж и боядисване - 17.57 лв.
- боя,
материали, камера и тониране — 1 067.91 лв
Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът З. "Л.И." АД със седалище и адрес на управление ***30788,
чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва, че между страните
е налице валидно сключена застраховка. Заявява, че е постановен отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на докстатъчно
информация относно механизна на възникване на
уврежданията, обстоятелствата, при които е настъпило, както и предвид липсата
на конкретно лице, което е извършило увреждането. Оспорва дължимостта
на стойността на описаните в ИМ материали и услуги, като изтъква, че към
момента на ПТП автомобила е бил на възраст, при която стойността необходима за
възстановяването му е много по-ниска от претендираната.
Моли иска да бъде отхвърлен, или алтернативно да бъде намален размера на
присъденото обезщетение.
Претендира
сторените по делото разноски.
В проведено открито
садебно заседание на 08.05.2018г. ищецът, чрез
процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по
размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 100лв., на сумата от 2847,91 лв. Съдът допусна направеното
изменение на ИМ.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът З. "Л.И." АД със седалище и адрес на управление ***30788,
чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва, че между страните
е налице валидно сключена застраховка. Приема, че изплатеното до момента
обезщетение е достатъчно и справедливо. Оспорва дължимостта
на стойността на описаните в ИМ материали и услуги, като изтъква, че към
момента на ПТП автомобила е бил на възраст над 12 години, поради което не се
налагало ползването на нови части, както и отремонтирането
в официалния сервиз ма марката, или други официални сервизи на други марки автомобили.
Оспорва уврудуните при ПТП части на автомобила да са
били оригинални. Оспорва и акцесорния иск. Моли иска
да бъде отхвърлен, или алтернативно да бъде намален размера на присъденото
обезщетение.
Претендира
сторените по делото разноски.
В проведено открито
съдебно заседание ищецът се представлява. Поддържа исковите претенции с
направеното умеличение по чл.214 ГПК. Ответникът,
редовно призован не се представлява. В подадени писмени становище поддържат
заявените до момента позиции.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Като
доказателства по делото бяха приети и приложени: свидетелство за регистрация
част І № *********, застрахователна полица № 93001610091901 от 11.11.2016 г., сметка № Р003156401, удостоверение от ОД към
МВР гр.Варна – трето РУ, от 13.09.2017 г., опис – заключение на щетите от
13.09.2017 г.; цялата преписка по щета № 0003-1501-17-414063 от 2017 г., писмо
до Д.С. с изх.№ 11494/06.12.2017 г., докладна по щета № 0003-1501-17-414063 от
30.10.2017 г., доклад по щета №
0003-1501-17-414063/1 отказ по т.28.1 и т.29.5, сравнителна експертиза
по щета № 0003-1501-17-414063, удостоверение от ОД към МВР гр.Варна – трето РУ,
от 13.09.2017 г., опис – заключение на щетите от 13.09.2017 г., уведомление за
настъпило застрахователно събитие от 13.09.2017 г., застрахователна полица №
93001610091901 от 11.11.2016 г., писмо от
ликвидационен център Варна от 30.10.2017 г.,талон за оглед на автомобил №
R1000136127 от 11.11.2016 г., писмо от ликвидационен
център Варна от 13.09.2017 г., контролен талон № 3473003, свидетелство за
управление на Стоян И., талон за минат технически преглед № 3333653,
свидетелство за регистрация част ІІ № *********, опис на необходимите документи
за приключване на щета от 13.09.2017 г.
Установено бе,
че на 11.11.2016г. страните са сключили договор за Застраховка „Каско"
за лек автомобил марка „Мазда
6“ , с ДК № В 1666 ВМ, като съгласно застрахователната полица № 93001610091901
от 11.11.2016г., срока на действие на договора е от
12.11.2016г. до 11.11.2017г.
Застрахователната
сума по договора е в размер на 14000 лв.
По делото не е
спорно между страните, че премията е заплатена от ищеца.
От изготвен
между страните опис – заключениетехническа експертиза
по щета №
0003-1501-17-414063/2017г. е видно, че като увредени части по автомобила в него
били описани: броня предна облицовка, капак преден, калник преден десен,
врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня задна, врата
предна лява, калник преден ляв, огледало ляво/кутия.
Впоследствие, с
Уведомление изх.№11494/06.12.2017г. застрахователното дружество уведомява
ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение за декларираните от
него щети по автомобила.
Съдът приема, че
процесното увреждане е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно
легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице Х.Д.К. по приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа
експертиза, щетите по притежавания от ищеца Д.И.С. лек автомобил марка ****са върху броня
предна, капак преден, калник преден десен, врата предна дясна, врата задна
дясна, калник заден десен, броня задна, врата предна лява, калник преден ляв,
огледало ляво. Заявява, че увреждането се изразява в нараняване лаковото
покритие и боята на лек автомобил марка ****, вследствие злоумишлени действия,
като тези увреждания могат да бъдат отремонтирани,
без да се налага тяхна подмяна. Вещото лице
посочва, че общата стойност на необходимите основни и спомагателни материали и
труд за възстановяване на уврежданията по автомобила по средни пазарни цени към
датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда
използва цената, предлагана в поне три сервиза отговарящи на съвремените изисквания за качество, а именно да притежават
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 е в размер на 2847.91 лв.,
което включва следните позиции: броня
предна - монтаж, демонтаж, боядисване, капак преден - монтаж, демонтаж,
боядисване, калник преден десен - монтаж, демонтаж, боядисване, врата предна
дясна - монтаж, демонтаж, боядисване, врата задна дясна - монтаж, демонтаж,
боядисване, калник заден десен - монтаж, демонтаж, боядисване, броня задна -
монтаж, демонтаж, боядисване, врата предна лява - монтаж, демонтаж, боядисване,
калник преден ляв - монтаж, демонтаж, боядисване, огледало ляво - монтаж,
демонтаж, боядисване. Вещото лице изчислява, че за тези дейности са необходими
общо 51,78 нормочаса, като средната единична цена за нормочас е 25,56 лева, или необходимата сума за заплащане
на положения за отремонтирането труд е в размер на
1588,20 лева с ДДС. Съгасно заключението,
необходимите средства за закупуване на боя и консумативи за извършване на
ремонтните дейности по автомобила са в размер от 1259,71лв. с ДДС. Вещото лице
заключава, че общата стойност на дейностите по възстановяванена
на увредените детайли на автомобила е 2847,91 лева /две хиляди осемстотин
четиридесет и седем лева и 91 стотинки/ с ДДС. В заключението се посочва, че щетите по автомобила съответстват на
механизма на настъпване на събитието и същите могат да настъпят по начина,
описан в исковата молба.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като приема, че са
съобразени необходимите за извършване на всички дейности по ремонта нормо-часове.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования
е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването
на застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените
щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на
застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно
обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие
не е покрит с договора риск.
Страните не
оспорват наличието на застрахователно правоотношение с ищеца към датата на
събитието - 12.09.2017г.
От представените
писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява, че уврежданията на
автомобила се изразяват в нараняване на броня предна облицовка, капак преден,
калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен,
броня задна, врата предна лява, калник преден ляв, огледало ляво/кутия.
Съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да
се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от
страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал.1
от КЗ / чл. 208, ал.1 КЗ отм./, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ,
а не според методиката на застрахователя, която не намира приложение. Съгласно трайно установената практика при прилагането
на чл.386,
ал.2 КЗ /чл. 208, ал.
3 КЗ (отм.)/ се
тълкува, че тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качествочл.400, ал.2 КЗ /чл. 203, ал.
2 КЗ
отм./, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид 400, ал.3 КЗ/чл. 203, ал.
3 КЗ
отм./, по който въпрос е постановена и
задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 627/2008 г., II т. о., ТК/.
Съобразявайки
задължителната за съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на
застрахователното обезщетение за настъпилото в процесния
случай застрахователно събитие, възлиза на сумата от 2847.91 лв.,
представляваща стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/. По делото бе безсторно установено, че ответното дружество не е заплатило
на ищеца никаква част от стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на увреденото имущество.
Предвид на това
искът следва да се уважи изцяло за предявения от ищеца размер.
Съдът не споделя
възражението на ответната страна, че обезщетение не се дължи, поради
непредставяне на официален документ, удостоверяващ настъпването на
застрахователното събитие, издаден от съответните органи. По делото от
ответната страна бе представено Удостоверение, издадено на 13.09.2017г. от
Трето РУМВР-Варна, в което са описани уврежданията по автомобила на ищеца. В
удостоверението изрично е отбелязано, че във връзка с подадената от ищеца жалба
е заведена преписка с вх.№19008/2017г. по описа на Трето РУ-Варна, по която се
извършва разследване за установяване извършителя на увреждането. Съдът приема,
че представеното Удостоверение безспорно представлява официален документ,
издаден от надлежен орган и удостоверяващ нанесените на автомобила увреждания и
датата на установяването им. Съдът не споредя
становището на ответното дружество за отказ от изплащане на обезщетение,
мотивирано с неяснота на механизма на получаване на претендираните
от ищеца увреждания. Съгласно разпоедбата на чл. 386
от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Закънът не
диференцира механизма на настъпване на вредите. Имуществената застраховка „Каско“ обезщетява застрахования за вредите, причинени на
застрахованото имущество, независимо от механизма на получаването им, както и
от лицето, по чиято вина са настъпили те. Т.е. дори и самият застрахован да е
причинил увреждането, застрахователят е длъжен да го обезщети.
При
постановяване на решението съдът отчете още, че при изчисляването на размера на
застрахователното обезщетение не следва да се прилага коефициент на овехтяване,
тъй като в тази насока е трайно установената практика на ВКС, съобразно която
коефициентът на овехтяване е инкорпориран в самата застрахователна стойност и
поради тази причина не може да бъде налаган повторно. Съобразно цитираната по
-горе практика, както и практиката в същия смисъл, установена в Решение № 52 от
08.07.2010г. на ВКС по т.дело № 652/2009г., първо т.о. и Решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, първо т.о. е преодоляно разбирането,
че обезщетението се изчислява по способи, които водят до нарушаване на
принципа, заложен в чл.386, ал.2 КЗ /чл. 208, ал.3 от КЗ (отм.)/.
Методиката пряко противоречи на императивната правна норма на чл. 386, ал.2 от КЗ, тъй като
приложението й води до изчисляване на обезщетение, недостатъчно за покриване на
пазарните разходи за поправяне на вещта. Методиката трябва за отразява конюктурата на пазара, защото не тя определя пазара, а
пазарът трябва да определи методиката, за да може застрахователните
обезщетения, изчислени по методиката да отразяват действителния размер на
вредата, както изисква закона. Като поставя начинът на изчисляване на
обезщетението в зависимост не от действително причинената вреда, а от възрастта
на автомобила с клаузите от ОУ, застрахователят едностранно въвежда
неравноправни клаузи в ущърб на потребителя на застрахователната услуга. По
отношение на увредения детайл дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно необходимите
средства за възстановяването му. При определяне стойността на средствата,
необходими за отстраняване на процесните увреждания
съдът кредитира заключението на вещото лица по проведената САТЕ, предвид, че
същото е изведено въз основа на сведения от множество източници и извършени
сравнения.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като
предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 2847,91 лева, представляващ
дължимо застрахователно обезщетение, определено по действителната стойност на
вредата към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 18.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата
страна, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък по
чл.80 от ГПК, приложен на л.55 от делото.
Общият размер на извършените разходи от ищеца е 749,22 лв., от които
113,92лв. - държавна такса, 120,00лв. - депозит за вещо лице за изготвяне на
САТЕ и 510,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокщатско възнаграждение. Съдът намира, че предвид
невисоката фактическа и правна сложност на делото, на ищеца следва да бъдат пписъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, което в наксоящото производство следва да бъде определено на сумата
от 429,35 лева, или общия размер на дължимите от ответното дружество разноски и
663,27 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "****,
със седалище и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.И.С. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2847,91 лева /две хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и 91
стотинки/ с ДДС, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня,
капак преден, калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна,
калник заден десен, броня задна, врата предна лява, калник преден ляв, огледало
ляво/кутия, като увреждането се изразява в нараняване лаковото покритие и боята
на лек автомобил марка ****, вследствие злоумишлени действия, установени на
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "****, със седалище и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 663,27лв./шестстотин
шестдесет и три лева и 27 стотинки/ съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: