Р Е
Ш Е Н
И Е №
260119
гр. Пловдив, 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от съдия
Мандалиева гр.д.№2799 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. във вр. с чл.422 ГПК.
Обжалвано е Решение №2548 от 21.07.2020г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№1910/2020г., четиринадесети гр.с., с което се
отхвърля предявения от Г.К.Й., ЕГН **********
срещу С.Б.И., ЕГН ********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Б.И., дължи на Г.К.Й.,
сумата от 10 000.00 лева по запис на заповед, издаден на 26.03.2018 г. в
гр. Д., платим на падеж 26.12.2018 г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2019 г. до
изплащане на вземането, за която е
издадена Заповед № 755 от 24.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1245/2019 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателката Г.К.Й.,
чрез процесуалния представител адв. К.В. обжалва решението на
първоинстанционният съд, като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон, моли същото
да бъде отменено, като вместо това въззивния съд постанови ново, с което да уважи предявения иск като основателен.
Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък
с направени такива, както и разноски
сторени в заповедното производство.
Въззиваемата
страна С.Б.И., чрез процесуалния си
представител адв. Т.Ч. - В. оспорва жалбата като неоснователна, по
съображения изложени в депозирания отговор, моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции, както и такива сторени в заповедното производство.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбите, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество основателна.
Първоинстанционният съд
е сезиран с положителен установителен иск предявен от Г.К.Й. срещу С.Б.И. по реда на
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди да е поемател по запис на заповед от
26.03.2018г., чийто падеж е настъпил на 26.12.2018г. Твърди се, че ответницата
не е заплатила сумата по записа на
заповед, поради което се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №1245/2019 г. по описа
на ПРС. Доколкото в срок е постъпило възражение от длъжника, за кредиторът е
налице правен интерес да предяви настоящия иск. Иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 10 000
лева, дължима по запис на заповед, издаден на 26.03.2018г. с издател С.Б.И., с
падеж на плащане 26.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 23.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
Ответницата оспорва иска.
Твърди, че за издадената ценна книга липсва каузално правоотношение между
страните. Съществували правоотношения между представляваните от страните
дружества, като записът на заповед бил подписан като изискване на ищцата за
извършването на търговска дейност. Моли претенцията
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Първоинстанционният
съд
е уважил предявените искове,
като е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява, че записът на заповед,
обезпечава изпълнението на задължения на „Аззаря“ ООД към „Луци 2000“ ЕООД,
като ответницата и ищцата са съдружници и управители, съответно във всяко едно
от тях. Тъй като липсва идентичност между страните по двете сделки, съдът е
направил извод, че изпълнението на задължението по едното правоотношение не
може да доведе до погасяване на задължението по другото, което води до извод,
че вземането по записа на заповед не съществува. Доколкото целта, с която е
издаден менителничният ефект не може да бъде реализирана, задължението по него
се явява лишено от основанието, поради което е поето и ищецът не може да претендира изпълнение на
това задължение.
Недоволен
от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди
че ответницата е направила общо
оспорване на записа на заповед и не е доказала връзката му с каквото и да е било каузално
правоотношение, предвид на което и доколкото ответницата не е провела пълно и
главно доказване на своите твърдения,
представения запис на заповед, които е редовен от външна страна е достатъчен за установяване основателността на
предявения иск.
Доколкото
пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, съдът постановява
акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им,
въззивният
състав изцяло възприема фактическата обстановка
установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт, поради което същите
не следва повторно да бъдат анализирани, а на
основание чл.272 ГПК касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си,
основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа
на заповед.
При
редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -
издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
В
конкретният случай, ответницата твърди,
че за издадената ценна книга липсва каузално
правоотношение между страните. Съществували
правоотношения между представляваните от страните дружества, като записът на заповед бил подписан като изискване
на ищцата за извършването на търговска дейност. В тази връзка по делото са
представени три броя фактури с доставчик на услугата юридическото лице управлявано от ищцата и
получател на услугата, юридическото лице
представлявано от ответницата. От събраните по делото гласни
доказателства на свидетелят К. И., съпруг на ответницата, чийто показания съдът
кредитира като основани на непосредствени възприятия, се установява, че между
дружество „Луци 2000“ ЕООД, чийто представител е ищцата и „Аззара“ ООД, чиято фирма е негова обща с
съпругата му - ответницата по делото, е имало
дългогодишни търговски отношения- над 5 години.
Свидетелят сочи, че от „Луци 2000“ ЕООД, е поставено условие за подписване на
настоящия запис на заповед, с цел продължаване
на търговските отношения между двете фирми. Свидетелят е категоричен , че към момента на подписване на записа на заповед,
че „Аззара“ ООД не е имало задължение към „Луци 2000“ ЕООД / …сметките ни бяха чисти..“ – л.25 от
делото на ПРС/
Кредиторът
оспорва обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение като твърди, че не е възниквало такова
между страните като физически лица.
В случаят е налице редовен от външна страна запис на заповед, издаден на
26.03.2018г., чийто падеж е настъпил на 26.12.2018г., за сумата 10 000лв., подписът е положен от издателя - ответник по иска, по издадения запис на заповед не са
извършени плащания.
Записът
на заповед е от категорията на абстрактните сделки, поради което основанието не е елемент от фактическия състав
на тази сделка. Доколкото обаче от ответната страна има надлежно наведено
възражение за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът
е длъжен да изследва наличието на такава връзка. За съществуване наличието на
такива връзка се приема от съдебната практика, когато страните по двете правоотношения съвпадат т. е. издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя
по него по силата на съществуващото между тях каузално правоотношение.
Само в тази хипотеза записът на заповед
изпълнява обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него се
постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по каузалното
правоотношение. При липса на идентичност между страните по двете сделки,
погасяването на задължението по едното правоотношение е правно ирелевантно
за вземането по другото правоотношение, като менителнично правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица.
В
конкретният случай безспорно се установява, че менителнично правоотношение е
между страните по настоящото дело, а каузалното отношение е между юридически лица, представлявани от страните
по делото, предвид на което не би могъл да бъде направен извода, че менителнично
правоотношение между страните по настоящото дело обезпечава вземане по каузално правоотношение
между юридическите лица.
Въз
основа на изложените съображения и предвид на това, че е налице редовен от външна страна запис на
заповед, настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен като се признае за установено съществуването на вземане на ищеца
срещу ответника по процесния запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 417, т. 9 ГПК ч.гр.д.
№1245/2019 г. по описа на ПРС, в размер
на 10 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 23.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски.
Като
е достигнал до различни от горните
правни изводи и е отхвърлил предявените искове, първоинстанционният съд
е постановил неправилен и незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски, а именно:
общо сумата в размер на 1 100лв
пред настоящата инстанция,
представляващи 200лв – държавна
такса и 900лв заплатено адвокатско
възнаграждение, а пред първата инстанция
– общо 1 150лв, от които 200лв
държавна такса и 950лв адвокатско
възнаграждение, или общо сумата в размер на
2 250.00лв.
Мотивиран от
горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2548
от 21.07.2020г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№1910/2020г., четиринадесети гр.с, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Б.И. ЕГН **********,*** дължи
на Г.К.Й. ЕГН **********,*** сумата
от 10 000.00 лева / десет
хиляди/ по запис на заповед, издаден на 26.03.2018
г. в гр. Д., платим на падеж 26.12.2018 г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2019 г. до изплащане на вземането и разноски, за които
е издадена Заповед № 755 от 24.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1245/2019 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА С.Б.И. ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.Й. ЕГН **********,*** сумата в размер на 2 250.00лв /две хиляди, двеста и петдесет лева/, представляващи разноски направени пред първата
и пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС,
в едномесечен срок от
връчването му на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: